Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/19.04.2019г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 4142 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Д.С.“ ООД, Д. П.К.и М.И.И.,
подадена чрез пълномощника им – адв. А.И.И.от САК, против Постановление от
16.01.2018г., постановено по изп.дело № 20178400400646 на М.Ц.– ЧСИ с рег.№ 840
от КЧСИ, с което се уважава претенцията на взискателя за извършени разноски за
охрана на имот и против Постановление от 04.12.2018г., постановено по изп.дело
№ 20178400400646 на М.Ц.– ЧСИ с рег.№ 840 от КЧСИ, с което се уважава
претенцията на взискателя за разноски в размер на 3130лв.
В жалбата се твърди, че постановленията
са неправилни и незаконосъобразни, като се прави искане за отмяната им, както и
да бъде оставена без уважение претенцията на взискателя – «Б.П.Б.» АД за
разноски. Излага се, че в постановлението от 16.01.2018г. неправилно е приетото от ЧСИ, че
заплатената от взискателя сума в размер на 16 091,18лв. на «БАТ С.» ЕООД
за охрана на процесния недвижим имот представлява сторени по делото разноски,
доколкото пазачът не е назначен от съдебния изпълнител, както повелява нормата
на чл.470 ал.1 от ГПК и поради това, че не той, а взискателят, е определил
възнаграждението на пазача, а съдебният изпълнител не може да делегира на
взискателя правомощието си за определяне на възнаграждението на пазача.
Поддържа се, че разноските за пазене на вещта, респ.за охрана на имота,
подлежат на събиране като такива по принудителното изпълнение по смисъла на
чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, респ.се възлагат в тежест на длъжника, само когато
пазачът е определен от съдебния изпълнител, който е определил и размера на
дължимото възнаграждение. Твърди се, че неправилно е приетото от съдебния
изпълнител, че в деня на описа, по предложение на взискателя и със съгласието
на длъжника и собственик на имота, за пазач на имота е назначено «БАТ С.» ЕООД
и че това е изрично отбелязано в протокола за опис. Обстоятелството, че
протоколът е подписан от един от жалбоподателите, в качеството му на
представляващ «Д.С. ООД, не означава съгласие, а и в протокола няма определени
разноски от съдебния изпълнител. Твърди се също така, че след проведена
публична продан на процесния имот, същият е възложен в полза на «Б.П.Б.» АД, а
извършеното от ЧСИ разпределение на сумите от проданта е обжалвано, като е отменено
и е извършено ново разпределение с решение по ч.гр.д.№ 3857/2018г. на СГС, I-15
състав, в което е прието, че тези разноски са неправилно начислени. Твърди се и
че претендираните от взискателя разноски за охрана са завишени по-размер, като
в случай, че съдът приеме, че взискателят има право на тези разноски, се прави
искане същите да бъдат намалени до 1000лв. на месец, доколкото охраната се
състои от един човек – пазач, за месеците, за които се претендира и за които е
доказано, че е имало охрана.
По отношение постановлението от 04.12.2018г., с което
се уважава претенцията на «Б.П.Б.» АД за разноски в размер на 3130лв. се излага, че в постановлението
не е посочено за кое действие каква сума е заплатена и как е формиран размера
от 730лв., доколкото само са очертани общ кръг извършени действия, за голяма
част от които липсват доказателства да са изобщи извършени, а цитираната
сметка, издадена от ЧСИ, никога не е предоставяна на жалбоподателите. Възразява
се срещу дължимостта на сумата от 200лв. – такса, платена за вещо лице Е.Б.по
разпореждане на ЧСИ от 27.11.2017г. и е била свързана с претенция на взискателя
по отношение на части от вещи, върху които банка «ОББ» АД/също взискател по
делото/ имала учреден особен залог. Доколкото експертизата установила
неоснователност на претенцията на «Б.П.Б.» АД, разноски в размер на 200лв. не
се дължат на този взискател. Излага се, че разноските от 2020лв. не са
определени по размер за извършените действия и за жалбоподателите е невъзможно
да установят извършени лиса тези услуги и при каква цена за всяка от тях, като
се възразява и за прекомерност на определените разходи, тъй като определените
разноски обогатяват посочените дружества за сметка на длъжника. Твърди се, че
такса от 180лв. за налагане на запори на вземания на «Д.С. ООД от чужди
контрагенти, както и разноските от 2020лв., в които са включени куриерски
услуги от DHL,
свързани с налагане на запори на вземания, които дружеството-жалбоподател има
от чужди контрагенти, превод и легализация, са сторени неправилно от съдебния
изпълнител, доколокото дружеството няма вземания, а само дългове към тях. Прави
се искане за отмяна на обжалваните постановления, а в условията на евентуалност
се иска намаляването им най-вече по отношение охраната на процесния имот.
В срока за възражение е постъпил
отговор от пълномощника на взискателя по изп.дело – «Б.П.Б.» АД, с който
жалбата се оспорва като неоснователна.
Присъединеният взискател
«Текстилано» ЕООД не е депозирал възражение в срока по чл.436 ал.3 от ГПК.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за частично основателна, поради
следното:
Изп.дело № 20178400400646 е
образувано по писмена молба на взискателя – «Б.П.Б.» АД, ЕИК ********и въз
основа на изпълнителен лист от 29.06.2017г. по гр.дело № 38920/2017г. по описа
на СРС – 60 състав срещу солидарните длъжници „Д.С.“ ООД, Д. П.К.и
М.И.И.; изпълнителен лист от 21.06.2017г. по гр.д.№ 38919/2017г. на СРС – 140
състав срещу длъжниците длъжници „Д.С.“ ООД, Д. П.К.и М.И.И. и изпълнителен лист от
27.06.2017г. по гр.д.№ 38964/2017г. на СРС – 126 състав срещу „Д.С.“ ООД, ЕИК
*********.
По молба на взискателя изпълнението е насочено върху
следното имущество, собственост на длъжника„Д.С.“ ООД: 1.Ипотекиран в полза на
длъжника недвижим имот, находящ се в гр. София 1360, р-н „Връбница“, ж.к.“********,
представляващ реално обособени части от осеметажна
административно-производствена сграда с идентификатор 68134.2821.878.1, а
именно: Първи етаж с идентификатор 68134.2821.878.1.1; Втори етаж с
идентификатор 68134.2821.878.1.2; Трети етаж с идентификатор 68134.2821.878.1.3; заедно с
Ниско тяло с идентификатор 68134.2821.878.2; заедно с ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 68134.2821.878 и заедно с ½ ид.ч. от съответните идеални
части от сградата и от общите инсталации и върху 2.Движими вещи, заложени в
полза на взискателя и находящи се на същия адрес.
По отношение на ипотекирания имот са проведени две
публични продани, като на втората с протокол по чл.492 от ГПК от 21.12.2017г.
за купувач е обявен взискателят «Б.П.Б.» АД.
За движимите вещи, предмет на
особен залог в полза на банката, са проведени пет публични продани, като на
последната/пета продан/ с протокол по чл.492 от ГПК от 16.11.2018г. за купувач
отново е обявен взискателят.
С Постановления на ЧСИ от
16.01.2018г. и 04.12.2018г., са уважени претенциите на взескателя – ипотекарен
кредитор за направени от него, като взискател, разноски по изпълнителното дело,
както следва:
В Постановлението от 16.01.2018г.
е уважена претенцията на взискателя за свършена разноска по охрана на недвижим
имот, находящ се в гр. София, 1360, район «Връбница», ж.к.»********, описан с
протокол за опис от 08.08.2017г. в общ размер на 16 091,81лв. за охрана на
имота, съгласно приложени фактури, на основание чл.79 вр.чл.470 и сл.от ГПК. В
постановлението е посочено, че в деня на описа, по предложение на взискателя и
със съгласието на длъжника и собственик на имота «Д.С. ООД, за пазач и охрана
на имота е назначено «Бат С.» ЕООД, както и че представените фактури са за
охрана на имота за периода от 01.09.2017г. до 03.01.2018г. и включват месеците
за охрана на имота по договор от м.08.2017г. до м.12.2017г.
С Постановление от 04.12.2018г.,
на основание чл.79 от ГПК, е уважена претенцията на взискателя за свършени
разноски в общ размер на 3130лв., представляващи:
730лв. – разноски по изпълнението
срещу имота в гр. София, ж.к.»********, включващи: архитектурни и строителни
квнижа от ДАГ, скици от АГКК, извадка от регулация, данъчни оценки, държавни
такси за възбрани, тежести, копия от актове – по издадена от ЧСИ сметка №
25036/08.09.2017г., платена от взискателя на 20.09.2017г.;
200лв. – за вещо лице Е.Б.по
разпореждане от 27.11.2017г. – по издадена от ЧСИ сметка № 26050/29.11.2017г.,
платена от взискателя на 09.01.2018г.;
2020лв. – куриерски услуги от DHL,
свързани с налагане на запори на вземания от чужди контрагенти; превод и
легализация на текст от „Л.**“ ООД – по издадена от ЧСИ фактура №
13295/22.03.2018г., платена от взискателя на 12.03.2018г.;
180лв. с ДДС – такси по т.9 от ТТРЗЧСИ за 10 броя
запори на вземанията на „Д.С.“ ООД от чужди контрагенти – по издадена от ЧСИ
фактура № 13295/22.03.2018г., платена от взискателя на 12.03.2018г.
В мотивите на ЧСИ е посочено, че описаните разноски
включват всички държавни такси за наложените обезпечителни мерки, такси,
свързани с предоставяне на книжа, запитвания и проучвания на други институции с
оглед провеждането на принудителното изпълнение срещи имуществото на
длъжниците, вещи лица, както и такси по Тарифата за налагане на обезпечителни
мерки, като същите се ползват с право на предпочитателно удовлетворение по
чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД.
Към частната жалба са приложени решение №
2406/18.04.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 3857/2018г. на СГС, ГО, I-15
състав, потвърдено с решение № 2690/19.11.2018г. по в.ч.гр.д.№ 4181/2018г. на
САС, ТО, 15 състав, с което е отменено предявеното на жалбоподателите по
настоящото дело предявеното им на 23.01.2018г. разпределение на сума от
продажба на недвижими имони по настоящото дело, като, вместо него, на основание
чл.460 вр.чл.463 ал.1 вр.чл.278 ал.2 от ГПК е извършено ново разпределение на
сумите от продажбатата. Прието е, че направените разходи за охрана в размер
общо на 16 091,81лв. не представляват разноски за пазене на вещта, като
част от разноските по изпълнението, по смисъла на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД,
доколкото пазачът не е назначен от съдебния изпълнител и размерът на
възнаграждението му не е определен от него. За незаконосъобразно приети за
изпълнение са счетени допълнителните разходи по т.31 от ТТРЗЧСИ – 930лв., като
за административните такси в размер на 730лв. не е посочено за кое действие
каква сума е заплатена, а единствено е очертан общ кръг на извършените
действия, а за административни такси в размер на 200лв. не е посочено за какво
са платени. Посочено е в решението, че за разноските по изпълнителното дело,
извън тези за охрана на обекта и тези по т.31 от ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител
е съставил сметка, съгласно чл.79 от ЗЧСИ/финансова част от изпълнителното дело/,
като длъжникът е имал възможност да се осведоми за какви действия са извършени.
Възнаграждението за вещо лице е определено от ЧСИ при извършване описа на имота.
Съдът намира, че обжалваното Постановлението
от 16.01.2018г. на ЧСИ, с което е уважена
претенцията на взискателя за свършена разноска по охрана на недвижим имот,
находящ се в гр. София, 1360, район «Връбница», ж.к.»********, описан с
протокол за опис от 08.08.2017г. в общ размер на 16 091,81лв. за охрана на
имота, съгласно приложени фактури, се явява незаконосъобразно, по следните
съображения:
Съгласно
чл.470 ал.1 от ГПК, пазачът на вещта, респ. на недвижимия имот, предмет на
изпълнението, се назначава от съдебния изпълнител, който съгласно чл.470 ал.2 от ГПК го избира с оглед на личността му и на други посочени в законовата норма
обстоятелства, като според чл.472 от ГПК съдебният изпълнител определя и
неговото възнаграждение, вносимо предварително от взискателя.
Предвид
изложеното, разноските за пазене на вещта, респ. за охрана на имота подлежат на
събиране като такива по принудителното изпълнение, само когато пазачът и
размерът на дължимото възнаграждение са определени от съдебния изпълнител, като
последният не може да делегира на взискателя правомощието си за определяне на
възнаграждението на пазача, по договор, сключен с него. Правоотношението във
връзка със заплащането на разноските за охрана на имота възниква между съдебния
изпълнител и назначения от него пазач, а не между последния и взискателя, дори
когато той ги е заплатил авансово.
В разпоредбата
на чл.470 ал.1 от ГПК е уредена и възможността вещта, респ. имотът да бъдат
дадени за пазене на самия взискател, ако съдебният изпълнител прецени, че той
не следва да бъде оставен за пазене от самия длъжник. В този случай взискателят
може да осъществява пазенето и чрез трето лице - специализирана фирма за
охрана, по сключен с него договор, но направените за това разходи не
представляват разноски за пазене на вещта, доколкото пазачът не е назначен от
съдебния изпълнител и размерът на възнаграждението му не е определен от него.
Установи се
от събраните доказателства, че „Бат С.“ ЕООД е определено от съдебния
изпълнител да охранява имотите, но по делото не е налице акт на ЧСИ за
определяне на размера на възнаграждение за охрана на имота, макар да са приложени
фактури със задължено лице „Б.П.Б.“ АД.
Доколкото възнаграждението
на дружеството – пазач на имота, не е определено от съдебния изпълнител, а от
взискателя, в
противоречие с нормата на чл.472 от ГПК, разноските за охрана на имота, възлизащи на
16 091,81лв. не следва да се възлагат в тежест на длъжника.
Действително,
в протокола също така е отразено, че „по предложение на взискателя и със
съгласието на длъжника за пазач – охрана на имота се назначава охранител от „Бат
С.“ ЕООД, който ще наблюдава обекта – ще се помещава във фоайето и ще охранява
единствения вход в сградата на партерния етаж“ като е посочено и конкретно
физическо лице, назначено на тази длъжност. Независимо от горното, съдът счита,
че тази уговорка между страните в изпълнителното производство и направеното
волеизявление от съдебния изпълнител, че назначава за „пазач – охрана на имота“
конкретно физическо лице – „охранител“ от посочената фирма, нямат правно
значение, доколкото не удостоверяват предаването на владението на това лице и
не променят обстоятелството, че имотът е предоставен за пазене в хипотезата на
чл.486 ал.1 от ГПК, т.е. предоставен е във владение на длъжника, поради което и
ирелевантно по какъв начин той изпълнява задълженията си, какви разноски се
правят в тази връзка и от кого. Това, че взискателят е извършил разноски във
връзка с охраняване на недвижимия имот, каквито действително са направени,
видно от приложените по делото фактури и платежни нареждания, могат да бъдат
основание същият да претендира от длъжника възстановяването им, доколкото
пазенето на недвижимия имот е задължение на последния, но не и тази претенция
да се реализира в настоящото изпълнително производство, тъй като е извън
неговия предмет – за нея не е издаден изпълнителен титул и не може да бъде
изпълнена от съдебния изпълнител. Поради това, направените от взискателя
разходи за охрана на имота не представляват разноски за пазене на вещта, като
част от разноските по изпълнението, след като т. нар. „пазач“ не е назначен от
съдебния изпълнител при условията на чл.486 ал.2 от ГПК и размерът на
възнаграждението му не е определен от него.
По
отношение на Постановление от 04.12.2018г., постановено по изп.дело
№ 20178400400646 на М.Ц.– ЧСИ с рег.№ 840 от КЧСИ, с което се уважава
претенцията на взискателя за разноски в размер на 3130лв., съдът намира следното:
Относно сумата от 730лв., част от горепосочената сума,
приети от ЧСИ за разноски по изпълнението срещу
имота в гр. София, ж.к.»********, включващи: архитектурни и строителни квнижа
от ДАГ, скици от АГКК, извадка от регулация, данъчни оценки, държавни такси за
възбрани, тежести, копия от актове, ЧСИ е издал сметка № 25036/08.09.2017г.,
платена от взискателя на 20.09.2017г., като ведно с изпълнителното дело са
представени платежни документи, доказващи извършването на такива разходи, но
само за сумата в размер общо на 664,10лв., които са свързани с провеждане на
принудителното изпълнение. Поради горното и макр изрично да не е упоменато от
ЧСИ за кое точно действие каква сума е заплатена, съдът намира, че за разликата
над сумата от 664,10лв. до 730лв. постановлението се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, тъй като липсват доказателства да са направени разходи
в посочения от ЧСИ размер.
По отношение на изплатения
хонорар от 200лв. на вещото лице Евгени Божков, ангажиран по делото, съобразно
разпореждане на ЧСИ от 27.11.2017г. за допълнителен оглед на вещи, находящи се
в ипотекирания имот и определянето на статута им с оглед тяхното технологично и
функционално предназначение, разположение и монтаж, част от инсталациите в
сградата на длъжника е издадена сметка № 26050/29.11.2017г., платена от
взискателя на 09.01.2018г. Доколкото такова възнаграждение е било платено и е
във връзка с проведеното изпълнително производство, разноските се явяват
дължими от жалбоподателя, като жалбата му в тази част се явява неоснователна, а
и самият жалбоподател твърди, че «Б.П.Б.» АД е имала претенции по отношение на
части от вещи, върху които друг взискател е имал учреден особен залог.
Установи се по делото, че сумата от
2020лв. за куриерски услуги от DHL, свързани с налагане на запори на вземания от чужди
контрагенти; превод и легализация на текст от „Л.**“ ООД – по издадена от ЧСИ
фактура № 13295/22.03.2018г., платена от взискателя на 12.03.2018г., е свързана
с извършени от ЧСИ действия по изрична молба вх.№ 1553/06.02.2018г. /л.1005 –
1006 от изп.дело/ от взискателя «Б.П.Б.» АД, в която са описани чуждестранните дружества и адресите им,
поради което и тези разноски са разноски по изпълнението и са дължими от
длъжника, като ирелевантно в случая е възражението му, че длъжника няма такива
вземания. По делото са приложени изпратените до чуждестранните дружества
запорни съобщения, поради което и в съответствие с т.9 от ТТРЗЧСИ правилно е
бил определен размера на таксата от 180лв., като тази сума също представлява
разноски по изпълнението и се явява дължима от длъжниците.
Като съобрази горното, съдът
намира, че жалбата срещу Постановление от 04.12.2018г., постановено по изп.дело
№ 20178400400646 на М.Ц.– ЧСИ с рег.№ 840 от КЧСИ, се явява основателна само за
част от определената общо сума от ЧСИ като за разликата над 3064,10лв. до
3130лв. следва да бъде отменено, а в останалата част жалбата, като
неоснователна, следва да се остави без уважение
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 16.01.2018г.,
постановено по изп.дело № 20178400400646 на М.Ц.– ЧСИ с рег.№ 840 от КЧСИ, с
което се уважава претенцията на взискателя за извършени разноски в размер общо
на 16 091,18лв.за охрана на имот и Постановление от 04.12.2018г.,
постановено по изп.дело № 20178400400646 на М.Ц.– ЧСИ с рег.№ 840 от КЧСИ, в частта, в която с което се уважава
претенцията на взискателя за разноски в размер над 3064,10лв. до 3130лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата срещу
същото постановление, в останалата част.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.