№ 195
гр. С., 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20212200500236 по описа за 2021 година
Производството е второ по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство
Д. ИВ. М., действащ със знанието и съгласието на попечителя си и негова майка П.С.,
двамата от с. Б., общ. С., чрез пълномощник и насочена срещу решение № 316/ 11.03.2020 г.
по гр. д. № 4077/2020 г. по описа на Районен съд С..
С атакувания съдебен акт съдът признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че Д.
ИВ. М. дължи на „Т.Б.А.Б“ ЕАД гр. С. сума в размер на 5 519,62 лв., главница по договор за
потребителски кредит № **********/26.02.2018г., сума в размер на 2 290,37 лв., договорна
лихва за периода 05.08.2018г. – 05.03.2021г., сума в размер на 109,26 лв., обезщетение за
забава върху главницата за периода 05.08.2018г.-06.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 13.12.2018г. до окончателното изплащане и сумата от 308,39 лв.,
разноски по ч. гр. д.№ 6906/2018г. на СлРС. Осъден е ответника да заплати на ищеца и
деловодни разноски в размер на 918,78 лв.
Въззивникът, действащ със знанието и съгласието на попечителя си и негова майка
П.С., чрез пълномощник обжалва изцяло решението, като го счита за неправилно и
незаконосъобразно. Съдът не взел предвид намиращата се по делото медицинска
документация, от която ставало ясно, че ответника страдал от заболяване, от което не можел
да разбира и ръководи действията си и поради тази причина навел възражение за
1
унищожаемост на договора за кредит. Иска отмяна изцяло на постановеното решение.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от ищеца „Т.Б.А.Б“. Счита, че
постановеното решение за правилно и законосъобразно изцяло. Установено било
категорично вземането на банката, чрез съдебно икономическа експертиза. Правилно съдът
приел на базата на представените писмени доказателства по делото, че ответника е бил
способен да разбира действията си и да ръководи постъпките си. Освен това в тази насока
било и обстоятелството, че ответникът след сключването на договора е погасил част от
предвидените в погасителния план вноски, т.е. към момента на сключване на договора бил
вменяем. Иска се потвърждаване на решението, като в условията на евентуалност се иска
осъждането на ответника да заплати на банката сума в размер на 5 519,62 лв., главница на
основание чл.55 ЗЗД
Във въззивната фаза на процеса, съобразно указания на ВКС е назначена, изготвена,
изслушана и приета съдебномедицинска експертиза.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, тъй като отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
Обжалваното първоинстанционно решение, преценено съобразно изискванията на чл.
269 ГПК, въззивната инстанция намира за валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в законен състав, по надлежно предявен иск и редовно развило се
допустимо исково производство.
Предмет на първоинстанционното производство са искове с правно основание чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника за сумата от 7809.99 лв. ( 5519.62 лв.
главница и 2290.37 лв. договорна лихва ) и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 109.26
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2018-06.10.2018 г. Предявен е
и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в условията на евентуалност.
Ищецът основал претенцията си на твърденията, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит по силата на който общото задължение по договора
възлизало в размер на 8786,96 лв., разсрочено на 36 вноски – 35 в размер на 244.08 лв. и
последната в размер на 244.16 лв. Длъжникът не платил три вноски, поради което ищецът
твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем. Към датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК задължението
на ответника по договора било в размер на 7809.99 лв. ( 5519.62 лв. главница и 2290.37 лв.
договорна лихва ) и обезщетение за забава в размер на 109.26 лв. за периода от 05.08.2018-
06.10.2018 г. В условията на евентуалност е предявил и искане за връщане на сумата в
размер на 5519.62 лв., ако сключеният между страните договор бъде намерен за
недействителен.
С отговора на исковата молба ответникът твърдял, че страда от „параноидна
шизофрения“ от 2003 г., но се лекувал с медикаменти и се чувствал добре. На 07.09.2018 г.
2
опитал да прекъсне живота си, поради което бил хоспитализиран отново в Психиатрично
отделение и е освидетелстван от ТЕЛК-С.. Това наложило и поставянето му под запрещение
с влязло сила съдебно решение на 12.03.2019 г. Счита, че е налице основание за
унищожаване на сключеният между страните договор, тъй като волеизявлението му не било
потвърдено от неговия попечител. Претендираните суми следвало да бъдат покрити от
застраховки, тъй като представляват покрит застрахователен риск.
С обжалваното решение съдът е уважил главният и акцесорен иск, като е отхвърлил
доводите на ответника за липса на облигационно отношение с мотивите, че сключеният
договор не е нищожен, а искането за унищожаване е неоснователно, тъй като не се
установило, че ответникът е бил невменяем към момента на сключване на процесният
договор. От представените писмени доказателства било видно единствено, че страда от
„параноидна шизофрения“ от 2003 г., но провеждал лечение с добър ефект и едва от първата
половина на месец септември 2018 г. е изпаднал в депресивно състояние. Представеното
съдебно решение установявало, че е поставен под запрещение от 12.03.2019 г.
По съществото на спора Окръжен съд С. като разгледа наведените оплаквания и
искания във въззивната жалба, доводите на страните и съобрази данните по делото и
законовите разпоредби, приема следното:
От приложените книжа по ч. гр. д. № 6906/2018 г. по описа на Районен съд С., се
установява, че на 13.12.2018 г. банката депозирала срещу ответника заявление по реда на
чл.417 ГПК по което е образувано и посоченото горе дело. Заповедният съд издал заповед
за незабавно изпълнение № 4007/17.12.2018 г. и изпълнителен лист от същата дата за
следните суми: 5 519,62 лв. –главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.12.2018г./датата на депозиране на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане; 2290,37 лв.- договорна лихва за периода 05.08.2018г.-
06.10.2018г.; 109,26 лв.-обезщетение за забава за периода 05.08.2018г.- 03.12.2018г. и
разноски по делото в размер на 158,39 лв.- държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Срещу така издадената заповед длъжника депозирал възражение, което
обусловило предявяване на положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
С решение № 13/12.03.2019г. постановено по гр.д. № 532/2018г. на СлОС и влязло в
законна сила на 15.04.2019г. ответникът по делото бил поставен под ограничено
запрещение, като неговата майка е и негов попечител по право, съобразно удостоверение №
111/28.05.2019г., приложено в заповедното производство – л. 51.
По делото не е спорно, а и от представения ДПК № **********/26.02.2018 г., се
установява, че между страните е постигнато съгласие да бъде сключен посочения договор по
силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 4 300 лв., със
сключени застраховки „Комбо Живот“ в размер на 510,84 лв.; „Комбо безработица“ в
размер на 521,06 лв., които суми по застраховките, съгласно чл.7.2.2 от договора за кредит
били преведени на застрахователя. Удържана била и еднократна такса за оценка на риска в
3
размер на 639,83 лв. или размерът на отпуснатия кредит бил 5971,73 лв. Срокът на договора
е 05.03.2021г., т.е. към настоящия момент всички вноски по погасителния план са
падежирали.
Установява се от разписка и уведомление, находящи се на л. 21 и л. 22 от
първоинстанционното дело, че ищецът уведомил ответника на 23.11.2018 г., чрез неговата
майка, че обявява цялото непогасено задълженията по договора за предсрочно изискуемо,
поради просрочване на вноски с падежи: 5.08.2018 г.; 5.09.2018 г. и 5.10.2018 г.
В хода на процеса, развил се пред първата съдебна инстанция е назначена съдебно
икономическа експертиза. От заключението се установява, че ответника платил по кредита
сума в размер на 976,97 лв. – 4 бр. вноски по договора, от които 452,11 лв.- главница и
524,86 лв. договорна лихва. Дължимата към 13.12.2018г. главница по договора за кредит
била в размер на 5 519,62 лв.- формирана като разлика между отпуснатия кредит 5971,73 лв.
и платената от ответника сума по главницата в размер на 452,11 лв. Дължимата договорна
лихва към същата дата била в размер на 2 290,37 лв.-формирана като разлика между
дължимата договорна лихва по договора за кредит и платената от ответника сума в размер
на 524,86 лв. Имало и неплатена сума в размер на 109,26 лв.- обезщетение за забава.
От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, назначено във въззивната
фаза на процеса, втора по ред, се установява, че въззивникът страда от „Параноидна
шизофрения. Пристъпно проградиентно протичане. ЕВПЛ със значителни затруднения при
социалната адаптация“. Към момента на сключване на договора за потребителски кредит с
ищцовото дружество банка – 26.02.2018г., същият е страдал от психично заболяване
„Параноидна шизофрения- маниоподобен синдром“ и не е могъл да разбира и да ръководи
действията си. В с.з. вещото лице поддържа съставеното от него заключение, като същото не
се оспори от страните.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, изготвили СИЕ и СМЕ по делото,
като обективни и правилни. Същите са неоспорени от страните и съдът намира, че са
изготвени от експерти, разполагащи с необходимите за съответната област специални знания
и умения, и кореспондират с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така установените фактически изводи, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният главен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК е допустим.
Безспорно се установи, че страните са сключили твърденият от тях договор за
потребителски кредит, т.е. между тях е възникнало облигационно договорно по силата на
което ответникът се е задължил да плати посочената в заявлението сума, т.е. ищецът е имал
право на вземане срещу ответника за твърдените суми. Вземането на кредитора е
изискуемо, като с оглед задължителното тълкуване дадено в т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г.
4
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът надлежно е упражнил потестативното
право да обяви кредита по сключения договор за предсрочно изискуем, тъй като безспорно
се установи обективният факт на неплащане на три вноски и на надлежно уведомяване на
ответника.
Въпреки посоченото, сключеният от страните договор за потребителски кредит страда
от порок на волята, в който смисъл релевираното от въззивника правоунищожаващо
възражение е допустимо съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД и основателно. Твърденията, с които
ответникът обосновава възражението си за това, че не е разбирал свойството и значението
на извършеното от него и не би могъл да ръководи своите постъпки, са верни, доколкото
твърденият факт се установи по безспорен начин от заключението на назначената и приета
по делото съдебнопсихиатрична експертиза.
Пълното доказване на опорочаващият факт, на който се е позовавал въззивника,
обуславя унищожаемост на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД на сключеният между страните
договор. В хипотезата на посочената норма следва да е налице невъзможност да се
волеобразува, поради душевна болест, независимо от продължителността на това състояние,
и докато лицето формално се води дееспособно. Причините за състоянието са ирелевантни,
но това състояние следва да е налице към момента на сключване на сделката.
В разглеждания случай тези предпоставки са налице, тъй като към момента на
сключване на договора за кредит между страните – 26.02.2018г., ответникът е бил
дееспособен /поставен е под ограничено запрещение на 15.04.2019г., когато съдебното
решение е влязло в законна сила/, но не е могъл да разбира и да ръководи действията си,
поради налична психична болест. Това прави договора за кредит унищожаем, а претенцията
на банката, основана на този договор неоснователна, доколкото с обратна сила се заличават
последиците, произтекли от договора.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на главния иск по чл. 422 от ГПК,
респ. отхвърлянето му и отмяна на първоинстанционното решение като неправилно.
Отхвърлянето на главния иск обуславя разглеждането на предявения под условието
на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за сумата в размер на
5 519,62 лв.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит не е нищожен, поради
което престацията по него е получена от ответника при наличие на годно правно основание,
което, с оглед основателността на правоунищожаващото възражение, е отпаднало с обратна
сила. Следователно искът е доказан по основание, тъй в основата на неоснователното
обогатяване е принципа на справедливост, който не допуска разместване на имущество без
наличието на призната от правото причина /основание/. Претенцията е доказана и в пълния
предявен размер от 5 519,62 лв. /остатък от главницата по договор за кредит/, съобразно
приетото заключение на вещото лице, изготвило СИЕ по делото.
5
В заключения, въззивникът, действащ със знанието и съгласието на попечителя си
по право и негова майка следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в
размер на 5 519,62 лв., получена на отпаднало основание – унищожаем договор за кредит №
**********/26.02.2018г.
С оглед изхода на настоящото производство на страните следва да бъдат присъдени
разноски съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. В случая въззивникът е направил искане
единствено в първоинстанционното производство за сумата в размер на 1068.78 лв., от
които съобразно уважената част от претенцията следва да бъдат присъдени 744.23 лв., като
съдът счита, че поисканото юрисконсултско възнаграждение е справедливо определено. По
отношение разноските на въззиваемата страна, е направено искане за такива в настоящото
производство, като видно от представения договор за правна помощ и съдействие, е че
разноските са доказани по основание и размер. Искането е за сумата в размер 1100 лв., от
които съобрано отхвърлената част от претенцията следва да бъдат присъдени 333.31 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ПГК, Окръжен съд С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 316/ 11.03.2020 г., постановено по гр. д. № 4077/ 2019
г. на Районен съд С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.А.Б“ ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.С., ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу Д. ИВ. М., ЕГН:
**********, поставен под ограничено запрещение, действащ със знанието и съгласието на
попечителя си и негова майка П.Е. С., двамата от с. Б., общ. С. и съдебен адрес гр. С.,
бул.“Ц.О.“ № 30, ап. 4, чрез адв. Г.Х., главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено, че ответникът дължи сумата в размер на 5519.62 лв. ( пет хиляди
петстотин и деветнадесет лева и 0.62 ст.), главница по договор за потребителски кредит №
**********/26.02.2018 г.; 2 290.37 лв. (две хиляди двеста и деветдесет лева и 0,37 ст.),
договорна лихва за периода 05.08.2018 г.- 06.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.12.2018 г. - датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане; както и акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата
в размер на 109.26 лв. (сто и девет лева и 0.26 ст.), обезщетение за забава за периода
05.08.2018 г.- 03.12.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, Д. ИВ. М., ЕГН: **********,
поставен по ограничено запрещение, действащ със знанието и съгласието на попечителя си
и негова майка П.Е. С., двамата от с. Б., общ. С. и съдебен адрес гр. С., бул.“ Ц.О.“ № 30, ап.
4, чрез адв. Г.Х., да заплати на „Т.Б.А.Б“ ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сума в размер на 5 519.62 лв. ( пет
хиляди петстотин и деветнадесет лева и 0.62 ст.), получена на отпаднало основание –
6
договор за кредит № **********/ 26.02.2018 г., унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. ИВ. М., ЕГН: **********, поставен
по ограничено запрещение, действащ със знанието и съгласието на попечителя си и негова
майка П.Е. С., двамата от с. Б., общ. С. и съдебен адрес гр. С., бул.“ Ц.О.“ № 30, ап. 4, чрез
адв. Г.Х., да заплати на „Т.Б.А.Б“ ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сума в размер на 744.23 лв. (
седемстотин четиридесет и четири лв. и двадесет и три ст.), представляваща разноски,
направени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Т.Б.А.Б“ ЕАД , ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на Д.
ИВ. М., ЕГН: **********, поставен по ограничено запрещение, действащ със знанието и
съгласието на попечителя си и негова майка П.Е. С., двамата от с. Б., общ. С. и съдебен
адрес гр. С., бул.“ Ц.О.“ № 30, ап. 4, чрез адв. Г.Х., сума в размер на 333, 31 лв.,
представляваща разноски във второ по ред въззивно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7