О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 12.10.2018г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в закрито
заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 10634/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Счастливий дом 2011 БГ“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** представлявано от Майя Владимировна Губенко и Д.А.К. срещу „Кардиф животозастраховане“
АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра
********* чрез клон „Кардиф животозастраховане, клон
България“, ЕИК ********* с адрес гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 и „Кардиф
общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в
регистъра ********* чрез клон „Кардиф общо застраховане, клон България“, ЕИК
********* с адрес гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 иск с правно
основание чл. 134 ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* сумата от 8859евро,
частичен иск от целия в размер на 17718евро, представляваща дължима застрахователна
сума по застраховка „Защита на плащания по кредити за малки и средни
предприятия“, сертификат BL
54690-1/2016 на Александър Викторович К., в
качеството му на съдружник в „Счастливий дом 2011 БГ“
ООД за настъпило застрахователно събитие- смърт на застрахвания.
С разпореждания от
12.07.2018г. и 03.09.2018г., производството по делото е било оставено без
движение с дадени указания за отстраняване нередовностти
по исковата молба. В изпълнение са постъпили две уточняващи молби.
Твърденията изложени в исковата молба
и уточняващите я молби, въз основа на които ищците основава исковата си
претенция са следните: На 25.05.2016г. е сключен договор за кредит между банка Юробанк АД, кредитополучател, „Счастливий
дом 2011 БГ“ ООД, кредитополучател и съдлъжници Майя Владимировна Губенко и Александър
Викторович К.. За обезпечение на договора, Александър
К. учредил договорна ипотека върху свой имот. Към договора е сключен такъв за
застраховка „Защита на плащания по кредити за малки и средни предприятия“,
сертификат BL
54690-1/2016 на Александър Викторович К. със страни
по него застрахователи- ответниците, ползващо се лице-
банката кредитодател, застрахован- Александър К. и
застраховащ- „Счастливий дом 2011 БГ“ ООД. По силата
на застрахователния договор, застрахователите са поели да носят риск спрямо
застрахования в случай на настъпване на застрахователно събитие „смърт“ в
резултат на заболяване или злополука и задължение при настъпването му да извършат
плащане на застрахователната сума на ползващото се лице, в случая банката. На
27.01.2018г. починал застрахованият Александър К.. Негов единствен наследник е
синът му- ищецът Д.К.. Последният се разпоредил с наследствения си дял в
дружеството „Счастливий дом 2011 БГ“ ООД в полза на
другия съдружник. Твърди се, че ищецът К. е останал задължен по договора за
кредита, доколкото баща му е имал качество на съдлъжник
и ипотекарен длъжник. Твърди се в първоначалната и
последната уточняваща молба, че ищците имат интерес от заявяване на непрекия
иск по чл. 134 ЗЗД срещу ответниците, тъй като банката
бездейства и излагат следните съображения в този смисъл: първият ищец се явява
кредитор на банката, защото е извършил погашения по кредита в полза на банката
в размер на сумата от 4832,29евро за периода след настъпване на
застрахователното събитие 27.01-27.08.2018г., на следващо място, защото банката
има правото, респ. задължението да претендира по съдебен ред плащане на
застрахователната сума, вкл. недължимо платените от него вноски след настъпване
на застрахователното събитие. И двамата ищци имат качество на кредитори, тъй
като имат право да искат и получат
погасяване на кредитното задължение към датата на застрахователното събитие.
Изпълнението на това договорно задължение би имало за ефект погасяване на
задължението по договора за кредит.
При така изложените твърдения,
уточнени с молби и 31.08 и 10.10.2018г., становището
на настоящия състав е, че производството по делото се явява ненадлежно учредено
и като такова подлежи на прекратяване.
Това е така,
защото:
При предявяване на иск по чл. 134 ЗЗД
е налице процесуална субституция под формата на процесуално застъпничество, при
което съдът служебно конституира като съищец
носителят на спорното материално право, с оглед на което последният не може
самостоятелно да упражни право на иск относно същото право, а го упражнява
съвместно с процесуалния субституент.Този непряк иск е
предоставен на кредитора за защита правата на неговия длъжник. Т.е, за да се
търси защита по този ред, следва в исковата молба да има изложени конкретни
твърдения за налично между страните материалноправоотношение,
въз основа на което банката има качеството на длъжник спрямо ищците, респ. те
имат кредиторово такова. В разглежданият случай,
такива твърдения не са изложени, въпреки дадената за това възможност. Сочените
факти за плащане на дълга от страна на първия ищец след настъпване на
застрахователното събитие не обуславят такова качество, доколкото те са правени
въз основа на договора за кредит, по които дефакто
ищците биват длъжници и при липса на твърдения
банката да е получила плащане по застрахователния договор, в който случай е
мислима хипотеза на неоснователно обогатяване на банката обаче. Нямат характер
на такива и соченото за налично у банката право/задължение да иска плащане на
застрахователната сума и нейното бездействие в това отношение. Иначе казано,
така, както са заявени, претенциите не попадат в кръга на изключенията, при
които законът допуска предявяване на чужди права пред съд, защото ищците не
търсят запазване имуществото на банката, а увеличаване на собственото си.
Липсват надлежни твърдения, че ищците
са погасили предсрочно кредита и по този начин са се суброгирали
в правата на банката срещу застрахователя за изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение. При суброгиране, в
резултат на извършено плащане, платилата страна встъпва в правата на
удовлетворения кредитор. При субституцията страната, която твърди, че е
кредитор упражнява права на длъжника с цел запазване на длъжниковото
имущество, от което кредитора да се удовлетвори. И за разлика от суброгацията, при процесуалната субституция ищецът
упражнява едно чуждо право.
Процесният договор касае застраховка "живот" върху живота и здравето на
трети лица – кредитополучателя Александър К., сключена на основание чл. 382 вр. чл. чл. 443 КЗ в полза на кредитор, страни по която са
кредиторът и застрахователят, не и третите лица- кредитополучатели. В този
смисъл, Александър К. не е страна по договора, а се явява трето дало съгласие лице,
чийто живот, здраве и телесна цялост са предмет на застраховката в полза на
банката– кредитор, последната като ползващо се лице. Ищците нямат качество и на
трети ползващи се лица по смисъла на чл. 22 ЗЗД,
защото при настъпване на застрахователното събитие застрахователното
обезщетение се заплаща на застраховащата банка. Единствената хипотеза на
задължаване на застрахователя да плати директно на застрахования
кредитополучател е при случай на злополука, при условията на чл. 456 КЗ. Т.е
ищците нямат пряко право да претендират застрахователно обезщетение на
основание сочения от тях договор за застраховка. Такова право биха имали
единствено при условие, че са платили задължението, съгласно чл. 456 ГПК. Ищците биха
имали право само да претендират осъждане на ответниците-
застрахователи да им изплатят платеното от тях по договора за кредит до размера
на действително изплатените погасителни вноски, съгласно чл. 456 КЗ, ако са налице и другите
предпоставки за това. С уточняващата молба от 10.10.2018г.
обаче, претенцията за осъждането им за вече платеното по договора е оттеглена,
поради което и съдът е десезиран с разглеждането й и
не дължи указания по уточняването й.
Но, предявеният от ищците иск е различен и касае
осъждане на застрахователя да плати на банката оставащата главница по договора
за кредит към датата на настъпване на застрахователното събитие- смъртта на
застрахования. Законът не допуска упражняване на чужди материални права освен
по изключение. Поради това, предявения по този начин иск, при тези наведени от
ищците твърдения, се явява недопустим и образуваното по него производство
подлежи на прекратяване.
В заключение, у ищците липсва активна
процесуалноправна легитимация да предявят като процесуален субституент
права на банката- кредитор срещу застрахователната компания за заплащане на
застрахователно обезщетение дължимо при настъпил застрахователен риск „Смърт“
по отношение на застрахования кредитополучател, съдлъжник
на първия и наследодател на втория ищец, по причина, че те не твърдят да имат
качеството на кредитор по отношение на банката- кредитодател.
С оглед уговорките в застрахователния
договор правото на застрахователно обезщетение има безусловно банката- кредитор,
а застрахования кредитополучател условно- само при пълно предсрочно погасяване
на кредита. Респективно, наследниците биха имали качеството на кредитори спрямо
банката, ако са платили дълга на наследодателят си по договора за кредит. Такива
доводи спрямо втория ищец не се сочат. Отделно, изрично в договора за
застраховка и т.11.3 ОУ е посочено, че определянето на застрахователното
обезщетение се извършва съразмерно на процентното участие на застрахования в
капитала на търговеца към момента на сключване на договора, в случая 50%. Нещо
повече, налице е и изрична разпоредба на КЗ – чл. 456 КЗ, която определя
процесуалноправните условия и предели и наличието на правен интерес за
предявяване на чужди права по застрахователното правоотношение. Ищците биха
имали качеството на кредитор спрямо банката - кредитодател
и ползващо се от застраховката лице, ако
бяха платили изцяло дълга на застрахования кредитополучател. Така биха имали
качеството на процесуален субституент и правен
интерес да предявят чужди имуществени права, тези на длъжника- банката, като
адресат на застрахователното обезщетение дължимо от застрахователя, но такъв
иск почива на друго основание.
Молбата за продължаване на срока за
плащане на дължимата държавна такса отправена с уточняваща молба от 10.10.2018г. не следва да бъде уважавана. На първо място,
липсват посочени уважителни причини, доколкото се касае за плащане на парична
сума, за което местоживеенето на ищците извън страната не предпоставя
обективна невъзможност за изпълнение в
срок. На следващо място, предвид констатираната недопустимост на заявената
исковата претенция, необосновано от гледна точка на процесуалната икономия е
продължаване на срок за изпълнение на това указание.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на ищците от 10.10.2018г. с правно основание чл. 63 ГПК за продължаване срока за изпълнение указанията на съда дадени с
разпореждане от 03.09.2018г. за представяне доказателство
по делото за платена дължима държавна такса.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 10634/2018г.
на ВРС, 7 състав, на основание чл. 130 ГПК.
Определението
за прекратяване подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: