Определение по дело №44768/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6631
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 18 октомври 2021 г.)
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20211110144768
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6631
гр. София, 18.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110144768 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени, които са относими, необходими и приемането им
е допустимо.
Следва да се допусне до разпит искания от ищеца свидетел.
Следва да се допусне автотехническа експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца задачи.
По искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да
представи изброени в отговора на исковата молба документи съдът ще се произнесе в
първото о.с.з. след изслушване становището на ищцовата страна, която ще е получила
и препис от отговора.
Искането за задължаване на ищцовата страна да представи в оригинал
процесната полица по реда на чл. 183 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като
ищецът е представил официално заверен препис от документа - същият е заверен от
адв. Д.Х., а съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата това има силата на официална
заверка.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно съдебно-автотехническа експертиза по
въпросите, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 250 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Х.И.,
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА до разпит Е.М.Н., ЕГН: **********, която да бъде призована на адрес:
гр. София, ... след внасяне на определения от съда депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
В случай че свидетелят не бъде намерен на адреса, да се изготви служебна справка от
НБДН и да бъде призован от установените по нея адреси.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ответника за задължаване
на ищеца по реда на чл. 190 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответната страна ищецът да бъде задължен по реда на чл.
183 ГПК да представи в оригинал процесната полица.
ДА СЕ ИЗИСКА ч.гр.д. № 27317/2021 по описа на СРС, 27 с-в.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.11.2021 г. от 10,40 часа , за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове:
-иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД за сумата от 805.27 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № .., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/29.07.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането;
2
-иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 108.71 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 18.01.2020 г. – 17.05.2021
г.
В исковата молба на „Д.З“ АД се твърди, че за процесните суми била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 27317/2021 г. по описа на
СРС, 27 с-в, срещу която длъжникът С.о. възразил в законоустановения срок. Поради
тази причина ищецът счита, че има интерес от предявяване на настоящите
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът посочва, че е застраховател по имуществена застраховка „К.“ за л.а.
„Г.У.“ „В.“, рег. № .., обективирана в полица № .., валидна в периода 19.08.2018 г. –
18.08.2019 г. Сочи, че на 07.07.2019 г. в гр. София, на ул. „З.м.“ пред блок 145
процесният автомобил, управляван от Е.Н., попаднал в необезопасена и необозначена
дупка, в резултат на което претърпял увреждания. При ищеца била заведена щета № ..,
като уврежданията по превозното средство били оценени на 790.27 лв. Тази сума била
изплатена на собственика на автомобила на 14.08.2019 г. Според ищеца отговорност за
настъпилите вреди носи ответника С.о., която била длъжна да поддържа пътната си
мрежа в изправност. Поради забава за изплащане на главния дълг се дължала и
мораторна лихва в размер на 108.71 лв. за периода 18.01.2020 г. – 17.05.2021 г. С тези
съображения се предявява и настоящата регресна претенция. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по
чл. 131 ГПК, като оспорва иска. Твърди, че не се установява виновно поведение на
негови служители, което да е в причинна връзка с твърдените увреждания. Оспорва
механизма на ПТП с аргументи, че няма сигурни данни уврежданията на процесния
автомобил да са следствие от дупка на пътното платно. Доказателствата по делото
обективирали субективни твърдения на водача на автомобила, които не можели да
бъдат база за приемана на конкретен механизъм на произшествието. Липсвал протокол
за ПТП, както и снимков материал от произшествието, като така не били спазени
съществени уговорки от общите условия на ищеца. На следващо място ответникът
оспорва размера на вредите. Смята, че е следвало да бъде отчетена амортизацията на
процесния автомобил и да се изплати единствено стойността на увредената броня,
съгласно опис-заключението от 10.07.2019 г. Не следвало да носи отговорност за
увредените греда и кора под радиаторите, тъй като вредите по тях били установени
значително по-късно при повторен оглед, поради което не можело да се приеме
несъмнено, че са свързани с процесното ПТП. По-натам се възразява срещу
начислените ликвидационни разноски и претендираната лихва за забава. На следващо
място ответникът счита, че за ищеца застраховател не е възниквало задължение за
поемане на застрахователно покритие, тъй като липсвали доказателства да е заплатена
3
дължимата премия. Застрахователно обезщетение не следвало да се изплаща и поради
факта, че не били изпълнени важни клаузи от общите условия – така, например,
нямало доказателства за техническата изправност на МПС и за правоспособността на
водача. Самото плащане на обезщетение не давало право на застрахователя да се
суброгира в правата на застрахования.
В случай че съдът приеме, че в процесния участък е имало дупка и че тя е
станала причина за настъпване на твърдяното ПТП по посочения от ищеца начин,
ответникът прави възражение за съпричиняване. Твърди, че водачът на процесния
автомобил е допринесъл за вредите, като не е съобразил поведението си с конкретната
пътна обстановка. Следвало е да се движи с разрешена и съобразена скорост и да
положи дължимото внимание. В заключение претендира разноски и прави възражение
за прекомерност на възнаграждението, заплатено от ищцовата страна.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните правопораждащи факти: наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит
застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане по реда на чл. 49 ЗЗД
– т.е., да е налице възлагане на работа от ответника, да е налице бездействие на неговите
служители в причинна връзка с което да са настъпили твърдените вреди. Вината на
физическите лица-изпълнители на работата се предполага.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина и да
докаже наличието на други обстоятелства, изключващи отговорността му, вкл. да докаже
въведеното възражение за съпричиняване - за шофиране с несъобразена с пътните условия
скорост и непредвиждане на пътните условия, за които факти не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на изискуем главен дълг, периодът на забавата на ответника и размерът
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи наличието на факти, изключващи изискуемостта
на главния дълг, респ. – плащането на обезщетение за забава.
Съдът напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително и към сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.
4

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5