№ 227
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Б. Д. П.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно
административно наказателно дело № 20241100601789 по описа за 2024
година
Производството по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с Глава XXI НПК.
С решение № 664 от 6 февруари 2024 година, постановено по НАХД №
10764/2022 година по описа на районен съд София, 100 състав, е признал
обвиняемият В. М. И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. Б, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е бил освободен от
наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3500 (три хиляди и петстотин)
лева. С решението В. М. И. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 409.00 лева, както и сумата от 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба от
защитника на обвиняемия - адвокат Ст. Ч. от АК – Ст. Загора, с която се
обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд единствено в
частта относно размера на наложеното наказание, като се иска решението на
Софийския районен съд да бъде изменено, наложеното наказание да бъде
намалено и определено към минимума на предвиденото в закона. В жалбата
се сочи, че при определянето на наказанието, първоинстанционният съд не
взел предвид целите на специалната и генералната превенция, смекчаващите
отговорността обстоятелства, които са в превес и наличието на едно
единствено отегчаващо отговорността обстоятелство. С въззивната жалба не
1
се иска събиране на доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели
или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на
СГП счита, че в мотивите си първоинстанционния съд е развил подробно
доводите за индивидуализация на наказанието, като се отбелязва липсата на
критично отношение към деянието, възрастта на извършителя, липса на
доказателства за трудова ангажираност в Германия. Прави се искане не бъде
уважена въззивната жалба.
Защитникът на обвиняемия - адв. Ч., поддържа въззивната жалба
относно размера на наказанието, наложено на подзащитния му, като излага
доводи, че същото силно завишено и несъобразено с целите на специалната и
генералната превенция. Твърди се, че в мотивите си първоинстанционния съд
не е дал отговор на въпроса, защо трябва да бъде точно този размер на
наказанието, с каква е толкова по-висока степен на опасност и на дееца, и на
деянието, както и с постигнатия обществено опасен резултат. Защитата се
аргументира, че първоинстанционния съд не е съобразил нормата на чл. 35,
ал. 3 от НК и наказанието не съответства на престъплението. В заключение се
иска да се уважи въззивната жалба и да се намали размера на наложеното
наказание към възможния минимум.
Във въззивното производство обвиняемия И. не се явява и не взима
участие.
Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и обсъди
доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Делото е образувано пред Софийския районен съд по внесено от
Софийска районна прокуратура постановление, с което по реда на чл. 78а от
НК във връзка с чл. 375 от НПК, е направено предложение обвиняемият В. М.
И. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба, за извършено от него престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, затова че: На 11
април 2021 год., около 18 часа, по автомагистрала Тракия посока на движение
от гр. София към гр. Пловдив, в района на разклона за с. Лозен, при
управление на лек автомобил, марка БМВ, модел **, с регистрационен номер
СТ **7 ВК, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е реализирал пътно транспортно
произшествие с движещото се пред него моторно превозно средство, а
2
именно лек автомобил, марка Мерцедес, модел S320, с регистрационен номер
РВ **** РР, управляван от З.О.К., като по непредпазливост е причинил на
същия средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 във връзка ал. 1 от
НК, изразяваща се в изкълчване на дясна акромио - клавикуларна става, която
анатомично и функционално е свързана с движенията на десния горен
крайник, което е наложило извършването на оперативна интервенция за
наместване и фиксиране на разместените кости и възстановяване на
стабилността на ставата, което увреждане е реализирало медико -
биологичният признак трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок по дълъг от 30 дни.
В постановлението на Софийската районна прокуратура е изложена
фактическа обстановка, в която са посочени времето и мястото на
извършването на деянието, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената разпоредба от Закона за движение по пътищата, изискваща
водачът на пътното превозно средство да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В постановлението
са описани и медико биологичните характеристики на полученото вследствие
на пътнотранспортното произшествие телесно увреждане от З.О.К..
Производството пред първата инстанция се е развило по реда на глава
28 НПК и е приключило с решение, с което съдът е признал обвиняемият В.
М. И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2,
във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като същият е бил освободен от наказателна
отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложено административно
наказание глоба в размер на 3500 лева.
Първоинстанционният съд не е установил нови фактически положения
различни от изложените в постановлението на прокурора.
Обвиняемият В. М. И. е роден на 11 август 1986 година в гр. Стара
Загора. Същият е българин, с българско гражданство, не е осъждан и има
основно образование. Разведен е, работи и има настоящ адрес в Федерална
Република Германия в гр. Бохум, ул. ****. Обвиняемият е правоспособен
водач и има издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство №********* валидно то 23.02.2015 год. до 23.02.2025 год. за
категории „В, АМ“.
За да постанови атакуваният съдебен акт, СРС е провел съдебно
следствие по реда на глава 28 от НПК, като е съобразил събраните пред него и
на досъдебното производство относими доказателствени източници, а
именно: показанията на свидетеля З.О.К.; протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум; констативен протокол №
К-147 от 11 април 2021 год.; справка – картон на водача З.О.К.; справка-
картон на водача В. М. И. и медицински документи от УМБЛ „ Света Анна“
АД , гр. София, както и извършените и приложени по делото
съдебномедицинска експертиза и автотехническа експертиза.
Пред въззивната съдебна инстанция не са представени и събрани нови
доказателствени материали. Въззивният съд изгради своите фактически и
3
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода
на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на досъдебното
производство.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени източници, като споделя доводите и
съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приобщени
чрез прочитане по реда на чл. 283, вр. чл. 378, ал. 2 от НПК, приложените
писмени доказателства и доказателствени средства и използваните способи на
доказване - експертизи.
С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице
основания за промяна на установената от районния съд фактическа
обстановка, тъй като от една страна, пред настоящата инстанция не се
установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно
установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Въззивната инстанция намира необходимост да възпроизведе същата
накратко, тъй като и страните не спорят относно изложените фактически
положения и изразяват съгласие с всички изводи на районният съд:
На 11 април 2021 год., около 18:00 часа, на автомагистрала Тракия,
свидетелят З.О.К. управлявал лек автомобил, марка Мерцедес, модел S320, с
регистрационен номер РВ **** РР, собственост на „Т.К.“ ЕООД, като се
движел със скорост около 130км в час в лявата пътна лента. Видимостта била
добра, събитията се развили в светлата част на денонощието и при сухо
платно за движение. В същото време, в лявата пътна лента в района на с.
Лозен, пред него се движел лек автомобил, с неустановен водач, който
внезапно намалил скоростта на движение. Това принудило свидетелят К.
също да намали скоростта на движение до около 40км в час. В същото време,
зад автомобила на последния, в същата най - лява лента за движение, на
дистанция по малко от 52м се движел обвиняемия В. М. И., който управлявал
лек автомобил, марка БМВ, модел **, с регистрационен номер СТ ** 7 ВК,
собственост на Т.Г. И.. Обвиняемият предприел аварийно спиране нямал
техническа възможност да спре и да предотврати удар с движещия се пред
него лек автомобил, тъй като се движел със скорост около 138км в час. В
резултат на това управлявания автомобил от И. се е ударил в задната част на
управлявания от К. лек автомобил, който в момента на удара вече се е движил
със скорост от около 69км в час. Вследствие на горното, лекият автомобил
марка Мерцедес се завъртял в посока на часовниковата стрелка и след като
изминал още 23.3м спрял, а лекия автомобил марка БМВ спрял на 15.5м след
удара. Свидетелят К. не е имал възможност да предотврати
пътнотранспортното произшествие. Опасната зона за спиране на лек
автомобил марка БМВ при скорост от 138км в час е била 145м - разстоянието,
което е било необходимо за пълно спиране на лек автомобил марка БМВ,
което съпоставено със спирачния път на лек автомобил марка Мерцедес
означава, че безопасната дистанция между двата автомобила е 52м.
Обвиняемият е следвало да осигури безопасна дистанция от движещият се
автомобил пред него, но респективно той не е сторил това и предприетото
4
аварийно спиране не е могло да предотврати пътнотранспортното
произшествие между двата автомобила. Причините за настъпването на
произшествието са субективните действия на обвиняемия, който не е реагирал
своевременно и намалил скоростта. В резултат на пътнотранспортното
произшествие свидетеля К. е получил следните травматични увреждания,
изразяващи се в изкълчване на дясна акромио - клавикуларна става, която
анатомично и функционално е свързана с движенията на десния горен
крайник, което е наложило извършването на оперативна интервенция за
наместване и фиксиране на разместените кости и възстановяване на
стабилността на ставата, което увреждане е реализирало медико -
биологичният признак трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок по дълъг от 30 дни. В резултат на транспортното
произшествие К. е получил и други наранявания - контузия на гръдния кош и
лява тазобедрена област, без видими травматични увреждания и травми на
вътрегръдни и вътрекоремни органи, с което е реализиран медико -
биологичния признак „ болка“.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на
свидетеля като вътрешно логични и хронологично последователни, тъй като
от тях се установяват времето, мястото и механизма на извършване на
инкриминираното деяние.
Настоящият съдебен състав, също както първата инстанция, кредитира
обективно и компетентно изготвените заключенията на изготвените в
наказателното производство експертизи, като не установява необходимост
същите да бъдат коригирани или допълвани и не намира основание да се
съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на
изготвилите ги експерти.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е дал вяра и
на останалите събраните писмени доказателства и доказателствени средства,
като същите са допълват взаимно, допринасят за изясняване на обективната
истина и кореспондират по небудещ съмнение начин със събраните гласни
доказателствени средства.
От справката за съдимост на обвиняемия безпротиворечиво се
установява чистото му съдебно минало и липсата на наложено по реда на чл.
78а от НК административно наказание.
Съобразно нормата на чл. 378, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд
законосъобразно се е ползвал от събраните в рамките на досъдебна фаза на
процеса доказателствени материали.
Като цяло, въззивният съд намира, че за установяване на обективната
фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички
възможни и необходими процесуални усилия. Събраните доказателствени
материали очертават една логична верига от обективни и субективни факти,
от които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние и
неговия механизъм, така и съпричастността към същото на обв. В. М. И..
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка
5
първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е заключил от
правна страна, че обвиняемия В. М. И. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна
страна правилно е изяснил, че обвиняемия В. М. И., на 11 април 2021 год.,
около 18 часа, по автомагистрала Тракия посока на движение от гр. София
към гр. Пловдив, в района на разклона за с. Лозен, при управление на лек
автомобил, марка БМВ, модел **, с регистрационен номер СТ ** 7 ВК, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП,
в резултат на което е реализирал пътно транспортно произшествие с
движещото се пред него моторно превозно средство, а именно лек автомобил,
марка Мерцедес, модел S320, с регистрационен номер РВ **** РР,
управляван от З.О.К., като по непредпазливост е причинил на същия средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 във връзка ал. 1 от НК,
изразяваща се в изкълчване на дясна акромио - клавикуларна става, която
анатомично и функционално е свързана с движенията на десния горен
крайник, което е наложило извършването на оперативна интервенция за
наместване и фиксиране на разместените кости и възстановяване на
стабилността на ставата, което увреждане е реализирало медико -
биологичният признак трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок по дълъг от 30 дни.
Въззивният съд намира за обосновани и законосъобразни изводите на
районния съд за субективната съставомерност на деянието на обвиняемия,
поради което не констатира основание за тяхната корекция или допълнение.
Деянието е извършено при форма на вината непредпазливост (небрежност).
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на обвиняемия и наложеното му наказание по вид
и размер.
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
пробация.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на
следващото се на обв. В. М. И. наказание, районният съд правилно е
установил, че към момента на деянието е приложим институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма настъпили съставомерни
имуществени вреди, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, не са били налице и отрицателните предпоставки
на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Точно и вярно е отмерен от районния съд размерът на
административното наказание глоба, наложено на обвиняемия, а именно
такава, в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева. Правилно
първоинстанционният съд не е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства - възрастта на обвиняемото лице, тъй като същият е бил на 34
6
години към инкриминираната дата, която определено не може да се приеме,
че е прекомерно ниска. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал
фактът на трудова заетост на обвиняемия във ФР Германия, където живее, но
освен това, други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да са в
превес спрямо отегчаващите по делото, не се установяват. Въззивният съд не
споделя изложените доводи и аргументи изложени от защитата във връзка със
сочената завишеност на размера на определеното наказание и напълно се
споделят изводите на Софийският районен съд. В обжалвания съдебен акт,
първият съд обосновано е отчел като отегчаващо отговорността
обстоятелство липсата на критичност към стореното от обвиняемия, както и
причинените на пострадалия други телесни увреждания, извън
съставомерните: контузия на гръден кош и лява тазобедрена област, травми
на вътрегръдни и вътрекоремни органи, които са причинили на пострадалия
болка и съответно са обусловили приемането на тези обстоятелства, като
отегчаващи отговорността. От друга страна първоинстанционният съд
правилно е отчел, като отегчаващо отговорността обстоятелство, наличието
на множество административнонаказателни санкции, наложени на
обвиняемия В. М. И. за различни по вид нарушения по Закона за движението
по пътищата, което от своя страна дава възможност и въззивният съд да
направи извод, че именно последния е личност която не зачита установените
правила за движение по пътищата. С оглед на горното, правилно
първоинстанционният съд е заключил, че глоба определена около средният
размер се явява справедлива санкция и съответно да повлияе превантивно на
обвиняемия да спазва установените страната правила и закони, както и с
оглед размера същата не се явява непосилна за него, с оглед финансовото му
обезпеченост и твърдението на обвиняемия, че е трудово ангажиран във ФР
Германия.
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е оставил в
тежест на обвиняемото лице направените по делото разноски и таксата за
служебното издаване на изпълнителен лист.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваното
решение, въззивната инстанция не констатира основания, налагащи неговото
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 4 въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.02.2024 год., постановено по АНД №
10764/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8