№ 1899
гр. Варна, 17.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:И.ка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501039 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 23721/29.03.2023г.
по регистратурата на ВРС подадена от „Юникарго транс“ ЕООД, ЕИК *************
срещу решение № 849/15.03.2023г. постановено по гр.д.№ 15958/2022г. по описа на ВРС, с
което е уважен предявеният от И. Д. М. иск против въззивника иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И. Д. М., ЕГН
********** извършено със Заповед от 28.11.2022г. на управителя на „Юникарго транс“
ЕООД и е отменено наложеното дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца възникнало на основание трудов договор № 14/11.08.2021г. и
„Юникарго транс“ ЕООД е ОСЪДЕН да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
780 лева, както и държавна такса по уважения иск в полза на Районен съд-Варна в размер на
50 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Въззивникът – „Юникарго транс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва
решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Не оспорва, че с ищеца са
били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 14/11.08.2021г., по силата
на който е изпълнявал длъжността „Шофьр, товарен автомобил“, както и че на 24.08.2022г.
същият е претърпял трудова злополука. Посочва, че временната неработоспособност на
ищеца е продължила от 24.08.2022г. до 25.11.2022г. призната с издадените му болнични
листи, поради което твърди че заповедта за уволнение на ищеца му е била връчена на
28.11.2022г., след завръщането му на работа. Оспорва последният издаден на 05.12.2022г.
болничен лист за периода от 26.11.2022г. до 10.12.2022г., като счита че същият е съставен
единствено за целите на настоящото производство. На това основание излага, че ищецът не
се е ползвал от закрилата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, поради което уволнението му не е
незаконно на това основание.
По отношение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание
1
„уволнение“ на ищеца, твърди че на 28.11.2022г. от работника са били изискани писмени
обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина, като такива са били дадени пред
работодателя устно в присъствието на свидетели – Николай Славов и Стивън Цветков.
Освен устни обяснения работникът написал и писмени обяснения, които обаче отказал да
предаде на работодателя.
По отношение на нарушенията на трудовата дисциплина се поддържат твърденията,
че явявайки се в склада на работодателя по време на ползване на отпуск поради временна
неработоспособност заедно с външно лице и без разрешение на работодателя, както и
непредавайки на работодателя предоставения служебен телефон от момента на злополуката
до 11.10.2022г. работникът е злоупотребил с доверието на работодателя, което се явява
тежко нарушение на трудовата дисциплина и съответстващото му наказание е уволнение.
Посочва, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е ясна и разбираема и
работникът е бил известен какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е
извършил.
Във връзка с това моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Прави доказателствено искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Николай Славов и Стивън Цветков за установяване на твърденията за това, че
работодателят е поискал, а работникът е дал обяснения, както и за твърдяните извършени от
ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Излага, че доказателственото искане е
направено своевременно, но не е било уважено от първоинстанционния съд поради
допуснато процесуално нарушение. Моли на същото основание да бъдат приети като
доказателство представените в първото по делото съдебно заседание снимки от
охранителната камера в склада на работодателя удостоверяващи присъствие на ищеца там
по време на ползваният отпуск по болест.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – И. Д. М., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за
неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Поддържа твърденията
си за незаконосъобразно проведена процедура по налагане на дисциплинарно наказание и
прекратяване на трудовото правоотношение на работника в това число непоискани и
несъбрани обяснения от служителя по реда на чл.193, ал.1 от КТ, както и немотивирана с
реквизитите по чл.195 от КТ заповед.
По отношение на твърдяните дисциплинарни нарушения посочва, че задържаният
телефон фактически е бил върнат на работодателя още на 11.10.2022г. повече от месец
преди да му бъде наложено наказанието. По отношение на второто посочено в заповедта
нарушение – влизане в склада на работодателя с външно лице, което е без оторизиран
достъп – счита, че извършването на такова нарушение е недоказано. Излага, че
работодателят е наложил над-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение без да е
съобразена тежестта на евентуално извършените нарушения, каквато преценка е вменена
2
като задължение с нормата на чл.189, ал. 1 от КТ.
Счита, че правилно съдът е съобразил, че към датата на издаване на оспорената
заповед, работникът е бил в отпуск поради временна неработоспособност във връзка с
претърпяната трудова злополука, което е пречка за налагане на дисциплинарно наказание и
за прекратяване на трудовото му правоотношение, което е самостоятелно основание за
незаконността на уволнението му. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от обявената дата на постановяването му, съдържа
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е
редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания съдът намира следното:
Искането за ангажиране на гласни доказателства за установяване на твърденията на
въззивника за това, че е поискал, а работникът е дал обяснения, както и за твърдяните
извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина – задържане на служебен
телефон, както и влизането в склада по време на болничен е своевременно направено от
ответника с отговора на исковата молба. Искането е оставено без уважение от
първоинстанционния съд с доклада на делото с аргумент, че тези обстоятелства подлежат на
доказване с писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че установяването на посочените обстоятелства с
гласни доказателства не е недопустимо, тъй като същите не попадат в хипотезите на чл.164,
ал.1 от ГПК, поради което с отказът да допусне на ответника поисканите свидетелски
показания е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК. На това
основание доказателственото искане за ангажиране на гласни доказателства чрез
довеждането на двама свидетели следва да бъде уважено.
Що се отнася до второто искане – за приемане като доказателство на представените в
първото по делото съдебно заседание снимки от охранителната камера в склада на
работодателя удостоверяващи присъствие на ищеца там по време на ползваният отпуск по
болест, същото е неоснователно. Снимките не са допустими доказателствени средства в
гражднския процес, поради което правилно не са приети като такива. Отделно от това
доказателственото искане касателно тях е направено при настъпила преклузия след
изготвения доклад на делото по реда на чл.312 от ГПК с определението от 10.01.2023г. и
след предоставения срок по чл.312, ал.2 от ГПК за предприемане от страните на съответните
процесуални действия във връзка с доклада.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при
3
условията на чл.317, вр. чл. 310, ал.1, т.1 от ГПК.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 23721/29.03.2023г. по
регистратурата на ВРС подадена от „Юникарго транс“ ЕООД, ЕИК ************* срещу
решение № 849/15.03.2023г. постановено по гр.д.№ 15958/2022г. по описа на ВРС, с което е
уважен предявеният от И. Д. М. иск против въззивника иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И. Д. М., ЕГН **********
извършено със Заповед от 28.11.2022г. на управителя на „Юникарго транс“ ЕООД и е
отменено наложеното дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца възникнало на основание трудов договор № 14/11.08.2021г. и
„Юникарго транс“ ЕООД е ОСЪДЕН да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
780 лева, както и държавна такса по уважения иск в полза на Районен съд-Варна в размер на
50 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ВЪЗЗИВНИКА „Юникарго транс“ ЕООД да ангажира
гласни доказателства чрез довеждането и разпита на двама свидетели – Николай Славов и
Стивън Цветков, с показанията на които да установи твърденията си за това, че в
качеството на работодател е поискал, а работникът е дал обяснения, както и за твърдяните
извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина – задържане на служебен
телефон, както и влизането в склада по време на болничен с придружител.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника във въззивната
жалба за приемане като доказателства на представени в първоинстанционното производство
снимки от охранителната камера в склада на работодателя.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1039/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.06.2023г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4