гр.София, 29.03.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК,
VI въззивен състав, в закрито
заседание на единадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря ............... и прокурора ............ ,
разгледа
докладваното
от съдия Манолова ВНЧД № 789 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.73а, ал.2, вр. ал.1 от НПК,
вр. чл.396, ал.1 от ГПК.
С определение от 19.01.2021г., постановено по НЧД № 905/2021г.
по описа на СРС, НО, 94 състав, е оставено без уважение искането на СРП за
налагане на запор върху лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. номер *****,
собственост на А.Ц.К. - обвиняем по ДП № 626/2020г. по описа на 08 РУ - СДВР,
пр. пр. № 25584/2020г. по описа на СРП, за обезпечаване на наказанието „глоба“,
предвидено за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което К. е привлечен
към наказателна отговорност.
Срещу така постановеното определение на СРС е подаден частен протест от
прокурор при СРП, в който се излагат доводи, че с постановление на СРП А.Ц.К. е бил привлечен към наказателна отговорност, в процесуалното качество на
обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което законът предвижда, наред с наказанието "лишаване от
свобода" и наказание "глоба", в размер от двеста до хиляда лева. Сочи се, че видно от събраните по делото доказателства,
обвиняемият К. притежава лек автомобил „БМВ“,
модел „320Д“, с рег. номер *****. Спрямо същия
се претендира да бъде наложена обезпечителна мярка "запор", с оглед обезпечаване
изпълнението на наказанието „глоба“, както и отнемането на превозното средство в полза на държавата, на основание чл.53, ал.1,
б. „а“ от НК. Акцентира се, че първият съд, в
атакувания съдебен акт, е разгледал единствено предпоставките по
отношението на наказанието „глоба“, като не е коментирал
необходимостта от обезпечаване на отменането на лекия автомобил по
реда по чл.53, ал.1, б. „а“ от НК. Желае се отмяна на атакувания съдебен акт и налагане на обезпечителна
мярка "запор" върху посоченото моторно превозно средство.
Протестът е депозиран в законоустановения
срок, от надлежно легитимирано лице, поради което
е процесуално допустим.
Настоящият съд, след като прецени обосноваността и законосъобразността на протестирания съдебен акт намери, че
разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Наказателното производство по досъдебно производство № 626/2020 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № 25584/2020 г. по описа на СРП, е образувано за това, че около 01.50 часа, на 30.06.2020 г., в гр. София, А.Ц. К.е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ“,
модел „320Д“, с рег. номер *****, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 2,15 промила, установено по надлежния ред чрез техническо средство - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство са разпитани в процесуалното качество
на свидетели В.В., С.С.; приложени са
протокол за доброволно предаване от 30.06.2020 г., талон за изследване, протокол за медицинско идследване, справка за съдимост, както и справка относно притежаваните от К. превозни средства.
С постановление на прокурор при СРП от 09.12.2020г., предявено на 16.12.2020г. на А.Ц.К. му е повдигнато обвинение за това,
че на 30.06.2020 г., около 01.50 часа в гр.
София, по ул. "Димитър Пешев", в района на
кръстовището с бул. „Цариградско шосе“, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел
„320Д“, с рег. номер *****, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 2,20 промила,
установено по надлежния ред - престъпление
по чл.343б,
ал.1 от НК.
Пред СРС, прокурор при СРП е депозирал искане за налагане на обезпечителна мярка
"запор", върху притежавания от обвиняемия К.лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. номер *****, с оглед обезпечаване на изпълнението на предвиденото за извършеното
престъпление наказание "глоба", както и на приложението на института
на отнемане на вещи в полза на държавата, на основание чл.53, ал.1,
б. „а“ от НК.
С атакуваното пред настоящата инстанция определение СРС е оставил без уважение искането на прокурора при СРП за
налагане на запор върху лек автомобил марка „БМВ“, модел
„320Д“, с рег. номер *****, собственост на
обвиняемия К., като
е приел, че стойността на лекия автомобил е значително по-висока от размера на
предвиденото наказание „глоба“, както и че по делото са налице данни, че същият
работи и получва трудово възтаграждение, към което може да бъде насочено
изпълнението на наказанието „глоба“ при евентуалното му налагане.
След собствен анализ на доказателствената
съвкупност, настоящиян съдебен
състав намери следното:
Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от НПК, по искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично, в
закрито заседание, взема мерки за обезпечаване на наказанията "глоба", "конфискация" и отнемането в полза на
държавата. В настоящото производство се претендира обезпечаване на глобата и на
отнемането на вещи в полза на държавата, чрез запор върху посоченото по-горе
моторно превозно средство, собственост на обвиняемото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.72 от НПК и задължителната тълкувателна практика на върховната съдебна инстанция
- ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, предпоставките за налагане на обезпечителна
мярка са следните: да е налице обосновано предположение за извършено
престъпление; собственикът на имуществото, по отношение на което прокурорът е
направил искане за налагане на обезпечителни мерки да е привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание "глоба"
и/или "конфискация"; да е налице съразмерност между размера на
поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават.
В конкретния случай, обвиняемият А.К. е привлечен
към наказателна отговорност за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода" от
една до три години и "глоба" от двеста до хиляда лева. В този
смисъл, за престъплението се предвижда имуществено наказание, което подлежи на
обезпечаване.
Първоинстанционен съд е направил правилни и законосъобразни изводи, че е
налице е обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия К. в осъществяването на състав
на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е предявено обвинение, както и за наличието на висока
степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на същото, по
предявеното му обвинение. В тази насока,
правилно първият съд е съобразил показанията на полицейските служители,
разпитани в процесуалното качество на свидетели В.В. и С.С., които еднопосочно излагат факти относно извършената от тях проверка по
отношение на обиняемия, в резултат на която са установили /чрез техническо
средство/, че същият упралява МПС след употреба на алкохол, както и че
показанията на тези свидетели се подкрепят от вскички други събрани по делото
доказателства. Така събраните по досъдебното
производство доказателства са в достатъчна степен
еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, за да позволят еднозначни
изводи по фактите досежно съпричастността, с висока степен на вероятност, на
обвиняемия К. към управлението на процесното превозно средство, след
употреба на алкохол.
Следоватено, налице са първите две формални предпоставки за допускане на обезпечение върху имуществото на лицето, а
именно същото е привлечено към наказателна отговорност в качеството
на обвиняем и за престъплението, в което е
обвинено, се предвижда кумулативно наказание "глоба". Налице са и достатъчно доказателства, въз основа на които може да се заключи, че обвиняемото
лице, на посочените дата и място, е управлявало процесното МПС след употреба на алкохол, респ. за висока степен на вероятност
за реализиране на наказателната му отговорност именно за това престъпно деяние.
Но не са налице другите
предпоставки, обуславящи обезпечителната нужда.
В настоящото производство се претендира налагането на обезпечителна
мярка - запор, върху моторно превозно средство - лек автомобил марка
„БМВ“, модел „320Д“, с рег. номер *****, съсобственост на обвиняемия. Представителят на държавното
обвинение, обаче, не е представил каквито и да било доказателства в насока, че
без налагане на претендираната обезпечителна мярка ще бъде невъзможно или
затруднено изпълнението на присъдата. Напротив, по делото се съдържат
безспорни доказателства, че обвиняемото лице упражнява правото си труд, за
което получана трудово възнаграждение, в каквато насока са и съображенията на
пъростепенния съд.
Отделно от това, по досъдебното производство не е изследвана и
стойността на превозното средство, по отношение на което се иска да бъде
наложена обезпечителна мярка - запор. Последното е необходимо, предвид ТР №
2/11.10.2012г. на ОСНК на ВКС, според което
"Във всички случаи, преди да се произнесе по искането, за съда
съществува задължение да прецени съразмерността между поисканите обезпечения и
размера на наказанията, които се обезпечават, като се ръководи от санкционната
част на евентуалното наказание. Извън пределите, предвидени от закона,
обвиняемият не може да търпи ограничаване на имуществените си права“. В този смисъл, на настоящия етап от разследването, съдебните инстанции
по същество не могат да извършат преценка, дали чрез евентуално налагане на
исканото обезпечение върху превозното средство, не би се допуснало
свръхобезпечение, спрямо размера на наказанието "глоба", предвидено в
кумулативност с наказанието "лишаването от свобода", за
престъплението с визираната по-горе правна квалификация.
По така наведените съображения настоящата инстанция намира, че не са
налице правните основания за допускане на обезпечение, чрез налага на запор
върху лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. номер *****, за обезпечаване на предвиденото за престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК кумулативно наказание
"глоба".
Не са налице и предпоставки за
допускане на исканото обезпечение и с оглед отнемане на вещта в полза на
държавата, по реда начл.53, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като института на отнемане на вещи в полза на държавата принципно не е
приложим по отношение на превозното средство - предмет на престъплението с
посочената правна квалификация.
По реда на чл.53 от НК се отнемат в
полза на държавата, независимо от наказателната отговорност: вещите, които
принадлежат на виновния и са предназначени или са послужили за извършване на
умишлено престъпление, а когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се
тяхната равностойност; вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет
на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на НК; вещите - предмет или средство на престъплението, притежаването на
които е забранено; пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението,
ако не подлежат на връщане или възстановяване, а ако облагата липсва или е
отчуждена, присъжда се нейната равностойност.
В конкретния по делото случай автомобилът, управляван от обвиняемия К., не се явява средство на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, за което е ангажирана
отговорността му в производството, а предмет на същото. И това е така, тъй като
осъществяването, от обективна страна, на възведения на обвиняемия престъпен
състав, изисква деецът да въздейства върху уредите за управление на превозното
средство в смисъла, визиран в ППВС № 1/1983г., да управлява същото след
употреба на алкохол. Престъпният деец въздейства
именно върху превозното средство, което управлява, и по този начин накърнява
обществените отношения, обект на посегателство, респективно на защита от
наказателноправната норма по чл.343б от НК, свързани с
осигуряване на транспортната безопасност.
При това автомобилът - предмета на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, принципно не подлежи на отнемане
в полза на държавата, по реда на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, респ. недопустимо се явява по
отношение на същия да бъде наложена обезпечителна мярка, с оглед отнемането му
в полза на държавата на това конкретно правно основание, в каквато насока е
искането на представителя на държавното обвинение. Автомобилът - предмет на
престъплението с посочената правна квалификация, не подлежи на отнемане и в
това си качество, доколкото в Глава ХІ от Особената част на НК не е предвидена възможност за отнемане в полза на държавата на предмета
на престъплението. Притежаването на автомобила не е забранено и в конкретния
случай същият не се явява пряка или непряка облага от престъпление. Поради това
и по отношение на процесната вещ принципно не е допустимо отнемане в полза на
държавата, по реда на чл.53 от НК. Изложеното
изключва възможността автомобилът да бъде запориран, с оглед обезпечаване на
отнемането му в полза на държавата.
При изложеното, настоящият съдебен
състав намира протестираното определение на СРС за правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, СГС
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.01.2021 г. по НЧД № 905/2021 г., с което СРС - НО, 94 състав, е
оставил без уважение искането на прокурор при СРП за налагане на запор върху лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. номер *****, собственост на А.Ц.К. - обвиняем по
досъдебно производство № 626/2020 г. по
описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № 25584/2020 г. по описа на СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.