Решение по дело №324/2024 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 44
Дата: 11 юли 2025 г.
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20241730200324
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Радомир, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З...
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20241730200324 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №....../24.09.2024 г. на Директора на Д „ИТ”- Перник,
на основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.3 от КТ е наложено на „Ш.....“ ЕООД, ЕИК
......., със седалище и адрес на управление: гр.К......, ж.к. ”Б........”, бл........., ет...., ап..,
представлявано от Св...... К....... В.... - управител, имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
за нарушение по чл.62, ал.1 , във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Недоволно от така наложеното му наказание дружеството-жалбоподател чрез
адвокат-пълномощника си по подробно изложени съображения във въззивната жалбата и в
с.з моли съда да отмени същото. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения от АНО при издаване на обжалваното НП като се сочи, че АНО не е
индивидуализирал мястото на нарушението. По същество на спора се пледира за
несъставомерност на деянието, като се твърди, че дружеството-жалбоподател не е
извършило административното нарушение, за което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност с атакуваното НП. Алтернативно се излагат доводи за
маловажност на случая и се моли за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се и направените по делото разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител по подробно изложени в с.з.
съображения моли атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира се на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН
1
разноски по делото.
Радомирски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Във връзка с извършвана проверка по спазване на трудовото законодателство на
26.07.2024 г. от служители на Дирекция „ИТ“ гр.Перник, св. В. В. П. и св.Е. А. Т. на място
в обект на контрол: горско сечище за добив на дървесина, находящ се в с.Горна Врабча,
общ.Земен стопанисвано от „Ш......“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
гр.К......., ж.к. ”Б......”, бл...., ет..., ап..., представлявано от Св...... К..... В......- управител и за
приключване на проверката по документи в сградата на Д „ИТ“ – Перник контролните
органи на Инспекцията по труда са установили, че „Ш......“ ЕООД, в качеството си на
работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР от Кодекса на труда, не е уредил
отношенията при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето С. Г. А.. Към момента на проверката на
място в обекта на 26.07.2024 г. лицето е заварено да работи като „прехвърляч“, което
представлява нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка от ПР......./29.08.2024 г.
Въз основа на тези констатации контролните органи са съставили АУАН
№...../29.08.2024 г., който е връчен надлежно на редовно упълномощен от управителя на
дружеството – жалбоподател представител на същата дата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени
във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при
издаване на обжалваното НП.При провеждане на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и
чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните
елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира
защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за
извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и
доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор
2
на Дирекция „Инспекция по труда“–Перник.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка
описана в АУАН и в атакуваното НП предвид ангажираните в хода на съдебното следствие
от страна на административно-наказващият орган гласни и писмени доказателства не е
установена и доказана по безспорен начин.
Твърдението на административно-наказващият орган, че дружеството-жалбоподател
е извършило административното нарушение описано в акта за адм. нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление не е доказано по безспорен начин.
За да не съществува съмнение, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от
КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ в административно-наказателното производство и в
производството пред съда следва безспорно да се установи и докаже наличие на
отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношения работодател и
работник/служител, които да могат да се квалифицират като трудови. От съществено
значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова е наличие на безспорни
доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за
чието извършване се предоставя работна сила при определени условия, каквито
доказателства в хода на съдебното следствие не бяха събрани. В тази връзка разпитаните в
хода на съдебното дирене свидетелки - актосъставителката П. и свидетелката по акта Т.......,
които са извършвали на място на сечището проверката заявяват, че при пристигането им са
заварили лицето А. заедно с други около десетина лица , които са извършвали добив на
дървесина пренасяли дърва и са ги изнасяли от сечището. Свидетелките сочат, че са
раздали декларации на присъстващите във връзка с проверка за спазване на трудовото
законодателство. Свидетелят И. П. от друга страна, на когото е издадено позволитленото
за сеч за процесното сечище и отговаря за същото твърди в с.з. , че работниците на място са
били негови приятели, които са му помагали инциденто да събере вече отсечените дърва от
сечището, в това число и лицето С. Г. А.. Последното се потвърждава и от показанията на
самия свидетел А., който заявява, че не работи на трудов договор във фирма „Ш..“ ЕООД, а е
дошъл да помогне на свидетеля П. на лични начала.Свидетелят с категоричност предвид
слабата си грамотност не може да отговори на въпроса дали е попълвал декларация дадена
му от органите на Инспекцията по труда и какво е нейното съдържание.От друга страна
свидетелят П. заявява, а и това се потвърждава от всички писмени доказателства
приложени към позволително за сеч №........ от 21.07.2024г., че процесното разрешително за
сеч, във връзка, с което свидетелят А. е открит от контролните органи да събира отсечени
дърва е издадено на св.И. П. в качеството му на частен лесовъд , а не като служител на
„Ш....“ ЕООД и , че лично той а не фирмата „Ш.....“ ЕООД отговаря за това сечище и
дейностите в него.Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля
Г. Г. на длъжност „гл.горски инспектор в РДГ –Кюстендил“.
От друга страна показанията на свидетелките на АНО с базират само и единствено
на техни заключения породени от възприетото от тях на място в обекта. Те препредават
само отчасти и по спомени разговора си с А., като сочат, че на база видяното са стигнали до
3
извода, че същият полага труд по трудово правоотношение, с работно време, работно място
с определено трудово възнаграждение без да има сключен трудов договор, както и на база
представената декларация. Видно обаче от представеното позволително за сеч №.......... от
21.07.2024г. същото е издадено на свидетелят П. в качеството му на лицензиран лесовъд да
извърши сечта , а не в качеството му на служител на „Ш...“ ЕООД, като липсват каквито и
да било писмени доказателства последното дружество да е ангажирано с тази сеч.
Предвид така събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира ,че
не е доказано от АНО по безспорен начин извършено от жалбоподателя адм.нарушение, за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с атакуваното НП.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че обстоятелството, че А. към момента на
проверката се е намирал на процесното сечище, и че позволителното за извършване на
сечта е издадено именно на свидетелят И. П., който е служител на „Ш...“ ЕООД гр.К... не би
могло да обоснове само по себе си ангажиране на административно-наказателната
отговорност на дружеството- жалбоподател на основание чл.414, ал.3 от КТ. Описаното от
контролните органи за установено при проверката по никакъв начин не доказва твърдението
на АНО, че А. е полагал труд на определена длъжност именно в дружеството-
жалбоподател, за да съществува задължението на управителя на дружеството да сключи
писмен трудов договор с него и да уреди отношенията им съгласно изискванията на
трудовото законодателство.
Административно-наказващия орган не доказа, А. да е полагал регулярно труд в
обекта на жалбоподателя, да е имал конкретно работно място, регламентирано работно
време , почивки , отпуски и определено трудово възнаграждение, за да се приеме, че
съществува задължението на дружеството жалбоподател да сключи писмен трудов договор с
него. В случая не са доказани основните елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение.
Предвид на горното съдът намира, че неправилно АНО е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и неправилно го е
санкциониран с атакуваното НП за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието адм. нарушение, то
е такова деяние ,което е извършено виновно, нарушаващо обществения ред на държавно
управление, обявено е от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на
извършителя адм. наказание, което в случая е “имуществена санкция” административно-
наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е
извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено
виновно от лицето. Видно от доказателствата по делото административно-наказващият
орган не е доказал по безспорен и категоричен начин, че дружеството-жалбоподател е
извършило описаното в акта за установяване на адм. нарушение и атакуваното наказателно
постановление адм. нарушение, поради което и наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
4
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено искането на дружеството-
жалбоподател за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид
представения договор за правна защита и съдействие на адв.Т. , които са в размер на 400,00
лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №..../24.09.2024 г. на Директора на Д „ИТ”-
Перник, с което на основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.3 от КТ е наложено на „Ш...“
ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.К........., ж.к. ”Б......”, бл..... ет....,
ап...., представлявано от С...... К..... В..... - управител, имуществена санкция в размер на 1
500 лЕ. за нарушение по чл.62, ал.1 , във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Перник, с адрес гр. П....., пл. К... № 1 да
заплати на „Ш.......“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.К......, ж.к.
”Б.......”, бл...., ет., ап..., представлявано от Св..... К...... В.....- управител 1, сума от 400.00 лЕ.
/четиристотин лЕ./, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5