Определение по дело №62/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2018 г. (в сила от 14 февруари 2018 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20181700500062
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105

гр. Перник 14.02.2018 год.

Пернишки окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 14.02.2018г. в състав: 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила Пейчева

                                                ЧЛЕНОВЕ: Капка Павлова

                                                                                  Димитър Ковачев                                                                      

като разгледа докладваното от съдията Д. Ковачев в.ч.гр.д. №62 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба от И.М.Ц. чрез адв. А. А., срещу Определение от 15.12.2017г. на Пернишки районен съд по гр.д. 6900/2017г., с което е прекратено като недопустимо производството по  делото в частта на предявения от частния жалбоподател отрицателен установителен иск за недължимост на парични суми-стойност на топлинна енергия и лихви за забава.

За да прекрати производството в частта по предявения от жалбоподателя иск ПРС е приел, че същият е недопустим, защото за вземанията индивидуализирани в исковата молба е била издадена срещу ищеца Ц. заповед за изпълнение по ч.гр.д. 5830/2017г. на ПРС срещу която заповед той не е възразил в срока по чл. 414 ГПК и следователно искът му е недопустим, защото възраженията срещу вземането са преклудирани.

В частната жалба се излага становище, че действително възраженията на длъжника се преклудират с изтичане на срока по чл. 414 ГПК, но възражението за давност на което се основава исковата молба можело да се релевира безсрочно, включително във въззивна инстанция, а в случая давността била изтекла много преди заявлението на кредитора въз основа на което била издадена заповедта по ч.гр.д. 5830/2017г.

Иска се отмяна на определението.

ПОС намира жалбата за допустима, но неоснователна.

От приложеното ч.гр.д. 5830/2017г. на ПРС се установява, че срещу ищецът по настоящото дело И.М. е била издадена заповед за изпълнение за същите суми по размер и период и със същото основание като тези заявени като недължими с исковата молба по настоящото дело. Заповедта му е връчена на 14.09.2017г. чрез Е. Ц. – снаха. До изтичане на срока по чл. 414 ГПК на 28.09.2017г. И.Ц. не е депозирал възражение по ч.гр.д. 5830/2017г.. С изтичане на срока за възражение се преклудират всички възражения на длъжника срещу вземането по заповедта, които той е могъл да направи до изтичане на срока.

Исковата молба по която е постановено обжалваното определение е депозирана на 134.10.2017г- след като е изтекъл срока за възражение по заповедното производство. Тя е основана на твърдението за изтекла преди заповедното делото погасителна давност. Такова е твърдението и в частната жалба.

Възможността на длъжника да оспори вземането по заповед за изпълнение е коментирана многократно в съдебната практика и трайно се застъпва становище, че вземането може да се оспори само в срока по чл. 414 ГПК с възражение по образец. Оспорване може да се направи и с отрицателен установителен иск, но само ако искът се предяви в срока за възражение по чл. 414. Другите хипотези са специалните по чл. 424 и чл. 439 ГПК.

След като И.Ц. оспорва вземането с възражение за погасителна давност изтекла преди заявлението по чл. 410 ГПК, по което е издадена и заповедта за изпълнение то това е следвало да стане или с нарочно възражение по заповедното дело в срока по чл. 414 ГПК или с отрицателен установителен иск предявен в същият срок. В случая не е подадено възражение, а искът е предявен доста след изтичане на срока за възражение.

Предвид горното Определението е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА  Определение от 15.12.2017г. на Пернишки районен съд по гр.д. 6900/2017г., с което е прекратено като недопустимо производството по делото в частта на предявения от И.М.Ц. отрицателен установителен иск за недължимост поради погасяване по давност на парични суми: 793,89 лева -стойност на топлинна енергия за периода 01.09.2004 г.-30.04.2007г. и 195,89 лева лихви за забава за периода 31.10.2004-04.02.2008г., ведно със законната лихва от 05.09.2017г.

Връща делото на ПРС за продължаване на действията в допустимата част на производството.

На основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т.1, предл. 1 от ГПК настоящото определение на ПОС е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕ.Л:                                          Членове: 1.                                                      2.