Решение по дело №1370/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

08.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

20.01.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

1370

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1947- 000298/ 01.06.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на Д.Ю.Ю. ***. Жалбоподателят Ю. го счита за неправилно и незаконосъобразно- като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Настоява, че не е извършил описаното нарушение, както и че наказващият орган не е изяснил правилно поведението на водача. Освен това деянието сочи на принципите за маловажен случай, поради което необосновано е ангажирана административно наказателната му отговорност. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят Ю. не се явява и не се представлява. От адвокатът му е постъпило писмено становище, с което поддържа подадената жалба и моли да се отмени наказателното постановление.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 26.05.2020г. свидетелите Н.Р. и Б.Д.- служители в Районно управление- Кърджали, били на работа. Този ден около 12,40ч.  осъществявали контрол по безопасността на движението на ул.Джордж Вашингтон в гр.Кърджали и се намирали на кръстовището с ул.Македония в близост до пешеходната пътека. По това време по ул.Македония в посока към ул.Джордж Вашингтон забелязали да се движи лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег.№ К2111ВМ, който извършвал маневра завой наляво. При завиването водачът на това МПС подал рязко газ, при което задницата на автомобила се завъртяла и се отклонила наляво и надясно, при което той навлязъл в насрещното платно, както и се движел по диагонал точно срещу двамата полицейски служители. Последните, за да се предпазят, минали зад паркираните автомобили там, и когато описаното МПС доближило до тях, свидетелят Н.Р. му подал сигнал със „стоп палка“. Свидетелите Р. и Д. при извършената проверка установили, че Д.Ю. е водач на спряното превозно средство, в което имало още един пътник. На место свидетелят Н.Р. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя по чл.104б т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя с възражения, че имало камъчета и пясък, какъвто обаче не се установява да е имало там при извършване на описаната маневра от водача Ю.. На тази основа на 01.06.2020г. било издадено и обжалваното наказателно постановление. При описаните действия от страна на жалбоподателя Д.Ю. съществувала опасност да бъдат ударени други автомобили, които се движели в насрещното платно, както и за полицейските служители, които се намирали на тротоара.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите Н.Р. и Б.Д., които си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение серия № 298/ 26.05.2020г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че и двамата полицейски служители Р. и Д. са очевидци на нарушението и подробно описват поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Тези свидетели лично са възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя Д.Ю., поради което показанията им бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени. Прочее по делото не бяха събрани никакви други доказателства, които да установяват други факти, включително, че на инкриминираното място е имало камъчета и пясък, което е наложило подаването на рязко газ от водача Ю..

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 26.11.2020г. жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 23.11.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104Б т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Д.Ю. при управление на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175А ал.1 от ЗДвП, според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС- четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят подавайки рязко газ при завиване, при което задницата на автомобила се изместила поради загуба на сцеплението на задните гуми, от които се издал звук. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Поради това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че нарушението не е извършено, както и че е санкциониран без да е изяснена поведението на водача, тъй като безспорно се установи, че е налице административното нарушение, по повод на което е издадено и обжалваното наказателно постановление, а и самият той не сочи доказателства, които да бъдат събрани, за да се установи обективната истина по делото. Освен това не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не е налице и маловажност на случая, тъй като извършеното деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Освен това наложеното наказание е справедливо и е съобразено с предвидената санкция в закона, която е в единствено възможен размер.

По делото не са претендирани разноски, поради което не следва и да има произнасяне. По изложените съображения, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 1947- 000298/ 01.06.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на Д.Ю.Ю. ***, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

                                     

                                                                                   Районен съдия: