Решение по дело №237/2020 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

29.05.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

26.05.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

237

по описа за

2020

година.

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1947-000062 от 13.02.2020 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на Ф.С.А. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят Ф.С.А. твърди, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Допуснатите съществени нарушения опорочили цялото производство по установяване на административно нарушение и налагане на наказание. Сочи, че процесното МПС управлявано от него на посочената дата, не било негова собственост, а собственост на „Аргос-15“ ЕООД-Кърджали. Затова неправилно бил санкциониран с „глоба“ в размер на 2 000 лв. Наложено му било наказание по вид и размер, каквото не е предвидено в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ за физическо лице. Наказание в размер от 2 000 лв. се налагало на юридическо лице съгласно чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, но не „глоба“, а „имуществена санкция“. Наказващият орган неправилно квалифицирал евентуално извършеното от жалбоподателя нарушение, като му наложил наказание в размер, който не е предвиден за съответното нарушение. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установило се, че процесното МПС било собственост на юридическото лице „Аргос-15“ ООД, поради което неправилно на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 2 000 лв. На Ф.А. било наложено наказание по вид и размер, каквото не било предвидено в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ за физическо лице. Наказание в посочения размер се налагало единствено и само на юридическите лица, но с „имуществена санкция“, а не „глоба“. За водач, несобственик на МПС, се налагало наказание „глоба“ в размер на 250 лв. съгласно разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, която не била посочена в наказателното постановление. Моли съдът да отмени атакуваното постановление, като присъди в полза на жалбоподателя и направените по делото разноски, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.  

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:     

На 01.02.2020 г. свидетелят Л.В. бил на работа като служител в ЗЖУ-Кърджали и изпълнявал служебните си задължения. Около 11.00 часа той се намирал на общински път KRZ 2321, на разклона за с.Вишеград, където спрял за проверка товарен автомобил „Фиат 290 Дукато” с рег.№ К 4159 ВА, управляван от жалбоподателя Ф.С.А. ***. При проверката свидетелят В. установил, че нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, като същото било собственост на фирма „Аргос-15“ ООД гр.Кърджали. За установеното нарушение бил уведомен дежурният служител на РУ-Кърджали. На място за съдействие бил изпратен свидетелят С. С., работещ като командир на отделение в РУ-Кърджали. Той също извършил проверка по отношение на водача Ф.А., направил справка и в Гаранционния фонд, при което констатирал, че действително за автомобила нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност”. По този повод на 01.02.2020 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, който той подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт, на 13.02.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на Ф.С.А. на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно за това, че като едноличен търговец или юридическо лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.    

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. С. и Л.В., както и от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 62 от 01.02.2020 г.; копие от Свидетелство за регистрация част II на МПС с рег.№ К 4159 ВА; Данни от Търговски регистър на фирма „Аргос-15“ ООД; Справка за собственост на МПС с рег.№ К 4159 ВА; полица за застраховка „Гражданска отговорност” относно МПС с рег.№ К 4159 ВА, с валидност от 14.01ч. на 01.02.2020 г. до 23.59ч. на 01.02.2021 г., което следва часа на проверката и установяването на нарушението; Справка за регистрация на МПС с рег.№ К 4159 ВА; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 292з-245/18.02.2016 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № 292з-2061/29.10.2019 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.  

При изложената по-горе фактология и на базата на събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на 01.02.2020 г. Ф.С.А. е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Фиат 290 Дукато” с рег.№ К 4159 ВА, което не е било негова собственост и за което не е имало надлежно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Независимо от това, според настоящата инстанция неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като същият не може да бъде субект на вмененото му нарушение. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава определен кръг лица да сключат договор за застраховка „Гражданска отговорност” и това са собствениците на моторни превозни средства, които са регистрирани на територията на Р.България и не са спрени от движение. В акта и наказателното постановление неправилно е посочена нарушената правна норма и независимо от установено още в хода на проверката обстоятелство, че автомобила, управляван от жалбоподателя е чужда собственост, на него е било вменено нарушение на задължение, отнасящо се само до собствениците на моторни превозни средства. Ето защо, наказателното постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон. Установеното управление на моторно превозно средство от Ф.С.А., без за същото да е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е следвало да се квалифицира не по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а по чл.638, ал.3 от КЗ, която норма дава възможност за ангажиране отговорността на всяко лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отделно от това, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, каквато в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ не е предвидена. Посоченият текст повелява да се наказва с „имуществена санкция“ от 2 000 лв. юридическо лице или едноличен търговец, който не изпълни задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо, в случая наказващият орган незаконосъобразно е наложил наказание „глоба“ от 2 000 лв. спрямо Ф.С.А. на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. По същество, съдът приема, че на инкриминираната дата е имало извършено административно нарушение от жалбоподателя, изразяващо се в управление на чуждо МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Независимо от това, наказателното постановление следва да бъде отменено, предвид допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения на материалния и процесуалния закон.

От жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателно постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 480 лв., като от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, за защита по дела с интерес от 1 000 до 5 000 лв., възнаграждението е 200 лв. + 6 % за горницата над 1 000 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 480 лв., като в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че се дължи за процесуално представителство по АНД № 237/2020 г. по описа на РС-Кърджали. Предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в участие и процесуално представителство на едно съдебно заседание. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, а именно до размера от 260 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1947-000062 от 13.02.2020 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на Ф.С.А. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Ф.С.А. ***, с ЕГН **********, сумата от 260 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

           

                                                 Районен съдия: