О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./……………....2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. № 559 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба с вх. №9467/06.02.2019
г. на Е.М.Н., ЕГН **********, предявена чрез адв. Р.Е.
срещу Решение № 44/04.01.2019 г. по гр.д. № 18631/2017 г. на ВРС, XL състав, с което e
отхвърлен
предявения от Е.М.Н. иск с правно
основание чл. 124 от ГПК срещу Р.А.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Б.А.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** , за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на 1/8 ид. ч. от
600/850 кв.м. ид.ч. от имот с пл. № III,
кв. 37, находящ се в местност Лозите, с. Кичево, община Аксаково целият с площ от 850кв.м., по КП от
1988г. на местност Лозите, с. Кичево община Аксаково, попадащ като реална част
очертана с червен цвят на скицата на л. 69 от делото в имот целият с площ от
1447 кв.м. с идентификатор № 37099.501.664 по КККР на с. Кичево одобрени със Заповед
№ РД-18-57/05.07.2016г. на ИД на АГКК при граници на частта - имоти с
идентификатори: 37099.501.666, 37099.501.234, 37099.501.233, 37099.501.698,
останалата част от 37099.501.664 и 37099.501.663 и е оставено без уважение искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
КНА за собственост върху недвижим имот придобит на основание пар. 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ № 18, том VII,
дело № 4538/28.03.1997 г. на нотариус при РС Варна Ал. Ганчев до размера на
описаната 1/8 ид. част от имота.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон.
Конкретно се сочи, че след смъртта на ползвателя А.А. (техен общ
с насрещните страни наследодател) правото на ползване е преминало в полза на
наследниците му по закон, поради което и същите имат качеството на ползватели
по смисъла на § 4а от ПРЗ ЗСПЗЗ и с влизане в сила на закона за тях възниква
правото да придобият собствеността върху имота. В тази връзка, настоява че
правото да се иска трансформиране на прекратеното правото на ползване в право
на собственост по реда §4а и §4б от ПРЗ ЗСПЗЗ е наследимо
и не се погасява със смъртта на наследодателя. Съгласява се с изводите на
първоинстанционния съд, че извършеното от един от наследниците изкупуване по
реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ води до възникване на съсобственост върху имота, като
липсата на плащане на някой от останалите наследници поражда единствено
облигационни претенции помежду им. Счита, че съдът е приел обаче неправилно, че
ответниците са придобили собствеността въз основа на
упражнявано от тях давностно владение от датата на
съставяне на констативния нотариален акт 03.1997 г. до 07.12.2017 г. Излага
съображения, че от анализа на депозираните гласни доказателства не се доказва
промяна в намерението на съсобствениците за владение на притежаваната от Н.
идеална част от имота и това да е доведено до знанието й. Подчертава, че
вписването на констативния нотариален акт в службата по вписванията не
съставлява такова действие. Моли се за отмяна на решението и уважаване на
предявената претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Р.А.Н. и Б.А.Н., чрез адв. И.З.. Настоява се, че въззивницата
не е придобила по наследство твърдяната 1/8 ид.ч. от
имота, тъй като наследодателят им А. А. не е бил собственик на имота. Посочва се, че въззиваемите
са придобили собствеността на основание § 4б от ЗСПЗЗ чрез упражняване на
правото на изкупуването му по силата на съдебно решение от 03.05.1996 г. по
гр.д. № 1200/1995г. на ВОС, с което съдът е задължил кмета на община Аксаково
да изпълни процедурата по § 4 от ПРЗ от ЗСПЗЗ за закупуване на имота от наследниците
на А., сред които името на ищцата не фигурирало. По тези съображения намира, че
решението на съда няма действие спрямо въззивницата.
Настоява се, че наследодателят приживе не е упражнил правото си на изкупуване,
поради което процесният имот не е бил в
наследствената маса. Сочи се, че Е.Н. е имала възможност да участва в
производството по изкупуване на имота чрез представител, доколкото към него
момент е била малолетна, но като не е сторила това, не е придобила право на
собственост. Споделят се изводите на съда, че трансформирането в право на
собственост е настъпило преди приемане на §4к от ПРЗ на ЗСПЗЗ, поради което не
е необходимо издаване на заповед по ал.7 за възстановяване имота на бившите
собственици, съотв. за придобиване от ползвателите,
тъй като фактическия състав, от който произтича правото на собственост е бил
завършен преди влизане в сила на ПНИ. В тази връзка, се сочи, че давността за
придобиването на имота е започнала да тече от 12.12.1996
г. и е изтекла към датата на предявяване на иска. Моли се за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, намери
следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са
направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 559/2019
г. по описа на ВОС за разглеждане
в о.с.з. на 21.05.2019 г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, както и за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
- Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.