№ 635
гр. Варна, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500202 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 418 ал.4 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Петя Николова Димитрова – изпълнителни
директори, срещу Разпореждане № 25 777 /01.12.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 15 643 /2021 г.
по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление с вх. № 39961
/27.10.2021 г., подадено от „Юробанк България” АД срещу В.А.И., ЕГН **********, с
настоящ адрес: *******, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист за следните суми по договор за
потребителски кредит № FL966970 от 05.02.2019 г., а именно: сумата от 47 лв.,
представляваща такси за действия по ограничаване на негативните последици при
просрочие, начислени за периода от 09.09.2020 г. до 15.10.2021 г., както и сумата от 86,10
лв., представляваща разходи по уведомяване, начислени за периода от 05.09.2020 г. до
19.10.2021 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно като
излага аргументи както следва: Таксата за действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие е дължима на основание чл.2. ал.2 от договора за потребителски
кредит № FL1060233 и раздел ХV„Кредитни сделки", б."В"Потребителски кредит", т.10 от
Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк България"АД прилага по извършвани
услуги на клиенти-Физически лица. Съдебната констатация, че клаузите за такси по
договора са неравноправни, противоречи на материалноправната норма на чл.143 от ЗЗП,
както и на чл. 3, ал. 1 от Директива 93/1 З/ЕИО, съдържаща легална дефиниция на т. нар.
1
генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори.
Твърди, че в процесния случай всички клаузи в договора за потребителски кредит №
FL966970, Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица и
Тарифата на банката са индивидуално уговорени. В съответствие с разпоредбата на чл.20а
ЗЗД договорът има силата на закон за тези, за които са го сключили. Сочи, че съгласно чл.
10а, ал.1 от ЗПК била изрично предвидена възможността за кредитора да събира от
кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, каквито безспорно са и
претендираните такси. Последните не представляват такси, свързани с управление на
кредита, каквато забрана се съдържала в нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Оспорва, че
неправилен е извода на съда, че сумата в размер от 86.10 лв.- разноски за връчване на
уведомление са свързани с усвояване и управление на потребителския кредит. Сумата от
86.10 лв. представлява такса по Раздел I, т.5 от Тарифа за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители, която заявителят заплатил на ЧСИ във връзка с
връчването на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по
Договора за потребителски кредит № FL966970. От представените към заявлението
доказателства се установява и че претендиралите разходи са реално направени. Тези такси,
заплатени на ЧСИ, не са такси, свързана с управлението на кредита, каквато забрана се
съдържа в нормата на чл.10, ал.2 от ЗПК., са с цел за провеждане на заповедното
производство и във връзка с изискванията за установяване на изискуемостта на вземането,
като са необходими и реално направени, поради което се дължат на общо основание- чл.78
от ЗЗД. Моли за отмяната на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за посочените суми от 47 лв.- такси за
действия по ограничаване на негативните последици при просрочие и 86,10 лв. – разходи за
уведомяването. Претендира и разноски за въззивната инстанция – в размер на 12,50 лв. –
заплатена държавна такса.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, като съображенията
за това са следните:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
„Юробанк България” АД е образувано развилото се производство по ч.гр.д. № 15643/2021 г.
по описа на ВРС. Със заявлението се претендират следните суми: сумата от 7081,50 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL966970 от
05.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 382,49 лв.,
2
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.08.2020 г. до
15.07.2021 г., сумата от 591,41 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от 05.09.2020 г. до 19.10.2021 г., сумата от 85,50 лв., представляваща начислени такси по
кредита за периода от 05.09.2020 г. до 19.10.2021 г., както и сумата от 86,10 лв.,
представляваща разходи по уведомяване, начислени за периода от 05.09.2020 г. до
19.10.2021 г. Претендират се и направените в производството разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
В изпълнение на разпореждане No 22321 / 03.11.2021г., издадено по посоченото
ч.гр.д. № 15643/2021 г. на ВРС, с което производството е оставено без движение и на
заявителя е указано да конкретизира надлежно вземането за разходи по уведомяване в
размер на 86,10 лв. и вземането за такси по кредита в размер на 85,50 лв., както и да
представи приложимата Тарифа към договора и/или друг документ – приложение към него,
в случай че вземанията на банката за разходи и такси по кредита са начислени въз основа на
клауза от такава тарифа/документ, заявителят е депозирал молба от 18.11.2021г. С молбата
„Юробанк България“ АД сочат, че с оглед обявяването на предсрочната изискуемост
„Юробанк България"АД заплатила такси в размер на 86.10 лв. за връчване на уведомлението
чрез ЧСИ, които следвало да бъдат възстановени от кредитополучателя В.А.И. на основание
чл.78 от ЗЗД и чието плащане се доказвало с приложените към уточняващата молба
платежно нареждане №BORD08866962 /26.05.2021 г. за сума в размер на 60 лв., платена по
сметка на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804, ОС Бургас и платежно нареждане №
BORD01150797/ 30.08.2021 г. за сума в размер на 26.10 лв., платена по сметка по сметка на
ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807, ОС Варна. Уточняват още, че сумата от 85,50лв.
включвала месечни такси за обслужване на разплащателна сметка в общ размер на 38,50 лв.
и такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие" е дължима
на основание чл.2, ал.2 от договора за потребителски кредит № FL966970 и раздел
ХУ„Кредитни сделки", б."В"Потребителски кредит", т.10 от Тарифа за таксите и
комисионите .които „Юробанк България"АД прилага по извършвани услуги на клиенти-
физически лица в общ размер на 47 лв., начислена за периода от 09.09.2020 г. до 15.10.2021 г
След уточнителната молба, ВРС е издал Разпореждане № 25777/01.12.2021 г., с което
е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417, т. 2 ГПК в полза на заявителя „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу
длъжника В.А.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: *******, за следните суми: сумата от
7081,50 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
FL966970 от 05.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от
382,49 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
05.08.2020 г. до 15.07.2021 г., сумата от 591,41 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 05.09.2020 г. до 19.10.2021 г., сумата от 38,50 лв., представляваща
месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, начислени за периода от 05.09.2020
3
г. до 05.07.2021 г., както и сумата от 773,35 лв. за сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като е отхвърлено заявлението В ЧАСТТА, с която се иска
издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 47 лв., представляваща такси за
действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, начислени за периода
от 09.09.2020 г. до 15.10.2021 г., както и за сумата от 86,10 лв., представляваща разходи по
уведомяване, начислени за периода от 05.09.2020 г. до 19.10.2021 г.
Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението, че клаузата предвиждаща
начисляване на такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие
е нищожна на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, доколкото противоречи на чл. 10а от ЗПК и на
чл. 33 ал.1 и ал.2 от ЗПК. По отношение на разходите по уведомяване, мотивите са, че
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е обусловено от забавата на
длъжника по потребителския кредит, респ. клаузата противоречи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Отделно вземането касаело действия по управлението на просрочения кредит по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, за които не може да се изисква насрещна престация. Неприложима е и
общата разпоредба на чл. 78 ЗЗД, тъй като същата урежда разпределение на разноските по
изпълнението на задължението, а не сторените такива при неизпълнение (какъвто е
настоящият случай).
По отношение на сумите, заявени като такси за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, въззивната инстанция изцяло споделя доводите на
заповедния съд. Претендираната такса е предвидена за действия по ограничаване на
негативните последици и е посочена в Тарифа, за която няма данни потребителят да е
запознат и да я е приел, като част от Общи условия, приложими не към договори за
отпускане на потребителски кредити, а за откриване, водене и закриване на сметки на
физически лица, които също не са приети от кредитополучателя /липсват доказателства към
заявлението/. Отделно, таксата е за действия, които не са конкретизирани като вид услуга, а
съобразно чл. 10а ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Така определена таксата по Тарифата на банката, на практика, представлява и допълнителна
сума, която се събира във връзка със забавеното плащане на задълженията по кредита, а
съобразно чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този смисъл и клаузата по т.10.,
раздел XV, б. „В“ от Тарифата на банката е нищожна като противоречаща с чл. 10а ал.4 и
чл. 33 ал.1 от ЗПК, поради което и заявлението на банката в тази част следва да се отхвърли
на основание чл. 411 ал2, т.2 от ГПК. Клаузата също така се явява и неравноправна,
доколкото представлява и уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и потребителя, на основание чл. 143 ал.1 от ЗЗП. В този смисъл
заявлението в тази част подлежи на отхвърляне и на основание чл. 411 ал.2 т.3 от ГПК.
По отношение на сумите, заявени като разходи за уведомяване, мотивите на ВРС не
4
се споделят от настоящия състав. Съобразно дадените задължителни указания с т.18 от ТР
4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
фактът на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора. Получаването на волеизявлението от длъжника следва да
предхожда по време подаването на заявлението. В този случай, съобразно чл.418, ал.3 ГПК,
настъпването на това обстоятелство следва да е удостоверено от заявителя чрез официален,
или изходящ от длъжника документ. В този смисъл и разноските по уведомяването не
съставляват такси за действия, свързани с управлението на кредита. Разноските по
уведомяването са за действия, които се изискват по закон и са във връзка с установяване на
обстоятелство, което се явява предпоставка за надлежното възникване на предсрочната
изискуемост на вземането на кредитора и възможността да упражни правата си.
Съобразно, изискването на чл. 417 т.2 от ГПК / изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г./,
заявителят – банка в процесния случай, освен извлечение от счетоводните си книги следва
да приложи и документа, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови
приложения. В случая, освен, договора за кредит и ОУ, са приложени доказателства за
извършените действия от ЧСИ - по издирване адреса на длъжника и връчване на покана –
уведомление за предсрочна изискуемост, както и доказателства, установяващи заплащането
на услугите на ЧСИ. С оглед на изложеното, в тази обжалвана част разпореждането на ВРС
подлежи на отмяна до установения размер като вместо това бъде постановено издаването на
заповед за изпълнение и досежно сумите, заявени като разходи за уведомяване.
Налага се извод за частична основателност на частната жалба, поради което и
обжалваното разпореждане следва да се потвърди в частта, с която заявлението е отхвърлено
за таксите за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, начислени
за периода от 09.09.2020 г. до 15.10.2021 г., като се отмени в частта, в която е отхвърлено за
сумата от 86,10 лв., представляваща разходи по уведомяване и вместо това бъде
постановено издаването на заповед за изпълнение за последните.
Поради частичната основателност на жалбата, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски за заплатена държавна
такса, съразмерно с уважената част или сумата от 8, 09лв. Като естествена последица от
издаването на заповедта и съдът следва да присъди и допълнително разноски за заповедното
производство. За общо уважената част от претендираните суми дължимите разноски за
заповедното производство са 781,58 лв., а ВРС е издал заповед за 773,35 лв., като разликата
от 8,23лв. следва да се присъди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25 777 /01.12.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 15 643
/2021 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление с вх. № 39961
/27.10.2021 г., подадено от „Юробанк България” АД срещу В.А.И., ЕГН **********, с
настоящ адрес: *******, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист по договор за потребителски
кредит № FL966970 от 05.02.2019 г. за сумата от 47 лв., представляваща такси за действия
по ограничаване на негативните последици при просрочие, начислени за периода от
09.09.2020 г. до 15.10.2021 г.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 25 777 /01.12.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 15 643 /2021 г.
по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление с вх. № 39961
/27.10.2021 г., подадено от „Юробанк България” АД срещу В.А.И., ЕГН **********, с
настоящ адрес: *******, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист по договор за потребителски
кредит № FL966970 от 05.02.2019 г. за сумата от 86,10 лв., представляваща разходи по
уведомяване, начислени за периода от 05.09.2020 г. до 19.10.2021 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на
чл.417, т.2 ГПК в полза на заявителя „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Петя Николова Димитрова – изпълнителни
директори, срещу длъжника В.А.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: *******, за сумата
от 86,10 лв. / осемдесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща разходи по
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит №
FL966970 от 05.02.2019 г., начислени за периода от 05.09.2020 г. до 19.10.2021 г., както и за
сумата от 8,23 лв. /осем лева двадесет и три стотинки/, представляваща разликата между
присъдената с разпореждането на ВРС и дължимата сума за разноски в заповедното
производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивното производство в полза на „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, в размер на 08,09лв. /осем лева и девет стотинки/ за държавна такса
пред ОС Варна, платими от В.А.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: *******, която сума
следва да се включи в издадената заповед за изпълнение към разноските за
първоинстанционното производство, на осн. чл. 81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на осн. чл.418, ал.1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист с отбелязване за това върху документа по чл.417
ГПК и върху заповедта за изпълнение на осн. чл.418, ал.2 ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна за издаване на заповедта за изпълнение
по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
6
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7