РЕШЕНИЕ
№ 1373
гр. Велико Търново, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110101044 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между *
и ответника е сключен Договор за паричен заем* от 05.02.2019г., съгласно който последният
получил сумата от 800 лв., като се задължил да я върне в срок до 05.02.2020г. на 12 месечни
погасителни вноски в общ размер на 1019,43 лв., заедно с начислената възнаградителна
лихва. Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията на дължимите вноски
като са останали непогасени вземания от 800 лв. за главница, от 192,73 лв. за договорна
лихва за периода от 05.02.2019г. до 07.02.2020г., от 180,63 лв. за обезщетение за забава за
периода от 07.02.2020г. до 25.01.2024г. и от 621,87 лв. за такси. Навеждат се доводи, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., непогасените вземания по
договора са прехвърлени от * на *. Изтъква се, че първоначалният кредитор е упълномощил
ищеца да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на задължението му както и че
след съобщението е последвало неизпълнение. Ищецът твърди, че за посочените вземания е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №352/2024г., по описа на
Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Изтъква се, че
претендираните суми са дължими, поради което се отправя искане до съда за постановяване
на решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва основателността на исковите претенции.
Изтъква, че в договора не са посочени взетите предвид допускания при определяне на
1
годишния процент на разходите по кредита, поради което същият е недействителен съгласно
чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Излага становище за недължимост на вземането
за такси поради липса на основание за начисляването им. С оглед изложеното отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 05.02.2019г. между * в качеството на кредитор и Г. В. в качеството на кредитополучател е
сключен договор за паричен заем *. Кредиторът предоставил на ответника финансиране от
800 лв., като със сумата от 247 лв. е погасено негово задължение по договор за паричен заем
от 06.11.2018г., а разликата от 553 лв. е платена чрез каса на Изи Пей. Кредитополучателят
се задължил да върне сумата заедно с начислената възнаградителна лихва от 219,43 лв. в
срок до 05.02.2020г., на 12 месечни вноски с посочени в погасителния план към договора
падежи. Той поел и задължение в тридневен срок от сключване на договора да предостави
на кредитора обезпечение - банкова гаранция или поръчител, а при неизпълнение - да плати
неустойка от 1068,57 лв., разпределена на 12 месечни вноски. На 13.01.2022г. между * като
цедент и ищецът като цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания,
с което са прехвърлени непогасените вземания по процесния договор за заем. Цедентът
предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания
и го упълномощил да уведоми длъжника за цесията. По заявление на последния е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника по частно гражданско дело №352/2024г., по описа на
Великотърновския районен съд за вземанията от 800 лв. за главница, от 192,73 лв. за
договорна лихва за периода от 05.02.2019г. до 07.02.2020г., от 180,63 лв. за обезщетение за
забава за периода от 07.02.2020г. до 25.01.2024г. и от 621,87 лв. за такси, което е връчена по
реда на чл. 47 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер като за него са приложими
разпоредбите на ЗПК. Вземанията по договора валидно са прехвърлени по смисъла на чл.
99, ал. 1 от ЗЗД от първоначалния кредитор на ищеца като цесията е породила действие по
смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника. Клаузата на т. 6.6, с която е уговорена
неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по
договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да
се доказват. Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез
2
неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора
преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска
обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави
исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от
ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява
допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални
вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели
заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на
допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като
печалба в полза на кредитора, поради което клаузата, с която е уговорена е нищожна и на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване
на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на годишния процент на разходите
/ГПР/ от 50 % в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до
недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят
следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви и такси. По
отношение на таксите следва да се посочи, че при съпоставка на размерът им с този на
кредита се достига до извод, че с тях се цели начисляване на допълнително обезщетение в
противоречие с императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. От изложеното се достига
до извод, че претенцията за вземането за главница, за което е издадена заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело №352/2024г., по описа на Великотърновския районен
съд, е основателна и следва да бъде уважена, а исковете за вземанията за договорна лихва, за
обезщетение за забава и за такси, следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител от 308,86 лв. както и разноските
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 25,29 лв., направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№352/2024г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Г. П. В. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумата
от 800 лв. /осемстотин лева/ - главница, представляваща задължение по Договор за паричен
заем* от 05.02.2019г., прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
13.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №104
от 29.01.2024г. по частно гражданско дело №352/2024г., по описа на Великотърновския
3
районен съд.
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу Г. П. В. с ЕГН: ********** *, искове
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно
установяване съществуване на вземанията от 192,73 лв. за договорна лихва за периода от
05.02.2019г. до 07.02.2020г., от 180,63 лв. за обезщетение за забава за периода от 07.02.2020г.
до 25.01.2024г. и от 621,87 лв. за такси, представляващи задължения по Договор за паричен
заем * от 05.02.2019г., прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
13.01.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение №104 от 29.01.2024г. по частно
гражданско дело №352/2024г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Г. П. В. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 308,86 лв. /триста и осем
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и
сумата от 25,29 лв. /двадесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №352/2024г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №352/2024г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4