№ 10005
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело №
20211100114797 по описа за 2021 година
Производството е образувано след като с влязло в сила решение № 4385 от
20.07.2020 г. по гр. дело № 6580/2019 г. на СГС, ГО, II-Г въззивен състав, е обезсилено
решение от 23.01.2019 г. по гр. дело № 10214/2017 г. на СРС, с което са отхвърлени
предявени от С. М. С. и В. И. С.а против П. И.Б. АД главни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за предоставяне на банков кредит № 014OD-R-000062
от 20.08.2008 г. и са уважени предявени евентуални такива, като е признато за установено,
че клаузите в договора за кредит по т. 2, б. „б“ от раздел II, чл. 7, чл. 7.1, чл. 7.2, чл. 7.3, чл.
7.4, чл. 8, чл. 9 и чл. 11 са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146, чл.
143, т. 3, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, като неравноправни и в противоречие с морала и добрите
нрави, и делото е изпратено по подсъдност на СГС като родово компетентен да разгледа
спора като П. инстанция.
За обосноваване на исканията ищците С. С. и В. С.а са изложили фактически
твърдения за: сключен с банката договор за предоставяне на банков кредит № 014OD-R-
000062 от 20.08.2008 г.; нищожност на последния поради невъзможност да се прилага от
наличието на нищожни в него като неравноправни и в противоречие с добрите нрави
договорни клаузи относно годишния лихвен процент; нищожност, респ. неравноправност на
отделни негови неиндивидуално уговорени клаузи поради липса на определямост на
компонентите на БЛП и възможност за едностранно увеличение от банката на уговорения
лихвен процент и за начисляване на лихва върху лихва (капитализиране на лихва). Искат
пригласяване на нищожността на процесния договор за кредит, а при евентуалност на
оспорените с исковата молба негови клаузи.
В хода на исковото производството по оспорване на валидността на договора и на
отделни негови клаузи между същите страни е приключило друго производство по искове
по чл. 422 от ГПК, като с влязло в сила на 29.10.2018 г. решение № 218 от 02.11.2017 г. по т.
дело № 51/2017 г. на Варненски апелативен съд, постановено след осъществен
инстанционен контрол на решението на първоинстанционния съд, е признато
1
съществуването на вземания на банката от С. С. за: сумата 120116.62 евро – главница по
договор за предоставяне на банков кредит № 014OD-R-000062 от 20.08.2008 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 23.11.2012 г. до окончателното й изплащане; сумата
29136.92 евро – просрочени лихви за периода 01.08.2010 г. – 23.11.2012 г., и сумата 3750
евро – комисиони за управление на кредита за 2011 г. и 2012 г. по т. 11 от договора,
удостоверени в издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 17356/2012
г. на Варненски РС. Установителните искове по чл. 422 от ГПК за разликата на тези суми до
пълния им предявен размер по отношение на С. С. и изцяло по отношение на В. С.а като
солидарен длъжник са отхвърлени. За отхвърлянето на част от исковете срещу солидарните
длъжници и другари в исковото производство по чл. 422 от ГПК са изложени от
разглеждалия ги съд съображения за неравноправния характер на клаузи от процесния
договор относно капитализирането на лихвите и промяната на БЛП, предмет и на исковете
по настоящото производство, и за липсата на настъпила за солидарния длъжник В. С.а
предсрочна изискуемост на кредита поради ненадлежното й връчване на уведомлението на
банката за упражняване на потестативното й право.
При тези данни и по арг. от чл. 299, ал. 1 от ГПК съдът намира, че установителните
искове, предмет на настоящото производство, са процесуално недопустими, поради което и
по арг. от чл. 130 от ГПК производството за него следва да бъде прекратено.
По аргумент от чл. 299, ал. 1 от ГПК с влизането в сила на решението по чл. 422 от
ГПК, с което е признато съществуването на вземания на банката от кредитополучателите по
процесния договор за кредит – ищци в настоящото производство, оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземанията, и които са
съществували към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд –
съдебното заседание на 03 октомври 2017 г. пред Варненския апелативен съд, се
преклудирани. Силата на пресъдено нещо на решението по спора за съществуването на
вземанията по процесния договор и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, включително и за нищожността на договора за кредит
или на отделни негови клаузи, води до недопустимост на установителните искове за
нищожност на процесния договор и на отделните негови клаузи, макар и същите да са
предявени преди влизане в сила на решението по исковете по чл. 422 от ГПК. Именно
възраженията за нищожност на договора или на отделни клаузи от договора са от кръга на
възраженията, по които, без да се формира сила на пресъдено нещо, настъпва
преклудиращият ефект на силата на пресъдено нещо на решението по иска за реално
изпълнение на договора, респ. по иска за установяване съществуването на вземанията по
него, поради което разглеждането им в отделно исково производство като обстоятелства,
обосноваващи нищожността на същия договор или на отделни негови клаузи, е процесуално
недопустимо.
Следователно предявените в настоящото производство установителни искове са
недопустими, поради което исковата молба по тях следва да бъде върната, а производството
по делото – прекратено.
2
По изложените съображения и на основание чл. 130 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба на С. М. С., ЕГН **********, и
В. И. С.А, ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ул. ******* против П. И.Б. АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, с предявени главни
искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на
банков кредит № 014OD-R-000062 от 20.08.2008 г. и евентуални такива за признаване за
установено, че клаузите в същия договор за кредит по т. 2, б. „б“ от раздел II, чл. 7, чл. 7.1,
чл. 7.2, чл. 7.3, чл. 7.4, чл. 8, чл. 9 и чл. 11 са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 146, чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, като неравноправни и в противоречие с
добрите нрави, поради недопустимост на исковете, и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз
основа на тях производство по гр. дело № 14797/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи
препис от него.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3