Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 27.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №5016 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.1 КЗ.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от ***, ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.И.Я. и К.Р.против В.Б.Б., ЕГН**********,***.,
в която се твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на Районен съд-Плевен, издадена по ч.гр.д. №3607/2017г. е осъден
ответникът В.Б.Б. да заплати на ЗАД "***" сумата от 637.18 лв.
невъзстановени суми по заплатено от кредитора застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва от 19.01.2017г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, сумата 360.00
лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. платената
държавна такса. Твърди, че длъжника с възражение е оспорил вземането. Твърди,
че на 22,05.2016г., 21.05ч. в ***. ***и ***и
при ***е извършено ПТП по вина на В.Б.Б. - водача на МПС ***с рег. № ***, който
реализира ПТП с МПС ***с рег.№ ***, собственост на П.П.. Твърди, че за
извършеното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП № 03890354 от
25.05.2016г. Твърди, че увреденият автомобил МПС ***с рег.№ ***, собственост па
П.П. е застрахован в ЗАД "***" на основание застрахователна полица
„Бонус Каско" № 4704160240000544. валидна от 25.01.2016г. до 25.01.2017г.
Твърди, че причинителят на ПТП е без действаща към момента /дата и час/ на ПТП
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за управлявания от него
автомобил марка ***с рег. № ***. Твърди, че нанесените в резултат на ПТП щети
на застрахования при ЗАД "***" увреден автомобил са описани в
протокол за ПТП и заявление за щета и
опис по претенция и заключение № 51-01600-6215/16. Твърди, че са увредени части
по ***с рег.№ *** както следва: облицовка задна броня, врата, престилка задна и други, описани в опис по
претенция и заключение. Твърди, че нанесените щети по автомобила са определени
на база описаното в протокол за ПТП, заявлението за щета и опис на претенция и
заключение. Твърди, че отремонтирането е възложено и извършено от автосервиз С.-I
ООД. Размерът на щетата е определен на 637.18 лв.., на база фактурираната
стойност на извършен ремонт, включващо подмяна па детайли, труд за демонтаж и
монтаж на детайли, труд за ремонт на детайли, труд и материали за боядисване.
Твърди, че ЗАД "***" е заплатило по застрахователна претенция по
застраховка «Бонус Каско» на 23.06.2016г. застрахователно обезщетение в размер
на 637.18 лв.. представляващо фактурираната стойност за ремонта на пострадалото
МПС на автосервиз С.-I ООД. Излага съображения, че с изплащане на
застрахователното обезщетение ищеца, на основание чл. 410 от Кодекса на
застраховането, във връзка с чл. 45 от ЗЗД е встъпил в правата на собственика
на увреденото МПС срещу причинителя на вредата, съответно срещу виновен водач в
процесното ПТП В.Б., при липса към момента /дата и час/ на настъпване на ПТП на
действаща застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Твърди,
че за уреждане на вземанията между застрахователя по имуществена застраховка и
лицето, причинило вредата, на основание чл. 410 от КЗ ЗАД "***" е
предявило претенцията си срещу виновния
водач за изплатеното обезщетение, като е приложил преписката с доказателствата,
с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване ни пътнотранспортно
произшествие, но пратката не е получена, не е потърсена от ответника. Твърди,
че до настоящия момент ответникът не е изпълнил своето задължение в цялост.
Моли, на основание да бъде признато за установено по отношение
на В.Б.Б., че дължи на ***" сумата от 637.18 лв. невъзстановени суми по
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка , Каско", ведно със
законната лихва върху претендираната сума от 19.01.2017г.- датата на полагане
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане па сумата. Претендира
направените деловодни разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че ищецът няма правен
интерес от завеждането на настоящия установителен иск, тъй като ответника е
заплатил сумите по издадената Заповед за изпълнение № 2331 от 25.05.2017 г.,
видно от Разписка № 02000594132758 от 14.06.2017 г. е платена сума в размер на
667.18 лева в полза на ЗАД „***", по посочената в Заявлението и Заповедта
сметка. Счита, че тъй като задължението е погасено, ищецът няма правен интерес
от предявения иск. Твърди, че на 01.06.2017 г. на ответинка е била връчена
Заповед № 2331 от 25.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Твърди, че в предоставения двуседмичен срок за доброволно изпълнение, а
именно на 14.06.2017 г., ответника е заплатил цялата дължима сума съгласно
издадената Заповед за изпълнение, а именно - 667.18 лева (в това число
главница, чрез платежна институция „Изи пей", за което представя Разписка
№ 02000594132758 от 14.06.2017 г. Твърди, че с това плащане, ответника е
погасил изцяло задълженията си към ЗАД „***. Твърди, че задълженията са
погасени изцяло и в срока за доброволно
изпълнение, преди подаване на исковата молба по настоящото дело, но ищецът явно
не е извършил съответната проверка на тези обстоятелства. С оглед на това,
счита, че исковата молба, с която ищецът моли да бъде установено съществуването
на вземанията, е неоснователна. Излага съображения, че в производството по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Счита, че
ответника не дължи плащане на разноските, направени
от ищеца в заповедното производство, тъй като не е дал повод за завеждане на
заповедното производство. Твърди, че ищецът не е изпратил нотариална покана,
чрез нотариус, който да направи справка за постоянен/настоящ адрес, и да се
установи, че адресът на ответника е в гр. Плевен и следователно ответника няма
от къде да знае какъв е техният размер. Твърди, че Моментът, в който ответникът
е узнал точния размер на задълженията си към ЗАД „***", е на получаване на
издадената Заповед за изпълнение. Счита, че при това положение, ищцовото
дружество е могло да го уведоми за задълженията, чрез изпращане на покана за
доброволно изпълнение й снабдяване със справка за настоящ/постоянен адрес.
Счита, че чрез директно завеждане на съдебно производство ищецът е създал
предпоставки за признание на иска от страна на длъжника. Твърди, че видно от
представения с исковата молба двустранен констативен протокол, в т. 6 за В.Б.Б.,
е посочен телефон номер, който и към настоящия момент е негов. Твърди, че в
случай че ищецът не е искал да генерира допълнителни разноски, за да си събере
вземането, то едно обаждане на посочения телефон е щяло да свърши същата работа
като подаването на Заявление, а именно доброволното погасяване, от страна на
ответника, на задължението. Счита, че след като ищецът не е уведомил ответника
за размера на задълженията и не направил опит да събере сумата доброволно, то
счита, че ответника не е дал повод за завеждане на делото. С погасяване на
задълженията в срокът за доброволно изпълнение, ответникът е направил признание
на иска, поради което счита, че
приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която
разноските по заповедното производство следва да останат в тежест на ищеца.
Съдът,
като прецени събраните
по делото писмени
доказателства и съобрази
доводите на страните,
намира за установено
следното:
Съдът служебно следи за
допустимостта на предявената претенция и въпросът може да бъде повдиган от
всяка от страните във всяко положение на делото. В тази връзка съдът съобрази
направеното възражение на отвтеника по делото за недопустимост на предявения
иск, с твърдение, че вземането по издадената заповед за изпълнение и погасено
преди подаване на исковата молба. В тази връзка е представена Разписка №
02000594132758/14.06.2017г. от която се установява, че В.Б. е платил на
посочената дата на ЗАД *** сумата от 667,18 лв. и на основание е посочил
„погасяване вземане за застрахователно обезщетение по застраховка каско“. Факта
на полученото плащане на дата 15.06.2017г. се признава от ищеца по делото в
писмено становище вх.№ 24436,21.09.2017г., въпреки, че в него са изложени
твърдения, че с получената сума са погасени следните суми: 385,00 лв. разноски
в заповедното производство, законна лифва в размер на 26,04 лв. за периода от
19.01.2017г. до 15.06.2017г. и част от главницата в размер на 256,14 лв., като
е останала за плащане сумата от 381,04 лв.
Видно е, че платената
сума от 667,18 лв. е по-голяма от вземането по издадената заповед за изпълнение
№ 2331/25.05.2017г. по ч.гр.д.№3607/2017г. по описа на РС-Плевен, която е в
размер на 637,18 лв., но в заповедта за изпълнение е включена и законната лихва
върху главницата, считано 20.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 25 лв. ДТ и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Установи се, че
плащането са сумата от 667,18 лв. е извършено на 15.06.2017г.- преди подаване
на исковата молба на 03.07.2017г. Съгласно мотивите по т.10в от Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, Ако
кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по
заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на
вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като
се позове на извършеното от длъжника плащане.
Съдът
приема, че ответника по делото е извършил плащане на цялото вземане по
издадената заповед за изпълнение преди подаване на исковата молба, поради което
за ищеца е отпаднал интереса от предявяване на иск за установяване на
вземането, поради което предявения иск се явява недопустим при липса на
интерес. Ищеца е получил плащане на цялото вземане по издадената запоред за
изпълнение преди подаване на исковата молба. Той не е следвало да погасява с
получената от ответника сума направените по заповедното производство разноски.
Съгласно мотивите към т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС Изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК. При подаване на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, тя не влиза в сила, поради което вземане за разноски не
е възникнало. Не е спорно между страните, че ответника по делото е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Предвид
изложеното следва производството по настоящото дело да бъде прекратено като
недопустимо поради липса на интерес.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В настоящия случай , обаче
производството по предявения иск се явява недопустимо и съдът не се произнася
по съществото на спора, с който е сезиран, поради което съдът не следва да се
произнася и по дължимостта на направените в заповедното производство разноски.
Както беше посочено по-горе, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането,
кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане. В настоящия случай доколкото в подадената искова молба, която
е подадена в срокът за предявяване на иск за установяване на вземането, се
съдържа искане за присъждане на направените в заповедното производство
разноски, то следва да бъде прието, че в същата имплицитно се съдържа искане за
издаване на изпълнителен лист за направените в заповедното производство
разноски, по което следва да се произнесе съдът по заповедното производство.
Съгласно
т.13 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на
случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410,
съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1,
съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство. Предвид изложеното и с
оглед прекратяване на производтвото по делото, следва да бъде обезсилена
издадената в запроведното производство заповед за изпълнение, но само в частта
за вземането за сумата от 637,18 лв., представляваща вземане за застрахователно
обезщетение по застраховка Каско, в едно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата. В частта за
разноските в заповедното производство, доколкото в исковата молба се съдържа
претенция за същите, заповедта за изпълнение не следва да се обезсилва.
Съгласно
чл.78,
ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Ответника е представил списък по чл.80 ГПК, като е посочил направени разноски
за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 700 лв., но от
представените по делото доказателства се установява уговорено и заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., която сума следва да бъде
присъдена. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е
направено.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 5016/2017г. по описа на РС-Плевен като недопустимо поради липса на
интерес.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение №
2331/25.05.2017г., издадена по ч.гр.д.№ 3607/2017г. по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА
за сумата от 637,18 лв., представляваща вземане за застрахователно
обезщетение по застраховка Каско, в едно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на
осн.чл.78, ал.4 ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.И.Я. и К.Р.да плати на В.Б.Б., ЕГН**********,***, сумата от 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенския окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: