РЕШЕНИЕ
гр. Враца, 28.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, първи
граждански състав, в открито заседание на двадесет и девети март през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Н.Г. като
разгледа гр.д. №333 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.
Производството е образувано по жалба от Р.И.П. с
ЕГН:********** ***/със съдебен адрес:***-5,офис 502/ в качеството й на
наследница на И.П.Д. б.ж на с.Вировско против протоколно решение
№341В/25.06.1998г. по преписка вх.№4290/1992г. на бившата ПК
гр.Враца/понастоящем ОСЗ гр.Враца/,с
което е отказано да се признае правото
на възстановяване на собствеността с
план за земеразделяне на И.П.Д. б.ж на
с.Вировско на земеделски земи 20 броя ниви и един горски имот подробно описани
в решението с мотивите:5.1 дка. без документ за собственост,имота от 5.00 дка е
оставен за частно ползване и влиза в общия отказ на ПК да възстанови 43.3 дка.
на осн.чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и подадена жалба от Х.П.И. на осн.пар.31 от ПЗР към
ЗИД на ЗСПЗЗ.Към жалбата е приложен документ от Емлячен регистър, по който тези
зем.земи се водят на бащата П.И.Д.,като следва спорът да се реши от районният
съд на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ-спор за материално право.Образуваното гр.д.№1047/1999г.
на ВРС е прекратено.
Исканията в
жалбата към съда са на осн.чл.149, ал.5 от АПК да бъде прогласена нищожността
на това решение с оглед факта,че е налице незаконна комисия, което е довело до
липса на волеизявление,а именно : на жалбоподателката са представени два броя
преписи от обжалваното решение, единия заверен на 07. 12.2015г., и на
09.11.2015г./приложени към жалбата/, в като в едното решение е посочена комисия
по произнасянето:Председател-П.Г.,секретар-Т.Т., а членове липсват,съответно в
другото състава е Председател- П.Г., секретар Е. Г.,членове: В.С., Ц.Д. и П.К.,съответно
членовете на комисията не са притежава съответните квалификации,след които
задължително: юрист,агроном,инженер-геодезист или инженер-земеустроител и
представител на собственици на земи съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 и ал.5
от ППЗСПЗЗ/ в редакцията му преди изменението с ДВ
бл.18/13.02.1998г./,действала към момента на постановяване на решението. Друг
наведен порок е, че не са били налице визираните обстоятелства за отказ, а
именно,че тези имоти са се притежавали от друго лице по Емлячен регистър бащата
П.И.Д. ,т.е. не са били налице и предпоставките на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ за
изменение на предходно решение на същата ПК №82/05.11.1992г.,с което тези земи
са били признати за възстановяване на И.Д., т.е. че е налице спор за материално
право, като едновременно е посочено,че делото е било прекратено от ВРС. Сочи
се, че е налице и друго основание за нищожност на оспореното решение - наличие
на влязъл в сила стабилен административен акт – решение № 243/09.11.1994г. на
ПК-Враца, с което е възстановено правото на собственост на процесните имоти на И.П.Д.
от с. Вировско, община Враца. Претендира разноски.
Представителят на ответника Общинска служба по
земедЕ.е – гр. Враца навежда доводи, че издаденият административен акт е
законосъобразен, постановен от компетентен орган. Сочи, че обжалваното решение
на ПК- Враца е издадено във връзка със заповед № РД – 09-1465/31.10.1997г. на
Министъра на земедЕ.ето, горите и аграрната реформа, съгласно което е следвало
да бъдат отработени всички преписки за всички села, по които има уважени жалби,
подадени на основание параграф 31 и 34 към ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Решението било
издадено във връзка с подадена от Х.П.И. жалба по параграф 31. Сочи, че
изискването на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ за участие на лица с изброените специалности
в комисията не е задължително. Съставът на комисията неправилно е отразен в
издадения препис, поради особености на информационната система.
Заинтересованата страна „АГРО ФИНАНС“ АДСИЦ е
изразила становище, че решението е законосъобразно, като също сочи че
несъответствието в имената на членовете на комисията се дължи на спецификата на
информационната система.
Като заинтересовани страни в производството са
участвали : „АГРО ФИНАНС“ АДСИЦ, „АТМ АГРО“ ООД, Община Враца, Я.И.П., К.И.П., Д.Т.Ц., Ц.Т.Ц..
Съдът, след преценка доводите на
ищците и представените по делото доказателствае, приема за установено следното:
С разпореждане №1248/01.02.2016г.,съдът е указал на ОСЗ
гр.Враца на осн.чл.152, ал.2 и ал.3 от АПК с оглед депозирана жалба от Р.И.П. с
ЕГН:********** ***/ със съдебен адрес ***,офис 502/ против протоколно решение
№341В/25.06.1998г. на ПК понастоящем ОСЗ гр.Враца, на осн.чл.152,ал.2 и ал.3 от АПК,съдът административния орган в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждане да изпрати във Районен съд - Враца в оригинал цялата
административна преписка №4290/21.01.1992г. по заявление на И.П.Д. с ЕГН:**********,
включително заверен препис от протоколно решение №341В/25.06.1998г. на ПК
понастоящем ОСЗ гр.Враца подписан от всички членове на комисията издала този
акт и печат,съответно доказателства за всеки член на комисията дали притежава
съответните квалификации, след които задължително: юрист,агроном,инженер-геодезист
или инженер-земеустроител и представител на собственици на земи съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ/ в редакцията му преди
изменението с ДВ бл.18/13.02.1998г./, действала към момента на постановяване на
решението.Да се представи ако към преписката са приложени и актове на ВРС,
евентуално прекратителното определение по гр.дело №1047/1999г. на ВРС.Да се
приложат доказателства земеделските земи предмет на отказа по протоколно
решение №341В/25.06.1998г. на ПК понастоящем ОСЗ гр.Враца дали са възстановени
на П.И.Д./ баща на И.П.Д./ Разпоредено е, да се изиска и приложи гр.дело
№1047/1999г. на ВРС.
В отговор на разпореждането на съда от страна на ОСЗ гр.Враца е
изпратено становище/ с приложения към него/, в което е отразено,че след
извършена проверка в архивите на ОСЗ гр.Враца не е открита преписка
вх.№4290/1992г.,като същата е изпратена в оригинал по гр.дело №1047/1999г. на
ВРС и няма данни за връщането й обратно в ОСЗ гр.Враца.Във връзка с
установяване на състава на комисията към момента на постановяване на
обжалваното протоколно решение се представя заверен препис от протоколна книга
на решение №341/26.06.1998г.,като се заявява,че реално при въвеждане на
решението в система”ферма
След извършена проверка във Вр.районен съд се
установява,че в описната книга гр.дело №1047/1999г. е образувано със страни И.И.
от гр.Враца против Пк гр.Враца в .с. на 16.12.1999г. е оставено без
движение,няма други отметки за движение на делото и как се е стигнало до
архивирането му с посочен арх.№1170/00 вр.73./отразено в приложена справка от
11.02.2016г. на архива при ВРС/.С оглед изтичане на пет годишния давностен срок
за съхранение делото е било унищожено/видно от справка на архива при ВРС
04.02.2016г./.От страна на жалбоподателката е представено фотокопие от съдебен
протокол по същото дело от 16.12.1999г., от който е видно,че производството е
било оставено без движение с указание до жалбоподателя И.И. в 7-мо дневен срок
от съобщението да посочи адресите за призоваване на всички жалбоподатЕ. като е
указано,че при неизпълнение производството поделото ще бъде
прекратено-евентуално това е било и основанието за прекратяване на делото.
Представено е удостоверение за
наследници №27/29.10.2015г. на Инат Пенков Данчовски, от което се установява че
жалбоподателката е негова наследница.
Представени са протокол
№82/05.11.1992г. за размера и категориите на земеделските земи, право на
собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в
землището на с. Вировско, с което е признато и определено за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне за посочените
в него 17 броя имоти; Решение №243/09.11.1994г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на с.
Вировско, с което е възстановено правото на собственост върху посочените в него
два имота, инидивидуализирани и с приложени скица №678/15.11.1994г. и скица
№246/11.11.1994г., както и Протокол №243 А/09.11.1994г. за въвод във владение
на имоти в землището на с. Вировско за посочените в него имоти. От
представените документи се установява, че е извършена процедура по
възстановяване на земеделски земи по чл.18 ж, ал.2 ППЗСПЗЗ.
Представени са два преписа от
Протокол №341 В от 25.06.1998г., в което е обективирано обжалваното решение за
отказ за признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне
на посочените имоти, които съответстват на тези в протокол №82/05.11.1992г.
Като основание за отказа е посочено, че е подадена жалба по параграф 31 от ПЗР
на ЗИД на ЗСПЗЗ от Х.П.И., към която е приложен документ от емлячния регистър,
по който имота се води на бащата на П.И.Д.. Посочено е, че спорът за материално
право следва да се реши от районния съд на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Изложено е, че образуваното гр.д. №1047/99г. е прекратено. В двата преписа
фигурира различно отбелязване на състава на комисията, която е участвала при
вземане на решението.
Представен е препис от Протокол
№341 на ПК- Враца от 26.06.1998г., от който се установява, че е взето решение
да бъдат преразгледани преписките за всички села, за които има решение на
Районен съд – Враца или на Върховен съд на РБългария след приключил план за
земеразделяне, както и всички преписки за всички села, по които има уважени
жалби, подадени на основание параграф 31 и 34 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ в
изпълнение на заповед №РД -09-1465/31.10.97г. на Министъра на земедЕ.ето,
горите и аграрната реформа.
Представен е протокол от
16.12.1999г. по гр. Д. 1047/1999г. на Районен съд Враца, пети граждански
състав, от който се установява, че производството
е оставено без движение, а на жалбоподателят е даден срок да отстрани
констатираните нередовности, като в случай, че не бъдат изпълнени указанията,
делото ще бъде прекратено.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства, съдържащи се в приетите
писмени доказателствени средства и заключения на вещи лица. Същата налага
следните правни изводи:
С оглед на изложеното в жалбата и
събраните доказателства съдът намира жалбата на Р.П. за процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна - лица засегнати от оспорения административен акт.
Видно от текста на жалбата, същата съдържа искане за обявяване нищожност на
атакуваното решение №341В/25.06.1998г. на ПК гр. Враца. Съгласно разпоредбата
на чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорват с искане
за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Следва да се отбележи, че няма
данни, че атакуваното решение №341В/25.06.1998г.
на ПК гр. Враца е било надлежно съобщено
и в този смисъл няма данни по преписката то да е влязло в сила. Съгласно чл.
14, ал.3 от ЗСПЗЗ решенията на ПК /сега Общинска служба по земедЕ.е/ могат да
се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд.В конкретния случай този срок
няма данни да е изтекъл, тъй като липсва
надлежно връчване на решението, от който момент да започне да тече 14-дневния
срок за обжалване пред районен съд.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Атакуваното решение №341 В от 25.06.1998г. на ПК- Враца по преписка по заявление № 4290/21.01.1992
г. е нищожно, тъй като противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ. Решенията на
Поземлените комисии са стабилни административни актове и последните не могат да
отменят сами постановените вече свои
решения, освен при наличието на определени предпоставки, които в конкретния
случай не са налице. Действително към момента на вземането на решението е
действала разпоредбата на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, но в нея са предвидени
предпоставките при които е допустимо преразглеждане на вече взети решения от
комисията. Тези предпоставки са откриване на нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, на
нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за
постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на
нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не
по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от
постановяването на решението на общинската служба по земедЕ.е по чл.14,ал. 1,
т. 1 ЗСПЗЗ, министърът на земедЕ.ето и храните по своя инициатива или по искане
на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земедЕ.е или
разпорежда на общинската служба по земедЕ.е да го измени. Не са наведени
доводи, нито е установено от ответника наличието на констатирани нарушения на ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ, нито откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства от
значение за постановяване на решението. Действително в процесното решение е
посочено, че към жалбата си Х.П.И. е приложил документ от Емлячен регистър, но
той не е представен по настоящото дело, не се установява неговото съществуване
и съдържание. Следва да се има предвид и че като основание за вземане на
обжалваното решение е посочено друго обстоятелство – наличие на спор за
материално право, който следва да бъде решен от съд и подадена жалба по
параграф 31 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК ново
обстоятелство, по смисъла на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, представлява влязло в сила
съдебно решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като въз
основа на това решение, административният орган може да измени влезли в сила
свои решения, относно субектите на възстановяване на правото на собственост
върху земеделска земя / Решение № 337
от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 389/2010 г., II г. о., ГК/.
Възстановяването на земите с първоначалното решение е осъществено по реда на
чл.18 ж, ал.2 ЗСПЗЗ като е изпълнена процедурата в цялост и е издадено решение,
с което се признава правото на възстановяване, възстановено е по изготвения и
влязъл в сила план за земеразделяне и към него са приложени скици за
индивидуализиране на имотите, които документи в съвкупност са титул за
собственост на тези имоти. Видно от представен протокол от 26.06.1998г. на
ПК-Враца е взето решение за преразглеждане на всички преписки за всички села,
по които има уважени жалби, подадени на основание параграф 31 и 34 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ в изпълнение на заповед №РД -09-1465/31.10.97г. на Министъра на
земедЕ.ето, горите и аграрната реформа. Действително е предвидена възможност за
министърът на земедЕ.ето и храните по своя инициатива или по искане на
заинтересуваните лица да отмени решението на общинската служба по земедЕ.е или
да разпореди на общинската служба по земедЕ.е да го измени, но в случая условие
за възникване на тази компетентност е наличието на уважена жалба по параграф 31
и 34 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от
От отговора на Общинска служба
ЗемедЕ.е – Враца във връзка с указания да бъде представена административна
преписка се установява, че процесното решение не може да се представи в
оригинал, подписано от състава който го е постановил, тьй като не се съхранява,
а приложеното по делото е без подписи, поради което същото съставлява документ,
от който не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че е постановено
в законен състав, съответно не се ползва с доказателствена сила. Действително
възражението на ответника Общинска служба земедЕ.е Враца е основателно – в
разпоредбата на чл.60,ал.5 ППЗСПЗЗ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 122 от
Ето защо съдът счита, че жалбата
на Р.И.П. е основателна и следва да се уважи, като се обяви за нищожно протоколно решение №341В/25.06.1998г.
по преписка вх.№4290/1992г. на бившата ПК гр.Враца/понастоящем ОСЗ гр.Враца/, тъй като същото е постановено от
орган, неразполагащ с необходимата за валидно произнасяне властническа
компетентност - при незачитане стабилитета на предходно произнасяне на ПК-Враца.
При този изход
на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в
процеса, включително пред Административен съд - Враца съгласно представения
списък - сумата от 610 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева за всяко от производствата по гр.д. №356/2016г. и адм.д.
№666/2016г., 10 лева – платена държавна такса.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО по жалба на Р.И.П. с ЕГН:**********
*** решението на Поземлена комисия /сега Общинска служба по земедЕ.е/ гр.Враца,
взето с протокол № 341 В от 26.06.1998 година, постановено по преписка вх.№4290/1992г.,
с което е отказано да се признае правото
на възстановяване на собствеността с
план за земеразделяне на И.П.Д. б.ж на
с.Вировско на земеделски земи 20 броя ниви и един горски имот подробно описани
в решението с мотивите:5.1 дка. без документ за собственост,имота от 5.00 дка е
оставен за частно ползване и влиза в общия отказ на ПК да възстанови 43.3 дка.
на осн.чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и подадена жалба от Х.П.И. на осн.пар.31 от ПЗР към
ЗИД на ЗСПЗЗ..
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Общинска служба по земедЕ.е – гр. Враца,
представлявана от Началника на същата инж. НЕ. Т. да заплати на Р.И.П. с ЕГН:**********
*** направените от нея разноски по делото в размер на 610.00 /шестстотин и
десет/ лева.
След влизане в
сила на решението, препис от него да се изпрати на ОСЗ гр. Враца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване чрез ВрРС пред Административен съд Враца по
реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: