Решение по дело №1123/2008 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 503
Дата: 29 май 2009 г. (в сила от 15 юни 2009 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20085530101123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер                             …………….2009 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми април две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ              

                                                 Членове:

                                                Съдебни заседатели:

Секретар Тонка Тенева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1123 по описа за 2008 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК.

Ищцата И.Г.И. твърди, че с ответника са сключили брак на 10.10.1992г. в гр. Стара Загора. От този брак нямало родени или осиновени деца. Поддържа, че през първите две години от брака семейството живеело на квартира в Стара Загора, където двамата със съпруга си работели. От месец септември 1994 г. ищцата заминала на работа в Гърция и се установила в Атина. Година по-късно ответникът също се установил в Гърция, като почти цяла година след това, не започнал работа и бил на издръжка на ищцата. В последствие от 1996г. до 1998г. съпругът  работил в Атина, след което се прибрал в България. През времето докато пребивавал в България, ответникът също се издържал от парите, които ищцата му пращала, а през 2004г. отново отишъл в Гърция. По това време ищцата разбрала, че по време на престоя си в България, съпругът й поддържал извънбрачни връзки с други жени. Ищцата твърди, че предвид продължителната раздяла със съпруга си са се отчуждили напълно, не поддържат физически контакти повече от десет години и всеки си има собствен живот. Поради това моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, да представи на нея ползуването на семейното жилище, за което твърди, че е закупено по време на брака, както и да постанови след развода тя да носи предбрачното си фамилно име.

Ответникът И.Д.И., редовно призован, не се явява и не взема становище по същество. На същия е назначен особен представител - адв. М.Г., който е взел становище, че искът за развод е допустим и основателен.

След като обсъди събраните по делото доказателства ведно със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Страните са сключили брак на 10.10.1992г. в Стара Загора, което се установява от представеното удостоверение №769 същата дата на Община Стара Загора /лист 4 на делото/.

От показанията на свидетелките Е. К. и М. Р. се установява, че съпрузите са разделени и не живеят заедно от доста дълго време. Ответникът не е полагал труд през по голямата част от брачния им живот и поддържал извънбрачни връзки с други жени. К. твърди, че лично споделял с нея, че има интимна връзка с друга жена. Поддържа също, че знаела и за друга връзка на ищеца със жена на име Мария, която живеела в същия блок в който живеела сивидетелката и която не криела връзката, тъй като била вдовица. Тази свидетелка сочи още, че ответникът не работел и след като купили жилището, той продължил да живее в жилището на сестрата на ищцата, тъй като новият дом не бил обзаведен. Той разчитал изцяло на жена си да праща пари или като се върне да донесе пари за обзавеждане. Според свидетелката Р. докато ответникът е бил в България ищцата е изпращала средства за издръжката му и е спестявала пари. След като спестили 5000 долара и с взет заем от сестрите на ищцата и сина й от първия й брак, страните по делото закупили апартамент, находящ се в гр. ******. Като се върнала в България ищцата направила ремонт и купила нови мебели, даже е вземала пари на заем за да може да живее.

Като взе предвид тези факти, съдът счете, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. От показанията на свидетелите се установява, че отношенията между тях са лишени от присъщото доверие и взаимност. Страните не поддържат интимни контакти и през продължителен период от време -повече от десет години са във фактическа раздяла. Бракът между тях е изпразнен от онова съдържание, което влага в него Семейния кодекс. Поради това съдът намира, че искът за развод е основателен.

Относно вината за разстройството на брака :

От събраните гласни доказателства се установява, че вина за настъпилото разстройство на брака носи ответникът. Това е така, защото неговото поведение -  неполагане на труд през по-голямото време на брачния живот, невнасяне на средства в бюджета на семейството, както и поддържане на извънбрачни връзки с други жени, представлява нарушение на задълженията предвидени в чл.15 от СК. Съгласно тази норма отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. По делото се установи, че поведението на ответника е било в разрез с тези изисквания, поради което е станало причина за брачното разстройство.

Съдът взе предвид и обстоятелството, че не се събраха доказателства, които да сочат на виновно поведение на ищцата, което да е във връзка с настъпилото разстройство на брака.

Относно семейното жилище:

Съдът намира, че претенцията на ищцата относно предоставяне ползването на семейното жилище е основателна. Жилището е закупено от съпрузите и е семейна имуществена общност. Съгласно чл.107, ал.1 от СК при допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Предвид установените отношения между страните и вината за брачното разстройство, ползуването на семейното жилище следва да се предостави на ищцата.

Относно фамилното име:

Следва да се уважи искането на ищцата, след развода да носи предбрачната си фамилия Г.

По повод воденето на делото ищцата е заплатила разноски в размер на 333 лева, която сума следва да бъде присъдена в нейна полза, съобразно чл.329, ал.1 ГПК.

Размерът на държавната такса за допускане на развода, следва да се определи на 40 лева, като се присъди в тежест на ответника, съобразно чл.329, ал.1 ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът        

 

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл.99, ал.1 от СК, сключения с акт № ***** на Община Стара Загора граждански брак между И.Г.И. ЕГН-********** *** и И.Д.И. ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо  разстроен.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство има ответникът И.Д.И..

ПРЕДОСТАВЯ, на осн. чл.107, ал.1 СК, ползуването на семейното жилище – апартамент №4, находящо се в гр. ***** на ищцата И.Г.И..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Г.

ОСЪЖДА И.Д.И. да заплати на И.Г.И., на осн. чл.329, ал.1 ГПК сумата 333/ триста тридесет и три/ лева представляваща деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса за допускане на развода в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА И.Д.И. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт и сметка на Старозагорския районен съд държавна такса в размер на 40 лв. / четиридесет лева  /.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: