Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 20.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесети
април две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1417 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно
основание член 221 ал. 1 от КТ и член 224, ал. 1 от КТ.
Ищецът „Т.Т.-65“ ЕАД твърди, че сключил с
ответника трудов договор № 28 от 28.06.2019 г. По силата на този трудов договор
между страните възникнало трудово правоотношение, като ответникът бил назначен
на длъжността „шофьор, товарен автомобил, 12 и повече тона“ с месечно възнаграждение
в размер на 560 лева при 8 часов работен ден. Мястото на работа на ответника
било в град П., ул. „Д.Н.“ № 53, респективно – в автомобила, който бил
собственост на ответника и с който се изпълнявали трудови задачи.
Ответникът извършил нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа, считано от 02.09.2019 г.,
което довело до започване на процедура по чл. 193 и сл. от КТ за реализиране на
дисциплинарната му отговорност. От същия били изискани обяснения, връчени на
адреса му в село Розино, но последният не се явил пред работодателя, нито дал
обяснения. Работодателят - ищец наложил на ответника наказание „дисциплинарно
уволнение“, за което била издадена заповед № 23 от 12.09.2029 г., с която
възникналото между страните трудово правоотношение било прекратено. Ответникът
се явил и заповедта му била връчена лично на 17.09.2019 г.
С оглед на всичко изложено за ищеца
възниквал правния интерес да ангажира имуществената отговорност на ответника и
да поиска заплащане на дължимо обезщетение от последния на основание чл. 221,
ал. 2 от КТ в размер на едно брутно месечно трудово възнаграждение, дължимо
поради едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя
чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
МОЛИ съда да постанови решение, с което на
основание чл. 221, ал.2 от КТ, да осъди О.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Т.Т.-65“ ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, законен
представител Р.Я.Г. сумата от 560.00 лева, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът О.С.Г. не оспорва иска като
размер, но счита, че същия е неоснователен по следните съображения:
От представените по делото доказателства
било видно, че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно, тъй като
наказанието било наложено за две последователни неявявания на работа – на 02. и
03.09.2019, а искането за обяснения било само за един ден – за 02.09.2019 г.,
но тъй като уволнението не било оспорено от служителя, то породило своите
правни последици, включително и в частта, с която на работника било разпредено
да се заплати обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 101.82 лева.
Доколкото се искал пълния размер на
обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ, без да се приспада дължимото по чл. 224,
ал. 1 от КТ, то това било основание за предявяване на насрещна искова
претенция. Във връзка с изложеното оспорва основателността на исковата
претенция. Оспорва, като прекомерно уговореното адвокатско възнаграждение.
В ХОДА на делото, съдът е сезиран и е приел
за съвместно разглеждане НАСРЕЩЕН иск с правно основание чл. 224 от КТ, подаден
от О.С.Г. против ищеца по първоначалния иск - „Т.Т.“***, с като моли съда да
постанови решение, с което осъди „Т.Т.-65“ ЕАД да му заплати сумата от 101.82
лева, представляващо дължимо и неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ,
ведно със законна лихва, считано от 12.09.2019 г. до подаване на тази насрещна
искова молба в размер на 13.21 лева, както и законна лихва след тази датата до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът по насрещния иск О.С.Г. твърди, че работил
по трудово правоотношение с ответното дружество до 12.09.2019г., когато със
Заповед № 023/12.09.2019 г. бил прекратен трудовия му договор с дисциплинарно
уволнение. Заповедта не била оспорена и породила своето правно действие. Със
заповедта било разпоредено, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, да му се изплати
обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 101.82 лева. До момента
работодателят не изплатил това обезщетение. Във връзка с изложеното в производството
по образуваното срещу него гр.д. № 1417/2020 г. по описа на КрлРС предявява
този иск и моли съда, да осъди ответника да му заплати сумата от 101.82 лева,
представляващо дължимо и неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно
със законна лихва, считано от 12.09.2019 г. до подаване на тази насрещна искова
молба в размер на 13.21 лева, както и законна лихва след тази датата до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът по насрещния иск „Т.Т.-65“ ЕАД
град П. оспорва изцяло предявения иск на стойност от 101.82 лева, ведно с
предявените лихви по основание и размер и моли същият да бъде отхвърлен, като
недопустим и неоснователен, като бъдат присъдени и разноски.
Основанието за оспорването е следното:
видно от приложения разходен касов ордер
на ищеца било начислено и изплатено обезщетението за неизползван отпуск по чл.
224 с KT, за получаването на което той се
подписал. Оформянето на този касов ордер станало на дата 17.09.2019г., в
деня в който същият подписал и заповедта за дисциплинарно уволнение и е получил
трудовата си книжка. Дали ищецът забравил факта на изплащането или съзнателно
не уведомил за този факт процесуалния си представител, подвеждайки и съда, не
било известно. В този смисъл въвеждането на дати като 12.09.2019г. и датата на
насрещната искова молба били несъстоятелни. Преди да получи заповедта за
дисциплинарно уволнение било нелогично и невъзможно да му бъде изплащано
подобно обезщетение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и се установява, че с трудов
договор № 028/28.06.2019 г. (л. 5), работодателят „Т.Т.-65“ ЕАД възложил на
служителя О.С.Г. да изпълнява длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12
и повече тона“ с договореното месечно трудово възнаграждение в размер на от
560.00 лева, при 8 часов работен ден. Договорът е сключен за неопределено
време, на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ и със срок на изпитване от шест
месеца. Съгласно т. 10 от трудовия
договор, срокът на предизвестие за прекратяването му е 30 дни за двете страни.
Със Заповед № 023 от 12.09.2019 г. (л.7),
издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1,
т. 2 и чл. 188, т. 3 от КТ, работодателят наложил дисциплинарно наказание – уволнение,
като с посочената заповед е прекратено трудовото правоотношение със служителя -
О.С.Г., считано от 12.09.2019 г. Със заповедта е разпоредено на О.С.Г. да се
изплати обезщетение, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 4 дни,
възлизащо та 101.82 лева.
Видно от представения и неоспорен фиш № 1
за работна заплата, на О.С.Г. за месец септември 2019г. е изплатено обезщетение
по чл. 224 от КТ в размер на 101.82 лева. Фишът е подписан от служителя,
получил обезщетението.
Други доказателства от значение по делото
не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави средните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска по член 221, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение, работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, каквото е
настоящето. По този начин работодателят се обезщетява за вредите, които същият
търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на
работника за извършени от последния тежки нарушения на трудовата дисциплина,
послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение”.
Предпоставка за получаване на обезщетението
по чл.221, ал.2 от КТ е наличието на валидно прекратяване на трудовото
правоотношение, поради дисциплинарно уволнение. В конкретния случай, по делото
липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения Заповед № 023 от
12.09.2019г., касаеща прекратяване на трудовото правоотношение между страните
да е била оспорена по съдебен ред. Напротив, факта че заповедта е не оспорена
от служителя се признава от ответника. Следователно, тя е породила своите
правните последици, към които е насочена.
Така за служителя е възникнало задължението
да заплати на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. за един месец. Съгласно
разпоредбата на чл. 228, ал.1 от КТ, дължимото обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ следва да се определи въз основа на полученото от ответника брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за обезщетението, поради което в случая за база следва да се вземе
възнаграждението за месец август 2019 г. Видно от представените по делото
трудов договор и фиш за работна заплата, брутното трудово възнаграждение на О.С.Г.
е в размер на 560.00 лева, което не се оспорва от ответната страна. Поради
това, за същия е възникнало задължение да заплати на ищеца обезщетение по чл.
221, ал.2 от КТ в този размер.
С оглед констатираното от фактическа и
правна страна, съдът намира предявения иск по чл. 221, ал.2 от КТ за
основателен и доказан в претендирания размер от 560.00 лева и като такъв следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда
– 04.11.2020г. до окончателното плащане.
ОТНОСНО иска по член 224, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът има право на
парично обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. С оглед на представените по делото
доказателства, съдът намира са безспорно установено, че при прекратяване на
трудовия договор на ищеца, на същия се е дължало обезщетение за неползван
платен годишен отпуск общо за 4 работни дни за 2019г., остойностени в размер на
101.82 лева. Работодателят е признал дължимостта на обезщетението в издадената
от него заповед за прекратяване на трудовия договор, в която е разпоредил на
работника да се заплати обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван
платен годишен отпуск за 4 работни дни, в посочения размер, като е налице и
начисляване на това обезщетение от работодателя към възнаграждението за месец
септември 2019 г., видно от фиша за заплатата.
Посочения фиш за работна заплата не е
оспорен от ответника. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено, че „Т.Т.-65“ ЕАД град П. е изпълнил задължението си по чл. 224,
ал.1 от КТ, тъй като е ангажирал доказателства, от които се установява по
категоричен начин, че дължимото се на О.С.Г. обезщетение му е изплатено в
установения и претендиран от последния размер. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
работодателя лежи задължението да докаже изплащането на дължимото на работника
обезщетение, като в случая същият е ангажирал по делото такива доказателства.
С оглед изложените съображения и
установения по делото факт за заплащане от страна на работодателя на дължимото
се на служителя обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съдът намира
предявения насрещен иск по чл. 224, ал.1 от КТ за неоснователен и недоказан, и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на главния иск,
неоснователна е и акцесорната претенция за законна лихва върху дължимото
обезщетение.
ОТНОСНО разноските.
С оглед изхода от процеса и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените в производството
по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер както следва: заплатена
държавна такса от 50 лева и договорено адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева.
Ответникът прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно даденото разрешение
в т.16 по Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови
дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е не
по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към
момента на сключване на договора за правна помощ. Договорът за правна помощ е
сключен на 14.01.2021 г. МРЗ, считано от 01.01.2021 г. е в размер на 650.00
лева. При това положение, съдът намира възражението на ответната страна за
неоснователно, доколкото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
размер на 600.00 лева и същото не се явява прекомерно.
По отношение на насрещния иск, на основание
чл. 83, ал. 1 от ГПК, доколкото спорът е трудов, ищецът по насрещния иск е
освободен от държавна такса по производството, поради което такава не се дължи,
нито присъжда.
Мотивиран от изложеното от горното
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 221, ал.1 от
КТ, О.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Т.-65“ ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:***, законен представител Р.Я.Г. сумата от
560.00 (петстотин и шестдесет) лева, представляваща обезщетение по чл. 221,
ал.2 от КТ, дължимо от работника при дисциплинарно уволнение, извършено със
Заповед № 023 от 12.09.2019г. на „Т.Т.-65“ ЕАД град П., ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба в съда – 04.11.2020 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 224,
ал.1 от КТ, предявен от О.С.Г. с ЕГН ********** *** за осъждането на „Т.Т.-65“
ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** представлявано от
управителя - Р.Я.Г. да му заплати сумата от 101.82 лева (сто и един лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща дължимо и неплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва, считано от 12.09.2019
г. до подаване на насрещната искова молба – 21.12.2020г. в размер на 13.21
лева, както и законна лихва след тази датата до окончателното изплащане на
обезщетението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, О.С.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Т.-65“ ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя - Р.Я.Г., направените по делото
разноски в размер на 650.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.