Решение по адм. дело №287/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Д. Г. Т. от [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. Ж. Д. Т.-А. от АК-[област] със съдебен адрес [населено място], [улица], [офис], [тел. номер], e-mail: [електронна поща] против Заповед № 3286з-2583/26.06.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация peг.№18997/30.05.2018 г. по описа на ОДМВР-Ямбол, извършена на Д. Г. Т..

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и неправилна, т.к. при новото разглеждане на заявлението административният орган е събрал данни единствено от електронна справка за съдимост от 14.05.2025 г. на Д. Г. Т., при което не се установяват нововъзникнали факти и обстоятелства, нито пък промени и/или изменение на фактическата действителност след постановяване на съдебното решение, поради което се претендира за отмяната й и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Т.-А., която подържа жалбата и направените в нея искания.

Ответната страна не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, като чрез юрисконсулт П. в писмена защита оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№ 326000-9006/29.08.2024 г. до Директора на ОДМВР-Ямбол, Д. Г. Т., чрез адвокат Ж. Т.-А. е направил искане за снемане на извършената му полицейска регистрация рег.№ 18997/30.05.2018 г. по описа на ОДМВР-Ямбол.

Със Заповед № 3286з-4485/03.12.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“-МВР е отказано снемането на извършената на Д. Г. Т. полицейска регистрация рег.№18997/30.05.2018 г. по описа на ОДМВР-Ямбол.

С Решение №354/05.03.2025 г. по адм.дело № 20247280700450/2024 г. Административният съд-Ямбол е отменил Заповед № 3286з-4485/03.12.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР, с която е отказано снемането на извършената на Д. Г. Т. полицейска регистрация рег.№18997/30.05.2018 г. по описа на ОДМВР-Ямбол и е изпратил административната преписка на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“-МВР за ново разглеждане на Заявление вх.№326000-9006/29.08.2024 г. по описа на ОДМВР-Ямбол, подадено от Д. Г. Т. чрез адвокат Ж. Т.-А., с което е отправено искане за снемане на полицейска регистрация рег. № 18997/30.05.2018 г. по описа на ОДМВР–Ямбол, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

В мотивите на решението съдът посочва:“ Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. Доколкото съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. В този смисъл се налага извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена.

В съображение 68 от Решението си Съда на ЕС посочва че, срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация трябва да е подходящ и разумен срок, без да се уточнява какъв като размер трябва да е този срок на съхранение. С оглед на това решаващият орган е длъжен да прецени необходимостта от продължаване на съхранението на данните в регистрацията на жалбоподателя за целите, за които са били обработени, като съобрази настъпилата реабилитация и изтеклия до момента период от датата на регистрацията, постановяването на присъдите и тяхното изтърпяване. За спазване принципите на Директивата административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е направено. Проверката за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР дължи да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1-5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри, в т.ч. естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

В съдържанието на акта сочи, че е извършен необходимият анализ в посочения по-горе смисъл като е счетено, че данните определят личността на Д. Г. Т. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред.

С оглед наличните по делото доказателства съдът намира, че посочените от органа съображения не мотивират безспорния и категоричен извод, че личността на Т. е рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, както и че продължаването на обработването на данните за извършената му полицейска регистрация е необходимо за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 9 от ЗМВР.

При безспорно установените по делото факти, че след осъжданията на Т. с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 737/2018 г., (по което е постановено Протоколно определение от 09.10.2018 г. за одобряване на постигнатото между прокуратурата и защитата на подсъдимия споразумение), срещу него няма образувани нови прокурорски преписки или водени досъдебни или наказателни производства, съдът счита, че необосновано в обжалваната заповед е прието, че в случая не са налице предпоставките за снемане на полицейската регистрация на Д. Т., тъй като не са отпаднали целите, за които същите се съхраняват. В тази връзка неправилно са взети предвид извършените от заявителя нарушения по ЗДвП - те са административни и като такива са деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията и не могат да се преценяват при обсъждане на въпроса за снемане на регистрацията по ЗМВР, която е криминалистична.“

С издадено впоследствие Заповед № 3286з-2583/26.06.2025 г. ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР е отказано снемането на полицейска регистрация peг.№18997/30.05.2018 г. цо описа на ОДМВР-Ямбол, извършена на Д. Г. Т..

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № 3286з-2583/26.06.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация peг.№18997/30.05.2018 г. по описа на ОДМВР-Ямбол, извършена на Д. Г. Т..

По силата на чл.177, ал.2, изр.1 АПК са нищожни всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Повторно издаденият акт не поражда правни последици. Предпоставка за приложението на разпоредбата е волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение да е със същото съдържание като в отменения акт, т. е. да е налице тъждество в разпоредителната част на акта при същите фактически положения.

С новата заповед, оспорена в настоящото производство, е преразгледан въпрос, разрешен с влязло в сила съдебно решение при липсата на твърдение за новонастъпили факти, които биха изключили идентичност с предмета на отменената заповед с решението по адм. дело № 450/2024 г. по описа на Административен съд-Ямбол. Отмяната на заповедта има действие по отношение на всички, вкл. и на административния орган, на който е върната преписката с конкретни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е дал указания за действията и преценката, които следва задължително да се извършат от административния орган при новото му произнасяне, без да се предопределя крайния резултат.

Въпреки това разглежданата в настоящото прозводство заповед е издадена без да се изпълнят дадените задължителни указани, а в мотивите й единствено и само се преповтаря приетата вече фактическа обстановка, без нови установявания и се прави декларативния извод, че „в случая е налице необходимост праноохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация“, при липса на каквато и да е обосновка.

Посоченото неизпълнение нарушава обективните предели на силата на присъдено нещо, формирана с отменителното съдебно решение, което е цитирано в заповедта, но не е съобразено при постановяването й.

Аргумент в обратна насока не може да се извлече от тезата за необвързваща сила на мотивите на съдебния акт, т.к. диспозитивът на съдебното решение по адм.дело №450/2024 г. на Административен съд-Ямбол съдържа изискуемите от чл.172, ал.2 АПК реквизити. Съдът е постановил при новото произнасяне ответният административен орган да съобрази задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, които са изложени в съдебните мотиви. Индивидуализацията на правния спор в предходното съдебно производство сочи на идентичност с тази понастоящем.

Ето защо оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна на основание чл.177, ал.2 АПК поради противоречието й с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело №450/2024 г. по описа на Административен съд-Ямбол.

При условията на чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Нищожният административен акт съобразно правната теория и практика, се счита за несъществуващ акт, който изначално не поражда и не би могъл да породи каквито и да е правни последици, което в настоящия случай означава, че фактически липсва произнасяне на административния орган съобразно указанията в мотивите на влязлото в сила решение по адм. дело № 450/2024 г. по описа на Административен съд-Ямбол.

Предвид изхода на делото и направеното искане следва да се присъдят на оспорващия направените по делото разноски в общ размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева, съставляващи държавна такса и заплатен адвокатски хонорар, който не е прекомерен с оглед положения труд и сложността на делото, както и да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № 3286з-2583/26.06.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация peг.№18997/30.05.2018 г. по описа на ОДМВР-Ямбол, извършена на Д. Г. Т..

 

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“-МВР за ново разглеждане на Заявление вх.№326000-9006/29.08.2024 г. по описа на ОДМВР-Ямбол, подадено от Д. Г. Т. чрез адвокат Ж. Т.-А., с което е отправено искане за снемане на полицейска регистрация рег. № 18997/30.05.2018 г. по описа на ОДМВР–Ямбол, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" на МВР да заплати на Д. Г. Т. от [населено място], [жк], [адрес] направените по делото разноски в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева, като не уважава възражението за прекомерност на адвокатския хонорар.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.