ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30571
гр. София, 13.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110113653 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 07.02.2023г. от 09:30 часа , за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени е положителен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1
ЗЗД.
Ищецът ФИРМА/с предишно наименование до 09.05.2022г. ФИРМА/ е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
М. Х. В., за заплащане на сумата от 75,10 лв., представляваща неплатени
задължения за потребени далекосъобщителни услуги в периода от
1
15.03.2019г. до 15.07.2019г. и издадени фактури №**********/15.04.2019г.,
№**********/ 15.05.2019г., №**********/15.06.2019г. и
№**********/16.07.2019г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с
клиентски № 10890221001 от 10.10.2016г. и допълнително споразумение към
него от 16.04.2019г., сключени между длъжника и ФИРМА вземанията по
които са прехвърлени на ФИРМА с договор за цесия от 24.02.2020г., който от
своя страна е прехвърлил вземанията на заявителя с анекс от 10.03.2020г. към
договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 13.12.2021г. по ч.гр.д. №68788/2021г. по описа на СРС, 77-ми
състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът ФИРМА /с предишно наименование до 09.05.2022г. ФИРМА/
твърди, че по силата на договор за цесия от 24.02.2020г. ФИРМА е придобило
процесното вземане, а с анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от
01.10.2019г. същото било прехвърлено на него. Излага доводи, че длъжникът
е уведомен за извършените цесии преди процеса. Съгласно Общите условия
към договора за мобилни услуги падежът за плащане на стойността на
доставената услуга бил настъпил, но потребителят и към настоящия момент
не бил изпълнил задължението си, поради което ищецът претендира
плащането му в пълен размер. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът М. Х. В. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен
отговор на исковата молба. В депозираното в срок възражение по ч.гр.д. №
68788/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, излага доводи за липса на
валидно правоотношение между нея и ФИРМА, тъй като срокът на
сключения между тях договор е изтекъл.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че
по силата на валидно сключен договор с цедента последният е доставил, а
ответникът е приел (потребил) далекосъобщителни услуги и в негова тежест е
възникнало изискуемо задължение да плати цената им в претендирания
размер и в определен срок, след изтичането на който е изпаднал в забава,
както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно
сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е
погасил задължението си.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2