Решение по дело №10627/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 26. 10. 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II – Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове: 1. Силвана Гълъбова

2. младши съдия Любомир Игнатов

 

при участието на съдебния секретар Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 10627 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Д.В.Й.-А., ЕГН **********, адрес ***, и В.Г.Й., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „*****, съдебен адрес ***, пл. „******* (въззивници) чрез упълномощения представител адвокат И.С. срещу решение № 82030, постановено на 04. 05. 2020 г. от Софийския районен съд, 30-и състав, по гр. д. № 9277 по описа за 2015 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените обективно и субективно съединени искове за установяването на съществуването на вземания за стойността на незаплатена топлинна енергия и за мораторна лихва (обезщетение за забава), които в мотивите към решението е квалифицирал по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Въззивниците обжалват решението като неправилно поради липса на доказана пасивна процесуална легитимация. Твърдят, че исковете са недопустими като предявени срещу ненадлежна страна, а освен това са и неоснователни поради недължимост на твърдяното от ищеца вземане. Излагат доводи, че между тях и въззиваемото дружество не е било налице валидно облигационно отношение. Поддържат, че нито е бил сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, нито са изпълнени изискванията на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), нито представеният с исковата молба списък на живущите се отнася до процесната сграда, нито представеното писмо от Столичната община удостоверява собствеността върху процесния имот. Искат от въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу тях искове като недопустими и неоснователни. Претендират разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество) чрез упълномощения представител юрисконсулт Г. Ч.. Заявява, че обжалваното решение е мотивирано и обосновано. Оспорва твърденията на въззивниците. Поддържа, че исковата претенция е доказана пълно и главно. Иска от въззивния съд постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт. С писмено изявление за разглеждането на въззивното дело в открито съдебно заседание възразява срещу разноските на насрещната страна, включително по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Третото лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД „Н. И.Г“ ЕООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.

Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовани лица чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за внасянето на държавна такса в изискуемия размер. При това положение жалбата е редовна и допустима.

При служебна проверка въззивният съд приема поправеното решение по съществото на спора за валидно. Относно допустимостта служебно и с оглед на твърденията във въззивната жалба липса на пасивна процесуална легитимация приема следното.

Пасивната процесуална легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно докато делото е висящо. Предявеният срещу ненадлежни страни иск е недопустим, съответно решението по такъв иск е недопустимо. При преценката за наличие на процесуална легитимация обаче съдът следва да изхожда от твърденията, направени в исковата молба. В разглеждания случай със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба, която е била допълнително уточнена на 08. 05. 2018 г. и на 09. 01. 2019 г., въззиваемото дружество-ищец е въвело твърдения, че въззивниците-ответници са потребители на топлинна енергия. Това твърдение е достатъчно, за обоснове наличието на пасивна процесуална легитимация по предявените искове. Поради тази причина въззивният съд приема, че исковете са допустими, съответно че обжалваното решение е допустимо. Преценката дали въззивниците-ответници действително са потребители на топлинна енергия, както твърди въззиваемото дружество-ищец, е по съществото на правния спор.

Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове, които въззивният съд квалифицира по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за установяване на съществуването на вземане за стойността на незаплатена топлинна енергия, както и за установяването на съществуването на вземане за обезщетение за забава („мораторна лихва“) върху главницата за стойността на незаплатената топлинна енергия. И двата иска се твърди да са свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо следния недвижим имот: апартамент 46, находящ се в град София, ж. к. „********“, абонатен номер 138113 (топлоснабден имот) в периода 01. 12. 2011 г. – 30. 04. 2013 г. (процесен период). Своевременно с отговорите на исковата молба въззивниците-ответници са оспорили наличието на валидно облигационно отношение между тях и въззиваемото дружество-ищец, по силата на което то да им е доставяло топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот в процесния период. Тези доводи са възпроизведени и във въззивната жалба.

Начална предпоставка за основателността на предявените искове е именно доказването на спорното валидно облигационно отношение между страните през процесния период. То възниква било по силата на закона с придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху имот в сграда-етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или самостоятелно отклонение на абонатна станция (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), било при условията на пряко договаряне между облигационния ползвател на такъв имот и топлопреносното предприятие и откриване на индивидуална партида (в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд). В тежест на въззиваемото дружество-ищец е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на спорното облигационното отношение през процесния период, както правилно му е указал първостепенния съд с определението по чл. 140 ГПК.

В подкрепа на твърденията си за наличието на валидно облигационно отношение между страните въззиваемото дружество-ищец е представило протокол от общо събрание на етажните собственици и наематели в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот (л. 17 от исковото производство на районния съд). В графата за апартамент 46 е вписано името на въззивника-ответник В.Г.Й.. Протоколът е датиран към 2002 г., тоест девет години преди началото на процесния период. Представен е сходен списък на живущи в блокове „*– *****“, датиран към 70-те години на миналия век, в който също фигурира името на В.Г.Й.. Освен това е представено писмо от заместник-кмета на Столичната община – район „Люлин“, в което се съдържат данни, че с договор за покупко-продажба от 1988 г. процесният топлоснабден имот е бил продаден на В.Ц.Й. и въззивника-ответник В.Г.Й..

За разлика от първостепенния съд, при тези данни въззивният съд приема, че наличието на валидно облигационно отношение между страните не е установено при условията на пълно и главно доказване. Съображенията за това са следните.

Протоколът от общото събрание на етажните собственици, съответно списъкът на живущите, не биха могли да удостоверят придобиването на правото на собственост или учредяването на вещно право на ползване в полза на въззивниците-ответници върху топлоснабдения имот. Те могат да бъдат ценени в най-добрия случай като косвено доказателство, че посоченият в тях въззивник-ответник В.Г.Й. би могъл да е собственик или вещен ползвател на имота. В същите протоколи обаче не фигурира В.Ц.Й., нито пък по делото е било представено удостоверение, че въззивницата-ответница Д.В.Й.-А. е нейна наследница. Дори и В.Ц.Й. да фигурираше наред с В.Г.Й. в протоколите, това нямаше да изключи възможността двамата да са били облигационни ползватели на процесния имот (по договор за наем или заем за послужване), а същевременно по делото липсват данни който и да е от тях да е подал заявление-декларация за откриването на индивидуална партида за доставянето на топлинна енергия от топлопреносното предприятие (въззиваемото дружество-ищец).

Що се отнася до представеното писмо от Столичната община – район „Люлин“, следва да се има предвид, че то не съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Удостоверяването на факта на сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот не попада в кръга на службата на заместник-кмета на общинския район. Като частен документ това писмо би могло също така най-много да бъде ценено като косвено доказателство, че В.Ц.Й. и въззивникът-ответник В.Г.Й. може да са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Въззиваемото дружество-ищец обаче е пропуснало да представи самият договор. И тук отново следва да се отбележи, че по делото не е било представено удостоверение за наследници на В.Ц.Й..

От така анализираните косвени доказателства не може да се приеме, че наличието на валидно облигационно отношение между страните през процесния период е установено при условията на пълно и главно доказване. Затова следва да се приложат неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да се приеме за установено, че през процесния период между страните не е било налице облигационно отношение, по силата на което въззиваемото дружество-ищец е доставяло топлинна енергия на въззивниците-ответници спрямо топлоснабдения имот. Исковете са недоказани. Обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно.

Разноски. При този изход на делото следва да се присъдят сторените в производството разноски.

В заповедното производство длъжниците няма данни да са сторили разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.

В първоинстанционното исково производство ответникът В.Г.Й. е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, като са налице данни за действителното му уговаряне и реалното им заплащане в брой. Ответницата Д.В.Й.-А. е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 740 лева, като са налице данни за действителното му уговаряне и за реалното му заплащане в брой.

Във въззивното производство въззивниците са сторили разноски за държавна такса в размер на 87 лева и 20 стотинки. Представили са също така и договор за правна защита и съдействие, според който въззивникът В.Г.Й. е заплатил изцяло в брой сумата от 760 лева уговорено – адвокатско възнаграждение, а въззивницата Д.В.Й.-А. е заплатила изцяло и в брой сумата от 320 лева – адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на каквато и да е фактическа или правна сложност по делото съдът приема за основателно възражението на въззиваемото дружество за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Така разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, сторени от въззивника В.Г.Й., следва да бъдат ограничени до сумата от 458 лева и 89 стотинки, а разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от въззивницата Д.В.Й.-А., следва да бъдат редуцирани до 306 лева и 30 стотинки.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 82030, постановено на 04. 05. 2020 г. от Софийския районен съд, 30-и състав, по гр. д. № 9277 по описа за 2015 г., като вместо това постановява:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване на съществуването на задължение на В.Г.Й., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „******* съдебен адрес ***, пл. „******** за стойността на потребена, но незаплатена топлинна енергия в периода 01. 12. 2011 г. – 30. 04. 2013 г. спрямо топлоснабдения имот апартамент 46, находящ се в град София, ж. к. ******“, абонатен номер 138113, в размер на 2 815 лева и 96 стотинки, съответно за установяването на съществуване на задължение на В.Г.Й. за обезщетение в размер на законната лихва за забава от 31. 01. 2012 г. до 24. 07. 2014 г. върху главницата за стойността на предоставената, но незаплатена топлинна енергия, в размер на 453 лева и 88 стотинки.

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване на съществуването на задължение на Д.В.Й.-А., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, пл. „****** ап. 1, за стойността на потребена, но незаплатена топлинна енергия в периода 01. 12. 2011 г. – 30. 04. 2013 г. спрямо топлоснабдения имот апартамент 46, находящ се в град София, ж. к. *****“, абонатен номер 138113, в размер на 938 лева и 65 стотинки, съответно за установяването на съществуване на задължение на Д.В.Й.-А. за обезщетение в размер на законната лихва за забава от 31. 01. 2012 г. до 24. 07. 2014 г. върху главницата за стойността на предоставената, но незаплатена топлинна енергия, в размер на 151 лева и 30 стотинки.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******, да заплати на В.Г.Й., ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 458 лева и 89 стотинки, представляваща разноски във въззивното производство.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******, да заплати на Д.В.Й.-А., ЕГН **********, сумата от 740 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 306 лева и 30 стотинки, представляваща разноски във въззивното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ****** седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.

 

 

 

Председател:                               Членове:    1.                                     2.