Решение по дело №17629/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2183
Дата: 8 юни 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Магдалена Колева Давидова
Дело: 20193110117629
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

гр.Варна, 08.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело17629 по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.

Ищецът поддържа, че на 05.07.2019г. сключил с ответното дружество застраховка „Каско“ за личния му лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“, peг. № В 3938 НН, със срок на действие 06.07.2019г. до 05.07.2020г., оформена в застрахователна полица № 0306Х0488879. Застрахователната сума сочи да възлиза в размер на 12 000 лева, а уговорената застрахователна премия в размер на 826.00 лева, заплатена от Д. на четири вноски. Излага, че на 28.09.2019г., отивайки до автомобила си, установил, че панелът на таблото е разбит и е открадната навигацията. За настъпилото събитие сочи да е уведомил Първо РУ на МВР-Варна, както и застрахователя, който е образувал пред себе щета № 13019030107666. Бил извършен оглед на автомобила, като са установени следните увредени и липсващи детайли: външна блен предна лява врата, предна блен задна лява врата и мултимедия фабрична. Застрахователят му изплатил обезщетение от 411.16 лева, след приспадане на дължими две вноски по застархователната премия, която сума твърди, че не покрива необходимите средства за ремонт и възстановяване на липсващата мултимедия, възлизащи в размер на 7200 лева. Поради това и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 6470.69 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 20.05.2020г. изменение на иска), представляваща разлика между действителния размер на имуществените вреди за увредения в резултат на горното събитие и определеното от застрахователя обезщетение от 824.26 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 28.10.2019г. до окончателното плащане на задължението. Моли за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Застрахователно акционерно дружествоАрмеец”, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, в срока на валидност на която е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие. Твърди, че съобразно т. 73 от Общите условия към договор, прието от ищеца, при настъпила частична щета на застрахованото МПС, което към датата на началото на застраховката е на възраст над 12 години, считано от датата на първоначалната регистрация, застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Именно и такъв е избора на обезщетение, направено от ищеца в депозираното от него пред застрахователя уведомление-декларация за щета. В хода на ликвидационната дейност по щета № 13019030107666, е изготвена калкулация на ремонта, като определената стойност на увредени детайли и труд е в размер на 808.43 лева. Именно тази стойност счита, че е действителната такава, а не сочения от ищеца размер, който счита за завишен. Така определеното обезщетение, след приспадане на дължимите вноски по застрахователната премия от 413.10 лева, е изплатено на ищеца на 23.10.2019г. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 25.02.2019г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване, че

- между ищеца и ответното дружество е сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“, peг. № В 3938 НН, със срок на действие 06.07.2019г. до 05.07.2020г., оформена в застрахователна полица № 0306Х0488879;

- че за установените на 28.09.2019г. от Д. увреждания е образувана щета № 13019030107666, по която е определено обезщетение в размер на 824.26 лева, от която сума на ищеца е преведената такава в размер на 411.16 лева, след приспадане на дължимите вноски по застрахователната премия от 413.10 лева.

От приобщените по делото опис на щети по претенция № 13019030107666 (л. 5), се установява, че при огледа застрахователят е установил липсващ мултимедия фабрична, увредени външна бленда предна лява врата и предна бленда задна лява врата, именно за които увреждания е определил и застрахователното обезщетение – калкулация-ремонт № 0306-130-0 (л. 18-19).

Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общи условия за застраховка на моторно превозно средство („Каско“).

По делото е изготвено заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, в което експертът дава няколко варианта на необходимата стойност за отстраняване на щетите, определена към датата на събитието 28.09.2019г., а именно: 7294.95 лева – като средна пазарна стойност на липсващия детайл и материали и труд за възстановяване на моторното превозно средство и 3624.77лева – стойност, определена съобразно методиката на застрахователя за определяне размера на застрахователно обезщетение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и пълно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на вредите, възникнали в резултат на събитието.

В настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Каско”, обект на която е лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“, peг. № В 3938 НН, както и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца събитие – липсваща липсващ мултимедия фабрична, увредени външна бленда предна лява врата и предна бленда задна лява врата, които увреждания са причинени от неизвестно лице и за което е образувано ДП № 1693/2019г. по описа на Първо РУ – Варна (л. 6).

Първият спорен по делото въпрос е относно размера на дължимото обезщетение.

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила, тъй като независимо от амортизацията му към момента на настъпване на вредата.

С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства /а и твърдения/, щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. Ето защо обезщетението следва да бъде определено при съобразяване на първи вариант на заключението, което именно дава и средната пазарна цена за материали и труд за отстраняване на щетите. Съобразно този вариант, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в размер на 7294.95 лева, от която сума следва да бъде приспаднат размера на определеното и изплатено от застрахователя обезщетение в размер на 824.26 лева. Или дължимата на ищеца сума възлиза в размер на 6470.69 лева.

В обобщение, съдът намира, че предявеният иск в рамките на размера, предмет на настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 

На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на С.Д. сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса в размер на 258.83 лева, 100 левадепозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 785 лева с ДДС, или общо сумата от 1143.83 лева.

Водим от горното съдът

 

                                                         Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "З.А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Ц.Д., ЕГН **********,***, сумата от 6470.69 лева (шест хиляди четиристотин и седемдесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща разлика между действителния размер на имуществените вреди, състоящи се в разходите, необходими за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“, peг. № В 3938 НН и изплатеното от ответника като застраховател по застраховка „Каско”, оформена в застрахователна полица № 0306Х0488879, обезщетение за причинени при застрахователно събитие на 28.09.2019г. щети по автомобила увредени външна бленда предна лява врата и предна бленда задна лява врата и липсваща мултимедия фабрична, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 28.10.2019г. до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

 

ОСЪЖДА "З.А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Ц.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1143.83 лева (хиляда сто четиридесет и три лева и осемдесет и три стотинки), представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената от С.Ц.Д. в исковата молба банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, а именно: IBAN ***.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: