РЕШЕНИЕ
№ 8735
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110151007 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Делото е образувано по подадена от T М. К. срещу Н. Б. Н. искова молба, с която
е предявен по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК иск с правно основание чл. 233, ал.1,
изр. 1 от ЗЗД за опразване на наето помещение – [*****], находящ се в [*****]. Ищецът
твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, както и е наемодател по силата
на сключен с ответника договор за наем от 18.01.2022 г. Ответникът се задължил да
заплаща наемна цена в размер на 450 лева месечно, както и разноските във връзка с
ползването на имота. От м.11.2022 г. ответницата спряла плащанията, като не
заплащала и в пълен размер режийните разноски. Поддържа, че е изпратил до
ответника извънсъдебно нотариална покана, с която развалил договора. Въпреки това
се сочи, че ответникът продължила да ползва имота, като и до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция жилището не е освободено. С оглед
обстоятелството, че договорът за наем между страните бил прекратен, се моли
ответницата да бъде осъдена да освободи наетото жилище. Претендира се и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника не е депозиран отговор на
исковата молба.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД за опразване
на наето помещение.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест на ищеца е да
докаже, че е предал процесния имот на ответника въз основа на валидно сключен
между тях договор за наем, който е бил прекратен, а в тежест на ответника е да докаже,
че е върнал имота на наемодателя, за което обстоятелство ответникът в производството
не е изложил твърдения, нито е посочил доказателства.
1
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
В проведеното на 09.05.2024 г. открито съдебно заседание ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника:
Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1
ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
- ответникът е получил преписи от исковата молба и приложенията към нея;
- не е представил в срок отговор на исковата молба;
- не се е явил, нито е представляван в първото открито съдебно заседание по
делото, като не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие;
- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на
исковата молба и от неявяване в първото заседание по делото без депозиране на искане
до съда в тази насока /съгласно разпореждане № 123573/06.10.2023 г., препис от което
е връчен на страната на 09.01.2024 г./.
Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявеният иск
е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
представените в производството писмени доказателства.
Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на
ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника, като изцяло уважи иска без да излага допълнителни мотиви по
същество на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на заявителя /ищец/ се следват разноски в
исковото производство в размер на сумата от 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на сумата 216
лева, от заплащането на която ищецът е бил освободен с влязло в сила определение на
съда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: [*****],[*****], да опразни и да
върне на Т. М. К., ЕГН **********, с адрес: [*****] по иск с правна квалификация чл.
233, ал. 1, изр. 1от ЗЗД наетия съгласно договор за наем от 18.01.2022 г. недвижим
имот, прекратен на 26.06.2023 г., представляващ [*****], находящ се в [*****], а
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри [*****] самостоятелен обект с
идентификатор [*****].
ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: [*****], [*****], да заплати на Т.
М. К., ЕГН **********, с адрес: [*****] на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 400 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: [*****], [*****], да заплати в полза
на Софийски районен съд сумата в размер на 216 лева, представляваща дължимата за
производството държавна такса.
2
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи за сведение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3