№ 155
гр. Стара Загора , 25.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Частно наказателно дело №
20215530201221 по описа за 2021 година
съобрази:
Производството е по чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК.
Подадена е жалба против постановление на Районна прокуратура - Стара Загора от
15.03.2021 г., с което е прекратено досъдебно производство № 103/2018 г. по описа на ОСлО
при ОП – Стара Загора, образувано на 18.06.2018 г. и водено за престъпление по чл.144 ал.3
вр. ал.1 от НК.
СЪДЪТ, като взе предвид изложените в жалбата доводи, мотивите на обжалваното
постановление и съобрази доказателствата по досъдебното производство, приема следното:
Право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство
имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо
лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-
дневен срок от получаването на преписа му.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – пълномощник на пострадалото лице,
поради което е допустима.
Досъдебно производство № 103/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, преписка
№ 2333/2018 г. на РП - Стара Загора, е образувано на 18.06.2018 г. и водено за извършено на
31.03.2018 г. в град Стара Загора престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
В хода на разследване е установено, че извършителят е .... К.. На 01.08.2019 г. срещу него е
повдигнато, а на 21.12.2020 г. е предявено обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 във вр.
с ал.1 от НК.
1
Прокурорът, след като се е запознал с доказателствата по досъдебното производство,
е приел следното:
Свидетелите .... К. и ... К. са братя. Притежават и обитават общ наследствен имот
находящ се в град Стара Загора за ул.".... Първото изградено жилище в имота било дело на
техния наследодател и родител - ... К., който години преди инцидента починал. Той имал
подписан договор за учредяване на отстъпено право на строеж от 06.07.1962 г. сключен с
Общински народен съвет - Стара Загора. Впоследствие, върху терена били застроени две
къщи, долепени една до друга, като в едната живеели свидетелите ... К., съпругата му - ...
К.а, синът им, пострадалият Т. В. К., неговата съпруга - ... и двете им деца; а в другата –
свидетелят .... К., съпругата му ... К.а, синът им обвиняемият .... К. и децата му.
Обвиняемият .... К. и пострадалият Т. В. К. са първи братовчеди.
След смъртта на най - стария наследодател ... К.(който първи построил жилище),
отношенията между семействата на двамата братя наследници - .... К. и ... К. се изострили.
Възникнали имуществени спорове, които те самите не могли да разрешат, пререканията и
неразбирателствата обхванали всички членове на двете потомства и, въпреки че страните
отправяли писмени и устни сигнали до различни държавни институции, до разрешение на
проблема не се стигнало. Общуването между семействата често пъти било съпроводено с
множество кавги, спорове и скандали, а понякога роднините си разменяли обиди и заплахи,
и това се превърнало в обичаен начин на съжителстване. На 30.03.2018 г. пострадалият Т. В.
К. подал сигнал - предложение до кмета на община - Стара Загора за премахване
незаконното строителство извършено от неговите братовчеди и с писмо от 16.04.2018 г. на
съответното длъжностно лице при община - Стара Загора бил уведомен, че жалбата му била
уважена и общината изготвила програма за поетапно премахване на незаконното
строителство, фиксирано в жалбата.
Поради непрекъснатите разправии между двата рода, през периода месец март -
месец април 2018 г. служителите на реда били многократно сезирани и при изпълнение на
служебните си задължения, те съставили множество протоколи за предупреждение най -
вече срещу лицата .... К., .... К., ... К. и Т. В. К., като всеки път ги предупреждавали да не се
заплашват взаимно, (да не извършват деяния по чл.144, чл.325 и чл.323 от НК), а всички
спорни въпроси да разрешават по законоустановения ред.
Поредният конфликт между роднините се случил на 31.03.2018 г.
През този ден пострадалият Т. В. К. бил излязъл с голямата си дъщеря да се
поразходи из Стара Загора и около 18,00 ч. се прибрал в дома си. Предварително знаел, че
неговите роднини - обвиняемият .... К. и свидетелят .... К., извършвали ремонт на покрива от
тяхната страна на къщата. Пострадалият загледал зида и видял, че при изваждането и
2
подменянето на валките, майсторите на чичо му били съборили на две места мазилката на
една от стените, а докато са стъпвали по покрива били счупили няколко керемиди. Затова,
свидетелят Т. В. К. се показал през прозореца на третия етаж, който имал изглед към
покрива на роднините му и попитал обвиняемия .. К. какво смятали да правят, как да
продължат ремонта?.
Свидетелят .... К. (чичото) отговорил: "Какво те интересува, това не е твоя работа,
педераст долен! Ти като правеше, аз месих ли ти се?", а обвиняемият извикал: "Ще те убия,
ще те осакатя тебе и цялото ти семейство! Имам пари - ще те поръчам! Не ме е страх от
нищо!".
Отправените закани били чути от пострадалия, от неговата съпруга - ... и двете им
деца. Последните се разплакали и съпругата му ги отвела в друга стая.
Доказани са влошени отношения между обвиняемия и пострадалия, много преди
настоящото деяние членовете на двете семейства са си разменяли обиди, закани и заплахи,
за това свидетелстват не само разпитаните свидетели, но и приложените полицейски
протоколи за предупреждения съставени почти по равно на двете спорещи страни.
При така възприетата фактическа обстановка, прокурорът е приел, че:
- не може да се формира извода, че думите: “Ще те убия, ще те осакатя тебе и цялото ти
семейство! Имам пари - ще те поръчам! Не ме е страх от нищо!", отправени от обвиняемия,
са от естество да се възприемат като действителна закана за убийство, която би се
реализирала на практика. Тази закана е отправена така, че разкрива признаците на
поредното роднинско спречкване и избухване на нерви в поредицата многобройни спорове
между страните и не сочи на действителна заплаха за убийство по чл.144 ал.3 от НК.
Изводът се базира и на обстоятелствата, свързани с мястото където са изречени думите / в
общото дворно място на покрива на ремонтираща се къща/, начина, по който са изречени,
/нервно/, факта, че са отправени в присъствието на други хора, както и липсата на вредни
последици oт тях, липсата на доказателства за това, че заплашеният е бил принуден да
извърши нещо противно на волята му. В същото време съществуват данни, че по същото
време и място срещу обвиняемия е отправена закана от пострадалия, като представител на
полицията със следното съдържание: "Отивайте там откъдето сте дошли! Ще има начупени
крайници! Живота Ви струва пет хиляди лева. Ще Ви навра в багажници на коли и никой
няма да Ви открие. Ще Ви затрия всичките до гейското Ви потомство! Властта е в мене. Ще
има убийства!";
- пострадалият и обвиняемият са си разменили закани за убийство, но нито един от тях не е
приел на сериозно казаното от другия;
- не следва да се кредитира като краен извод съдебнопсихиатричната експертиза. Същата
приема, че у пострадалия са били налице симптоми на тревожност в първите дни след
3
инцидента, но доколкото експертизата е изготвена на 21.04.2019 г., около единадесет месеца
след инцидента и приоритетно съставена и защитена по показанията на пострадалия и
неговите роднини, изводът за основателно възбуден страх, че срещу заплашения ще бъде
извършено престъпление е необоснован и недоказан;
- касае се за полицейски служител с продължителен стаж в системата на МВР и за негови
роднини, който много добре познава още от детските си години и най- вече се среща с тях
почти всеки ден, това са негови братовчеди, чичовци и лели. Знае, че между семействата
съществува неразрешен имуществен спор и неразрешаването му е причината за
продължаващите между роднините непрекъснати кавги, обиди и заплахи, което се е
превърнало в обичаен начин на живот. Работата му в МВР също предполага, че той лично е
изложен на стрес, като при изпълнение на служебните си задължения се среща с лица
извършили противообществени прояви. Не би следвало така лесно и толкова леко да се
поддава на една закана макар и за убийство, отправена от толкова познат и близък човек,
който не е можел да я реализира по никакъв начин. Просто заканата по обясними причини
не би следвало да бъде възприета като такава от пострадалия. Затова не следва да се
кредитира изцяло експертизата - същата е изготвена на 21.04.2019 г. и се базира на
възприятията на лица, (пострадалият и неговите роднини), намиращи се в непрекъснат
конфликт със семейството на обвиняемия;
- налице е недоказаност на елемент от обективна страна - възбуден основателен страх у
заплашения за осъществяване на заканата за убийство, деянието по чл.144 ал.3 от НК е
несъставомерно. От субективна страна деянието също не осъществявало признаците на
визираното престъпление. То следва да е извършено при условията на пряк умисъл -
обвиняемият трябва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е
предвиждал настъпването на неговите общественоопасни последици и да е искал тяхното
настъпване. Обвиняемият .... К. е отправил думите към братовчед си, без да придава на
същите съдържанието на закана за убийство, без да цели действително сплашването на
пострадалия, същите са били насочени с цел промяна в поведението на заплашения
противно на волята му в искана от дееца насока. Обвиняемият искал пострадалият да се
махне от прозореца и покрива, за да не пречи на ремонтната дейност.
При преценка законосъобразността и обосноваността на постановлението, служебно и във
връзка с наведените в жалбата доводи, съдът констатира, че същото следва да бъде
отменено, предвид следното:
Първо, налице са категорични доказателства, че .... К. на 31.03.2018 г. е отправил
следната закана: „ Ще те убия. Ще те осакатя тебе и цялото ти семейство! Имам пари, ще те
поръчам! Не ме е страх от нищо!”. Тази закана е отправена освен в присъствието на
пострадалия, на неговата съпруга ... и двете им малолетни деца. Като в резултат на
заплахите по-малката дъщеря се разплакала;
Второ, няма основания да не се кредитира с доверие заключението на съдебно -
4
психиатричната експертиза установяващо по несъмнен начин за основателно възбуден страх
и симптоми на тревожност у пострадалия след инцидента;
Трето, необосновано и в противоречие с доказателствените източници прокурорът е
приел, че горецитираната закана с убийство не би могла да се възприеме като действителна
такава, мотивирайки този си извод с факта, че пострадалият е дългогодишен служител на
МВР и не би следвало така лесно да се поддава на закана макар и с убийство /стр.5 от
постановлението/.
Цитираната в постановлението съдебна практика е неотносима към настоящия казус.
Не е необходимо пострадалият да е изглеждал уплашен / стр.4 от постановлението/, нито
пък настъпването на вредни последици /стр.5 от същото/ - престъплението е формално като
практиката в това отношение е непротиворечива. За съставомерността на деянието по чл.144
от НК не е необходимо лицето, към което е отправена заканата действително да се е
почувствало застрашено – виж Решение № 175/2019 г. по н. д. № 774 /2019 г. на Върховен
касационен съд, трето нак. отделение; За да е съставомерно деянието по чл.144 ал.3 от НК не
е необходимо деецът да е имал намерение да убие - Решение № 7/28.01.2019 г. по н. д. №
1191/2018 г. на Върховен касационен съд, първо нак. отделение; Престъплението по чл.144
ал.3 от НК е на формално извършване - виж Решение № 294 от 10.01.2017 г. по н. д. №
1231/2016 г. на Върховен касационен съд, първо нак. отделение.
На следващо място, отделен е въпросът, че заканата „ Ще те убия, ще те осакатя тебе
и цялото ти семейство! Имам пари-ще те поръчам! Не ме е страх от нищо!” е въздействала и
върху останалите членове на семейството на пострадалия, тъй като е отправена в тяхно
присъствие, а те не са служители на МВР и биха се поддали по-лесно на подобни заплахи.
Показателна в тази посока е реакцията на малкото дете на пострадалия. Този въпрос обаче и
неговата съставомерност са останали извън вниманието на разследващите, в противен
случай, би следвало обвиняемият да бъде подведен под отговорност и за заплахата по
отношение на съпругата и двете деца на пострадалия.
На следващо място, НК не предвижда реторсия относно състава на чл.144 ал.3 от НК.
Соченото от прокурора, че в същото време е налице отправена закана от пострадалия към
обвиняемия е ирелевантно и не може да е основание за прекратяване на воденото
разследване.
Предвид всичко гореизложено, следва извода, че неправилно е поставен край на
наказателното производство. Обжалваното постановление следва да бъде отменено, а делото
върнато на прокурора за продължаване на досъдебното производство.
Ето защо и на основание чл.243 ал.5 и 6 т.3 вр. с ал.7 от НПК, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
О ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Постановление на Районна прокуратура - Стара Загора
от 15.03.2021 г., с което е прекратено досъдебно производство № 103/2018 г. по описа на
ОСлО при ОП – Стара Загора, образувано на 18.06.2018 г. и водено за престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на прокурора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Стара Загора в 7-
дневен срок от получаването му от жалбоподател, повереник, обвиняем, защитник, Районна
прокуратура - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6