№ /06.08.2020 год., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в откритото съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1262 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 вр.чл.156 ал.4 от ЗУТ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от „Войл груп“ ООД – София,
ЕИК *********, представлявано от управителя Д.В.В., чрез пълномощник адв. Д.И. ***,
против Заповед №ДК-11-ВН-03/04.04.2019г на началника на РО НСК – Варна, с която
на осн.чл.156 ал.3 от ЗУТ е отменено издаденото от Гл. архитект на Община Варна
Разрешение за строеж №42/18.03.2019г за „Монтаж на инсталация за сортиране,
балиране и временно съхранение на отпадъци и автокантар“, находящ се в ПИ с
идентификатор 72709.516.1021 по КК на гр. Варна, кв.28 по плана на ЗПЗ, землище
с. Тополи, общ. Варна. Релевирано е основанието по чл.146 т.4 от АПК, като се
твърди незаконосъобразност на становището на административния орган, че
инсталацията, за която е издадено РС, е строеж от втора категория. Излага се,
че по отношение на инсталацията не следва да се прилагат разпоредбите на Глава
трета, раздел ІІ от Наредба №6/2013г за условията и изискванията за изграждане
и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и
обезвреждане на отпадъци, поради което и разпоредбите на чл.6, чл.7 и чл.50 от
същата Наредба са неприложими в този казус, т.е. в случая за издаване на РС не
се изисква одобряването на инвестиционен проект. Твърди се, че законосъобразно
гл.архитект на Община Варна е определил категорията на строежа като шеста на
осн.чл.147 ал.1 т.2 от ЗУТ, доколкото се касае за инсталация, а не за
съоръжение с повишена степен на опасност, подлежаща на технически надзор. С
тези съображения се претендира отмяна на оспорената заповед. В съдебно
заседание по същество адв.П.Р. поддържа изцяло жалбата и настоява за
уважаването й като сочи, че съоръжението действително разделя и балира отпадък,
но не го оползотворява и не го третира по никакъв друг начин. Претендира и
присъждане на сторените в производството разноски по списък по чл.80 от ГПК.
С писмения си отговор ответникът –
началникът на РДНСК – Варна изразява мотивирани съображения за неоснователност
на жалбата, настоявайки за отхвърлянето й. В съдебно заседание по същество чрез
процесуалния си представител ю.к.Д. П. поддържа същото становище, и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Гл.архитект
на Община Варна се представлява от адв.П.Р., и становището му е идентично с
това на дружеството-жалбоподател.
След преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Постановление за възлагане на
недвижим имот вх.рег.№31319/13.11.2018г, акт №52, дело №3424/2018г на Службата
по вписвания - Варна „Войл груп“ ООД се легитимира като собственик на имот с
идентификатор 72709.516.1021, находящ се в землището на с.Тополи, Община Варна,
състоящ се от: УПИ VІ-993 с площ от 3 392 кв.м., идентичен с имот №1021 по
плана на ЗПЗ, с описани граници, с намиращите се в него завършена, но
невъведена в експлоатация складова база за метални отпадъци с идентификатор
72709.516.1021.38, на един етаж с РЗП 253 кв.м., склад 2 на един етаж с РЗП 208
кв.м., гараж с канал, битова част и санитарен възел с площ 241 кв.м.; и УПИ
VІІ-993, идентичен с имот №1021 по плана на ЗПЗ, с описани граници, с
намиращата се в него завършена, но невъведена в експлоатация четириетажна
административна сграда с идентификатор 72709.516.1021.14, състояща се от
сутерен и три етажа, с РЗП 447.40 кв.м., като част от обект „Център за
рециклиране на пластмасови отпадъци“ и предвидените за изграждане
производствени сгради. Имотът е предаден във владение на „Войл груп“ ООД на
05.12.2018г.
Началото на производството е
поставено със Заявление рег.№АУО262298ВН/14.03.2019г за издаване на разрешение
за строеж за „Монтаж на инсталация за сортиране, балиране и временно
съхраняване на отпадъци и автокантар“ в ПИ с идентификатор 72709.516.1021 по КК
на гр.Варна, кв.28 по плана на ЗПЗ, землище на с.Тополи, Община Варна, без
одобряване на инвестиционен проект, адресирано от „Войл груп“ ООД до
Гл.архитект на Община Варна. Към заявлението са приложени документа за
собственост; извадка от План за регулация на част от кв.28 – ЗПЗ, одобрен със
Заповед №Р-310/06.08.2003г на кмета на Община Варна; извадка от ПУП-ПРЗ на част
от кв.28 по плана на ЗПЗ, одобрен със Заповед №Г-103/01.06.2004г на зам.кмета на Община
Варна; скица на поземлен имот №15-946566-19.12.2018г, издадена от СГКК-Варна;
писмо изх.№08-01-7855/А4/14.02.2019г на РИОСВ- Варна; удостоверение №08/08.02.2019г
за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Гл.архитект на Община Варна;
конструктивно становище от инженер-конструктор. Според писмото от РИОСВ-Варна за
конкретното инвестиционно предложение за „Обособяване на площадка за извършване
на дейности по временно съхраняване на неопасни отпадъци от хартия и картон,
пластмаса, стъкло, текстил, дървесни и техните опаковки, както и производствени
неопасни отпадъци с битов характер, и дейности по предварително третиране,
включващо сепариране на всички видове отпадъци, шредиране на отпадъци от хартия
и картон, и раздробяване на отпадъци от пластмаси“, не е необходимо изготвянето
на ОВОС. Според удостоверението за въвеждане в експлоатация от Гл. архитект на
Община Варна, строежът „Складова база за метални отпадъци“ в УПИ VІ-993, кв.28
по плана на ЗПЗ-Варна, е пета категория. Според конструктивното становище
инсталацията за сортиране, балиране и временно съхранение на отпадъци и
автокантар се монтира до и във съществуващото едноетажно хале – метална
конструкция в ПИ 72709.516.1021, като съдържа и описание на самата инсталация,
включваща устройства за сортиране, конвейрна лента, вибросито, рама за сепариране,
сепаратор и преса за балиране.
Заявеното Разрешение за строеж
№42/18.03.2019г е издадено на осн.чл.148 и чл.153 ал.1 от ЗУТ вр.чл.147 ал.1
т.2 от ЗУТ, като строеж шеста категория съгл.чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ.
След уведомяването по реда на чл.149
ал.5 от ЗУТ и в срока по чл.156 ал.1 от ЗУТ е извършена проверка от служители
на РДНСК-Варна (с предишно наименование РО НСК-Варна към РДНСК-Североизточен
район), обективирани в КП от 22.03.2019г.
С оспорената понастоящем Заповед
№ДК-11-ВН-03/04.04.2019г, позовавайки се на приложеното конструктивно становище,
началникът на РДНСК- Варна (с предишно наименование РО НСК-Варна към РДНСК-СИ)
приел, че инсталацията за сортиране, балиране и временно съхранение на отпадъци
представлява инсталация за предварително третиране на отпадъци по см.чл.50 от
Наредба №6/2013г, и в нея се извършва дейност за подготовка на отпадъците преди
оползотворяването или обезвреждането им съгл.§5 т.35 от ДР на ЗУТ и §1 т.44 от
ДР на Закона за управление на отпадъците. В тази връзка административният орган
посочил, че съгл.чл.6 от Наредба №6/2013г инсталациите за оползотворяване и
обезвреждане на отпадъци по глава трета се проектират и изграждат при спазване
изискванията на чл.169 от ЗУТ, Наредбата и действащите в страната норми (изброени
подробно), а според чл.7 ал.1 от същата съгласуването и одобряването на
проектите на инсталациите за оползотворяване и обезвреждане по глава трета се
извършва при условията и по реда на глава осма, раздел ІІ от ЗУТ. Цитирайки
данните в писмото на РИОСВ-Варна, административният орган приел, че съгл.чл.137
ал.1 т.2 б.“г“ от ЗУТ и чл.4 ал.4 от Наредба №1/2003г за номенклатурата на
видовете строежи, съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци са втора категория – за тях съгл.чл.148
ал.4 изр.първо от ЗУТ РС се издава въз основа на одобрени инвестиционни
проекти, при спазване условията на чл.143 ал.1 т.1-5 и чл.144 ал.1 т.1-6 и ал.2
от ЗУТ. Съобразно данните в КП от 22.03.2019г органът приел, че за строежа не е
изработен, съгласуван и одобрен инвестиционен проект (представено е само
конструктивно становище) и оценка на съответствието на проектната документация
с основните изисквания към строежа; не е представено положително становище от
органите по пожарна безопасност; както и документи с предоставени данни и
условия за ползване на вода за питейни, производствени и противопожарни нужди,
за изпускане на отпадъчни води, за ползване на електроенергия, за съобщителни
връзки, за топлинна енергия и за газоснабдяване от организациите, предоставящи
обществени услуги, издадени по реда на специалните закони. При тези констатации
ответникът приел, че с проверяваното РС неправилно е определена категорията на
инсталацията като шеста вместо като втора, поради което то е издадено без
одобрени проекти, в нарушение на чл.143 ал.1 т.1 и т.2, чл.144 ал.1 т.3 и т.5 и
чл.148 ал.4 изр. първо от ЗУТ, поради което и на осн.чл.156 ал.3 от ЗУТ отменил
същото като незаконосъобразно.
От заключението на изготвената по
делото СТЕ с.д. №2087/10.02.2020г, неоспорено от страните и кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено, и показанията на вещото лице инж.Ж.Х. в
о.с.з. се установява, че в инсталацията в имота на жалбоподателите се
изпълняват сепариране (сортиране) и балиране на отпадъците; същите не се
използват за други цели на площадката. Инсталацията е изпълнена от отделни
модули, инсталирани върху съществуваща бетонна настилка чрез анкериране.
Инсталацията има хале и открита площ с кантар отпред, където се приемат
отпадъците и се изсипват от транспортиращите автомобили на елеваторната лента,
посредством която достигат до отделните модули – машини за сортиране и
балиране, подредени по последователност на обработката. Машината за сортиране е
метална конструкция във вид на сито (готово съоръжение) – след като минат през
нея и вече сортирани, отпадъците се подават към преса, която ги балира в
определени по размер бали, и те се изнасят на площадката пред халето за
складиране. Балите са еднакви по размер, машината ги пресова по определена
форма и големина. По време на огледа, извършен от експерта, инсталацията е
функционирала, като той не е установил наличие на складирани отпадъци (в смисъл
– необработени и натрупани на депо) извън тези пред транспортната лента.
Времето за престой пред лентата на инсталацията е технологичното време на
инсталацията за обработка на отпадъците. По наблюдения на експерта отпадъците
пристигат за приемане вече разделени, т.е. отпадъкът е бил събран разделно, но
доколкото в тях се съдържат хартия, метал, опаковки от храни и други, вещото
лице сочи с категоричност, че в инсталацията се извършва дейност по сортиране.
Инж.Х. излага също, че след балирането им отпадъците могат да бъдат оползотворени
чрез дообработка, каквато на място не се извършва – поради това, както и
предвид установеното неголямо количество балирани отпадъци на изхода на
инсталацията, експертът предполага, че така подготвен, отпадъкът се извозва за
дообработка другаде.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по АНП, приобщените в хода на съдебното дирене такива,
и от заключението на СТЕ, които са последователни, безпротиворечиви и взаимно
допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е предявена
срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и в
преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл.215 ал.4 ЗУТ;
от процесуално легитимиран субект - адресат на акта, при наличие на правен
интерес; със спора е сезиран родово и местно компетентният съд съгласно чл.215
ал.1 ЗУТ. Поради изложеното съдът приема, че са налице положителните
процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на жалбата.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съобразно предвиждането на чл.168 от АПК при преценка законосъобразността на атакувания административен акт съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на акта на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен
да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Разпоредбата
на чл.156 ал.1 ЗУТ сочи, че издадените разрешения за строеж заедно с одобрените
инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж по чл.147 ал.1, могат да
се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересованото
лице в срока по чл.149 ал.3 или при служебна проверка от органите на ДНСК в
14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл.149 ал.5 ЗУТ. По делото са
приети като доказателства заповед №РД-13-180/11.08.2014г на началника на ДНСК,
с чиято т.12 на началниците на Регионални отдели „Национален строителен контрол“ към РДНСК са предоставени правомощия
за отмяна на издадени разрешения за строеж и заповеди за допълването им по
чл.154 ал.5 от ЗУТ, заедно с одобрените инвестиционни проекти; и заповед
№РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК, с чиято т.13 на началниците на РДНСК
са предоставени правомощия за издаване на заповеди за отмяна на издадени
разрешения за строеж, поради което съдът приема, че оспореният административен
акт от 04.04.2019г на началника на РО „НСК“ – Варна към РДНСК Североизточен
район (понастоящем РДНСК – Варна) е издаден от компетентен орган, в рамките на
неговата териториална, темпорална и материалноправна компетентност. Същевременно
от доказателствата по делото не се установяват допуснати в административното
производство по издаването му съществени нарушения на процесуалните правила –
такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на
административния орган.
Спорът в настоящото
производство е правен и е с предмет категорията строеж на инсталацията за сортиране, балиране и временно
съхраняване на отпадъци и автокантар в ПИ с идентификатор 72709.516.1021 по КК
на гр.Варна, съответно – дали за издаване на РС за тази инсталация е
задължително представянето на документите по чл.143 ал.1 т.1 и чл.144 ал.1 т.3
и т.5 от ЗУТ, по чл.143 ал.1 т.2 от ЗУТ и по чл.144 ал.2 от ЗУТ. Анализирайки
събраните в производството доказателства съобразно приложимите материалноправни
норми, настоящият съдебен състав приема, че административният орган правилно е
квалифицирал този строеж като втора категория, вместо като такъв от шеста
категория съобразно поддържаното от жалбоподателите.
Съгл.чл.49, Раздел ІІ „Съоръжения и инсталации
за предварително третиране на отпадъци“, Глава трета от Наредба
№ 6/27.08.2013г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на
депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на
отпадъци, съоръженията и инсталациите за
предварително третиране на отпадъци (сепариране,
опаковане, балиране, нарязване,
раздробяване и др.) се предвиждат или като спомагателни обекти към основните
съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, или
като самостоятелни обекти за третиране на отпадъци. Съгл.чл.50 ал.1 от Наредба № 6/27.08.2013г.
съоръжения и инсталации за предварително
третиране на отпадъците са: устройства за сортиране, вибросита, инсталации
за раздробяване и сепариране, в т.ч. дробилки, мелници, магнитни, балистични и
други сепаратори, преси, претоварни съоръжения, инсталации за брикетиране,
балиране, опаковане и др. Същевременно съобразно легалната дефиниция на §1 т.35
от ДР на ЗУТ „третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката
преди оползотворяване или
обезвреждане; идентично определение се съдържа и в §1 т.44 от ДР на Закона за
управление на отпадъците.
Според
безпротиворечивите доказателства по делото – конструктивното становище от инженер-конструктор,
приложено към заявлението за издаване на РС, и неоспореното заключение на СТЕ
по делото, процесната инсталация в
землището на с.Тополи представлява самостоятелен обект, в който се извършва
третиране на отпадъци съгл.чл.49 т.2 от Наредба № 6/27.08.2013г, конкретно - дейности
по сепариране/сортиране и балиране, както и временно съхраняване на отпадъци, т.е.
предварително третиране (подготовка) на същите преди последващото им
оползотворяване на друго място съгл. §1 т.35 от ЗУТ. Съгл.чл.137 ал.1 т.2 б.“г“
от ЗУТ и чл.4 ал.4 от Наредба № 1/2003г
за номенклатурата на видовете строежи, съоръженията и инсталации за третиране
на отпадъци са строежи втора категория, поради което и представлявайки
конкретно инсталация за третиране на отпадъци (подготовка преди оползотворяването
им), процесната такава, стопанисвана от „Войл груп“ ООД, е строеж втора
категория. Доколкото обществените отношения, свързани с третирането на
отпадъци, са предмет на изрична законодателна уредба със специалния ЗУО и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, липсва правно основание
процесната инсталация да бъде квалифицирана било като строеж пета категория по
чл.137 ал.1 т.5 б.“б“ от ЗУТ според удостоверението за въвеждане в
експлоатация от Гл. архитект на Община Варна, приложено към заявлението за
издаване на РС, или като строеж шеста категория по чл.137 ал.1 т.6 вр.чл.147
ал.1 т.2 от ЗУТ според поддържаното от жалбоподателите в настоящото
производство, и то при наличие на нарочна уредба на този вид инсталации с
чл.137 ал.1 т.2 б.“г“ от ЗУТ.
Съгл. чл.6
от Наредба №6/2013г депата, както и съоръженията и инсталациите за
оползотворяване и обезвреждане на отпадъци по Глава трета „Други съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци“ (вкл. и процесната по
чл.49-50 от Наредбата) се проектират и изграждат при спазване изискванията на
чл.169 от ЗУТ, тази наредба и действащите в страната: норми за проектиране по
съответните проектни части и съответните подзаконови нормативни актове на ЗУТ; правила
за контрол и приемане на строителството на земната основа, сгради, съоръжения и
инсталации съгласно ЗУТ и в съответствие с изискванията на Наредба № 3/2003г за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството; съществени
изисквания, процедури за оценяване на съответствието със съществените
изисквания и начини за удостоверяване на съответствието съгласно наредбите по
чл.7 от Закона за техническите изисквания към продуктите и изискванията за
устройство и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност
съгласно наредбите по чл.31 от същия Закон; здравни норми; норми за допустими емисии и за
качество на околната среда; и техническите правила и норми за осигуряване на
безопасността при пожар.
Съгл.чл.7 ал.1
от Наредба №6/2013г съгласуването и одобряването на проектите на депата и на
съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане по Глава трета „Други
съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци“ се
извършват при условията и по реда на Глава осма, раздел ІІ „Съгласуване и
одобряване на инвестиционните проекти“ от ЗУТ, при отчитане на условията в
решението по ОВОС, издадено по реда на Глава шеста, раздел ІІІ от ЗООС. Според чл.7
ал.2 от Наредба №6/2013г изграждането на депата и на съоръженията и
инсталациите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци по Глава трета „Други
съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци“ се
извършва по реда на част трета „Строителство“ (Глави девета, десета и
единадесета) от ЗУТ след издаване на разрешение за строеж по реда на Глава
осма, раздел ІІІ от ЗУТ и при спазване на условията на чл.9 ал.1 и ал.2 от ЗУО.
Съгл.чл.148
ал.4 от ЗУТ разрешение за строеж за строежи втора категория, т.е. за процесната
инсталация, се издава въз основа на одобрени инвестиционни проекти, при
спазване условията на чл.143 ал.1 т.1-5 от ЗУТ и чл.144 ал.1 т.1-6 и ал.2 от ЗУТ. В конкретния случай между страните по делото е безспорно, че при издаване
на РС №42/18.03.2019г за инсталацията в землището на с.Тополи, собственост на
„Войл Груп“ ООД, тези изисквания не са изпълнени, тъй като не са представени и
не са съобразявани инвестиционен проект и оценка на съответствието на
проектната документация с основните изисквания към строежа; положително
становище от органите по пожарна безопасност; документи с предоставени данни и
условия за ползване на вода за питейни, производствени и противопожарни нужди,
за изпускане на отпадъчни води, за ползване на електроенергия, за съобщителни
връзки, за топлинна енергия и газоснабдяване от организациите, предоставящи
обществени услуги, издадени по реда на специалните закони. При тези констатации
изводът на административния орган за незаконосъобразност на РС е
доказателствено обвързан и съответен на приложимите материалноправни норми,
което квалифицира оспорената му заповед за отмяна на това РС, издадена в
изпълнение на правомощията му по чл.156 ал.3 от ЗУТ, като обоснована, правилна
и законосъобразна, съответно – налага отхвърляне на жалбата на „Войл Груп“ против
нея като неоснователна.
При този
изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК,
приложим по препращането на чл.144 от АПК, вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Претенцията на
жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователна.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на
„Войл груп“ ООД – София, ЕИК *********, против Заповед №ДК-11-ВН-03/04.04.2019г
на началника на РО НСК – Варна (с променено наименование РДНСК-Варна), с която
на осн.чл.156 ал.3 от ЗУТ е отменено издаденото от Гл. архитект на Община Варна
Разрешение за строеж №42/18.03.2019г за „Монтаж на инсталация за сортиране,
балиране и временно съхранение на отпадъци и автокантар“, находящ се в ПИ с
идентификатор 72709.516.1021 по КК на гр. Варна, кв.28 по плана на ЗПЗ, землище
с. Тополи, общ. Варна.
ОСЪЖДА Войл груп“ ООД – София, ЕИК
*********, да заплати на РДНСК – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
(сто и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от връчването му на страните пред
Върховен административен съд.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: