Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Василева от ОП- Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 103/2023 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл.
от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Гюлджи-М” ЕООД, ***,
с ЕИК ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение
№110/20.05.2023 г.,
постановено по анд №1153/2022 г.
по описа на Районен съд - Кърджали.
Касаторът намира решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че вмененото на
юридическото лице нарушение, не е доказано по безспорен начин. В тази връзка
сочи, че неправилно районният първоинстанционния съд
не е кредитирал показанията на ангажираните от страна на дружеството свидетели,
както и необосновано дал вяра на декларацията, попълнена от лицето Е. И., тъй
като същата била изготвена под диктовката на контролните органи на ДИТ. Твърди,
че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, както и въведените от касатора възражения.
По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него
наказателно постановление.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената
касационна жалба
Ответникът по
касация, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна. В представеното по делото
писмено становище, излага доводи за законосъобразност на оспореното съдебно
решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали,
намира жалбата за неоснователна
и моли да се остави в сила
решението на РС – Кърджали. Счита, че нарушението
е доказано, поради което законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на касатора.
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок
и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №1153/2022
г. по описа на Районен
съд - Кърджали.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното решение, РС
- Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200252 от 15.09.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр.Кърджали, с което на дружеството-касатор
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с
чл. 61, ал. 1 от КТ, за това, че не е сключило трудов договор с Е. З. И., преди
постъпването й на работа. С горното решение дружеството е осъдено да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, разноски по делото в
размер на 140 лв.
За да постанови решението
си
районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила, както и че нарушението се
установява безспорно от доказателствата по делото. Позовавайки се на данните
от извършената проверка, показанията на свидетелите Н. Н., Е. Ю. и Х. Ч., както
и на декларацията, попълнена от Е. И., съдът е приел за безспорно установено по
делото, че последното лице е осъществявало трудова дейност, в полза на
жалбоподателя. Прието е, че работодателят не е сключил трудов договор в писмена
форма с работника преди постъпването му на работа, в нарушението на
разпоредбите на чл. 62, ал.1, вр. чл.61, ал.1 от КТ,
поради което законосъобразно била ангажирана и административноназателната
му отговорност. Съдът не кредитирал показанията на свидетелите Е. И., М. Х. и М.
И., като несъответни на другите доказателства по делото.
При
извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът намира, че същото е
валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не се констатираха
нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните
правила.
Изводите
на въззивния съд за съставомерност
на деянието и доказаност на нарушението са правилни и
се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилен е и изводът на районния
съд, че в конкретния случай установеното при проверката лице е престирало работната си сила и правоотношенията между
страните са
трудови, поради което в съответствие с разпоредбите на КТ е следвало тези
отношения да бъдат уредени с писмен трудов договор, което в случая не е било
сторено.
Неоснователни са
възраженията на касатора, че визираното в НП
нарушение не е доказано по категоричен начин. В настоящия случай административнонаказателната отговорност
на дружеството
е ангажирана за това, че при
извършена на
20.07.2022 г. проверка по спазване на трудовото законодателство се установило, че
в обекта на проверката, стопанисван от „Гюлджи-М“
ЕООД, Е. И. е осъществявала дейност, характерна за длъжността „***“. По делото
е приложена
и писмена декларация, подписана от Е. И., в която последната е посочила, че
работи като ***, за фирма „Гюлджи-М” ЕООД, с работно време от 8.00
ч. до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв. В декларацията лицето е посочило също, че няма сключен трудов или
граждански договор и не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от
сключен писмен трудов договор.
Установено е от показанията на св. Е. Ю. и св.Н. Н., че преди да се легитимират като контролни
органи на ДИТ, свидетелите били
консултирани от лицата, констатирани да полагат труд в обекта (две лица, сред
които и Е. И.), относно предлаганите в обекта стоки. При извършена контролна
покупка, едно от лицата издало и касова бележка, приложена по делото.
При тези факти съдът намира, че констатираното
деяние правилно е било квалифицирано като нарушение на чл.62,
ал.1,
вр. чл.61, ал.1 от КТ, т.к. в случая
безспорно е установено, че
на 20.07.2022 г., Е. И. е престирала работна сила по трудово правоотношение,
което е следвало да се оформи с трудов договор в писмена форма и то преди
постъпването й на работа.
Сочените в касационната жалба доказателства – Удостоверение № **/*** г. и Искане по чл. 302, ал.2/ чл.303, ал. 3 от КТ за издаване на
разрешение за приемане на работа на непълнолетни лица, ангажирани от касатора в хода на първоинстанционното
производство, по никакъв начин не опровергават горния извод за извършено от
дружеството нарушение на разпоредбите на КТ. Цитираното удостоверение, издадено
от главния архитект на община Кърджали, не е относимо
към предмета на спора, тъй като е свързано с въвеждане в експлоатация на строеж
IV категория. Що се отнася до искането за издаване на разрешение за сключване
на трудов договор с Е. И., като **** в „Снек бар“,
намиращ се на ***, същото е заявено от „***“ ЕООД и не оборва установеното при
проверката полагане на труд, в полза на касатора.
При така установеното съдът
намира, че оспореното решение е законосъобразно, поради което и въз основа на
изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от
ответната страна искане, касаторът следва да заплати
на ИА „Главна инспекция по труда“, гр.София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено
съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №110/20.05.2023 г., постановено по анд №1153/2022 г.
по описа на Районен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА
„Гюлджи-М” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.София, деловодни
разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.