О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
09.03.2021г. гр.Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 09 март
2021г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 185 по описа за 2021 година:
Съдът счита,
че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото
дело НОХД № 62/2019г. по описа на ОС – Стара Загора заедно с ДП №
1228-зм-301/2016г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде
възможност на ищците да водят двама свидетели в съдебно заседание, при режим на
довеждане.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по делото съдът счита, че следва да допусне като
свидетел по делото Исмира Башич, при режим на призоваване.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебна автотехническа експертиза, като вещото лице следва да отговори на
поставените въпроси от ответника след разпита на допуснатите свидетели по
делото.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание
чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по
делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи.
Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от
страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че
при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по
отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищците Н.П.З. и А.Н.З. твърди в исковата си
молба, че настоящият иск се предявявал пред PC - Стара Загора, с оглед родовата и местната
подсъдност на спора, предвид постоянния адрес на ищцата и местонастъпването на
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК.
На 11.06.2016г., около 14:40 часа, на път
П-57, км.11+200, в землището на Община Раднево, на надлеза над АМ „Тракия“, до
с. Сърнево, при управление на МПС - л.а. „БМВ 318 Д“, с per. № СТ 0598 ВН, водачът Исмира Башич, с ЕГН: **********
причинила по непредпазливост смъртта на Илия Господинов Илиев, с ЕГН: **********,
б.ж. на гр. Стара Загора - внук на ищците Н.П.З. и А.Н.З..
За станалото на 11.06.2016г. ПТП били
образувани ДП №184/2016г. по описана РУП - Раднево и пр.пр. №2090/2016г. по
описа на ОП - Стара Загора. В последствие досъдебното производство се
разследвало от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора и било
образувано като ДП №301/2016г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора. С внесен в
съда обвинителен акт срещу виновния водач Исмира Башич било образувано НОХД
№62/2019г. по описа на ОС - Стара Загора. С Присъда №13 от 09.04.2019г. съдът
признал подсъдимата Исмира Башич за виновна в това, че на 11.06.2016г., на път
И-57, на моста над АМ „Тракия“, км. 11+200, в землището на с. Сърнево, общ.
Раднево, обл. Стара Загора, при управление на МПС - л.а. „БМВ 320“, с per. № СТ 0598 ВН, нарушила правилата за движение,
предвидени в ЗДвП, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с
двупосочно движение, когато платното за движение имало две пътни ленти, като
водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да
не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне, като по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице и
телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила смъртта на Илия Господинов Емилов,
роден на ***г. и на Илия Господинов
Илиев, роден на ***г., и причинила многостепенна средна телесна повреда
на А. Чавдаров Тодоров, роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна травма и
в гръдна травма, всяка от които осъществявала медикобиологичния квалифициращ
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение
на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и причинила
многостепенна средна телесна повреда на Господин Илиев Господинов, роден на ***г.,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, предл.З от НК и чл.58а, ал.1 от НК и я осъдили на „лишаване от
свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет
години, считано от влизане в сила на присъдата. Постановената присъда не била
обжалвана и влязла в сила на 24.04.2019г.
ПТП станало на 11.06.2016г., около 14:40 часа,
на път П-57, км.11+200, в землището на Община Раднево, на надлеза над АМ
„Тракия“ до с. Сърнево. Илия Господинов Емилов управлявал л.а. „Опел Астра“, с peг. № СТ 2083СМ, в посока от с. Сърнево към гр.
Стара Загора. В автомобила, като пътник на задната седалка пътувал внукът на
ищецът - Илия Господинов Илиев. След преминаване през моста над магистралата,
л.а. „Опел Астра“, с peг. № СТ 2083СМ, бил ударен от движещия се в неговата лента
за движение л.а. „БМВ 318 Д“, с peг. № СТ 0598ВН, управляван от Исмира Башич. В резултат на
удара внукът на Илия Илиев получил множество травматични увреждания и бил
транспортиран с линейка в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара
Загора. В линейката били предприети реанимационни мероприятия. Пострадалият бил
откаран в спешно приемно отделение (СПО) в коматозно състояние и след
консултации и изследвания, бил настанен за лечение в Клиника по неврохирургия,
където също били предприети действия за стабилизиране на жизнените му функции.
Въпреки оказаната медицинска помощ, в 07:10 часа на 12.06.2016г. Илия
Господинов Илиев починал. Смъртта на Илия Господинов Илиев настъпила в резултат
на тежка черепно-мозъчна и гръдна травма. Установените и описани в СМЕ
травматични увреждания били от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и
всички те отговаряли да били получени при станало ПТП от силният удар между
двата автомобила.
От приложената справка за родствени връзки с
№ УРИ 349р-843/11.01.2019г., изготвена от ОДМВР - Стара Загора за нуждите на ДП
№ 301/2016г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, било видно, че Н.П.З. и А.Н.З.
били съответно баба и дядо по майчина линия на починалия Илия Господинов Илиев.
От приложените Съобщение за смърт № 101 от
12.06.2016г., издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара
Загора и Препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа
на Акт за смърт №1007 от 12.06.2016г., съставен в гр. Стара Загора, било видно,
че смъртта на Илия Господинов Илиев настъпила на 12.06.2016г.
В резултат на противоправното си деяние,
водачът Исмира Башич причинила на ищците вреда - изгубили своя внук, когото
обичали като свой син. Между ищците и техния внук съществували чувства на обич
и привързаност, а ищците се грижили заедно с родителите му, за своя внук от
раждането му до неговата смърт.
Скръбта им от загубата му била неизмерима и им
причинявала неимоверни страдания. Те много трудно преживявали загубата на своя
внук, който към датата на инцидента бил едва на 7 години. Емоционалната
връзката между тях била изключително силна, били силно привързани един към
друг. Внезапната смърт на внука им се отразила изключително негативно на
психиката на ищците. Те претърпели и търпят и към момента негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова
близък за тях човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно
задружно и сплотено семейство и изключително силната връзка между баба и дядо и
техният внук. Ищците били много близки със своя внук, съществувала особена връзка
на привързаност в семейството, ежедневно се грижили за него и го подкрепяли във
всичко. Поради посочените причини, напълно разбираемобило, че ищците Н.З. и А.З.
все още страдали от внезапната загуба на своя внук. Тази загуба нарушила
обичайния им начин на живот.
От Констативния протокол за ПТП с пострадали
лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно,
че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач
Исмира Башич, имала сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от
17.08.2015г. до 17.08.2016г.
Според постановките на Тълкувателно решение
№1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получели
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било
справедливо да бъдели обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Предвид изложеното и тъй като ищците не
получили каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от
ответника, нито от делинквента, за ищците Н.З. и А.З. било налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Тъй като с действията си виновният водач
Исмира Башич причинила на ищците неимуществени вреди, вследствие на непозволено
увреждане и управляваният от нея лек автомобил имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество,
за тях бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към
застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования. А с оглед
разпоредбите на чл.84, ал.З, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за ищците бил налице
правен интерес да претендират да им бъде заплатена и законната лихва върху
търсените обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното
увреждане - 11.06.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и
заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се
прилагала част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако
страните договоряли друго след влизането в сила на новия Кодекс.
Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни
норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр.
съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност била и нормата на чл.226
от КЗ (отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвало посочване на конкретни
разпоредби, по отношение на които не следвало да се прилага. Поради това следвало
да се приеме, че имало действие и по отношение на прекия иск срещу
застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението,
визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато „страните договорят друго“ след
влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществували. От
гореизложеното категорично можело да се направи изводът, че правното основание
на предявения иск бил чл.226 от КЗ (отм.).
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов,
Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, да заплати на Н.П.З., с ЕГН: **********, и на А.Н.З., с ЕГН: **********, двамата с
постоянен адрес: ***, в качеството им съответно на баба и дядо на Илия
Господинов Илиев, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора, сумите от по 15 000 лева (петнадесет хиляди лева)
за всеки от тях, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството
им на баба и дядо претърпени от смъртта на Илия Господинов Илиев, с ЕГН: **********,
б.ж. на гр. Стара Загора, починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането,
до окончателното им изплащане.
Моли съда да им присъди и направените от тях
разноски по делото, включително възнаграждение за един адвокат.
В определения
от съда срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, в който заявява, че оспорва
така предявената искова молба за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди в общ размер на 30 000 лева, като неоснователна и недоказана.
Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да отхвърли иска изцяло, а евентуално, в случай, че намери иска за основателен,
моли на основание § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, да уважите исковата претенция до
размера на сумата от 5 000 лева. § 96 от КЗ, предвиждало, че до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
се определяло в размер до 5000 лева.
Ищците били баба и дядо на загиналия, поради което попадали в далечния кръг на
лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, които имали право на обезщетение до определена
максимална сума. Евентуално, моли съда на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради
съпричиняване на вредите от пострадалия, както и поради прекомерност на
претендираното обезщетение да намали размера на същото до размера на сумата от
5 000 лева. Претендираното обезщетение не съответствало на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните
критерии, изпълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Искът бил допустим, макар и неоснователен и
следвало да бъде разгледан.
Заявява
изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в нарушение на изискванията на: чл. 137а - 137д ЗДвП, а
именно: Пътниците в моторни превозни средства, когато били в движение,
използвали обезопасителните системи, с които моторните превозни средства били
оборудвани. Пострадалия като пътник не използвал обезопасителните системи, с
които моторното превозно средство било оборудвано. Твърди, че посоченото по-горе нарушение от страна на
пострадалия се намирало в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици от него. Поради тази причина настъпил фаталния инцидент.
Отделно счита, че било налице нарушение извършено от родителите на
починалия, а именно от Господин Илиев Господинов и Невена Асенова Господинова
на чл. 125, ал. 3 от Семеен кодекс, които с виновното си бездействие спомогнали
за настъпването на фаталните последици от процесното ПТП. Не било установено дали процесния автомобил бил снабден
със „Система за обезопасяване на деца“, която представлявала комплект от
компоненти, които можели да включат комбинация от ленти или гъвкави компоненти
с осигурителна ключалка, регулиращи устройства, присъединителни приспособления
и в някои случаи допълнителен стол и/или екран срещу удар, които можели да
бъдат закрепвани към превозното средство. Основната функция на „Система за
обезопасяване на деца“ била да намали риска от увреждане на пътника в случай на
удар или рязко спиране на превозното средство посредством ограничаване подвижността
на тялото на пътника. Предвид изложеното счита поведението на родителите на
починалия за противоправно.
Твърди,
че било налице случайно деяние, поради
това, че ПТП било технически непредотвратимо. Оспорва претенцията по акцесорния
иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от
който същите се претендирали, по аргумент за неоснователност на главния иск. Оспорва твърдението за претърпени от ищците
тежки, пожизнени и трайни вреди, както и че между загиналия и ищците имало силна
духовна и емоционална връзка, и че негативните последици били невъзстановими и
щели да оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги.
Оспорва твърденията, че ищците се грижили за
цялото си семейство, както и че ищците не се отърсили от случилото се и страдали
от тревожност.
Оспорва
предявения иск и по размер. Заявява възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение.
В тази
връзка искания размер на обезщетението от ищците бил прекалено завишен.
Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се присъждал само и единствено „след
като се установи, че действително са претърпели такива вреди".
Счита,
че спрямо застрахования не бил налице нито един признаците изграждащи
фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно,
противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка.
Счита,
че в настоящия случай било приложимо предвиденото в § 96 от КЗ правило за
далечния кръг роднини. Претендираните от ищците обезщетения за неимуществени
вреди били завишени и не съответствали на критериите за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, както и на икономическата конюктура в страната към момента на
причиняването на вредата.
Претенциите не били обвързани с никакви
обективни и справедливи механизми за остойностяване на вредите, не почивали на
обективни данни за начина, по който следвало да се определят обезщетенията, не
били обвързани с прилагане на външно проследима система за оценяване, с
икономически индикатори като минимална работна заплата, покупателна способност,
среден доход на глава от населението или с други обективни показатели, които
биха могли да се ползвали за измерители за стойността на обезщетението въз
основа на стандарта на живот в страната и на конкретния социално-икономически
статус на ищците. По тази причина в много развити страни, където съществували и
лимити за обезщетенията, се прилагали принципът за обективна оценка на размера
на евентуалния (пропуснат) остатъчен икономически принос на
пострадалия/загиналия. През последните 5 години в България средният размер на
обезщетенията се увеличавал експоненциално, без да следвало съразмерно
темповете на увеличение на работната заплата, покупателна способност на
населението, икономическата конюнктура в страната. Каквато и сума да бъдела
присъдена на ищците, колкото и голяма да бъдела по размер, тя никога нямало да
бъде достатъчна да овъзмезди емоционалната загуба на семейството, тъй като тя
по начало болката не подлежала на репариране, тъй като тя била негативно
преживяване от личната, емоционална сфера на всеки индивид. От тази гледна
точка правната система не можела да предложи никога справедлив механизъм за компенсиране.
Личността на загубения индивид нямала паричен еквивалент и никога не можела да има. Паричното обезщетение било
достижение на развитите правни система като форма на компенсиране на
причинените болки и страдания от загубата на близък човек, но то било само
сурогат, заместител, който не можел да бъде безкраен или прекалено завишен, тъй
като парите също били ограничена материална величина. Поради тази причина
размерите на обезщетенията би следвало да се определяли условно от реалностите
в социално-икономическа система, в която живеели, образовали се и работили. Не
бивало да се забравя, че обезщетението от загубата на близък трябвало да има
някакъв разумен таван, тъй като застрахователите били натоварени със социалната
функция да разходвали събраните застрахователни премии за
всички настъпили застрахователни събития, по които
имали задължение да компенсират и много други пострадали лица. Този процес бил
ежедневен и средства се заделяли и изплащали не само на жертви на починали, но
и на пострадали, които имали нужда да подобрят здравето си и да се лекували по-
ефективно и успешно от травмите си, за да станели работоспособни членове на
обществото. Всякакви диспропорции в тази връзка, при които на пострадали лица
се присъждали извънредно високи по размер обезщетения поставяли останалите
жертви на ПТП, очакващи обезщетения от застрахователя в по-неблагоприятно
положение, тъй като паричния ресурс на застрахователя щял да бъде ограничен и
нямало да стигне до тях или нямало да стигне на време, което непременно щяло да
влоши качеството им на живот. Тези доводи не можели да бъдат преодолени с
формалното възражение, че проблемът с лимитите на обезщетенията бил
предизвикателство единствено за застрахователя, защото процесния застраховател
функционирал в условностите на същата социално-икономическа система, като част
от нея той също бил ограничен от покупателната способност на населението,
ограничен бил в набирането на финансов ресурс от ниските цени на „Гражданската
отговорност“ като застрахователен продукт и неговите постъпления не били
безкрайни.
Разходването
на публичните средства от събрания премиен приход от застрахователя за
заплащане на обезщетения за вреди от ПТП следвало да има някаква приемлива
граница, съобразяваща от една страна твърде ниската цена на гражданската
отговорност на автомобилистите в България, а от друга — очакванията на ищците
да получели извънредно високи обезщетения - несъразмерно завишени със статуса
им на живот, с това, което те добавяли като стойност в икономиката на страната
от гл. т. на образование и професионален принос, спрямо размерите на данъците,
които заплащали и приноса им в издръжката на социалната система - завишени
претенции по стандарти на силно развити и икономически напреднали европейски
държави, каквато България не била.
Това
несъответствие би следвало да бъдело отчетено от съда при разглеждане на
делото, тъй като то имало изцяло обективен характер, държало трезва сметка за
това къде живеели като граждани, каква била покупателната ни способност, колко
били развити стопанските отношения в страната ни, какво било нивото на
заплащане, какви били средните пазарни цени на продуктите и жилищните наеми -
все обективни измерители на финансовия и социален аспект на живота им.
Присъждане на обезщетения извън тези обективни реалности би било отвлечено от
трезва преценка за характера на икономическите отношения и условния, несъвършен
характер на всички компенсаторни механизми, които социалните системи предвидили
за репариране на вреди от загуба на близък човек.
Финансовият
ресурс на застрахователя не бил неограничена величина и неговото несправедливо
разходване, поради извънредно завишени претенции, поставяло под огромно
напрежение и финансов натиск стабилността и функционирането на
застрахователната система. Обезщетенията не можели да бъдат самоцелни и чрез
тях не бивало да се преследва забогатяване или получаване на суми, които
общественото разбиране за справедливост и нивото на развитие на
социално-икономическия живот в страната отрича като несправедливи и
неадекватни.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение
възникнало по отношение на процесния лек автомобил.
Оспорва следните обстоятелства:
1.
Изключителната вина на водача на лекия
автомобил Исмира Башич, като твърди в рамките на възражението за съпричиняване,
че вина за пътния инцидент имал изключително починалия и неговите родители,
които с поведението си основно допринесли за настъпване на вредоносните
последици от произшествието;
2.
Противоправността на действията на водача на
лекия автомобил Исмира Башич;
3.
Причинноследствента връзка между действията
на водача на лекия автомобил и настъпилите вреди;
4.
Механизмът на ПТП, описан в исковата молба,
според който водачът на лекия автомобил нарушил правилата за движение по
пътищата;
5.
Оспорва размера на претенцията за
неимуществени вреди като прекомерно завишена.
6.
Оспорва преживените болки и страдания на
ищците, като твърди, че между тях и пострадалия не съществувала дълбока
емоционална и близка връзка;
7.
Оспорва иска за лихва и началната дата, от
която се претендира.
Не
възразява да се приемат представените с исковата молба
писмени доказателства и нямало да оспорваме същите по реда на чл.193 ГПК;
Не
се противопоставя да бъдат допуснати до разпит двама свидетели
на ищците за установяване на търпените болки и страдания.
По изложените съображения моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че
го намери за основателен, то моли да не го уважава в пълния му претендирай
размер, като съобразите размера на обезщетението с направените от тях
възражения за прекомерност на същото, както и за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия и неговите родители.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК
разпределя доказателствената тежест, както следва:
По
иска по чл.432, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, претърпените от него вреди /характера им и размера на
претендираното обезщетение за тях/, противоправното поведение на водача на МПС,
причинната връзка между вредите и деянието, както и наличието на валидно
застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата
на увреждането, по силата на което
ответникът е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица. Що касае до иска за обезщетение за забава
(чл. 86, ал. 1 ЗЗД) – в тежест на ищеца е да докаже настъпването и датата на
изискуемостта на главното вземане.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него
съпричиняване на вредоносния резултат.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 327р-4024 от
13.06.2016г.; Присъда № 13 от 09.04.2019г., постановена по НОХД № 62/2016г. по
описа на ОС - Стара Загора; Съобщение за смърт № 101 от 12.06.2016г издадено от
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара Загора; Препис-извлечение от
акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа на Акт за смърт № 1007 от
12.06.2016г., съставен в гр. Стара Загора; Справка за родствени връзки с УРИ:
349р-843/11.01/2019г., изд. от ОД на МВР - Стара Загора; Справка от електронния
сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; Справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуалното
състояние на ответника.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адв. Ж.З. и юриск. Боян Милев.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към
настоящото дело НОХД № 62/2019г. по описа на ОС – Стара Загора заедно с ДП №
1228-зм-301/2016г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да
водят двама свидетели в съдебно заседание, при режим на довеждане.
ДОПУСКА като свидетел
по делото лицето Исмира Башич, което да се призове на адрес: гр. Стара Загора,
ул. Ген. Ст. Тошев № 6, вх. 0, ет. 8, ап. 46.
НАЗНАЧАВА съдебно - автотехническа експертиза с вещо лице
СЛАВИ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, който след като се запознае с материалите по делото и
извърши съответните справки, навсякъде, където е необходимо, да даде заключение,
като отговори на поставените въпроси
от ответника след разпита на допуснатите свидетели по делото.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лева, който следва да бъде
внесен от ответното дружество в тридневен срок от получаване на настоящото
определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните
да ангажират и други доказателства по делото.
УКАЗВА на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 30.03.2021г. от 09.50часа, за която
дата да се призоват страните и вещото лице, след
внасяне на депозита.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: