Решение по дело №619/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

 

Образувано е по жалба на И. М. М., [държава], против Решение №1696/14.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно било прието от органа, че не е на лице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Било прието, че положението в [държава] е несигурно, но насилието не било безогледно във всички части на страната. Въз основа на това е направен изводът, че жалбоподателя били на налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползвам от ефективна закрила в част от държавата му на произход. Тази преценка била изготвена на база на справки, които не били актуални, към датата на произнасяне на решението. Не били преценени събития които са настъпили след напущането на жалбоподателя на [държава], в хипотезата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Не било обсъдено и дали тези събития да обосновават основателно предположение, че спрямо жяалбоподателя няма да бъде осъществено и преследване по смисъла -а чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, при развитието на събитията в [държава]. Твърди се още, че неоснователни били доводите на административния орган по приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Не бил извършен анализ на риска от пътуване в обособена част на страната, както и на пречките за установяването на търсещия закрила в дадена област. Липсвало и обсъждане на евентуални административни и правни препятствия за установяване именно в дадена област. Счита, че решението било издадено в нарушение на изискванията на член 8, пар. 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011. Излагат се доводи за състоянието на конфликта в [държава] съобразно информацията за страната след 27 ноември 2024г. Счита, че актуалната ситуация в [държава] отговаряла на тълкуването, дадено Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12: „Съществуването на "въоръжен конфликт" трябва да бъде признато с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт без международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжени сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да са предмет на преценка, отделна на степента на насилие, съществуващо на въпросната територия". В идентичен смисъл била и позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следвало да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно решение по дело С-406/22. СЕС счита, че член 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговарят на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. В разглеждания казус следвало да се приеме, че дори някои части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила, в тези части не може да бъде осъществено, защото в други части на страната, съществуват заплахи за живота на цивилното население, поради продължаващите въоръжени конфликти. Счита, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ е издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този връзка се иска отмяната на атакуваното решение.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № №1696/14.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят И. М. М., редовно призован, не се явява лично и се представлява от процесуалният си представител адв.В. А. П..

Адвокат В. А. П. моли съда, като има предвид изложените съображения в жалбата и събраните по делото писмени материали, да постановите едно справедливо решение, с което евентуално да уважите молбата на жалбоподателя.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.09.2024г. и 12.09.2024г. с молби И. М. М., от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като И. /собствено/ М. /бащино/ М. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [държава], адрес – [населено място], обл. *****, [ЛНЧ], етническа принадлежност –*****, религия:******, семейно положение – неженен, общ работник, образование – начално, владее ***** език.

На 18.11.2024г. е проведено интервю с И. М. М. в присъствието на преводач от ****** език. И. М. М. потвърждава изнесеното от него при попълване на регистрационната карта. Напуснал [държава] и влезнал нелегално в [държава] през месец август 2024г., където останал известно време. Влезнал в България на 01.09.2024г. нелегално, през зелена граница. Бил ****, по религия бил ******. Не бил осъждан и арестуван. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка, не е бил заплашван и не е бил жертва на насилие. Нямало е възбудено дело срещу него и негови близки. Не е служил в армията и не бил търсен. Твърди, че се криел да не го хванат за да го мобилизират *****. Напуснал [държава], заради войната. Нямало спокойствие. Заявява, че два месеца преди да напусне [държава] в района на [населено място], който бил на 70 км. от неговото населено место е имало бомбандировки. Няма роднини които да са пострадали при военни действие. Семейството му било в [държава]. Не бил [семейно положение]. Върху него лично и семейството му не било оказвано насилие, не е бил задържан, нямало е възбудено съдебно дело. Жалбоподателят заявява, че не би се върнал в [държава]. Там щели да го мобилизира. Искал статут от България за да живее спокойно.

На 01.11.2024г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като И. М. М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Изготвено е и становища до Председателя на ДАБ при МС, от Интервюиращ орган с което е предложено да се откаже статут на бежанец и хуманитарен статут на И. М. М., с оглед събраните по преписката данни.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 03.02.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно ******* с Решение №1696/14.02.2025г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. М. М..

Решението е връчено на адресата му на 05.03.2025г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на И. М. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е и получено становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето И. М. М., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят няма възражения по записването след прочитане на протокола и няма какво да добави към изложеното, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя И. М. М. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - И. М. М., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай И. М. М. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Напротив жалбоподателят съобщава, че лично върху него не е оказвано насилие и не е бил преследван. Освен това голямата част от семейството му е останало в [държава] с изключения на един брат, който бил в България. Твърди, че не е служил в армията и не е търсен за военна служба, но го било страх да не го мобилизират, за което липсват категорични доказателства.

Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е [държава] заради войната и икономическата обстановка, както и защото се страхувал да не го вземат в казармата. Напускането на [държава], а впоследствие и на [държава] е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на И. М. М., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. С оглед твърдението на молителя, че няма намерения за завръщане в [държава] и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и [държава], се налага извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Тоест целта е по-добро финансово и икономическо положение, а не е продиктувано от преследване в собствената му страна. Освен това следва да се има предвид, че семейството му, в по-голямата си част се намира в [държава] и това е в противовес на отношенията между дете и неговите родители.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо И. М. М. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. Самият той както вече бе отбелязано не сочи да е бил свидетел на военни действия и не съобщава за такива. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспореното решение, че в [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, а напротив, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Сред последните новини за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. /М. ** Б./ и формиране на състава му. Има и информация, че часове преди това назначение лидерът на ****** бунтовници М. ** **** е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони ****, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], поради което и [държава] е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, Novini.Bg и др./. Има данни за образувани опашки по границата между [държава] и [държава] от ***** бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно [държава] е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на ***** народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. други/ за редица страни, сред които ***, *******, [държава], [държава], [държава] и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в [държава], вкл. [държава], като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя.

На фона на тези новини от редица медии се съобщава и за военната намеса в [държава] от страна на [държава]. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на [държава], че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти /вж. Свободна Европа, DW, БНР и др./. Не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на [държава] са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или ***** народ, вкл. и, че според официалните изявления намесата на [държава] е временна.

Горното се потвърждава и от справката ползвана от администретивния орга при постановяване на оспореното решение, от 03.02.2025г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила. Според ВКБООН, в периода 8-29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в [държава] (основно от [държава], [държава] и [държава]). От началото на 2024 г. (до 29 декември 2024 г.) приблизително 419 200 ***** бежанци са се завърнали в страната, повечето от тях в ****** (25%), ***** (*****) (20%) и ***** /20%/.

В друг контекст, ВКБООН съобщава, че повече от 125 000 сирийци са се завърнали в страната си на произход за период от един месец след падането на правителството на А. на 8 декември м.г., включително над 52 000 от [държава], 5 000 от [държава] и 2 000 от [държава]. Основните райони на завръщане са ******/*****/, ***** и *****.

Към 23 януари 2025 г. ВКБООН съобщава, че от 8 декември 2024 г. насам близо 210 000 ***** са се завърнали обратно в страната. Тази цифра включва завръщането на повече от 20 100 ****** бежанци от [държава] от 8 декември, 91% от които се завръщат в [държава] за първи път. В [държава] ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интензитет от 1000 до 1500 души на ден, а повечето завърнали се от [държава] лица посочват *****/*****/, *****, ****** и ***** като техни провинции на произход.

В този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на [държава], за които сочи справката от 03.02.2025 г., тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на *****, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите ***** власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което са изготвени от ДАБ справка МД-02-159/14.03.25г. и МД-02-160/14.03.25г. От същите се установява, че представители на бившия ***** режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "*******" обявява обща амнистия. На 21 декември 2024 г. ****** вестник ****** съобщава, че най-малко 34 000 бивши членове на режима на А. са подали заявления за уреждане на статута си в центровете в осем провинции, като най-малко 20 000 от тези кандидати произхождат от "крепостите" на бившия режим в провинциите ***** и ******. На лице са данни за амнистия на бившите военни сили на Б. А., които уреждат отношенията си с новата власт. Липсват данни след 2024г. за принудително мобилизиране на лица в ****** армия и ****** армия. Напротив налице са данни, че армията се оттегля от населените места и сигурността се предоставя на полицията.

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 7 март 2025 г. се посочва, че по данни на. Комисариата към 6 март 2025 г. около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г. Цифрите се основават на триангудация на външни и вътрешни източници за [държава] и включват бежанци, регистрирани от ВКБООН и други ******, завръщащи се от [държава], [държава], [държава], [държава] и [държава], както и лица извън посочения регион, които също се завръщат, г Според ново широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери, един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в ******* [държава], възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото.

Според изчисления на ВКБООН от 6 март 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., 303 400 ***** са преминали обратно в [държава] от съседни държави. Освен това, считано от 27 ноември 2024 г. и въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26 февруари 2025 г., 885 294 вътрешно разселени лица (BPJI) са се завърнали по домовете си. По отношение на вътрешното разселване, широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери показва, че един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в ****** [държава], възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото. Проучването, проведено в 514 места за вътрешно разселени лица, подчертава, че намеренията за връщане са особено силни в ******, като бившите фронтови зони в ***** и ***** (*****) са основните дестинации.

Тоест от горното съдът прави извод, че въпреки липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден, което е напълно естествена последица от осъществилите се събития, което би предизвикало безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото по-голямата част от семейството му остава да живеят в [държава]. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо И. М. М., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа в известна степен на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за И. М. М. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че [държава], през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

Следва да се добави и, че И. М. М. доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

Отделно от това, жалбоподателят, макар и да твърди, че не е отбил военната си служба и не иска да воюва то той не е бежанец по смисъла на глава V от цитирания Наръчник. Същият не сочи други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, за да се приеме, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник.

Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки данните от общодостъпни източници и до колкото му е служебно известна, промяната в политическата и икономическата обстановка в [държава] от началото на месец декември 2024г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион ***** бежанци в страната през първите шест месеца на 2025 г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези ***** бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо ****** бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на И. М. М. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. М. М., [държава], против Решение №1696/14.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.