Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 18.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 144 по
описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “М.” ООД, ЕИК ********, твърди в исковата молба, че след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки е избран за изпълнител и е сключил с ответника “У.С.Б.З.А.Л.П.О.” ЕАД, ЕИК ********, договори за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на ответното лечебно заведение. Твърди, че по договор № Д4-81/13.10.2016 г. е продал на лечебното заведение при условията на отложено плащане лекарствени продукти, за което са издадени от него фактури №№ **********/09.03.2017 г., **********/14.03.2017 г., **********/15.03.2017 г., **********/28.03.2017 г., **********/28.03.2017 г., **********/04.04.2017 г., **********/04.04.2017 г., **********/05.04.2017 г., **********/07.04.2017 г., **********/12.04.2017 г., **********/20.04.2017 г., **********/20.04.2017 г., **********/25.04.2017 г., **********/25.04.2017 г., **********/28.04.2017 г., **********/02.05.2017 г., **********/02.05.2017 г., **********/16.05.2017 г. и **********/22.05.2017 г. Твърди, че неплатената и дължима сума по този договор за заявените и доставени лекарствени продукти възлиза на 332 875,69 лева. Твърди, че поради неплащане в срок на договорената доставна цена, ответникът е изпаднал в забава, като за периода от деня, следващ падежа на съответното задължение, до 14.01.2018 г. законната лихва за забава върху неплатените главници по договор № Д4-81/13.10.2016 г. възлиза на 20 636,09 лева.
Ищецът твърди, че в изпълнение на Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-6/30.01.2017 г., е продал на ответното лечебно заведение при условията на отложено плащане лекарствени продукти, за което е издадена от него фактура № **********/03.05.2017 г. на стойност от 5 214,60 лева и със срок на плащане – 02.07.2017 г. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба дължимата сума не е платена от ответника. Твърди, че поради изпадането в забава ответникът дължи и законна лихва върху просрочената главница, възлизаща на 298,41 лева за периода от 03.07.2017 г. (датата, следваща падежа на просроченото задължение) до 24.01.2018 г.
Ищецът твърди, че във връзка с гореописаните договори № Д4-81/13.10.2016 г. и № Д4-6/30.01.2017 г. е извършил доставките на стоките по описаните фактури. Твърди, че падежът на задължението по всяка фактура е 60 дни след доставката, но същите не са платени или са частично платени след подаване на исковата молба. Твърди, че с писмо от 26.05.2017 г. е упражнил правото на задържане по чл. 90 от ЗЗД под формата на възражение за неизпълнен договор, като е преустановил доставките на лекарствени продукти и консумативи, поради неизпълнение на насрещното задължение на ответника да заплати просрочените суми по съответния договор. Твърди, че ответното дружество не е възразило и е продължило да прави периодични заявки за доставка на лекарствени продукти след тази дата. С оглед на това излага твърдения, че доставките след 26.05.2017 г. са извършени по неформален договор между страните за периодично снабдяване по заявка с лекарствени продукти, за което са издадени 57 фактури в периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г. Твърди, че в периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г. в изпълнение на неформален договор за периодично снабдяване е извършил доставка на лекарствени продукти, за което е издал фактури №№ **********/29.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/01.06.2017 г., **********/08.06.2017 г., **********/15.06.2017 г., **********/20.06.2017 г., **********/28.06.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/04.07.2017 г., **********/04.07.2017 г., **********/05.07.2017 г., **********/14.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/01.08.2017 г., **********/01.08.2017 г., **********/04.08.2017 г., **********/09.08.2017 г., **********/09.08.2017 г., **********/11.08.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/29.08.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/13.09.2017 г., **********/18.09.2017 г., **********/25.09.2017 г., **********/25.09.2017 г., **********/25.09.2017 г., **********/28.09.2017 г., **********/02.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/04.10.2017 г., **********/06.10.2017 г., **********/12.10.2017 г., **********/24.10.2017 г., **********/27.10.2017 г., **********/27.10.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/07.11.2017 г., **********/07.11.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/14.11.2017 г., **********/16.11.2017 г., **********/20.11.2017 г., **********/20.11.2017 г., **********/24.11.2017 г., **********/24.11.2017 г., **********/09.06.2017 г., **********/12.07.2017 г., **********/26.07.2017 г., **********/28.07.2017 г. и **********/02.11.2017 г. Твърди, че по тези фактури ответникът му дължи общо 919 644,37 лева. Твърди, че падежът по всяка фактура е 60 дни, считано от датата на доставката, съгласно чл. 303а от ТЗ и чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ. Твърди, че за периода от деня, следващ падежа на просроченото задължение по съответната фактура до 24.01.2018 г. законната лихва за забава върху просрочените главници по фактурите е в размер на 24 811,04 лева.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
332 875,69 лева, представляваща просрочена главница по Договор за
възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на
лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология”
ЕАД № Д4-81/13.10.2016 г., по фактури №№ **********/09.03.2017 г.,
**********/14.03.2017 г., **********/15.03.2017 г., **********/28.03.2017 г.,
**********/28.03.2017 г., **********/04.04.2017 г., **********/04.04.2017 г.,
**********/05.04.2017 г., **********/07.04.2017 г., **********/12.04.2017 г.,
**********/20.04.2017 г., **********/20.04.2017 г., **********/25.04.2017 г.,
**********/25.04.2017 г., **********/28.04.2017 г., **********/02.05.2017 г.,
**********/02.05.2017 г., **********/16.05.2017 г. и **********/22.05.2017 г.,
издадени от ищеца на ответника, сумата от 20 636,09 лева, представляваща законна
лихва за забава върху просрочената главница по Договор за възлагане на
обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти
за нуждите на “СБАЛ по
онкология” ЕАД №
Д4-81/13.10.2016 г., за периода от деня, следващ падежа на просроченото
задължение по съответната фактура до 24.01.2018 г., сумата от 5 214,60
лева, представляваща просрочена главница по Договор за възлагане на обществена
поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите
на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-6/30.01.2017 г.,
по фактура № **********/03.05.2017 г., сумата от 298,41 лева, представляваща
законна лихва за забава върху просрочената главница по Договор за възлагане на
обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти
за нуждите на “СБАЛ по
онкология” ЕАД №
Д4-6/30.01.2017 г., за периода от 03.07.2017 г. до 24.01.2018 г., сумата от
919 644,37 лева, представляваща просрочена главница по периодични доставки
на лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г.
в изпълнение на неформален договор за периодично снабдяване по фактури №№ **********/29.05.2017
г., **********/30.05.2017 г., **********/01.06.2017 г., **********/08.06.2017 г.,
**********/15.06.2017 г., **********/20.06.2017 г., **********/28.06.2017 г.,
**********/03.07.2017 г., **********/04.07.2017 г., **********/04.07.2017 г.,
**********/05.07.2017 г., **********/14.07.2017 г., **********/18.07.2017 г.,
**********/21.07.2017 г., **********/01.08.2017 г., **********/01.08.2017 г.,
**********/04.08.2017 г., **********/09.08.2017 г., **********/09.08.2017 г., **********/11.08.2017 г., **********/22.08.2017 г.,
**********/29.08.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/13.09.2017 г.,
**********/18.09.2017 г., **********/25.09.2017 г., **********/25.09.2017 г.,
**********/25.09.2017 г., **********/28.09.2017 г., **********/02.10.2017 г.,
**********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/04.10.2017 г.,
**********/06.10.2017 г., **********/12.10.2017 г., **********/24.10.2017 г.,
**********/27.10.2017 г., **********/27.10.2017 г., **********/02.11.2017 г.,
**********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г.,
**********/02.11.2017 г., **********/07.11.2017 г., **********/07.11.2017 г.,
**********/09.11.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/14.11.2017 г.,
**********/16.11.2017 г., **********/20.11.2017 г., **********/20.11.2017 г.,
**********/24.11.2017 г., **********/24.11.2017 г., **********/09.06.2017 г.,
**********/12.07.2017 г., **********/26.07.2017 г., **********/28.07.2017 г. и
**********/02.11.2017 г., издадени от ищеца на ответника, и
сумата от 24 811,04 лева, представляваща законна лихва за забава върху
просрочената главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени
в периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г. в изпълнение на неформален договор
за периодично снабдяване, за периода от деня, следващ падежа на просроченото
задължение по съответната фактура до 24.01.2018 г., както и законната лихва
върху главниците от общо 1 257 736,66 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба (24.01.2018 г.) до окончателното им плащане.
Ищецът претендира разноски по делото.
Ответникът “У.С.Б.З.А.Л.П.О.” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на неформален договор между страните. Въвежда доводи, че срокът на договор № Д4-81/13.10.2016 г. е удължен съгласно възлагателно писмо с изх. № 405/14.09.2017 г. на основание чл. 43, ал. 3 от същия договор. Сочи, че с факта на осъществяване на доставки по двата договора след 26.05.2017 г. ищецът е осъществил отказ от упражненото право на задържане и продължаване изпълнението на договореностите, включително продължаване на изпълнението на задълженията на доставчик чрез доставки на лекарствени продукти въз основа на периодични заявки. Сочи, че доколкото част от доставените продукти са били с по-нисък остатъчен срок на годност от уговореното по договора, ответникът е начислил неустойки, за които са издадени следните фактури №№ **********/01.06.2017 г., **********/12.09.2017 г., **********/06.11.2017 г., **********/24.11.2017 г., **********/30.11.2017 г., **********/18.12.2017 г. и **********/18.12.2017 г., издадени от ответника на ищеца, които не били платени. Прави възражение за прихващане на ищцовата претенция със сумата от 557 117,16 лева, представляваща сбор от начислени неустойки по силата на Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-81/13.10.2016 г., Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-6/30.01.2017 г., Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-104/01.12.2016 г., Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-61/24.06.2014 г., Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-100/10.08.2015 г. и Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-110/01.09.2015 г. Възражението за прихващане, направено от ответника, е с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове. Твърди, че след 26.05.2017 г. не е осъществявал доставки по Договор № Д4-81/13.10.2016 г., предвид упражненото право на задържане по чл. 90 от ЗЗД. Ищецът оспорва заявеното от ответника възражение за прихващане, като сочи, че договорните клаузи по чл. 9, ал.2, чл. 9, ал. 3 и чл. 28, ал. 1-4 от Договор № Д4-81/13.10.2016 г., на които ответникът основава възражението си за прихващане с дължими неустойки, са нищожни поради противоречие на закона – императивните правни норми, регулиращи дейността на търговците на едро (чл. 207, ал. 1, т. 9 от ЗЛПХМ вр. с чл. 9, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Наредба № 39), на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, и поради противоречие на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Въвежда доводи, че съгласно нормативните правила на добрата дистибуторска практика като търговец на едро на лекарствени продукти следва да спазва стриктно правилото, че “партидите с най-кратък срок на годност се продават първи”, под страх от имуществени санкции и принудителни административни мерки. Сочи, че за ответника не са възникнали вреди от по-малкия срок на годност от договорения за лекарствен продукт, който е потребен в лечебния процес, доколкото разрешеният за употреба лекарствен продукт има напълно еднакви терапевтични и фармакологични качества от първия ден на производството на съответната партида до последния ден от срока му на годност. Сочи, че при пълно неизпълнение на договора уговорената неустойка е до 10% или до 20%, а в случаите, в които купувачът е получил годна за употреба стока с ненарушени терапевтични и други качества неустойката е значително и необосновано по-висока. Оспорва възражението за прихващане, като сочи, че ответникът е усвоил сумата в размер на 236 775,35 лева по банкова гаранция за добро изпълнение № 15326/10.16, преведени му на 19.01.2018 г. Ищецът сочи, че е възразил извънсъдебно срещу претенциите на ответника за неустойки. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за неустойки в общ размер на 8 300,88 лева по фактури №№ **********/06.11.2017 г. и **********/24.11.2017 г., на основание чл. 111, ал. 1, б. “б” от ЗЗД. Сочи, че претендираните от ответника неустойки съгласно фактури №№ **********/12.09.2017 г. и **********/30.11.2017 г. са неоснователни, тъй като неустойкта е формирана за лекарствени продукти, доставени след 26.05.2017 г., когато ищецът твърди, че между страните няма договорно задължение за минимален остатъчен срок на годност, респективно за дължимост на неустойки.
В допълнителната искова молба ищецът предявява при условията на евентуалност нов иск, че ако бъде прието, че право на задържане не е упражнено от ищеца, то да бъде осъден ответника да му заплати претендираните суми за извършени доставки след 26.05.2017 г. въз основа на двата договора. В случая не се касае за изменение на основанието на предявения иск, както неправилно се сочи от ищеца. Поддържа се предявения иск с първоначалната искова молба и едновременно с това се предявява нов иск при условията на евентуалност, като се заявява ново основание (горецитираните формални договори) и нов петитум. Поради това в случая не е налице хипотезата на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Предявяването на нови искове в хода на делото е недопустимо, поради което същите не са приети за разглеждане от съда и се дължи произнасяне само по исковете, предявени с първоначалната искова молба.
Ответникът подава допълнителен отговор, в който поддържа направените оспорвания на предявените искове и заявените възражения. Сочи, че ищецът се домогвал да промени договора при нарушение на разпоредбите на ЗОП, като бил заявил, че ще продължава да изпълнява заявките на ответника, но няма да се счита обвързан с клаузите на договорите. Оспорва направените от ищеца възражения за нищожност на договорените неустоечни клаузи. Ответникът сочи, че проект на договора за обществена поръчка е предоставен към документацията за участие в същата, с оглед на което ищецът е запознат със съдържанието на договора и сам е преценил дали да участва в процедурата по възлагане на обществената поръчка. Оспорва наличието на връзка между правилата за добра дистрибуторска практика и клаузите на сключените между страните договори за общественат поръчка. Сочи, че след като ищецът е станал страна по процесните договори и е поел задължения с тях, то в неговата власт е дали ще спазва установените спрямо него задължения от законови и подзаконови нормативни актове. Изтъква, че с наближаването на датата, на която изтича срока на годност, лекарственият продукт следва да бъде потребен и за ищеца, и за ответника расте риска, че този продукт няма да бъде използван и ще бъдат понесени вреди. Сочи, че това определя намаляването на стойността на продукта, пропорционално с намаляване срока на неговата годност, както и че неустойката е начислена във вид на отбив на цената. Сочи, че съгласно Наредба № 28 за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, следва да се поддържа мимимум на лекарствени продукти, а предвид специфичната дейност на лечебното заведение и високия риск, ако лекарствените продукти не бъдат своевременно осигурени, директорът на лечебното заведение следва да предприеме необходимите мерки срещу всички рискове.
Ответникът сочи, че съгласно чл. 327 от Националния рамков договор от 2017 г. НЗОК заплаща на лечебните заведения цена за лекарствените продукти за лечение на онкологични заболявания с определен остатъчен срок на годност, която е намалена със съответната неустойка, дължима от дистрибуторската фирма на лечебното заведение, задължително посочена съгласно договора между тях. Оспорва възражението за давност, направено от ищеца, тъй като съгласно чл. 103 от ЗЗД прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено и преди изтичането на давността. Ответникът сочи, че е използвал услугите на ищцовото дружество само и единствено на договорно основание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото и се установява от събраните доказателства, че между ищеца като продавач и ответника като купувач са сключени Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-81/13.10.2016 г., и Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-6/ 30.01.2017г.
В чл. 5, ал. 2 от Договор № Д4-81/13.10.2016 г. страните са приели, че плащането се извършва в срок от 60 дни след предаването на стоките и представянето на следните документи: оригинална фактура, издадена от продавача, подписана и одобрена от представител на купувача, приемо-предавателен протокол, сертификати, разрешения и инструкции за правилното им съхранение и ползване, подписан от продавача и купувача.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-81/13.10.2016 г., към датата на доставката срокът на годност на стоките следва да бъде не по-малък от 65% от остатъчния срок на годност на дсъщите. При доставка на лекарствен продукт със срок на годност по-кратък от 65%, продавачът заплаща предвидената договорна неустойка, както следва: 1. 64,99%-55% - 30% върху стойността на доставката; 2. 54,99%-45% - 60% върху стойността на доставката; 3. 44,99%-35% - 75% върху стойността на доставката; 4. под 30% - 90% от стойността на доставката.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договор № Д4-81/13.10.2016 г., доставката на лекарствен продукт с остатъчен срок на годност по-малък от 30% от обявения от производителя се извършва само с изрично писмено разрешение на изпълнителния директор на лечебното заведение след мотивиран доклад от ръководител Болнична аптека за конкретното количество, определено от него. Без изрично писмено съгласие на изпълнителния дикректор на лечебното заведение стоките няма да бъдат приемани и заплащани.
Съгласно чл. 31 от договора, същият се сключва за срок от 12 месеца.
Разпоредби със същите условия са приети относно срока на плащане на доставени лекарствени продукти в чл. 5, ал. 2 и съответно относно неустойката в чл. 9, ал. 2 и 3 от Договор № Д4-6/30.01.2017 г.
Съгласно чл. 31 от Договор № Д4-6/30.01.2017 г., този договор се сключва за срок от 12 месеца.
Не се спори между страните и се установява
от представените от ищеца приемо-предавателни протоколи, че стоките по
процесните фактури са доставени от ищеца и приети от ответника.
Представено е
от ищеца уведомително писмо с вх. № 10-00-352 от 26.05.2017 г. на ответното
лечебно заведение, в което ищецът оспорва неустойки по договорите и с което “М.” ООД заявява, че поради системните
неизпълнения на поетите от страна на лечебното заведение финансови ангажименти
по договорите, упражнява право на задържане под формата на възражение за
неизпълнен договор по чл. 90 от ЗЗД, като преустановява доставките на
лекарствени продукти и консумативи по Договор № Д4-81/13.10.2016 г. и Договор №
Д4-6/30.01.2017 г., както и по Договор № 4-104/01.12.2016 г. Уведомява
лечебното заведение, че имат готовност да извършват доставки на необходимите
лекарствени продукти – предмет на договорите, на база на отделни извъндоговорни
заявки.
Представено е от ищеца възлагателно писмо, изпратено от ответника до ищеца с № 12/15.01.2018 г., че се удължава срока на Договор № Д4-6/30.01.2017 г. с три месеца, считано от 30.01.2018 г.
В отговор
ищецът изпраща на ответника уведомително писмо, в което го уведомява, че с
оглед упражненото право на задържане, считано от 26.05.2017 г. всички извършени
от “М.”
ООД доставки по отделни заявки на лечебното заведение са извъндоговорни такива.
Представено е от ответника възлагателно писмо, изпратено от ответника до ищеца с № 405/14.09.2017 г., че се удължава срока на Договор № Д4-81/13.10.2016 г. с три месеца, считано от 13.10.2017 г.
Представени са от ответника Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-104/01.12.2016 г., Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-61/24.06.2014 г., Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-100/10.08.2015 г. и Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-110/01.09.2015 г., сключени между ищеца като продавач и ответника като купувач.
В чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-104/01.12.2016 г. е предвидена неустоечна клауза, че при доставка на лекарствен продукт със срок на годност по-кратък от 65%, продавачът заплаща предвидената договорна неустойка, както следва: 1. 64,99%-55% - 30% върху стойността на доставката; 2. 54,99%-45% - 60% върху стойността на доставката; 3. 44,99%-35% - 75% върху стойността на доставката; 4. под 30% - 90% от стойността на доставката.
В чл. 28 от договори №№ Д4-61/24.06.2014 г., Д4-100/10.08.2015 г. и Д4-110/01.09.2015 г. е предвидено, че при доставка на лекарствен продукт, предмет на съответната заявка, със срок на годност от 49,99% до 40% продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 30% от стойността на неизпълнението, със срок на годност от 39,99% до 30 % - неустойка в размер на 60% от стойността на неизпълнението, със срок на годност от 29,99% до 20 % - неустойка в размер на 75% от стойността на неизпълнението, със срок на годност по-малък от 20 на сто от обявения от производителя – неустойка в размер на 90% от стойността на неизпълнението. Продавачът дължи и обезщетение за претърпените вреди в случаите, в които те надхвърлят договорената неустойка.
Представени са от ответника гореописаните фактури за начислени неустойки по договорите, издадени от ответника на ищеца.
Представена е банкова гаранция за добро изпълнение № 15326/10.16 от 06.10.2016 г., издадена от “БНП П.” С.А. – клон София във връзка с Решение за класиране № 3-298/21.09.2016 г. за сключване на договор за “Периодично повтарящи се доставки на лекарствени пордукти за нуждите на СБАЛО ЕАД” в максимален размер до 236 775,35 лева.
Представени са искане за усвояване на банковата гаранция и доказателства за изплащане на сумата по гаранцията.
Представена е кореспонденция между страните.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С.. Вещото лице дава заключение, че към 31.08.2018 г. всички процесни фактури са платени изцяло.
Вещото лице дава заключение, че задълженията по Договор № Д4-81/13.10.2016 г. са осчетоводени при ответника със сумата от 17 400,28 лева по-малко от вземанията, осчетоводени от ищеца, като разликата произтича от фактури, които съдът намира, че не са предмет на настоящото производство. Задълженията по Договор № Д4-6/30.01.2017 г. са осчетоводени при ответника със сумата от 320,28 лева повече от вземанията, осчетоводени от ищеца, като разликата произтича от кредитно известие № **********/06.02.2017 г. на тази стойност.
Вещото лице
дава заключение, че процесните
фактурите са включени в дневниците за продажбите на “М.” ООД в месеца на издаването им и е начислен данък върху добавената
стойност в размер на 209 624,44 лева. Процесните фактурите са включени в
дневниците на покупки на ответника в месеца на получаването им, с изключение на
фактура № **********/24.11.2017 г. в размер на 1 512 лева, от които 252
лева ДДС и кредитно известие № **********/09.08.2017 г. в размер на 2 325
лева, от които 387,50 лева ДДС. Ползван е данъчен кредит в размер на
209 759,94 лева.
Вещото лице дава заключение, че общият размер на законната лихва за забава за периода от деня, следващ падежа на съответната фактура до 24.01.2018 г., е 45 638,52 лева, от които: 20 635,94 лева – законната лихва за забава върху 332 875,69 лева, представляващи просрочена главница по Договор № Д4-81/13.10.2016 г.; 298,41 лева – законната лихва за забава върху 5 214,60 лева, представляващи просрочена главница по Договор № Д4-6/30.01.2017 г.; 24 704.17 лева – законната лихва за забава върху 919644,37 лева, представляващи просрочена главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г.
Вещото лице посочва, че от извършената проверка в счетоводството на “УСБАЛ по онкология” ЕАД се е установило, че остатъчният срок на годност на доставените лекарства е определян като съотношение между броя дни до изтичане на годността на лекарствени продукти и срока на годност в дни, като така полученото число се преобразува в процент.
Вещото лице
дава заключение, че общият размер на неустойката за доставените лекарствени
средства по договори № Д4-81/13.10.2016 г., № Д4-6/30.01.2017 г. и №
Д4-104/01.12.2016 г. е 451 625,95 лева, от които: 405 032,98 лева -
неустойка съгласно чл.9, ал. 2 от договор № Д4-81/13.10.2016 г., 20 304 лева -
неустойка съгласно чл. 9, ал. 2 от договор № Д4-104/01.12.2016 г. и
26 288,97 лева - неустойка съгласно чл. 9, ал. 2 от договор № Д4-6/30.01.2017г.
Вещото лице дава заключение, че общият размер на неустойката за доставените лекарствени средства по договори № Д4-61/24.06.2014 г., № Д4-100/10.08.2015 г. и № Д4-110/01.09.2015 г. е 105 491,10 лева, от които: 23 129,96 лева – неустойка съгласно чл.28 от договор № Д4-61/24.06.2014 г., 39 420,05 лева - неустойка съгласно чл. 28 от договор № Д4-100/10.08.2015 г. и 42 941,10 лева – неустойка съгласно чл. 28 от договор № Д4-110/01.09.2015 г.
Вещото лице дава заключение, че общият размер на изчислената неустойка по цитираните договори възлиза на 557 117,05 лева, от които 10 672,56 лева - неустойка за доставки, извършени преди 06.03.2015 г., и 546 444,49 лева - неустойка за доставки, извършени след 06.03.2015 г. Вещото лице дава заключение, че неустойката, свързана с доставка на лекарствени продукти, включени в продуктовите листи към договор № Д4-81/13.10.2016 г. и договор № Д4-6/30.01.2017 г., извършени след 26.05.2017 г. е в общ размер на 96 938,38 лева.
В експертизата вещото лице сочи, че ответникът е заявил, че в посочения период лечебното заведение не е бракувало лекарствени продукти, доставени в изпълнение на посочените договори, поради изтекъл срок на годност.
Вещото лице дава заключение, че при извършените проверки в счетоводството на ответника и на ищеца се установяват счетоводни записи за усвоената банкова гаранция в общ размер на 250 600,02 лева (с по два отделни счетоводни записа).
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С..
Вещото лице дава заключение, че общият размер на законната лихва за забава по просрочени парични задължение за всяка просрочена фактура, за периода от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2018 г. до датата на плащане (включително), възлиза на 17 084,82 лева, от които: 284,89 лева – законна лихва за забава върху 332 875,69 лева, представляващи просрочена главница по Договор № Д4-81/13.10.2016 г.; 11,59 лева – законна лихва за забава върху 5 214,60 лева, представляващи просрочена главница по Договор № Д4-6/30.01.2017 г.; 16 788,34 лева – законна лихва за забава върху 919 644,37 лева, представляващи просрочена главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017г. до 24.11.2017 г.
Вещото лице изчислява, че общият размер на законната лихва за забава върху всяка от претендираните в исковата молба фактури, за периода от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2018 г. до датата предхождаща датата на плащане на същата (включително), е 16 735,45 лева, от които: 192,43 лева – законна лихва за забава върху 332 875,69 лева, представляващи просрочена главница по Договор № Д4-81/13.10.2016 г.; 10,14 лева – законна лихва за забава върху 5 214,60 лева, представляващи просрочена главница по Договор № Д4-6/30.01.2017 г.; 16 532,88 лева – законна лихва за забава върху 919 644,37 лева, представляващи просрочена главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017г. до 24.11.2017г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По исковете с правно основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД:
В случая не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че страните са в трайни търговски отношения. Между тях са възникнали облигационни отношения по договор за продажба на лекарствени продукти.
Стоките са предадени от ищеца и са приети от ответника, което не се оспорва по делото и се установява от събраните писмени доказателства. С приемането на доставените лекарствени продукти, установено с подписаните приемо-предавателни протоколи без забележки, за ответника е възникнало задължението да заплати цената на същите в посочения 60-дневен срок.
За пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че фактурата може да бъде приета като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните,
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по
себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач,
включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване
(така в Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г. на ВКС, Т.К., ІІ
Т.О. и Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).
От представените по делото
писмени доказателства и изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че след подаване на исковата молба ответникът е
заплатил на ищеца изцяло претендираните вземания за главница по процесните
фактури. Извършеното в хода на процеса плащане от ответника следва да се
тълкува и като признаване на претенцията за главниците по процесните договори.
Поради горното съдът приема за неоснователни доводите на ответника, че
задълженията му за плащане на цената на доставените лекарствени продукти не са
изискуеми.
Съдът намира, че следва да
бъдат отхвълени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради извършено
плащане от страна на ответника в хода на процеса.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД:
Претендираните от ищеца главници не се установява да са платени преди подаването на исковата молба, а същите са платени в хода на процеса, т.е. със забава. С оглед на това основателни се явяват акцесорните претенции за законните лихви върху главниците, считано от датата на забавата на всяко от претендираните задължения по процесните фактури до датата на подаване на исковата молба (24.01.2018 г.). Размерът на законната лихва се установява от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както следва: в размер на 20 635,94 лева - законна лихва за забава върху просрочената главница по Договор № Д4-81/13.10.2016 г. за периода от деня, следващ падежа на просроченото задължение по съответната фактура до 24.01.2018 г.; в размер на 298,41 лева - законна лихва за забава върху просрочената главница по Договор № Д4-6/30.01.2017 г. за периода от 03.07.2017 г. (датата, следваща падежа на просроченото задължение) до 24.01.2018 г.; в размер на 24 704,17 лева, представляваща законна лихва за забава върху просрочената главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г., за периода от деня, следващ падежа на просроченото задължение по съответната фактура до 24.01.2018 г.
Ответникът, който носи
доказателствената тежест за това, не установи да е заплатил претендираните от
ищеца суми, поради което акцесорните искове се явяват основателни в размерите, установени
от експертизата. Исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД останаха недоказани и
следва да бъдат отхвърлени за горницата над 20 635,94 лева до пълния
предявен размер от 20 636,09 лева - законна лихва за забава върху
просрочената главница по Договор № Д4-81/13.10.2016 г., и за горницата над
24 704,17 лева до пълния предявен размер от 24 811,04 лева - законна
лихва за забава върху просрочената главница по периодични доставки на
лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г.
Ищецът претендира присъждане на законната лихва върху неплатената главница по процесните фактури от датата на подаване на исковата молба (24.01.2018 г.) до окончателното й плащане. Предвид извършеното в хода на процеса плащане на задълженията по процесните фактури, вещото лице е изчислило законната лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба (24.01.2018 г.) до датата, предхождаща датата на плащане на същата (включително), който алтернативно даден от вещото лице вариант съдът кредитира. Установените от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза лихви за този период са в общ размер на 16 735,45 лева, от които: 192,43 лева – законна лихва за забава върху сумата от 332 875,69 лева, представляващи просрочена главница по Договор № Д4-81/13.10.2016 г.; 10,14 лева – законна лихва за забава върху сумата от 5 214,60 лева, представляващи просрочена главница по Договор № Д4-6/30.01.2017 г.; 16 532,88 лева – законна лихва за забава върху сумата от 919 644,37 лева, представляващи просрочена главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017г.
Съдът намира, че в този размер
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главниците за периода от датата на
подаване на исковата молба (24.01.2018 г.) до датата, предхождаща датата
на плащане на същата (включително) се
явява основателна.
Ответникът е направил възражение за прихващане в настоящото производство с вземане с правно основаине чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, което съдът намира за частично основателно.
Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът е указал на ответника, че по направеното възражение за прихващане следва да докаже, че е изправна страна по правоотношението, както и да докаже наличието на валидна уговорена клауза за неустойка между страните и размера на претендираните суми.
В случая се установява от ответника, че са уговорени клаузи за неустойка между страните в чл. 9, ал. 2 и съответно в чл. 28, ал. 1-4 от договорите за доставка на лекарствени продукти.
Ищецът е
заявил възражение за нищожност на гореописаните клаузи за неустойки поради
противоречие на закона – императивните правни норми, регулиращи дейността на
търговците на едро, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Твърди, че
неустоечната клауза противоречи на чл. 207, ал. 1, т. 9 от ЗЛПХМ вр. с чл. 9,
ал. 3, т. 5 и т. 6 от Наредба № 39 за принципите и изискванията за добрата
дистрибуторска практика, предвиждаща че отговорният магистър-фармацевт и
ръководителят на склада са длъжни да осигурят продажбата на лекарствените
продукти да се извършва в съответствие с правилото “партидите с най-кратък срок на годност
да се продават първи”.
Съдът намира, че неустоечната клауза не противоречи на закона. Ответникът по настоящото дело е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закона за лечебните заведения – университетска специализирана болница, определена с решение на Министерски съвет. Видно от справка по партидата на ответника в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на дружеството е Министерството на здравеопазването. Касае се за държавно лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ. С оглед значението на такива лечебни заведения е предвидено, че същите се финансират от държавния бюджет, от държавни субсидии и от НЗОК, съгласно разпоредбите на чл. 96, т. 1 и т. 2 и чл. 97, т. 4 от ЗЛЗ.
Финансирането от НЗОК се подчинява на условията на Националния рамков договор за медицинските дейности, приет по реда на чл. 53 и сл. от ЗЗО.
В чл. 327, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г., НЗОК заплаща на лечебните заведения за лекарствените продукти за лечение на онкологични заболявания, заплащани извън цената на клиничните пътеки и амбулаторните процедури, с остатъчен срок на годност под 60 % стойност, а за биологични лекарствени продукти с остатъчен срок на годност под 25 %, намалена със съответната неустойка, дължима от дистрибуторската фирма на лечебното заведение, задължително посочена съгласно договора между тях.
Предвид изискванията, поставяни от НЗОК, страните са постигнали съгласие за неустоечните клаузи в сключените между тях договори. Договорите между страните не поставят изискване, че лекарствените продукти следва да се доставят от склада на продавача, за да отрази това на соченото правило на добра дистрибуторска практика. Начинът, по който ищецът организира своята дейност по правилата на добра дистрибуторска практика, не може да се отрази на приетите от него договорености с ответника.
В допълнение следва да се посочи, че в т. 5.5. от Ръководство от 05.11.2013 г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба (текст от значение за ЕИП) 2013/C 343/01, основано на чл. 84 и чл. 85б, пар. 3 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, е прието, че е необходимо да се документират изключенията от принципа “партидите с най-кратък срок на годност да се продават първи” (FEFO). Следователно спазването на тези изисквания от страна на ищеца и организацията на работата му зависи от него и са ирелевантни факти за валидността на уговорените неустоечни клаузи относно доставянето на лекарствени продукти с определен остатъчен срок на годност.
По възражението на ищеца, че неустоечните клаузи са нищожни поради противоречие на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД установява като нищожни договорите, които накърняват добрите
нрави. Правилата на
добрите нрави са морална категория,
относима и към поведението на добрия търговец (по аргумент от чл. 289 от ТЗ). Добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като същите са приложими и в отношенията между търговците. Накърняване на добрите
нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато
начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената
представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот.
В разглеждания случай не е налице несъответствие
между обща стойност на договора и неустоечните клаузи по договорите, които
обвързват цената на доставения лекарствен продукт с остатъчния срок на годност.
Уговорената от страните клауза за неустойка не се отклонява от присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Смисълът на тази клауза
съответства на обвързаностите на лечебното заведение с Националния рамков
договор и обезпечава обществената значимост на обществените отношения -
пациентите на болницата да са осигурени с лекарства, които ще са годни за
употреба в сравнително дълъг период от време. С
оглед на изложеното съдът приема, че неустоечната клауза е действителна,
а възражението на ищеца за нищожност поради противоречие на добрите нрави е
неоснователно.
За да се дължи
неустойката, то ответникът следва да бъде изправна страна по съответната
отделна доставка на лекарствени продукти, за която се начислява неустойката. В
случая се установява, че ответникът не е заплатил в срок дължимите суми към
продавача и е изпаднал в забава по част от фактурите за отделните доставки – по
фактури №№ **********/14.03.2017 г., **********/14.07.2017
г., **********/09.03.2017 г., **********/05.07.2017 г., **********/09.08.2017 г., **********/20.06.2017
г., **********/28.07.2017 г., **********/26.07.2017 г., **********/25.04.2017
г., **********/04.10.2017 г.,
**********/13.09.2017 г., **********/27.10.2017 г., **********/28.03.2017
г., **********/24.10.2017 г.,
**********/22.08.2017 г., **********/25.09.2017 г., **********/21.07.2017 г. и
**********/25.09.2017 г., за които претендира неустойка в общ размер на 80 732,12
лева – част от сумата от 405 032,98 лева, представляваща неустойка съгласно
чл. 9, ал. 2 от договор № Д4-81/13.10.2016 г. Съдът намира, че доставките по посочените фактури,
извършени след 26.05.2017 г., също са направени по договор №
Д4-81/13.10.2016 г., тъй като ищецът не разполага с възражението по чл. 90 от ЗЗД. Това е така, доколкото за ищеца не е съществувало някакво конкретно задължение,
което той да е отказал да изпълни до едновременното изпълнение на задължението
на ответника за плащане на цената на доставените вече стоки. За такова
задължение не може да се приеме основното му задължение по договора – да
осъществява възложените му чрез обществена поръчка доставки на лекарствени
продукти по конкретни заявки. Съзнавайки това ищецът е изразил готовност и
изпълнил заявките, за да не търпи последиците от неизпълнение на договора,
сключен по реда на ЗОП, и е извършвал доставки по заявка и по реда на договора
след 26.05.2017 г.
С оглед на горното съдът намира,
че на ответника не се дължи част от начислената неустойка по договор №
Д4-81/13.10.2016 г. за сумата от общо 80 732,12 лева във връзка с горепосочените
18 броя фактури, пресметната на база на изготвеното от вещото лице приложение
към съдебно-счетоводната експертиза.
Неоснователно е възражението за прихващане и за размера на усвоената от лечебното заведение банкова гаранция от 236 775,35 лева, представляваща част от общата претенция от 405 032,98 лева за неустойка съгласно чл.9, ал. 2 от договор № Д4-81/13.10.2016 г. След като ответникът е получил сумата чрез усвояване на банковата гаранция, същата не може да се релевира повторно в настоящото производство под формата на възражение за прихвщане.
С оглед на горното основателно се явява възражението на ответника за прихващане за сумата от 87 525,51 лева за неустойка съгласно чл. 9, ал. 2 от договор № Д4-81/13.10.2016 г. Поради установяване на кумулативните предпоставки, основателно се явява направеното от ответника възражение в останалата част за сумата от 152 084,08 лева, представляваща начислени неустойки в останалата част. Поради това съдът намира, че възражението за прихващане е основателно за сумата от общо 239 609,59 лева по издадени от ответника на ищеца следните фактури №№ **********/01.06.2017 г., **********/12.09.2017 г., **********/06.11.2017 г., **********/24.11.2017 г., **********/30.11.2017 г., **********/18.12.2017 г. и **********/18.12.2017 г., съгласно чл. 9, ал. 2 от договор Д4-81/13.10.2016 г., съгласно чл. 9, ал. 2 от договор № Д4-104/01.12.2016 г., съгласно чл. 9, ал. 2 от договор № Д4-6/30.01.2017г., съгласно чл. 28 от договор № Д4-61/24.06.2014 г., съгласно чл. 28 от договор № Д4-100/10.08.2015 г. и съгласно чл. 28 от договор № Д4-110/01.09.2015 г.
Поради частичната основателност на възражението за прихващане, съдът разглежда направеното от ищеца възражение за погасяване по давност на част от вземането за неустойка – предмет на възражението за прихващане. Съдът намира, че е основателно възражението на ищеца за изтекла погасителна давност за вземанията за неустойки в общ размер на 8 300,88 лева по фактури №№ **********/06.11.2017 г. и **********/24.11.2017 г., на основание чл.111, ал. 1, б. “б” от ЗЗД, доколкото към датата на заявяване на възражението за прихващане с отговора на исковата молба от 06.03.2018 г. е изтекъл тригодишния давностен срок, считано от доставките на лекарствените продукти на 27.11.2014 г., 06.01.2015 г., 18.12.2014 г., 16.02.2015 г., посочени в представеното от вещото лице приложение към съдебно-счетоводната експертиза. С оглед на това общата сума по възражението за прихващане на ответника, с която може да се направи съдебна компенсация е в общ размер на 213 308,71 лева. Доколкото ответникът не е посочил изрично с кое от насрещните съдебно заявени вземания на ищеца прави прихващане, а е извършил плащане на претендираните в настоящото производството главници, то съдът приема, че следва с вземането на ответника се прихванат вземанията на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения и с оглед наличие на условия за прихващане съдът следва да го извърши. Тъй като сумата по направеното от ответника възражение за прихващане превишава общата сума от 62 373,97 лева по установените искови претенции на ищеца с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, то исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, приети от съда за доказани, следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез възражение за прихващане.
По
разноските:
Съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 88 427,28
лева, от които 52 177,28 лева – държавна такса, 1 450 лева – депозити за вещо лице и 34 800 лева
с ДДС – възнаграждение на адвокат, за плащането на което са представени
доказателства в заповедното призводство, съгласно задължителните указания,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото погасяването на ищцовите претенции за главници в общ размер на 1 257 734,66 лева е извършено след подаването на исковата молба – 24.01.2018 г., съдът приема, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждането на иска, поради което претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски е основателна, съразмерно тази част от исковете. Независимо от отхвърляне на заявените от ищеца претенции за главници, след като ответникът с неизпълнението си в срок е дал повод за завеждане на делото, то същият следва да понесе сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в хода на настоящото производство съразмерно тази част от исковете, по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
С оглед на горното и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер от 84 244,67 лева, съразмерно с исковете,
отхвърлени поради плащане след подаване на исковата молба.
Съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в общ размер на
26 050 лева, от които 450 лева – депозит за вещо лице и 25 600 лева –
възнаграждение на адвокат, за плащането на което са представени
доказателства в заповедното призводство, съгласно задължителните указания,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в общ размер от 1 232,17 лева, съразмерно с отхвърлените
искове поради неоснователност или чрез възражение за прихващане.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “М.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “У.С.Б.З.А.Л.П.О.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за сумата от 332 875,69 лева (триста тридесет и две хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща просрочена главница по Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-81/13.10.2016 г. по фактури №№ **********/09.03.2017 г., **********/14.03.2017 г., **********/15.03.2017 г., **********/28.03.2017 г., **********/28.03.2017 г., **********/04.04.2017 г., **********/04.04.2017 г., **********/05.04.2017 г., **********/07.04.2017 г., **********/12.04.2017 г., **********/20.04.2017 г., **********/20.04.2017 г., **********/25.04.2017 г., **********/25.04.2017 г., **********/28.04.2017 г., **********/02.05.2017 г., **********/02.05.2017 г., **********/16.05.2017 г. и **********/22.05.2017 г., издадени от “М.” ООД на “У.С.Б.З.А.Л.П.О.” ЕАД, з. сумата от 5 214,60 лева (пет хиляди двеста и четиринадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща просрочена главница по Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-6/30.01.2017 г. по фактура № **********/03.05.2017 г., издадена от “М.” ООД на “У.С.Б.З.А.Л.П.О.” ЕАД, и за сумата от 919 644,37 лева (деветстотин и деветнадесет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и тридесет и седем стотинки), представляваща просрочена главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г. по фактури №№ **********/29.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/01.06.2017 г., **********/08.06.2017 г., **********/15.06.2017 г., **********/20.06.2017 г., **********/28.06.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/04.07.2017 г., **********/04.07.2017 г., **********/05.07.2017 г., **********/14.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/01.08.2017 г., **********/01.08.2017 г., **********/04.08.2017 г., **********/09.08.2017 г., **********/09.08.2017 г., **********/11.08.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/29.08.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/13.09.2017 г., **********/18.09.2017 г., **********/25.09.2017 г., **********/25.09.2017 г., **********/25.09.2017 г., **********/28.09.2017 г., **********/02.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/04.10.2017 г., **********/06.10.2017 г., **********/12.10.2017 г., **********/24.10.2017 г., **********/27.10.2017 г., **********/27.10.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/07.11.2017 г., **********/07.11.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/14.11.2017 г., **********/16.11.2017 г., **********/20.11.2017 г., **********/20.11.2017 г., **********/24.11.2017 г., **********/24.11.2017 г., **********/09.06.2017 г., **********/12.07.2017 г., **********/26.07.2017 г., **********/28.07.2017 г. и **********/02.11.2017 г., издадени от “М.” ООД на “У.С.Б.З.А.Л.П.О.” ЕАД, поради извършено плащане от страна на ответника в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “М.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, против “У.С.Б.З.А.Л.П.О.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 20 635,94 лева (двадесет хиляди шестстотин тридесет и
пет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за
забава върху просрочената главница по Договор за възлагане на обществена
поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите
на “СБАЛ по онкология” ЕАД № Д4-81/13.10.2016 г.,
за периода от деня, следващ падежа на просроченото задължение по съответната
фактура до 24.01.2018 г., за сумата от
298,41 лева (двеста деветдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща законна лихва за забава върху просрочената главница по Договор
за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на
лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по онкология”
ЕАД № Д4-6/30.01.2017 г., за периода от 03.07.2017 г. до 24.01.2018 г., за сумата от 24 704,17 лева (двадесет и
четири хиляди седемстотин и четири лева и седемнадесет стотинки),
представляваща законна лихва за забава върху просрочената главница по
периодични доставки на лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017
г. до 24.11.2017 г., за периода от деня, следващ падежа на просроченото
задължение по съответната фактура до 24.01.2018 г., за сумата от 192,43 лева (сто деветдесет и два
лева и четиридесет и три стотинки), представляваща законна лихва за забава
върху сумата от 332 875,69 лева - просрочената главница по Договор №
Д4-81/13.10.2016 г., за периода от 24.01.2018
г. до датата, предхождаща датата на плащане на същата (включително), за сумата от 10,14 лева (десет
лева и четиринадесет стотинки), представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 5 214,60 лева - просрочена главница по Договор № Д4-6/30.01.2017
г., за периода от 24.01.2018 г. до датата,
предхождаща датата на плащане на същата (включително), и за сумата от 16 532,88 лева (шестнадесет
хиляди петстотин тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 919 644,37 лева -
просрочена главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени в
периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г., за периода от 24.01.2018 г. до датата, предхождаща датата на плащане на
същата (включително), като погасени чрез възражение за прихващане, и ОТХВЪРЛЯ
искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
горницата над 20 635,94 лева до
пълния предявен размер от 20 636,09 лева - законна лихва за забава
върху просрочената главница по Договор № Д4-81/13.10.2016 г., за периода от
деня, следващ падежа на просроченото задължение по съответната фактура до
24.01.2018 г., и за горницата над
24 704,17 лева до пълния предявен размер от 24 811,04 лева -
законна лихва за забава върху просрочената главница по периодични доставки на
лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г., за
периода от деня, следващ падежа на просроченото задължение по съответната
фактура до 24.01.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “У.С.Б.З.А.Л.П.О.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати
на “М.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 84 244,67 лева (осемдесет и четири хиляди двеста
четиридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “М.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати
на “У.С.Б.З.А.Л.П.О.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 1 232,17 лева (хиляда двеста
тридесет и два лева и седемнадесет стотинки) – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :