Р Е Ш Е Н
И Е
Номер190/18.9.2019г..Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На осемнадесети юли Две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ДЕНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН АТАНАСОВ
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
Секретар:Катя Апостолова
Прокурор: Деян Душев
като разгледа докладваното от Петков
ВНАХД №709 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид:
С Решение
№1029, постановено на 28.05.2019
г. по НАХД № 2046/2019 год. по
описа на ВРС-XXII-ри
наказателен състав, Г.Л.Я. е признат за невинен в
това, че на 19.04.2019 г. в гр. Варна без надлежно разрешително държал
високорискови наркотични вещества – хероин с нетно тегло 0,34 грама, със
съдържание на активен компонент диацетилморфин 25,1 %, на стойност 22,10 лв. и марихуана с нетно тегло 0,25
грама, със съдържане на активен компонент
тетрахидроканабинол 6,15 %, на стойност 1,50 лв., всичко на обща стойност 23,60 лв., като случаят е
маловажен, поради което и на основание чл.9, ал.2 от НК и чл. 304 от НПК е
оправдан по внесеното в съда обвинение за извършено престъпление по чл. 354а,
ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
Срещу
така постановеното решение на първоинстанционния съд е депозиран протест от
прокурор при Районна прокуратура – Варна,
с който се иска съдебният акт да бъде отменен, като неправилен и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че деянието, за
което е било повдигнато обвинение на Я., противно на изложеното от съда, не е с
незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
аргумент за което се изтъква в двете различни по вид намерени вещества, които
не са в „пренебрежимо“ малко количество, както и обстоятелството, че същите се
държат от лице , системно употребяващо наркотици и по отношение на което не се
касае за инцидентна проява, като с оглед установения синдром на зависимост към
хероин и вредна употреба на канабиноиди, рискът при обвиняемия да извърши друго
такова престъпление е изключитерлно висок и признаването му за невиновен би
създало чуство за безнаказаност и би стимулирало употребата на наркотични
вещества и за в бъдеще. Изразява се несъгласие и с отчитането от страна на съда
на добро процесуално проведение на обвиняемия, както и на възрастта му, при
преценка за приложението на чл.9, ал.2 от НК, както и неотчитането на
обстоятелството, че същия е направил опит да прикрие извършеното от
престъпление, изхвърляйки държаното от него пликче с хероин, когато е видял
полицейските служители, че е предложил от наркотичното вещество и на друго лице,
както и това, че макар обв.Я. да е реабилитиран, същият има предходно осъждане.
Въз основа на посочените възражения, се
обосновава извод за безспорна съставомерност на осъществено от страна на обв.Я.
деяние, за което му е било повдигнато обвинение именно по
чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК и се прави искане за отмяна на Решението на
ВРС.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна
прокуратура-Варна изразява становище, че изцяло поддържа така депозирания
протест по посочените в същия мотиви и счита, че първоинстанционният съдебен
акт следва да бъде отменен.
Защитникът
на обв.Я. - адв.Б., моли въззивният съд да потвърди изцяло първоинстанционното
решение, като правилно, законосъобразно и мотивирано, като излага и съображения
относно пропуски при събирането , проверката и оценката на доказателствата,
събрани в хода на воденото разследване.
Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността
и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Протестът е подаден от надлежна страна, в установения
законов срок, поради което е допустим, като разгледан по същество, същият е неоснователен.
От фактическа страна първостепенния съд, в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
На 19.04.2019 г., в
района на Кооперативен пазар - гр. Варна , около обяд, обв. Г. Я. срещнал свой познат – св. С., на когото
споделил, че си си е закупил хероин и в тази връзка търсел и спринцовка.
Двамата отишли до близка аптека, откъдето купили такава и се отправили към района на старата ЖП-
гара. При предвижването им към посоченото място, те били наблюдавани от
полицейските служители св. М.И. и св. М.М., които извършвали обход на района и които решили да
извършат проверка на лицата. Предвид това, те слезли от служебния си автомобил и
тръгнали пеша след тях. Междувременно полицейските служители забелязали как
обв.Я. и св.С. изваждат спринцовки, като в момента, в който ги доближили,
последните изпуснали по едно найлоново пликче, за които обяснили в последствие,
че са с хероин, а обв. Я. казал, че в джоба на якето си имал и марихуана. Същият
предал с Протокол за доброволно предаване 1 брой полиетиленово пакетче,
съдържащо зелена тревиста субстанция и 1 бр. полиетиленово пликче, съдържащо
кафяво прахообразно вещество.
На основание чл.356 от НПК било образувано бързо производство. В хода на същото била назначена и
изготвена физико – химическа експертиза, видно от която кафявото на цвят прахообразно вещество,
съдържащо се в 1 брой прозрачно, полиетиленово пликче, предадено на 19.04.2019
г. с Протокол за доброволно предаване от обв. Я., представлява хероин с
технологични примеси, с нетно тегло 0,34 грама,
като съдържанието на активен, наркотично действащ компонент –
деацетилморфин в изследвания хероин е 25,1 %. Сухата, зелена на цвят растителна
маса, съдържаща се в 1 брой прозрачно, самозалепващо се пликче, предадена със
същия от обв. Я., представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива,
известно като марихуана (индийски коноп, канабис), с нетно тегло на
растителната маса 0,25 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол в марихуаната 6,15 %. Съгласно приложение № 2 към член
единствен от постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн. в ДВ бр. 15 от
06.02.1998 г., изм. с бр. 14 от 18.02.2000 г.) на МС стойността на хероин с
нетно тегло 0,34 грама, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 25,1
%, е 22,10 лв., а
стойността на марихуана с нетно тегло 0,25 грама, със съдържане на активен
компонент тетрахидроканабинол 6,15 %, е 1,50 лв.
От заключението на
назначената по делото съдебно-психиатричната експертиза е видно, че обв.
Г.Л.Я. не страда от психично
заболяване, но при същия е налице синдром на зависимост към хероин и вредна
употреба на канабиноиди. Към момента на извършване на деянието на 19.04.2019 г.
обв. Я. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
При
така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд след като е
обсъдил и анализирал събраните доказателства е постановил решението си, като е признал обв.Я. за невинен в това, че на 19.04.2019 г. в гр. Варна без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества – хероин с нетно тегло 0,34 грама, със съдържание на активен
компонент диацетилморфин 25,1 %, на стойност 22,10 лв. и марихуана с нетно тегло 0,25 грама, със съдържане
на активен компонент тетрахидроканабинол
6,15 %, на стойност 1,50 лв., всичко на обща стойност 23,60
лв., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.9, ал.2 от НК и
чл. 304 от НПК го е оправдал по внесеното в съда обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
Първоинстанционният
съд е постановил своето решение въз основа на задълбочен анализ на всички релевантни
към делото доказателства, като направените от него изводи, че извършеното от
обвиняемия деяние не е престъпно, макар и формално да осъществява признаците на
чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, поради явната незначителност на неговата
обществена опасност, съгласно чл.9, ал.2,пр.2 от НК, са достатъчно обосновани и
аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства,
предвид и което същите изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Фактическите
констатации, значими за правилното разкриване на обективната истина по делото,
са изведени след всестранна и прецизна проверка на всички събраните по делото доказателства
и доказателствени средства. В този
смисъл, настоящата инстанция счита за несъстоятелни възраженията на прокурора свързани с твърдяно противоречие между
изводите на съда и събраните по делото доказателства.
Несподелима
от настоящата инстанция е интерпретацията на фактите, релевирана в протеста на
ВРП с която се сочи, че количеството и паричната равностойност на предмета на
деянието следва да се разглеждат като част от комплекса обстоятелства,
предопределящи маловажност на случая, но не и негова малозначителност, че е налице
предходното осъждане на обвиняемия, макар и същия да е реабилитиран, както и
това, че същият системно употребява наркотици и че е направил опит да укрие
същите при възприемането на полицейските служители, изхвърляйки държаното от
него пакетче - всичко това обуславящо според прокурора завишена личната обществена
опасност на обвиняемия., а от тук - и степента на обществена опасност на
извършеното от него деяние, за което допринася и различните видове наркотик
държан от същия. Изложеното от гледна точка на материалния закон и на заложения
в него разум, не може да бъде кредитирано от настоящата инстанция, тъй като не
е съобразено с функциите и мястото на наказателното право в системата на
правото и с общественото му предназначение и роля. Конкретното инкриминираното
деяние формално осъществява обективните признаци на противозаконно държане на
високорисково наркотично вещество и с оглед на това несъмнено попада в обсега
на наказателно-правната забрана по чл.354а от НК, тоест то безусловно е
противоправно. Липсва обаче съответстващо на тази противоправност ниво на
обществена опасност на извършеното. А като се изхожда от даденото в чл.9 ал.1 НК легално определение за престъпление, именно обществената опасност е водещо
съображение за противоправността. Оценката на едно деяние като общественоопасно
зависи от обективните негови свойства и най-вече от свойството му да застраши
или да причини вреда на защитени обществени отношения. Криминализирайки
държането на високорискови наркотични вещества без съответното разрешение,
законодателят е имал предвид проявите, при които вероятността от настъпването
на вредоносен ефект върху правно защитените блага е висока. А конкретният
случай не е такъв. Държането на 0,34 грама хероин и 0,25 грама марихуана не
разкрива присъщото на престъпленията по чл.354а, ал.1-5 от НК ниво на обществена опасност. То носи твърде
нисък потенциал за увреждане на правно защитените с посочената норма социални
блага - човешко здраве, обществен морал, сигурност. Няма някакво специфично
съчетание на елементи на деянието или специфика в обстоятелствата, при които е
извършено то, които да налагат друг извод за степента на неговата укоримост и
да оправдаят използването на санкционните механизми на наказателното право
спрямо обвиняемия. Соченото от прокурора предходно осъждане на обвиняемия, за
което същия е реабилитиран, не може да бъде кредитирано като основание,
обуславящо елемент от налична обществена опасност на дееца, като същото е
относимо и към квалифицираното като „опит да прикрие“ извършеното престъпление
поведение на обв.Я., доколкото видно от дадените от полицейските служители
показания, същите са посочили, че при възприемането им от страна на обв.Я. и
св.С., същите са „изпуснали“ от ръцете си по едно найлоново пакетче – действие,
което настоящият съд не счита, че съдържа признаци на укривателно такова. Изцяло
несъстоятелно и направеното от страна на прокурора възражение относно наличието
на предвидена за релевантните към случая обстоятелства хипотеза на чл.354, ал.5
от НК, определящ именно случая като „маловажен“, доколкото малозначителността
на деянието е свързана преди всичко именно с възможните или настъпили вредни
последици и затова, когато те са явно незначителни, обществената опасност на
деянието е толкова ниска, че третирането му като престъпление, дори и
представляващо маловажен случай, е неоправдано.
По
изложените съображения, ВОС намира наведените в протеста оплаквания за
неоснователни. При установяване на фактите, Районният съд е ползвал
доказателства, събрани и проверени при спазване на процесуалните правила,
фактическите му изводи са точни, логични и правилни. Първоинстанционният съд е
извършил обстоен анализ на релевантните за предмета на доказване обстоятелства
и на тази база е постановил своя съдебен акт. Изводите и заключенията относно
фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване, са направени без да
са тълкувани превратно и при спазване изискванията на чл.304 от НПК. При
установената по делото фактология първоинстанционният съд е приложил правилно
закона, като е признал за невинен обв.Я. поради малозначителност на деянието.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на служебно констатирани основания
за отменяне или изменяне на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на
Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1029, постановено на 28.05.2019
г. по НАХД № 2046/2019 год. по
описа на ВРС-XXII -ри
наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.