Р Е Ш
Е Н И Е
№ 213
гр.Плевен, 21.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд- Плевен, Осми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №118/2021г. по описа на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал.1, вр. чл. 117, ал.1, т. 2, б. „д“, вр. чл. 114, ал.1
и ал.3 от КСО. чл. 145 и сл. от АПК
Производството по адм. дело №115/2021г.
по описа на АдмС- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от С.С.Т., чрез
адв. М. С., против Решение №2153-14-4/19.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-
Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-14-00772173/22.06.2020г. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО на НОИ- Плевен, въз основа на
което, е разпоредено на жалбоподателя, да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение, за периода 12.04.2018-30.06.2018г, в размер на 4890,78лв.-
общо, от които сумата от 4050,63лв.- главница и 840,15лв.- лихва. Твърди се, че
издаденото решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се,
че неправилно и в противоречие с материалния закон е прието, че Т. няма
качеството на осигурено лице и не изпълнено условието по чл. 40, ал.1 от КСО.
Посочва се, че същият не получил резултати от извършената проверка на
осигурителя „ТЕД И ВАН“ ЕООД, ЕИК114681951, както и не му е връчен протокол
№П-04001518156990-073-001/12.12.2018г. на НАП. Твърди се, че между
жалбоподателя Т. и „ТЕД И ВАН“ ЕООД, ЕИК114681951, е налице валиден трудов
договор, който не е обявен за недействителен, като на 19.09.2016г., Т. е
започнал работа и се е намирал в трудовоправни отношения в периодите на
временна нетрудоспособност. Посочва се, че болничните листове са издавани по
предвидения законов ред и същите не са обжалвани. Посочва се също, че е налице
изплащане на дължимите трудови възнаграждения, ведомостите са съставяне в срок,
данните за задължително осигуряване също са подавани в срок. Твърди се, че в случая
неправилно се обвързва осъществяването на стопанска дейност от дружеството-
осигурител и изпълнението на трудовите задължения от работника, като самото
дружество не е обявено в несъстоятелност. Твърди се също, че в случая няма
прекъсване на болничните листове, като втория се явява продължение на първия.
Твърди се също, че в случая не е налице елемента на недобросъвестност, като в
самото разпореждане липсват мотиви в тази насока. В заключение моли съда да
отмени оспореното Решение №2153-14-4/19.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-
Плевен,, като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Ответникът- Директора на ТП на НОИ-
Плевен, чрез юрисконсулт Тодорова, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Посочва, че през периода 01.01.-31.08.2018г., осигурителят „ТЕД И
ВАН“ЕООД, няма данни да е осъществявал стопанска дейност, съответно жалбоподателят не е упражнявал
трудова дейност и няма качеството на осигурено лице. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши цялостна проверка на оспорения
акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че с
Разпореждане №РВ-3-14-00772173/22.06.2020 г. на Ръководител на контрола по
разходите по ДОО в ТП на НОИ Плевен, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, е
разпоредено на жалбоподателя С.С.Т., да възстанови недобросъвестно полученото
от него парично обезщетение, поради общо заболяване, парично обезщетение при
нетрудова злополука, за периода 12.04.2018г. – 30.06.2018г., в размер на
4 890,78лв., от които 4050,63лв.-главница и 840,15лв.- лихва, начислена, считано
от датата на получаване на сумата до датата на разпореждането. В мотивите на
разпореждането е прието, че спрямо Т. не е изпълнено условието на чл. 40, ал. 1 КСО, тъй като същият не е осигурено лице. Прието е, че на същият е неправомерно
изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, по болнични
листове както следва: БЛ №Е20181078646, за периода 12.04.2018г.-06.05.2018г., БЛ
№Е20181078691, за периода 07.05.2018г.-26.05.2018г. и БЛ №Е20181520828, за
периода 28.05.2018-30.06.2018г. По делото се установява, че против издаденото
Разпореждане, е депозирана жалба от Станислав Т., с вх. №Ц1012-14152/30.09.2020г.,
по която е постановено процесното Решение №2153-14-4/19.01.2021г. на Директора
на ТП на НОИ –Плевен. Въпросът относно допустимостта на жалбата против
Разпореждането, е решен с влязло в сила Определение №1959/23.12.2020г. по адм.д.
№1039/2020 г. на АДмС– Плевен. В оспореното Решение №2153-14-4/19.01.2021г., е
прието, че при извършена проверка в информационната система на НОИ, регистър
Трудови договори, е установено, че С.С.Т., е със сключен трудов договор с
осигурителя „ТЕД И ВАН“ ЕООД, за периода 19.09.2016г.- 30.06.2018г., като Т. се
е намирал във временна неработоспособност, за общо заболяване, по описаните
по-горе болнични листове. Посочено е, че е извършена проверка от контролен
орган на ТД на НАП, относно осъществявана стопанска дейност от осигурителя, в
резултат на която е установено, че няма доказателства за извършване на такава
дейност, от страна на дружеството, за периода 01.01.2018г.-30.08.2018г., който
период включва и периода на временната неработоспособност на Т.. Посочено е, че
за резултата от проверката е съставен протокол №П-04001518156990-073-001/12.12.2018г.
на НАП, в който е отразено, че няма внасяне на задължителните осигурителни
вноски за периода. Въз основа на това е прието, че за периода 01.01.2018г.–
31.08.2018г., жалбоподателят няма качеството на осигурено лице по смисъла на §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Прието е, че за да има възможност едно лице да
упражнява трудова дейност е необходимо да има действащо предприятие, условие на
което „ТЕД И ВАН“ ЕООД не отговаря. Прието е, че на Т. неправомерно е изплатено
обезщетение за временна неработоспособност по болничните листове в нарушение на
чл. 40, ал. 1 от КСО, поради което сумата подлежи на възстановяване, а
обжалваното Разпореждане №РВ-3-14-00772173/22.06.2020г. е правилно, в резултат
на което, същото е потвърдено.
По делото е представен констативен протокол №КП-5-14-00506072/20.12.2018г.
на контролен орган на ТП на НОИ– Плевен, за извършена проверка за периода
01.09.2013г. – 30.11.2018г., по разходите на ДОО на осигурителя „ТЕД И ВАН“ ООД.
В протокола е посочено, че лицето С.С.Т. е във временна неработоспособност, за
продължителен период, по посочени 12 болнични листа- описани като номера и
период, общо за периода 07.03.2017г. – 30.06.2018г., сред които и процесните.
Съдът констатира, че Т. е бил във временна неработоспособност, по описаните в
протокола БЛ- за периода 07.03.2017-12.08.2017г- без прекъсване, както и за
периода 12.04.2018г.- 26.05.2018г. /втори болничен е продължение на първия/ и
28.05.2018-30.06.2018г. В протокола е отразено, че лицето е получило
обезщетения по всички посочени БЛ. Констатирано е, че осигурителните вноски за
ДОО за периода от м. ноември 2008г. до м. октомври 2018г., не са внесени. В
протокола е отразено, че С.Т. е назначен в „ТЕД И ВАН“ ЕООД въз основа на споразумение
№3/19.09.2006 г. по реда на чл. 123, ал. 1 от КТ и на основание заповед №14/01.07.2018г.
трудовият му договор е прекратен. В протокола, в т. 10 е отразено, че от
представените по време на проверката документи, не са открити такива, доказващи
упражняване на трудова дейност през периода на временна неработоспособност от страна
на Т.. В протокола е отразено също, че по представените разплащателни
ведомости, лицето е получило трудово възнаграждение, както и че подадените
данни по чл.4, ал.4 от КСО отговарят на начисленията в разплащателните
ведомости за наетите лица.
По делото, като част от административната преписка са
приложени описаните в оспореното решение болнични листове: №Е20181078646 за
периода 12.04.2018г.-06.05.2018г., №Е20181078691 за периода 07.05.2018г-26.05.2018г.
и №Е20181520828 за период 28.05.2018г-30.06.2018г. По делото са представени
доказателства за приемане на издадените болнични листове от ТП на НОИ – Плевен.
Видно от представеният по делото Протокол №
П-04-001518156990-073-001/12.12.2018г. на ТД на НАП – Велико Търново за
извършена проверка на дружеството осигурител „ТЕД И ВАН“ ЕООД, се установява,
че със същия е констатирано, че задължителните осигурителни вноски по всички
осигурителни фондове не са внесени, за периода до м. октомври 2018г. Посочено
е, че към 31.08.2018г., съгласно представена оборотна ведомост, юридическото
лице не притежава дълготрайни материални активи по сметки от група 20, не
притежава материали, стоки и продукция; от представената оборотна ведомост към
31.08.2018г. дружеството няма приходи от търговска дейност. В протокола е
отразено също, че от извършена проверка за подаден информация в централна база
данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от
фирми“, от осигурителя „ТЕД И ВАН“ ЕООД, са подадени две справки- от 22.03.2018г. и от
01.05.2017г, за Ц. С. П., за доход “счетоводни и юридически услуги“., за
изплатени през 2016 и 2017 година суми от по 100лв. В протокола е отразено
също, че за периода 01.01.2012-31.10.2018г, са подавани декларации обр. 1 и
обр. 6, уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ, справки по чл. 73 от ЗДДФЛ и ГДД по
чл. 92 от ЗКПО, по ел. път, с КЕП на лицето Ц. С. П., дадени в табличен вид.
Съдът констатира, че в периодът на
действие на трудовия договор с жалбоподателя, извън периодите на временна
неработоспособност, декларациите са подавани от посоченото лице. Видно от
служебно изготвената справка от НБД, Ц. П. е майка на жалбоподателя.
По делото, от страна на ответника и съобразно дадените
указания, са представени трудов договор № 14/05.10.2015г. сключен между „Реверс
2004“ и жалбоподателя С.Т. и допълнително споразумение №3/19.09.2016г. към
трудовия договор, на основание чл. 123, вр. чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ за
определяне мястото на работа в „ТЕД И ВАН“ ЕООД. По делото са представени
доказателства, че трудовия договор на Т. е надлежно регистриран. Представена е
и заповед №14/01.07.2018г. за прекратяване на трудовия договор, считано от
същата дата. По делото е представена и справка от НОИ за декларираните и
внесени суми по фонд ДОО за периода м. януари 2005г.- м. декември 2018г. на
осигурителя „ТЕД И ВАН“ ЕООД, от която се установява, че за целия период няма
внесени суми.
По делото са представени изискани от съда задължителни
предписания №ЗД-1-14-00772230/22.06.2020г. на главен инспектор по осигуряване в
ТП на НОИ – Плевен, до осигурителя „ТЕД И ВАН“ ЕООД, с които е предписано на
осигурителя, да заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО, съгласно Наредба №Н-13/17.12.2019г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите, за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица в ТД на НАП, за лицето С.С.Т., и да се подаде
декларация обр. №1 с код „З“ за месеците януари-юни 2018г. като неоснователно
подадени. Безспорно по делото се
установява, съобразно представените– справка от регистъра на осигурените лица,
че предписанията са изпълнени и данните са заличени.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съдът приема, че оспореният адм. акт- Решение
№2153-14-4/19.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен, е издадено от
компетентен орган-чл. 117, ал.3, вр ал.1, т. 2, б. „д“, вр. чл. 114, ал.1 и
ал.3 от КСО, и в кръга на неговата компетентност, при спазване на установените
административнопроизводствени правила. В случая безспорно се установи, че е
проведено задължителното обжалване по административен ред. Издаденото решение е
издадено в предвидената от закона форма и е мотивирано, като съдържа изложение на
фактическите и правни основания за
неговото издаване.
Съобразно нормата на чл. 114, ал.1 от КСО, недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като по реда н ал.3, за
възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава
разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от
връчването му. От своя страна, нормата на чл. 114, ал.2 от КСО постановява, че
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване, освен в изрично посочените случаи, като по реда на ал. 6, споровете
за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя
на териториалното поделение на НОИ.
Спорни по делото е.са въпросите има ли жалбоподателя С.С.Т.
качеството на “осигурено лице“ по смисъла на КСО, както и добросъвестен ли е
същият, при получаване на паричното обезщетение за временна неработоспособност,
въз основа на посочените БЛ. Легално определение за понятието „осигурено лице“,
е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, съобразно което „осигурено лице“, е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски; Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО.
Съдът приема, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да
се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от Кодекса. Наличието на валидно сключено и
непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение.
Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен
трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, правото на парично обезщетение поради
временна неработоспособност възниква за осигурените лица, ако имат най-малко 6
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск; изплащаното парично
обезщетение за времето на ползвания отпуск за временна неработоспособност
замества възнаграждението, което осигуреното лице би получило за положения през
същия период труд. Осигурено лице, в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от КСО, е
физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
В случая, съобразно събраните по делото доказателства,
съдът намира, че жалбоподателя не е
осъществявал трудовата си функция, за длъжността „оперативен счетоводител“, по
сключеният трудов договор и няма качеството на „осигурено лице“, по смисъла на
цитираните по-горе разпоредби. В тази връзка следва да се посочи, че по делото
няма спор относно валидността на трудовия договор или че същият е обявен за
недействителен по реда на чл. 73 от КТ, като спорът се свежда до действително
осъществяване на трудова дейност от страна на Т.. Безспорно по делото се
установява, че за периода от 01.01.-31.08.2018г, осигурителят „ТЕД И ВАН“ ЕООД,
не е осъществявало търговска дейност, няма приходи от такава дейност. Съдът
намира, че възражението на жалбоподателя, че осъществяването на търговска
дейност от страна на неговия работодател няма отношение към качеството му на
„осигурено лице“, за неоснователно, именно въз основа на изложеното по- горе за
различието между трудовото и осигурителното правоотношение и изискването за
реално осъществяване на трудова дейност. Заедно с това, по делото се установи,
както бе посочено по- горе, че всички декларации и справки са подавани от
лицето Ц. П.. По делото не се установява по надлежния ред, жалбоподателя П. да
е осъществявал реално трудовата си функция на „оперативен счетоводител“. /в
т.см. Решение № 15040 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11210/2020 г., VI о.,
Решение № 15814 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 10298/2020 г., VI о./. Ирелевантно е обстоятелството дали дружеството е
обявено в несъстоятелност или има висящо производство по ликвидация. Съдът
приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, свързани с неуведомяването
му за резултатите от проверката на стопанската дейност на работодателя му,
обективирани в Протокол № П-04-001518156990-073-001/12.12.2018г. на ТД на НАП –
Велико Търново, доколкото тази проверка се е развила между търговеца и ТД на
НАП и жалбоподателя няма качеството на заинтересовано лице по чл. 15, ал.1 от АПК, както се твърди в жалбата. Съдът намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателя, че данните за задължително осигуряване са подавани в срок и
коректно. Това обстоятелство, само по себе си не може да обоснове качеството на
„осигурено лице“ за С.Т., още повече , че по делото се установи, че осигурителни вноски не са внасяни и от друга
страна, преди издаване на оспорения акт е налице изпълнение на задължителните предписания за заличаване на подадените данни, по реда на
Наредба №Н-13/17.2.2019г. за м. 01. – 06.2018г., от страна на осигурителя. От събраните
по делото доказателства, съдът намира за правилен извода на адм. орган за
недобросъвестност у жалбоподателя при получаване на обезщетението за временна
неработоспособност, като предпоставка за дължимост на сумите по реда на чл.
114, ал.1 от КСО, в кумулативна даденост с неправилното им изплащане. Понятието
„добросъвестност“ не е дефинирана легално в разпоредбите на КСО, поради което, според
общите принципи на правото следва да се приеме, че добросъвестност е налице,
когато получателя е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се
дължат. В случая, по делото, от страна на жалбоподателя няма твърдения за
реално осъществяване на трудовите му функции, а по делото няма и събрани
доказателства за тяхното осъществяване, като са събрани доказателства в
противната насока. Поради това, съдът приема, че обстоятелството, че липсва
реална трудова дейност е известно на страната, поради което същата е
недобросъвестна и дължи връщане на получените суми.
На основание гореизложеното съдът приема, че ответникът-
директор ТП на НОИ-Плевен, е издал едно законосъобразно решение, поради което,
депозираната против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Следва в полза на ответника да бъдат присъдени сторените
по делото разноски,в размер на 150лв. – юрк. възнаграждение.
Водим
и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
ОТХВЪРЛЯ депозираната от С.С.Т., ЕГН **********,***, жалба, против
Решение №2153-14-4/19.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен, с което е
потвърдено Разпореждане №РВ-3-14-00772173/22.06.2020г. на ръководител на
контрола по разходите на ДОО на НОИ- Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.3 от АПК, С.С.Т., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Националния
осигурителен институт, сумата от 150лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМ.
СЪДИЯ: /П/