Р
Е Ш Е Н И Е
№47/21.5.2018г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на 02.05.2018г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Петя Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1087 по описа за 2017 година на Девненския районен съд, II състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Р.А.Д., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.49, ал.1 СК, за прекратяване на брака й със С.С.Д., ЕГН **********,
сключен на 27.05.2015г. Твърди, че бракът между съпрузите е изчерпан от
дължимото по закон и морла съдържание и следва да бъде прекратен поради
неразбирателство, влошени взаимоотношения и психично заболяване на съпруга й,
вследствие което същия й крещял, биел я
и заплашвал. Сочи, че от брака си страните нямат родени деца. С оглед
изложеното се моли съда за прекратяване на брака по вина на ответника
Ответната
страна в срока по чл.131 ГПК не е депозирала писмен отговор, не изразява
становище по предмета на делото.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно
от представеното в оригинал по делото
дубликат на удостоверение за сключен граждански брак страните по делото
са съпрузи на основание сключен граждански брак, за което е съставен Акт за
граждански брак № 17 от 27.05.2018г., съставен в гр. Суворово, общ. Суворово,
област Варна. При сключване на брака ищцата е запазила предбрачното си фамилно
име Д..
Видно
от представената епикриза от Катедра по психиатрия и мед. психология към
Университетска болница МБАЛ “ Света Марина “ ЕАД - Варна от 09.06.2014г. ответника е постъпил
за лечение в психиатричното заведение поради психично заболяване.
Видно
от удостоверение на Органа по настойничество и попечителство при Община
Суворово с изх. № от 09.01.2018г. и препис от решение по гр. д. №2289/2013г. на
ОС Варна ответника е поставен под пълно запрещение, като за настойник е
определена С.С.К..
От
показанията на разпитания по делото свидетел А.З.А. - без родство и дела със
страните, се установява, че ответника от дълго време е с тежко психическо
заболяване, като грижи за него са полагали първо родителите му, а след тяхната смърт
сестра му. Споделя, че знае за агресивни прояви на ответника спрямо ищцата и
спрямо други хора.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Съдът
намира иска за допустим. Безспорно от събраните по делото доказателства се
установи, че по време на сключване граждански брак с ответника ищеца е бил
поставен под пълно запрещение. Въпреки това обаче този брак съществува като
валиден такъв и до съдебното му разрушаване всяко позоваване на неговата
евентуална унищожаемост е недопустимо – така разпоредбата на чл. 46, ал. 2 СК / “никой не може да се позовава на
унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда “ / . Поради
това и този брак макар сключен с лице, постановено под пълно запрещение, но
непрекратен по съдебен ред, може бъде прекратяван чрез развод – така р.827-73 – II.
Съдът
намира, че от доказателствената съвкупност се установи, че между съпрузите не
съществуват никакви семейни, духовни и физически връзки, между тях липсва
физическа и морална близост, липсват взаимно уважение и грижа към партньора,
общи грижи за семейството и разбирателство. Напротив налице е отчужденост, нямо
възможност за задравяване на брака, което налага извода, че същия е дълбоко и
непоправимо разстроен. Бракът съществува само формално, което налага той да
бъде прекратен.
Настоящият
съдебен състав намира, че ищцата не е доказала, че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака е изцяло на ответника. В бракоразводния
процес поведението на единия съпруг не следва да се разглежда изолирано от
поведението на другия съпруг. Съдът приема с оглед доказателствения материалпо
делото, че с оглед здравословните си проблеми ответника е конфликтна личност,
като проявеното от него агресивно поведение безспорно представлява недопустима
форма на отношение спрямо член от семейството. От друга страна болестното му
състояние е обективна пречка за нормализиране на брачните отношения и
поведението на ответника не може да се квалифицира само на това основание като
брачно провинение. Установи се от доказателствения материал по делото, че
ищцата е натрупала огорчение, негативи и обвинения за поведението му, с които
реакции не е могла да се справи. Така и свидетелят А.З.А. явства, че грижите за
ответника са се полагали от сестра му, което косвено сочи за липса на толерантност
и взаимен компромис от ищцата по делото с оглед здравословното му състояние.
Ето защо макар и може би в различна степен всеки един от съпрузите е допринесъл
съзнателно или не за изчерпване на брака, за което са подпомогнали и обективни
фактори, поради това брака следва да се прекрати с оглед на тези причини, а не
по едностранна вина.
Доколкото
с оглед наведените твърдения в в о.с.з. издръжка между съпрузите не се
претендира, както и няма направено искане за предоставяне ползване на семейното
жилище по смисъла на чл. 56, ал.1 СК и предвид липсата на родени от брака
ненавършили пълнолетие деца съда не следва да се произнася по тези въпроси.
Тъй
като ищцата при сключване на граждански брак с ответника не е приела фамилията на съпруга си, не е налице
и искане по чл. 53 СК, по което съда да се произнесе с диспозитив, тъй като и след прекратяване на брака ищцата пак
ще продължи да носи предбрачното си фамилно име, което е носила
и по време на брака, а именно
фамилното име Д..
Предвид
изхода на спора съдът определя държавна такса при решаване на делото в размер
на 30 лева, която следва да се заплати от съпрузите поравно съгласно
разпоредбата на чл. 329, ал.1 ГПК.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА между Р.А.Д., ЕГН **********, и С.С.Д., ЕГН **********, за което е
съставен Акт за граждански брак №17 от 27.05.2015 г. от длъжностно лице по
гражданското състояние при гр. Суворово, община Суворово, област Варна, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, настъпило по обективни причини и
причини у двамата съпрузи, на осн. чл.49 ал.1 и ал. 3 от СК.
ОСЪЖДА
Р.А.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Девня допълнителна държавна такса за развод в размер на 15,00 лв.
/петнадесет лева/, на основание чл.329, ал.1
от ГПК, определена съгласно чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК, и
5 лв./пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА
С.С.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Девня допълнителна държавна такса за развод в размер на 15,00лв.
/петнадесет лева/, на основание чл.329, ал.1
от ГПК, определена съгласно чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК,
и 5 лв. /пет лева/ държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
УКАЗВА
на страните, че при липса на представено доказателство за доброволно плащане на
дължимите суми за държавни такси в седемдневен срок от влизане в сила на
настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към принудително изпълнение на
вземането чрез издаване на изпълнителни листи, включително с присъждане на
държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи, както и последващо
присъждане на нормативно регламентираните такси и разноски по принудителното
изпълнение, а при доброволно изпълнение в указания срок държавни такси за
служебно издадените изпълнителни листи, както и такси и разноски по принудителното
изпълнение няма да бъдат присъждани.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, считан от момента на съобщаването на страните, ведно с
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ……….