Решение по дело №1395/2013 на Окръжен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 1133

 

гр. Пловдив 21.06.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в открито заседание на  двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                                              Председател: Величка Белева

                                                                                           Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                           Веселин Атанасов

                   

като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 1395 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

М.Д.Н. - длъжник по изпълнително дело № 20098220400685 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е обжалвала разпределението по изпълнителното дело извършено с постановление от 29.03.2013 г. Жалбоподателката моли съда да отмени извършеното разпределение по съображения подробно изложени в жалбата.

Взискателят „Банка Пиреос България” АД е подал писмени възражения, в които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдебният изпълнител представя мотиви в срока и по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК за неоснователност на подадената жалба.

Предвид доказателсвтата съдът установи следното:

Жалбоподателката прави оплакване срещу незаконосъобразността на извършеното разпределение обособено в пет части, а именно:

1/ Неправилно прилагане на нормата на чл. 80 от ЗЧСИ, тъй като определените по реда на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ такса се внася авансово, а в изпълнителното дело част от таксите не са внесени от взискателя. Твърди, че част от тези разноски не са платени.

2/ Не са заделени разноски за първоначалния взискател, а неговите вземания са привилегировани по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

3/ Допуснати са нарушения при тълкуването и прилагането на нормата на чл. 495 от ГПК, тъй като по делото не са постъпили реално суми, които да подлежат на разпределение, а съдебният изпълнител е извършил такова.

4/ Неправилно приложение на т. 11 от ТТРЗЧСИ, тъй като Държавата е присъединен взискател по право, същата следва да заплати своята такса за присъединяването си и липсва правно основание, въз основа на което Държавата да не заплаща на съдебния изпълнител такава такса. Пояснява се, че тази такса би следвало да бъде заплатена от НАП Пловдив.

5/ Допуснати са нарушения при определяне на таксите по т. 4 и т. 5 от Тарифата, тъй като не са налице доказателства за извършването на такива разходи, в каквато насока има данни по делото. Твърди че това са пощенски разноски, за които според жалбоподателката не следва да се събират съгласно разпоредбата на чл. 31 от ТТРЗЧСИ.

Съдът намира възраженията на жалбоподателката за неоснователни.

Изрично в нормата на чл. 79, ал. 2 от ГПК законодателят е уредил задължението на съдебния изпълнител да събере дължимите такси от длъжника когато те не са внесени от взискателя. Ето защо посочените в разпределението, но не внесени авансово такси не са незаконосъобразно определени.

Неоснователно е оплакването по т. 2 от жалбата, тъй като съдебният изпълнител е заделил сума за обикновени такси в полза на ЧСИ, в които се съдържат и таксите направени от първоначалния взискател и макар съдебният изпълнител да не е посочил каква част от тези такси ще бъде платена на всеки един взискател, тази непрецизност в разпределението не може да обоснове отмяната му в тази част, тъй като засяга отношения между взискателите каквито не са предмет на нашето производство и същевременно не ощетява длъжницата по отношение задължението й при определяне на дължимите обикновени такси.

Неоснователно е и възражението по т. 3, тъй като в разглеждания казус взискателят „Банка Пиреос България” АД е обявен за купувач на ипотекирания имот за цена, която е по-малка от размера на вземането му. Следователно този взискател няма задължение да внася сума, а следва да се приспадне предложената от него цена от размера на дълга, който остава за погасяване. Ето защо в настоящия случай няма нарушение при прилагането на нормата на чл. 495 от ГПК.

По отношение на възражението по т. 4: По делото няма данни да е начислена такса по т. 11 от Тарифата за Държавата. Такава е внесена по отношение на присъединения взискател „Банка Пиреос България” АД, поради което възражението за неправилно приложение на т. 11 от Тарифата е неоснователно.

Неоснователно е и възражението по т. 5 от жалбата, тъй като има представени доказателства за направени разходи – на листове 195, 213, 283, 284, 353 и 478 от изпълнителното дело, където са представени доказателства за направени разноски по т. 4 и т. 5, като в случая е неприложима разпоредбата на т. 31 от Тарифата цитирана от жалбоподателката, защото това не са допълнителни разноски по смисъла на посочената норма.

Изложеното до тук обосновава извода, че жалбата на М.Н. против разпределението по изпълниелното дело е неоснователна и ще се остави без уважение.  

          Воден от горното съдът

 

 Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 12591 от 30.04.2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, подадена от М.Д.Н., ЕГН

-стр.3 от решение по гр.д.№1395/13г. на ПОС-

********** *** против постановление за разпределение от 29.03.2013 г., извършено по изпълнително дело № 20098220400685 по описа на МСИ Минка Станчева-Цойкова с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

          Решението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

 

Председател:                                         Членове:1.                         

 

 

 

                                                                                   2.