Р Е Ш Е Н И Е
№ 554
гр. Горна Оряховица, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 728 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, предл.2 ГПК.
Ищецът М.Р.Б. твърди, че е брат на ответниците М.Р.Б.
и П.Р.Б.. Твърди, че баща им Р.М.Б. бил собственик по силата на възстановяване
на собствеността на наследниците на Р.Х.Б. и договор за доброволна делба от
21.12.1999 г., на недвижим имот – нива, представляваща имот № 008012 по плана
за земеразделяне на с.**********, в местността „Мерата“, цялата с площ от 8,075
дка, III категория, която нива представлява поземлен имот с идентификатор
21453.8.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри за селото. В
исковата молба се твърди, че Р.М.Б. е починал на 04.11.2004 г. и е оставил за
свои наследници по закон ищеца М.Р.Б. и ответниците М.Р.Б. и П.Р.Б.. Сочи се,
че двамата ответници са се отказали от наследството, останало след смъртта на
баща им, като отказът им бил вписан под пореден № 29/18.11.2004 г. във водената
от Районен съд – Горна Оряховица особена за това книга. След вписване на отказа
от наследство, ищецът възмездно предоставял за обработване имота на земеделски
стопани, като от 01.10.2008 г. имотът бил отдаден под наем на ЕТ „Кирил Киров“.
Твърди се, че на 06.08.2015 г. М.Р.Б. и П.Р.Б. дарили на ответника А.П.Г. 2/3
идеални части от нивата и надареният се легитимирал като собственик на
идеалните части пред едноличния търговец, обработващ нивата и пред ОСЗ –
гр.Лясковец. Моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на
разпоредените 2/3 идеални части от нивата, която той придобил изцяло по
наследяване или в случай, че това основание се отрече – с изтичане на
придобивна давност. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът П.Р.Б. признава иска и всички въведени от
ищеца твърдения. Допълнително сочи, че при извършване на сделката от негово име
и за негова сметка е действал брат му М.Р.Б.. Твърди, че не е знаел за
действията му и е считал, че упълномощава брат си за действия, свързани с
отказа от наследство, а не за сключване на договор за дарение. Моли за
уважаване на предявения иск, като счита, че направените от ищеца съдебни
разноски са в прекомерен размер и моли за намаляването им.
Ответникът А.П.Г. признава сключването на договор за
дарение, но счита, че е придобил процесните идеални части от нивата от
собствениците им – другите двама ответници. Допълва, че ищецът се е легитимирал
пред Общинска служба „Земеделие“ – Лясковец, Община Лясковец и СГКК – Велико
Търново като съсобственик, а не като собственик на имота. Обобщава, че ищецът не
е извършвал никакви действия, основани на отказа от наследство от братята му,
от които да се счете за собственик, в т.ч. не се е сдобил с констативен
нотариален акт за нивата. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът М.Р.Б.
признава, че баща му Р.М.Б. е бил
собственик на процесната нива на соченото от ищеца правно основание –
възстановяване на собствеността върху нея на наследниците на Р.Х.Б. и договор
за доброволна делба от 21.12.1999 г. Признава и сключването на договор за
дарение между ответниците с твърдяното от ищеца съдържание. Твърди, че не се е
отказвал от наследството на баща си Р.М.Б., като не е подписвал пред нотариус
изявление с такова съдържание, не е депозирал пред Районен съд – Горна
Оряховица молба за вписване на отказ от наследство в особената книга и не е
упълномощавал трети лица да извършват такива действия. Оспорва
твърденията на ищеца, че е владял и ползвал целия имот и възразява, че ищецът
не е обективирал пред него и ответника П.Б., че счита и третита цялата нива за
своя. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени с присъждане на направените в
производството разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства се
установява, че съгласно договор за доброволна делба от 21.12.1999 г.,
нотариално заверен по общ рег. № 7629/21.12.1999 г., вписан в Служба по
вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег.№ 2191/21.12.1999 г.,
парт.кн. том 149, стр.63-64, дело № 150/1999 г., т.V в дял и собственост на Р.М.Б.
е поставена възстановената с Решение № 911Р/27.09.1993 г. на Поземлена комисия
– Лясковец на наследниците на Р.Х.Б. нива в местността „Мерата“, масив 8,
парцел 3, с площ от 8,075 дка, съставляваща имот № 008012 по плана на землището
на с.****, при граници: имот № 008011 – нива на Пенка Петрова Димитрова и др.;
имот № 008009 – нива на наследниците на Г.Н.Г.; имот № 008002 – нива на
наследниците на Минчо Димитров Гьонев и имот № 000015 – полски път. Видно от
удостоверение за наследници изх.№ДД-КК-502/08.04.2019 г. на Община Лясковец,
страни по договора за доброволна делба са били всички наследници на Р.Х.Б..
От удостоверение за наследници изх.№ 756/27.03.2019 г.
на Община Лясковец се установява, че Р.М.Б. е починал на 04.11.2004 г., като
вдовец и е оставил за свои наследници по закон синовете си – ищеца М.Р.Б. и
ответниците М.Р.Б. и П.Р.Б.. Ответниците подали молба пред Районен съд – Горна
Оряховица, въз основа на която под № 29/18.11.2004 г. в особената книга по
чл.49, ал.1 ЗН, бил вписан отказът им от наследството, останало след смъртта на
баща им Р.М.Б..
Съдът прие за установено, че изявлението, въз основа
на което е извършено вписването под № 29/18.11.2004 г. в особената книга по
чл.49, ал.1 ЗН, е изхождало от ответниците М.Р.Б. и П.Р.Б. въз основа на
представеното удостоверение изх.№ 29/2004 г. от 03.05.2007 г. на Районен съд –
Горна Оряховица, както и от признанието на ответника П.Р.Б., направено в
първото по делото заседание – че след смъртта на баща си, се е отказал от
наследството, подписвайки за това пред нотариус.
На първо място следва да бъде уточнено, че удостоверение
изх.№ 29/2004 г. от 03.05.2007 г. на Районен съд – Горна Оряховица отразява не само
обстоятелството, че отказът от наследство е вписан в особената книга по чл.49,
ал.1 ЗН – факт, безспорен между страните и установен и от констатацията на
съдържанието на книгата за 2004 г. и изготвения служебен препис от нея. Видно
от съдържанието на удостоверението, а и на идентичното с него удостоверение №
29/18.11.2004 г., съхранявано в архива на съда и прието по делото като писмено
доказателство, Районен съд – Горна Оряховица е удостоверил, че пред него е
подадена молба от М.Р.Б. и П.Р.Б., въз основа на която е вписан отказът. В тази
си част, удостоверението обективира удостоверително изявление на държавен орган
за направено пред него и в кръга на компетенциите му (писмено) изявление на ответника,
поР. което и документът се ползва с материална доказателствена сила за този
факт (арг. от чл.179, ал.1 ГПК). За оборването й е допустимо откриване на
производство по чл.193 ГПК, без това да съставлява ревизия на съдебния акт, с
който е разпоредено вписването, както претендира ищеца.
Верността на документа в частта по обсъжданото
удостоверително изявление беше оспорена от ответника М.Б. и по негово искане бе
открито производство по проверка на истинността документа. В негова тежест бе
възложено установяването на неверността на удостовереното с документа, но
ангажираните от него доказателства не установиха пълно, че изявлението, въз
основа на което е извършено вписването в особената книга по чл.49 ЗН, не
изхожда от него. Представеното извлечение от общия регистър на Нотариус
Красимира Боева с рег. № 296-НК действително установява, че през месец ноември
2004 г. подписът на ответника М.Б. не е удостоверяван върху никакви документи.
Липсата на нотариално удостоверяване от този нотариус, обаче, не води до извод,
че изявление от ответника с удостовереното в оспорения документ съдържание не е
подавана или не е подписвана от него. Установеното въз основа на извлечението
от общия регистър не изключва подписът на ответника върху документ, съдържащ
изявление за отказ от наследството, останало след смъртта на баща му, да е
удостоверен от друг нотариус (Нотариус Ани Маркова с рег. № 252-НК и Нотариус
Иван Мазнев с рег. № 284-НК удостовериха, че общият им регистър за 2004 г. е
унищожен поР. изтекъл срок на съхранение), включително и от нотариус с район на
действие извън района на Районен съд – Горна Оряховица (по аргумент от чл.570,
ал.2, вр. ал.1 ГПК). На следващо място, срокът за съхранение на преписка №
29/18.11.2004 г. по описа на съда към момента също е изтекъл, поР. което
молбата, въз основа на която е образувана тази преписка не се намира в архива
на Районен съд – Горна Оряховица. Това също не е основание да се приеме, че
ответникът не е подал до съда молба с удостовереното в оспорения документ
съдържание. Видно от съдържанието на книгата по чл.49, ал.1 ЗН, вписването в
нея също удостоверява депозиране на молбата – датата на заявлението, неговият
автор и съдържание. Вписването в книгата съставлява официален свидетелстващ
документ, чиято материална доказателствена сила не е опровергана с това, че съдът
не съхранява заявлението за отказ от наследство (в този смисъл е и Решение №
871/27.11.2009 г. по гр.д. № 1920/2008 г. на III Г.О. на ВКС, постановено по идентичен случай). По
посочените съображения оспорването на истинността (верността) на удостоверение
изх.№ 29/2004 г. от 03.05.2007 г. на Районен съд – Горна Оряховица остана
недоказано, а неговата материална доказателствена сила – неопровергана. По тази
причина съдът приема за осъществени обективираните в удостоверението факти, че
ответниците М.Б. и П.Б. са направили писмено изявление пред Районен съд – Горна
Оряховица за отказ от наследството, останало след смъртта на баща им Р.М.Б. и
отказът им е вписан в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН, водена при съда, под №
29/2004 г.
От показанията на свид.И.се установява, че няколко
месеца смъртта на Р.М.Б., ищецът му споделил, че братята му са се отказали от
наследството. Една или две години след това му поискал съвет дали да продаде
или да даде под аренда наследствените си ниви в с.****. Двамата ходили на
няколко пъти до кметството на селото във връзка с нивите.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
1014, том VI, рег. № 9784/06.08.2015 г., дело № 920/2015 г. на Нотариус № 296 –
НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по
вписвания при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 4727/06.08.2015 г., акт № 131,
том XVI, дело № 2009/2015 г., на 06.08.2015 г. ответниците М.Р.Б. и П.Р.Б.
дарили на ответника А.П.Г. общо 2/3 идеални части от имот № 008012 по плана на
землището на с.****, образуван от имот № 008003, в местността „Мерата“, целият
с площ от 8,075 дка, представляващ нива, III категория, при граници и съседи: имот № 008011 – нива
на А.П.Г.; имот № 008009 – нива на наследниците на Г.Н.Г.; имот № 008002 – нива
на „Омега Агро Инвест“ ЕООД и имот № 000015 – полски път. Съгласно
представената скица № 15-278173-30.03.2019 г. на СГКК-Велико Търново, същият
имот съставлява поземлен имот с идентификатор 21453.8.12 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с.****, в местността „Мерата“, с площ от 8074
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 3, номер по
предходен план: 008012, при съседи: 21453.8.11, 21453.8.115, 21453.8.2,
21453.8.1 и 21453.8.9.
Свид. К. установява, че от 2007 г. ищецът отдавал под
наем на ЕТ „Епъл – Кирил Кирилов“ земеделски земи в землището на с.****, като
всяка следваща година се сключвал нов договор за наем. От 2017 г. ответникът А.Г.
също започнал да отдава земеделски земи под наем на едноличния търговец. Тогава
свид.К. забелязала, че един от имотите – процесната нива, се дублира, за което
уведомила и двамата. Едноличния търговец сключил договори и с ищеца, и с
ответника А.Г., като плащането на наемната цена било разделено между двамата.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1, предл.2 ГПК да се установи съществуването на право на собственост на основание
наследствено правоприемство, или в случай, че това бъде отречено – на основание
изтекла придобивна давност. Основателността на исковете е предпоставена от установяване
на фактите, съставляващи основанието на заявения от ищеца придобивен способ и
тези, обуславящи интереса му от съдебно установяване на правото на собственост.
В случая, за уважаване на главния иск, с оглед твърденията на ищеца, следва да
бъде установено, че бащата на ищеца Р.М.Б. е бил собственик на процесния имот,
починал е и братята на ищеца – ответниците М.Б. и П.Б. са се отказали от
наследството на баща им и че на 06.08.2015 г. те дарили на ответника А.Г. 2/3
идеални части от процесния имот.
Установи
се на първо място, че бащата на ищеца и ответниците М.Б. и П.Б., Р.М.Б., е бил
собственик на имот № 008012 по плана на
землището на с.****, в местността „Мерата“, представляващ нива с площ от 8,075
дка. Имотът е придобит от него след като с Решение № 911Р/27.09.1993 г. на
Поземлена комисия – Лясковец на наследниците на Р.Х.Б. е възстановена
собствеността върху нива от 21,877 дка, съставляваща имот № 008003 и от него е
образуван имот № 008012, предоставен в дял и собственост на Р.М.Б. с договор за
доброволна делба от 21.12.1999 г., сключен между всички наследници на Р.Х.Б..
Не се
спори между страните, нито че Р.М.Б. е починал на 04.11.2004 г., нито че ищецът
и ответниците М.Б. и П.Б. са негови синове. Тъй като Р. Б. е бил вдовец към
момента на смъртта си, съгласно чл.5, ал.1 ЗН синовете му са били призовани да
го наследят, т.е. придобили са право на наследяване. Установи се, че
ответниците М.Б. и П.Б. са упражнили това свое право, отказвайки се от
наследството.
Отказът
им от наследство е извършен надлежно по реда на чл.52, вр. чл.49, ал.1 ЗН.
Съгласно посочените разпоредби, отказът се извършва с писмено заявление до
районния съдия в района на който е открито наследството и се вписва в особена
за това книга. Представените по делото удостоверение № 29/18.11.2004 г.,
удостоверение изх.№ 29/2004 г. от 03.05.2007 г., и двете на Районен съд – Горна
Оряховица, както и съдържанието на книгата, водена по реда на чл.49, ал.1 ЗН,
установиха осъществяване и на двете предпоставки от фактическия състав на
отказа от наследство – както подаването на писмено заявление до районния съд по
местооткриване на наследството (в случая Районен съд – Горна Оряховица с оглед
последния постоянния адрес на починалия, удостоверен в удостоверение за
наследници изх.№ДД-КК-502/08.04.2019 г. на Община Лясковец), така и вписването
на отказа в особената за това книга, водена при съда. Няма въведени твърдения
или данни от доказателствата по делото, двамата ответници да са приели изрично
или мълчаливо наследството преди да заявят отказа от него, нито изявленията им за
отказ от наследство да са съдържали модалитети, опорочаващи волята им.
Отказът
от наследство, както и приемането му, пораждат действието си от откриване на
наследството(изрично чл.48, изр.2 ЗН и препращането на чл.52 ЗН). Така
отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта
на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения (Тълкувателно
решение № 27/15.04.1970 г. по гр.д. № 3/1970 г. на ОСГК на ВС, Решение № 339/27.03.1991
г. по гр.д. № 136/1991 г., I Г.О. на ВС). Съгласно чл.53 ЗН частта на отреклия се от наследството, уголемява дяловете
на останалите наследници. Тази част се наследява от наследниците от същото
коляно (Решение № 75/24.06.1963 г. по гр.д. № 53/1963 г., ОСГК на ВС; Решение №
108/14.05.2016 г. по гр.д. № 5913/2015 г. на I Г.О. на ВКС).
Така
в разглеждания случай частта на двамата ответници М.Б. и П.Б., определена
съгласно чл.5, ал.1 ЗН – по 1/3 за всеки или 2/3 общо, е уголемила дела от 1/3
на ищеца, определен на същото основание. Така ищецът е придобил цялото
наследство, останало след смъртта на баща му, в т.ч. и собствеността върху
процесната нива. Това, че не се е снабдил с констативен нотариален акт за
собствеността си, както и съдържанието на удостовереното от държавни органи по
отношение на собствеността на нивата, не променят този извод, защото нямат претендираните
от ответника А.Г. доказателствено значение или легитимиращ ефект.
Установи
се и е безспорно между страните, че на 06.08.2015 г. двамата ответници М.Б. и П.Б.
са дарили на ответника А.Г. 2/3 идеални части от процесния имот, легитимирайки
се като собственици всеки на 1/3 идеална част по наследство от баща си. Братята
на ищеца, обаче, не са били собственици на тези идеални части, защото
отказвайки се от наследството на своя баща, те не са придобили негови права.
Към момента на сделката цялата нива е била собственост на ищеца, поР. което
ответникът А.Г. не е придобил собствеността по силата на договора за дарение –
разпоредителната сделка, извършена от несобственик, няма вещно-транслативно
действие.
Предвид
изложеното, ищецът е собственик на процесната нива, като разпоредените 2/3
идеални части от нея е придобил на основание чл.53 ЗН – чрез увеличение на дела
му с дела на отреклите се от наследство негови братя. Посоченото води на извод
за основателност на главния иск, изключващ разглеждането на евентуалния иск за
установяване на правото на собственост на основание изтекла в полза на ищеца
придобивна давност.
Изходът на спора и общото правило на чл.78, ал.1 ГПК
предполага присъждане на направените от ищците разноски. Той е направил такова искане и е представил доказателства да
е сторил разноски от общо 534,10 лв. (64,10 лв. за държавна такса; 20 лв. за
депозит за свидетел и 450 лв. за адвокатско възнаграждение, платено в брой).
Отговорността за тези разноски следва да бъде разпределена поравно между
ответниците М.Б., А.Г. и ищеца. Основание за последното е разпоредбата на
чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
предпоставките на която са осъществени по отношение на ответника П.Б.. Така
двамата ответници М.Б. и А.Г. следва да заплатят на ищеца 356,07 лв.,
разноските до 534,10 лв., или от 178,03 лв. – да останат в тежест на ищеца, а
ответника П.Б. – да не носи отговорност за разноски.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.Б.,
ЕГН **********,***, П.Р.Б., ЕГН **********,*** и А.П.Г., ЕГН **********,***, че
М.Р.Б., ЕГН **********,*** е собственик
на 2/3 /две трети/ идеални части
от поземлен имот – нива, цялата с площ от 8,075 дка /осем цяло и седемдесет
и пет хилядни декара/, трета категория, в местността „Мерата“, представляваща имот № 008012 /нула, нула, осем, нула,
едно, две/ по плана за земеразделяне на с.****, образуван от имот № 008003
/нула, нула, осем, нула, нула, три/, при граници и съседи: имот № 008011 – нива
на А.П.Г.; имот № 008009 – нива на наследниците на Г.Н.Г.; имот № 008002 – нива
на „Омега Агро Инвест“ ЕООД и имот № 000015 – полски път на Община Лясковец,
който представлява поземлен имот с
идентификатор 21453.8.12 /двадесет и една хиляди четиристотин петдесет и
три, точка, осем, точка, дванадесет/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.****, в местността „Мерата“, с площ от 8074 кв.м. /осем хиляди
седемдесет и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 3 /три/, номер по предходен план: 008012 /нула, нула, осем, нула,
едно, две/, при съседи: 21453.8.11, 21453.8.115, 21453.8.2, 21453.8.1 и
21453.8.9, придобити по наследство
от баща му Р.М.Б., бивш жител ***, починал на 04.11.2004 г., чрез увеличение на
дела му с дела на отказалите се от наследството негови братя М.Р.Б. и П.Р.Б..
ОСЪЖДА М.Р.Б., ЕГН **********,*** и А.П.Г., ЕГН **********,***
да заплатят на М.Р.Б., ЕГН **********,***
сумата от 356,07 лв. /триста
петдесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща направените в
първоинстанционното производство разноски за държавна такса, депозит за
свидетел и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: