Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
Плевен, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Плевен, седми състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Николаев адм. дело № 896 по описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Р.М.С. ***, ЕГН **********, чрез адв. Р.М. ***
срещу Ревизионен Акт /РА/ № Р-04001519002513-091-001/27.03.2020 г. на ТД на НАП
– В. Търново, потвърден с Решение № 113/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, с който
за жалбоподателя са установени допълнително задължения за данък върху годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г.-2016 г. и дължими здравноосигурителни
вноски по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за 2013 г. – 2017 г. и лихви върху
тях, общо в размер на 25418,58 лв.
Жалбоподателят оспорва определените с РА данъчни
задължения по основание и размер като недоказани. Моли за отмяна на РА като
незаконосъобразен за определените с него задължения. Твърди, че получените суми
са му изпращани от чужбина, основно от М.Р.И., с която са живели на семейни
начала без сключен граждански брак и която години наред работи в чужбина или са
изпращани от нейни близки, които той не познава. Твърди, че сумите са от
нейната трудова дейност в чужбина. Знаел е, че основно тя е работила като
сервитьор в заведение и това е произхода на доходите й. С тези суми са
покривани разходи на двамата като семейство и са придобивали имущество,
включително са били предавани и на М.И.при пристигането й в България. От
известно време отношенията между двамата са прекратени, като са преживяли тежка
раздяла, съпътствана с обвинения в изневери. Направил е искане в хода на ревизионното
производство ревизиращият орган да задължи М.И.да представи доказателства за
произхода на сумите, които е изпращала, както и документи за платените данъци и
да даде обяснения за фактическото й съжителство с жалбоподателя и използването
на придобитите средства и по каква причина ги е изпращала, за да се установи
източника на средствата и да се избегне двойното данъчно облагане. Счита, че
ревизиращият орган е водил едностранчиво производството, не е изпълнил
задължението си да изясни всички факти и е достигнал до неправилни изводи.
Възразява, че доколкото установените през 2016 г. разходи надвишават приходите,
не е било отчетено, че е налице остатък от получени суми от предходни години.
Отделни преводи са от негови близки, работещи извън страната, които са го
подкрепили, но не може да отговаря дали те са заплатили данъците си в чужбина.
Поради това оспорва изцяло размера и основанието на установените с РА
задължения.
Ответникът – Директор на Дирекция“ Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Л.
изразява становище за неоснователност на жалбата по съображенията, изложени в
решението. Счита, че показанията на разпитаната свидетелка М.Р.И. не променят
установените в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства, а
потвърждават констатациите и изводите. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1280 лв. съобразно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По жалбата първоначално е било образувано дело №649/2020
по описа на настоящия съд
С Решение № 108/18.02.2021 г., по адм. дело №649/2020 г. Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата срещу РА.
С решение № 11746 от 18.11.2021 г. на ВАС на Република България – Първо отделение,
постановено по АД № 5177/2021 г. е отменил Решение № 108/18.02.2021 г.,
постановено по адм. дело № 649/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен
в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р.М.С. срещу Ревизионен акт № Р-04001519002513-091-001/27.03.2020
год. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение
№ 113/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на
НАП, с която за Р.М.С. е установено допълнително задължение за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2172 лв. и
лихви за забава 640.79 лв., както и в частта, с която са установени дължими
здравноосигурителни вноски по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за 2013 г. – 2017
г. и лихви върху тях. Отменил е Решение № 108/18.02.2021 г., постановено по
адм. дело № 649/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен в частта, с
която Р.М.С. *** е осъден да заплати на ТД на НАП – Велико Търново юрисконсултско
възнаграждение в размер на 877.57 лв. до 1280 лв. и върнал делото в отменената
част на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решение № 108/18.02.2021
г., постановено по адм. дело № 649/2020 г. по описа на Административен съд –
Плевен е оставено в сила в останалата му част.
След връщането е образувано настоящето дело № 896/2021.
В съдебно заседание – жалбоподателят – редовно призован, не се явява и
не се представлява.
В съдебно заседание ответникът - редовно призован се представлява от ст.юрк
Т.Л., който моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Моли да бъде потвърден обжалвания акт. Претендира разноски.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания съгласно чл. 160, ал.2 ДОПК, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 156, ал.1 от ДОПК.
Решението е връчено на 09.07.2020 г. Жалбата е
подадена на 22.07.2020 г. по пощата от активно легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване РА в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Ревизионен акт № Р-04001519002513-091-001/27.03.2020 г.
на ТД на НАП – В. Търново е издаден на осн. чл. 119, ал.2 ДОПК, въз основа на
изготвен Ревизионен доклад № Р-04001519002513-092-001/11.03.2020 г. в резултат
на извършена ревизия на физическото лице – Р.М.С. за установяване на
задълженията за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и за задължителни осигурителни вноски за
здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2013 г. –
31.12.2017 г.
С оглед влизане в сила на част от РА след проведените
съдебни производства, предмет на настоящето дело е РА в частта му за данък
върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. и за задължителни
осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода от 01.01.2013 г. –
31.12.2017 г.
Ревизията е възложена съгласно чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001519002513-020-001/16.04.2019 г.,
връчена лично на жалбоподателя на 27.09.2019 г., изменена със Заповед №
Р-04001519002513-020-002/27.12.2019 г. Ревизията е приключила с ревизионен
доклад, връчен на пълномощника на жалбоподателя на 12.03.2020 г. срещу който е
подадено възражение, но след срока по чл. 117 ал.5 ДОПК и след издаване на РА.
Във възражението се поддържат тезите, изложени в хода на цялото ревизионно
производство, поддържани в жалбата по административен ред и в съдебната фаза на
производството.
С РА за жалбоподателя са определени допълнителни
задължения общо в размер на 24 998,22 лв., включващи: данък върху годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1375 лв. и лихви в
размер на 824,82 лв., за 2014 г. в размер на 4 227 лв. и лихви в размер на
2106,15 лв., за 2015 г. в размер на 2 186 лв. и лихви в размер на 866,62
лв., за 2016 г. в размер на 2 172 лв. и лихви в размер на 640,79 лв. /общо
14 398,38 лв./, както и дължими вноски за здравно осигуряване за 2013 г. –
главница 994,43 лева и лихва 596,53 лева, за 2014 г. главница 2102,40 лева и
лихва 1047,54 лева, за 2015 г. главница 1669,47 лева и лихва 673,74 лева, за
2016 г. главница 1687,77 лева и лихва 497,93 лева, за 2017 г. главница 38,47
лева и лихва 35,14 лева, общо главници в размер на 7328,94 лв. и лихви в размер
на 3270,90 лв.
Общият установен размер на задълженията за периода
2013 – 2017 г. възлиза на 25 418,58 лв., от която са приспаднати внесените
от лицето суми по ЗЗО за 2017 г. в размер общо на 420 лв. /364,65 лв. главница
и 55,71 лв. лихва/ или общо дължимата сума по РА е в размер на 24 998,22 лв.
Обжалван е целият размер на определеното задължение.
В хода на ревизионното производство е установено, че Р.М.С.
е местно лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ЗДДФЛ. За
ревизирания период има регистриран постоянен адрес *** според справка в НБДН. През по-голямата част
от годината /повече от 183 дни/ е пребивавал на територията на страната -
според справка за задграничните пътувания от МВР, многократно е напускал
страната и се е завръщал обратно, като е взето предвид и че данните не са
изчерпателни и не отразяват всички пътувания. Центърът на жизнените му интереси
се намира в България. От всички приобщени справки и документи е установено, че
е придобивал и прехвърлял недвижими имоти и МПС на територията на страната,
заплащал дължимите данъци, нотариални такси при прехвърлянето, застрахователни
суми, лично получавал от чужбина парични преводи срещу подпис чрез системата за
бързи разплащания Western Union.
Като местно физическо лице на осн. чл. 6, ал.1 ЗДДФЛ
дължи данъци за придобитите доходи от източници в РБългария и в чужбина.
Установено е, че за ревизираните периоди не е подавал
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал доходи с източник в страната и
чужбина. След справка в НАП е установено, че не е работил по трудов договор в
периода 2013 – 2017 г. и не е получавал възнаграждения от трудови и
извънтрудови правоотношения. Не са установени и подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи. Според вписванията в Търговския регистър на
07.06.2016 г. е регистрирал търговско дружество – „Р. Сам Груп“ ЕООД с
едноличен собственик на капитала и управител – Р.М.С.. Дружеството е започнало
дейност от 06.03.2017 г. и до края на 2017 г. е действащо, като жалбоподателят
е подал декларация за упражняване на трудова дейност в качеството на
самоосигуряващо лице – собственик на дружеството. Според данните за семейно
положение жалбоподателят е неженен.
Изискана е информация за наличието на банкови сметки
на жалбоподателя в страната – няма открити такива.
Установено е, че за периода 2013 г. – 2017 г. чрез
системата за бързи разплащания Western Union жалбоподателят
е получил парични преводи в евро от Германия от 15 различни физически лица,
включително и от М.Р.И., преизчислени в лева по фиксинга на БНБ: за 2013 г. –
14 950,36 лв., за 2014 г. – 44 583,14 лв., за 2015 г. –
23 763,33 лв. и за 2016 г. – 9 290,19 лв. Основание за плащане в
разплащателните документи не е посочено от наредителя.
Изискани са обяснения и доказателства от физическите
лица, наредили плащанията, за установяване на основанието за плащането, произхода
на средствата и платените данъци върху сумите – в страната или в чужбина,
извършени са и насрещни проверки. Голяма част от лицата не са представили
обяснения и доказателства, няколко от тях са отговорили, че не са изпращали
такива преводи, не са представени доказателства за произхода на сумите и
платени данъци и осигуровки.
Такова искане е изпратено и до М.Р.И., която не е
открита на адреса, служебно е връчено, но от нейна страна не са постъпили
обяснения и доказателства за произхода на средствата, платените данъци и
осигуровки.
От приобщени доказателства за извършена проверка на М.С.Р.–
баща на жалбоподателя се установява, че Р.М.С. е превеждал парични суми на баща
си.
Връчено е съобщение на жалбоподателя, чрез
упълномощения адв. М., за представяне на обяснения, данни и документи относно
източниците на получените доходи през периода от 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.,
включително доходи с източник от чужбина, придобито и продадено движимо и
недвижимо имущество, включително по безвъзмезден начин; предоставени, получени
и погасени през ревизирания период заеми от физически и юридически лица;
направени разходи за живот, застраховки, данъци и др. в т.ч. от членове на
домакинството; налични парични средства в брой към началото и края на
ревизираните периоди и др. Изискана е и конкретна информация и съответните
документи относно: източниците на получаваните от него парични преводи от
чужбина в общ размер на 47 339 евро, основанието за получаването им, цел и
предназначение на получените преводи и информация за лицата – наредители на
сумите. Същата информация е изискана и относно наредените от жалбоподателя суми
на обща стойност 7350 евро с получател неговия баща - М.С.Р..
В отговор са постъпили единствено писмени обяснения от
адв. М., в които твърди от името на доверителя си, че сумите получавани от
чужбина са изпращани основно от М.Р.И., с която са живеели на семейни начала,
която работила в чужбина, изпращала е суми и чрез други лица. Пътуванията в
чужбина са с оглед съвместното съжителство с И.. Отправено е искане
ревизиращите органи да изискат обяснения и доказателства от И. относно
произхода на сумите, платените данъци и осигуровки.
Приобщена е информация – справки, нотариални актове,
договори за прехвърляне на МПС от служби по вписвания, Сектор ПП на МВР,
общини, нотариуси, от които се установяват придобиваните и прехвърляни недвижими имоти и МПС от жалбоподателя,
платените във връзка с извършените сделки нотариални такси, местни данъци и
такси.
В хода на ревизията Р.М.С. не е представил никакви
доказателства за получени доходи от източник в страната или в чужбина,
съответно за внесените осигурителни вноски и данъци в чужбина. Не са
представени доказателства за основанието за преведените парични суми от чужбина
и източника на тези доходи, нито от жалбоподателя, нито от наредителите, в т.ч.
и от М.Р.И..
Поради това получените от жалбоподателя суми чрез
системата за бързи разплащания са квалифицирани от органите по приходите като
облагаеми доходи по смисъла на чл. 12 ЗДДФЛ, представляващи доходи от други
източници по смисъла на чл. 35, т.6 ЗДДФЛ, които не са необлагаеми по смисъла
на чл. 13, и не са обложени с окончателен данък по ЗДДФЛ или ЗКПО.
Обоснован е изводът за наличие на обстоятелства по
смисъла на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи за
определяне на дължимия данък към определена от органите по приходите основа по
особените правила на ревизионното производство съгласно чл. 124 ДОПК, за което
жалбоподателят е бил уведомен. В отговор, чрез адв. М. подържа същите
обяснения.
Основата за данъчно облагане е определена при преценка
на предвидените в чл. 122, ал.2 ДОПК обстоятелства, подробно обосновани в
изготвения ревизионен доклад.
От облагаемата сума са приспаднати установените
разходи за съответната година от хотелско настаняване, за платени местни данъци
и такси, преведените от жалбоподателя парични средства и получени от баща му М.С.Р.,
разходи за придобиване и ремонт на МПС, разходи за придобиване на недвижими
имоти, платени задължения, платени застрахователни премии, нотариални такси,
внесен капитал в регистрираното търговско дружество.
За 2016 г. при съпоставка на приходите и
разходите на лицето е установено
превишение на разходите в размер на 14 326,91 лв., с което е увеличен
размерът на дохода от други неустановени източници. Не са установени налични
парични средства по банкови сметки на лицето в началото на периода, не е
посочил налични такива суми, нито доказателства, поради което установеното
превишение е прието като доходи от други източници, а не като наличен остатък
от предходен период.
В ревизионното производство по чл. 122, ал.1 ДОПК,
когато органите по приходите са установили основание за приложението му, в
случая укрити приходи или доходи и несъответствие между доходи и разходи – т.2
и т.7, в тежест на жалбоподателя е да установи твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта, които се
ползват с презумптивна доказателствена сила на осн. чл. 124 ал.2 ДОПК.
В хода на ревизионното производство органите по
приходите са събрали всички възможни доказателства за установяване на доходите
на жалбоподателя и направените от него разходи, включително и от лицата
извършили паричните преводи. Дадена е възможност и на жалбоподателя да
представи доказателства за източниците на доходите си и за разходите си и в
този смисъл са извършени всички процесуални действия за изясняване на
обективната истина. Съгласно чл. 116, ал.1 ДОПК, в случай че за установяване на
задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и
обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да
представи доказателства за изясняването им, а не на ревизиращия орган. За
твърденията си С. не е представил никакви доказателства. Въпреки процесуалната
активност на органа не са предоставени такива и от лицата, извършили преводите,
в това число и от М.Р.И..
Правилна е преценката на решаващия орган при
съпоставка на всички налични доказателства, че няма никакви данни Р.С. и М.И.да
са придобивали общо имущество – движими и недвижими имоти, няма никакви данни и
за произхода на средствата, превеждани от М.И.и платени данъци и осигуровки в
Германия. Всички договори за прехвърляне на МПС и нотариални актове за
прехвърляне на недвижими имоти са сключени от Р.С. като страна.
В хода на съдебното производство от разпита на М.Р.И.
се установява, че е живяла на семейни начала с Р.С. през ревизирания период,
като двамата са пребивавали по няколко месеца в Германия и в България, с. Рупци,
ул. ***. През 2019 г. са прекратили отношенията си, заради изневяра от страна
на С.. Доходите на М.И.са от работа в Германия като „лека жена“, които тя е
превеждала на С.. Работила е в сауна като клиент, за което е заплащала вход.
Потвърждава, че може да се каже, че е работила за него, отрича да му е
превеждала суми чрез други лица, давала му суми и на ръка, не й е връщал
парите, а я излъгал, че купува имоти на нейно име. Според показанията й от 2017
г. проституцията в Германия е легализирана. Свидетелката представя
доказателства за трудовата си дейност в Германия, издадени през 2020 г., които обаче
са неотносими към ревизирания период. Не е работила по сключен официално
договор и не е плащала данъци и осигуровки върху получените суми в Германия и
не разполага с доказателства за това.
Разгледана по същество, жалбата срещу частта на РА,
която е предмет на делото е частично основателна, поради следните съображения:
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл. 117, ал. 1
и чл. 119, ал. 3 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да
издават ревизионния акт, и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от органа,
възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната
териториална Дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за
възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като не са налице основания и за неговата нищожност. В този смисъл е и
съдебната практика, изразена с Тълкувателно решение № 5/2016 г. на ВАС.
Не се спори между страните, че през ревизирания период
Р.С. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ
и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите получени през данъчните периоди
попадащи в обхвата на ревизията. След анализ на събраните на събраните и
относими към ревизираното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК органите
по приходите са пристъпили към формиране на данъчните основи да ревизираните периоди
по чл.122, ал.4 от ДПК. За 2016 г., след съпоставка на
имуществото и направените разходи, същите надвишават получените доходи и
финансирания за 2016 г. с 14 326, 91 лв., от
които са приспаднати установените при
ревизията задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо
се лице /авансови и годишни/ в размер на 1 889, 37 лв. На така
установената данъчно основа е определено задължение за данък в размер на 2172,
00 лв. и лихви в размер на 640, 77 лв.
В мотивите на решението
на касационната инстанция е прието, че при съпоставка на приходите и разходите
за 2016 г. следва да бъде включено
началното салдо на превишение но приходите над разходите за 2015 г.,
възлизащо на сумата от 22 156,31 лв. При включването й в приходната част на
баланса за 2016 г. не се установява
превишение на разходите над приходите на ревизирания, поради което сумата от
14 236, 91 лв. следва да бъде изключена от формираната данъчна основа.
Прието е от касационната инстанция, че от нея е необходимо да се приспадне и
размерът на дължимите здравно осигурителни вноски по чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО,
определен по общия ред, но не и върху дохода от други източници за 2016 г.,
установен при ревизията по чл.122 от ДОПК.
След образуване на настоящето дело и във връзка с
дадените указания на ВАС, е назначена съдебно – икономическа експертиза /СИЕ/, чието заключение е приобщено на л.л.31-36 от
делото и допълнителна съдебно – икономическа експертиза .
От заключението на вещото лице е видно, че приходите за 2015 г. са от получени преводи чрез „Western Union“ от Р.М.С. с левова
равностойност в размер на 23 763, 33 лв. Установени са разходи са в
размер на 1 607,02 лв., вкл. закупено МПС - 900,00 лв.; платени данъци и такси
- 368,85 лв.; платени застрахователни премии - 207,37 лв. и платени нотариални такси
- 130,80 лв. Резултата е
превишение на приходите над разходите за 2015 г., възлизащо на сумата от 22
156,31 лв. /23 763,33 лв. - 1 607,02 лв./
Начално
салдо за 2016 г. е 22 156, 31 лв.
Приходите за 2016 г. са в размер на 18
290,19 лв., вкл. получени преводи чрез „Western Union“ от Р.М.С. с левова равностойност в
размер на 9 290, 19 лв. и приходи от продажба на 1/2 ид.ч. от недвижим имот в размер на
9 000,00 лв. Разходите
за 2016 г. са
в размер на 32 617,10 лв., вкл. закупен недвижим имот - 29 292,30 лв.; покупка на МПС - 1 500,00
лв.; внесен капитал за ЕООД - 200,00 лв.; платени данъци и такси - 918,00 лв. и
платени нотариални такси - 706,80 лв. Резултата е превишение на приходите над
разходите за 2016 г., възлизащо на сумата от 7 829,40 лв. /22 156,31 + 18
290,19 лв. - 32 617,10 лв./ От събраните
по делото доказателства е определен облагаемият доход и дължимия ДДФЛ, както
следва: Облагаем доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ e 9290, 19 лв. Вноски по чл.40, ал.5 от ЗЗО в размер на
201, 60 лв. Обща годишна данъчна основа определена по реда на ЗДФФЛ е 9088, 59
лева. Данък върху общата годишна данъчна основа по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ -10% в
размер на 908, 86 лв. Лихвата за просрочие върху Данъка
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 908,66
лв. за периода от 01.05.2017 г. до 27.03.2020 г. е 268,14 лв.
Няма спор по делото, че за 2016 г. с ревизионния акт е
обложен доход с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, който съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК се счита за облагаем доход. Видно от заключението на
ВЛ, дължимия данък върху паричните преводи в размер на 9 290, 19 лв. е в размер на 908,
86 лв. главница и лихва в размер на 268,
14 лв. Следователно РА следва да
се потвърди в частта му за данък върху доходите за 2016 г. за тази сума, представляваща
главница, и съответната на тази сума лихва, а за главницата над 2172,00 лева и
съответната й лихва следва да се отмени.
Не всеки облагаем доход представлява
осигурителен доход съгласно чл. 10, ал. 1 КСО. Само доходът от трудова дейност представлява осигурителен доход, за
който се дължат осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ. По този въпрос е била
формирана противоречива съдебна практика, която е преодоляна с тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. на Общото събрание на колегиите
във Върховния административен съд по т. д. № 8/2020 г., според което презумпцията, предвидена в чл. 123, ал. 1 ДОПК е само относно облагаемия доход като данъчна основа за определяне на
данъчни задължения, но не и за осигурителния доход. Не е налице законова
презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и
представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за
облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК –
укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му
били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен
период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили
въпросните разходи. В конкретния случай от органите по приходите, чиято е
доказателствената тежест, съгласно т. 2 от цитираното тълкувателно решение, не
се твърди и не е установено, че констатираното превишение на разходите над
приходите на ревизираното лице представлява доход от трудова дейност и
съответно осигурителен доход. Не е установено качеството самоосигуряващо се
лице на ревизираното лице. При ревизията е констатирано, че ревизираното лице
не е работило по трудов договор в периода 2013 – 2017 г. и не е получавало
възнаграждения от трудови и извънтрудови правоотношения. По отношение на ЗО
следва да се приложи тълкувателно решение № 2/02.02.2022
г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 8/2020 г., съгласно което не е налице законова презумпция, че
доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен
доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания
на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на
ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните
разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични
средства (доходи), осигурили въпросните разходи. Доказателствената тежест за установяване
на този факт е на органите по приходите. В конкретния случай по делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, че определеният с ревизионния акт
облагаем доход с неустановен произход е доход от трудова дейност и представлява
осигурителен доход, за който са дължими осигурителни вноски за самоосигуряващо
се лице.
Следва да се посочи обаче, че
с РА са определени задължения за здравноосигурителни вноски не само въз основа
на доходи с неустановен произход, но и въз основа на чл.40, ал.5, ал.1 от ЗЗО, като
такива вноски се дължат от всеки български гражданин съгласно чл.34, ал.1, т.1
от ЗЗО, включително от такъв, който няма доходи. Същите ЗО вноски са в размер
на 201,60 лева за всяка от годините 2013, 2014, 2015 и 2016 г. – в този смисъл
е РД, л.л.129-131 от делото. Съгласно заключението на вещото лице по
назначената допълнителна експертиза лихвата за просрочие върху вноските по чл.40, ал.5 от ЗЗО за 2013г. е в размер на 135, 69лв; за 2014 година лихвата
за просрочие е в размер на 115, 24 лв.; за 2015 година е в размер на 94, 72 лв. и за
2016г. е в размер на 74, 20лв
На 06.03.2017 г. С. е започнал
да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице – управител на търговско
дружество. За периода от 01.01.2017 г. до 05.03.2017 г. за същия е посочено, че
дължи на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО сума за ЗО вноски в размер на 38,47 лева
главница и 11,87 лева лихва. Същият на 08.11.2017 г. е внесъл дължимите от него
суми за ЗО за периода 06.03-31.12.2017 г., както и част от лихвата върху
просрочените за този период плащания, като е останала да се дължи лихва в
размер на 23,45 лева. Общо за 2017 г. са останали дължими за ЗО главница 38,47
лева и лихви /включително върху сумите за периода след 05.03.2017 г./ в размер
на 35,32 лева – РА, таблица на л.97 от делото.
С оглед на изложеното РА в частта, в която са
установени задължения за задължителни здравно осигурителни вноски за 2013-2017
г., следва да се отмени в частта му, с която са установени такива вноски по
отношение на доходите без установен произход. По отношение на задълженията за
задължителни здравно осигурителни вноски за 2013-2017 г., които са дължими на
основание чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, както и за дължимите лихви по чл.40, ал.1,
т.2 от ЗЗО, за направени от Р.С. вноски след съответния срок /след като С. е
станал управител на търговско дружество/, РА следва да се потвърди.
Предвид изложените по-горе съображения, решението на
директора на ОДОП – В. Търново и потвърденият с него Ревизионният акт са
издадени от материално и териториално компетентен орган, в рамките на
предоставените правомощия. Издадени са в
необходимата писмена форма, съдържаща фактически и правни основания, мотивиращи
акта. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за
данъчното облагане на ревизираното лице. В хода на съдебното производство не са
събрани доказателства, опровергаващи фактическите констатации в акта. При
изяснена фактическа обстановка и съобразно доказателствата по ревизионната
преписка следва да се приеме, че РА в частта му, предмет на настоящето дело, частично
съответства на материалния закон, и налице частична дължимост на установените с
РА задължения по ЗДДФЛ и ЗЗО на основанията, изложени по-горе.
Предвид изложеното жалбата срещу РА е частично основателна
и РА следва да се отмени частично, а в останалата й част жалбата следва да се
отхвърли.
При този изход на делото на осн. чл. 161 ал.1 ДОПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
съобразно защитавания материален интерес и отхвърлената част от жалбата.
Материалният интерес е в размер на ДДФЛ за 2016 г. 2172,00 лева главница и
631,14 лева лихва, а вноските за ЗО са общо в размер на 7328,94 лв. и лихви в
размер на 3270,90 лв., общо 13402,98 лева. Юрисконсултското възнаграждение за
този материален интерес е в размер на 932,09 лева съгласно чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед
отхвърлената част от жалбата на ТД на НАП следва да се присъди сума в размер на
172, 00 лева.
Оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза
на Административен съд- Плевен сумата от 120 лв., която е заплатена от бюджета
на съда за възнаграждението на в.л. по
изготвената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, съобразно
представената справка- декларация, тъй като жалбоподателят не е изпълнил
указанието да внесе горната сума.
Водим от горното и на осн. чл. 172,
ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.М.С. ***, Ревизионен Акт № Р-04001519002513-091-001/27.03.2020 г.
на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение № 113/29.06.2020 г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на
НАП, в частта му, с която са установени допълнително задължения за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. за главницата в размера
над 908,86 лева и за
лихвата за просрочие в размер над 268, 14 лв. и в частта му, с която са установени допълнително
задължения за дължими здравноосигурителни вноски по ЗЗО за самоосигуряващо се
лице за 2013 г. в размер над 201, 60 лева
главница и лихва за просрочие над 135, 69 лв.; за
2014 година в размер над 201, 60 лева главница
и лихва за
просрочие над 115, 24лв.; за 2015 в
размер над 201, 60 лева главница
и лихва за
просрочие над 94, 72лв.; за
2016г. в размер над 201, 60 лева главница
и лихва за
просрочие над 74, 20лв и за 2017г. главница в размер над 38,
47лв и лихва са просрочие в размер над 35, 32лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
ОСЪЖДА Р.М.С. ***, ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП –
Велико Търново юрисконсултско възнаграждение съобразна отхвърлената част от
жалбата в размер на 172, 00 лв. /сто седемдесет и два лева/.
ОСЪЖДА Р.М.С. ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на Административен съд- Плевен сумата от 120, 00 лв. /сто и двадесет
лева/, съставляваща разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената допълнителна съдебно- счетоводна
експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я : /п/