№ 14743
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110140343
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на П. С. И., обективирано в Заповед № 246/02.06.2021г. на ръководителя на „Е
Х И“ АД (с предишно наименование „Х Х И К Б АД), за възстановяване на П. С. И. на
заеманата преди уволнението длъжност- „специалист международен транспорт“, отдел
„Продажби трансформатори“ в „Е Х И“ АД, и за осъждане на последното да заплати на П.
И. сумата от 6338.53 лева (след допуснато в проведеното на 20.05.2022г. открито съдебно
заседание изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 04.06.2021г. до
04.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 05.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, по силата на
което заемал длъжността „специалист международен транспорт“, отдел „Продажби
трансформатори“ в „Е Х И“ АД (с предишно наименование „Х Х И К Б АД) и което било
прекратено със Заповед № 246/02.06.2021г. с посочено в нея основание- чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ. Счита уволнението за незаконно, тъй като в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не се съдържало конкретното правно и фактическо основание за
уволнението- не било конкретизирано дали се касае за хипотеза на съкращаване на щата или
за закриване на част от предприятието. В условията на евентуалност навежда довод, че в
обективната действитеност не са се осъществили материалните предпоставки за
приложимост на която и да е от предвидените в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ хипотези.
Счита заповедта за незаконосъобразна и доколкото в съдържанието й липсвала яснота
относно работодателя, относно конкретното лице, което я е подписало, съответно дали
същото се явява надлежно оправомощено да прекратява трудовоправната връзка, както и
относно възможността за обжалването й. Оспорва към момента на прекратяване на трудовия
му договор да е било взето валидно решение от надлежен орган на дружеството за
съкращаване на щата или за закриване на част от предприятието, както и доказаността на
обстоятелството към този момент да са били утвърдени ново длъжностно и поименно щатно
1
разписание. Твърди, че при връчване на заповедта за уволнение му било разяснено, че
трудовите му функции ще се запазят. Наред с горното поддържа, че преди да упражни
правото си да го уволни, субектът на работодателска власт не изпълнил задължението си да
извърши подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва исковете. Твърди, че съветът на директорите на ответното дружество
взел решение, обективирано в протокол № 248/28.05.2021г., за съкращаване на длъжността
„специалист международен транспорт“ в отдел „Продажби трансформатори“ към Дирекция
„Трансформатори“, която била единствена и до този момент се заемала от ищеца, а
заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение била подписана от
ръководителя на отдел „Човешки ресурси“ Е. Г. в качеството й на пълномощник на
изпълнителния директор на ответното дружество. Счита, че от представените с отговора
поименни щатни разписания от 05.05.2021г. и от 02.07.2021г. се установява както реалното
съкращаване на щата, така и че длъжността на ищеца е била единствена, поради което за
него не е съществувало задължение да извършва подбор по чл. 329 КТ. Възразява и срещу
размера на претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ,
твърдейки, че размерът на последното получено преди уволнението брутно трудово
възнаграждение възлиза на сумата от 951.18 лева и именно то следва да послужи като
основа за определяне на обезщетението за оставане без работа поради уволнението, като към
тази сума не следва да се прибавят начислените през м. май 2021г. възнаграждения за
транспорт, храна, мотивация и болнични, доколкото счита, че същите не са сред видовете
възнаграждения, посочени в нормата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. В условията на евентуалност- в случай че искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ бъде счетен за основателен,
заявява възражение за прихващане на задължението си за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради уволнението с вземанията си за възстановяване от служителя на
изплатените при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения по чл. 220, ал. 1,
чл. 222, ал. 1 и чл. 224 КТ. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото относими
доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната
действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на
субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с
конкретен работник, които при разглежданото уволнително основание- съкращаване на
щата, са следните: 1/ съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е.
на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/ моментът на уволнението трябва
да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване
на щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата
и 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се
съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни
длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на
процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена
2
на друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да
е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно
производство.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като
предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през
който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането
без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка,
съответно предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до
спорните обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично
позоваване на нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са
Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; Решение № 555 от 09.02.2012
г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. и Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV
г.о.
Не е спорно между страните, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени
писмени доказателства- трудов договор № 131/2018г., трудова книжка № 1, серия „З“,
бланков № 153962, заповед № 246/02.06.2021г. за прекратяване на трудовия договор на
ищеца, че страните по делото са били страни по трудово правоотношение в периода от
19.07.2018г. до 02.06.2021г., когато на П. И. били връчени предизвестие и заповед за
прекратяване на трудовоправнта връзка, считано от 04.06.2021г. на основание разпоребата
на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК тези обстоятелства с правно значение са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото.
Установява се от съдържанието на оспорената заповед за уволнение, че същата е
съставена и подписана от представител на ответното дружество „Е Х И“ АД (с предишно
наименование „Х Х И К Б АД), в какъвто смисъл са отбелязванията в логото на заповедта,
на печата върху същата, а и съобразно изричния текст в титулната част на акта, в който е
посочено, че правоотношението се прекратява от страна на „Х Х И К Б АД. Действително, в
заповедта за уволнение лицето, подписало я от името на работодателя, не е
индивидуализирано чрез имената си, което, обаче, само по себе си не е основание за
незаконност на същата. Това е така, тъй като ответникът е доказал в хода на процеса, че
лицето, посписало заповедта- Е. Г. (ищецът не е оспорил правнорелевантното обстоятелство,
че подписът принадлежи именно на посоченото от ответното дружество лице, т. е. не е
налице оспорване на авторството на документа), е надлежно упълномощена от носителя на
работодателска власт- председателя на съвета на директорите и изпълнителен директор на
дружеството, да го представлява в това му качество, вкл. при учредяване и прекратяване на
трудови правоотношения с работници и служители на дружеството.
Неоснователно и поради това негодно да обоснове извод за незаконност на
уволнението е и обстоятелството, че в заповедта за изпълнение не е указана възможността
на служителя да се защити срещу нея, доколкото от една страна, материалният закон не
предвижда необходимост подобен реквизит да е част от съдържанието на заповедта, а от
друга, доколкото по този начин ищецът обективно не е бил лишен от търсената защита,
доказателство за което е инициирането на настоящото производство.
Както бе установено, в атакуваната уволнителна заповед основанието за прекратяване
на правоотношението е посочено единствено чрез правна квалификация- чл. 328, ал. 1, т. 2
3
КТ, предвиждаща две основания за прекратяване на трудовия договор от работодателя-
закриване на част от предприятието и съкращаване на щата. Настоящият съдебен състав
намира, че въпреки липсата на конкретизация в прекратителния акт на точното основание за
преустановяване на трудовоправната връзка, същият е законосъобразен. Това е така, от една
страна, тъй като в случая от показанията на свидетелката Е. Д. Г., по отношение на чиято
правдоподобност за съда не възниква съмнение, доколкото, преценени по реда на чл. 172
ГПК, същите са житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и необорени от останалите
данни по делото, се установява, че при връчване на ищеца на заповедта за уволнението му
на същия при изрично зададен от негова страна въпрос е било разяснено, че се съкращава
щатната бройка, която е заемал. А съгласно формираната в постановеното по реда на чл. 290
ГПК решение № 145 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 565/2009 г., III г. о., ГК, практика на
ВКС по приложението на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, сподЕ. и от други състави на
касационната инстанция- Решение № 52 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2019 г., III
г. о., ГК, Решение № 205 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2012 г., IV г. о., която се
възприема изцяло и от настоящия съдебен състав, „ако работодателят не е изпълнил
задължението в заповедта за уволнение да уточни правното основание от посочения текст на
закона, но работникът или служителят, при връчване на заповедта, е узнал правното
основание, на което се прекратява трудовото му правоотношение, целта на закона е
постигната -интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на
неизвестност срещу кое от двете различни основания да се брани, не е постановено в
положение на "процесуална изненада" или "процесуално неравенство", тъй като предмета на
спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено“. Нещо повече, в
последното от посочените решения това виждане е доразвито, като е прието, че „дори и
работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това
основание. Двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се.
Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно
е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение
на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се
извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника
не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете
основания, всяко съобразно особените му изисквания“, като доводите в тази насока се
основават на възприетото в актуалната практика на касационната инстанция по въпроса за
съотношението между двете уволнителни основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, които не са
взаимоизключващи се и които биха могли да се осъществят паралелно в рамките на
предприятието на работодателя.
По изложените фактически и правни съображения съдът намира, че процесната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с П. С. И. е издадена от надлежен
представител на субекта на работодателска власт, в изискуемата от закона форма и с
изискуемото съдържание, като е мотивирана в степен, позволяваща на служителя да се
защити срещу нея, поради което същата се явява формално законосъобразна.
Материалните предпоставки за законност на уволнението, от своя страна, подлежащи
на разглеждане в настоящия процес съобразно наведените от ищеца основания за неговата
незаконност, се свеждат до надлежно взето решение за съкращаване на щата, реално
извършване на съкращаването на трудовата функция, както и на предхождащия уволнението
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.
Обстоятелството, че преди извършване на процесното уволнение работодателят е взел
решение за съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „специалист международен
транспорт“ в отдел „Продажби трансформатори“, дирекция „Трансформатори“ се
установява от представения от ответното дружество Протокол № 248/28.05.2021г. от
4
заседание на съвета на директорите му, обективиращ взето от съвета решение за
съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „специалист международен
транспорт“ в отдел „Продажби трансформатори“ на дирекция „Трансформатори“.
Ирелевантни за валидността и настъпването на правното действие на така взетото решение
са доводите на ищеца, наведени с исковата молба и доразвити в уточнителната му молба от
02.12.2021г., касаещи присъствието на изпълнителния директор на това заседание, както и
момента и начина на подписване на протокола от него. Това е така, тъй като съгласно
правилата на чл. 238, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и от клаузите на чл. 18 и 19 от устава на
дружеството, публично достъпен по партидата му в ТР, регламентиращи правилата за
кворум и мнозинство при провеждане на заседанията на колективните органи на
акционерните дружества, за да бъде надлежно проведено заседанието, е необходимо
участието- лично или чрез представител, на поне половината от членовете на съвета, като
решенията се приемат с обикновено мнозинство, които правила в случая, дори да се приеме,
че Алексей Кишко не е присъствал при вземане на решението, са спазени, доколкото не е
спорно реалното участие на останалите членове на съвета в конкретното заседание, както и
гласуването и на двамата в идентичен смисъл- „за“ съкращаване на заеманата от ищеца
длъжност. Това решение е намерило израз и в утвърждаването на ново поименно щатно
разписание в предприятието, в сила от 02.07.2021г., в което щатната численост е намалена с
една бройка и в което не фигурира заеманата от ищеца длъжност „специалист
международни продажби“, като без значение за законността на уволнението е фактът, че
новото щатно разписание е утвърдено след уволнението на служителя, доколкото в случая
се установи, че решението за съкращаване на длъжността е надлежно взето преди
прекратяване на правоотношението- на заседание на съвета на директорите от 28.05.2021г.,
а изменението в щатното разписание е единствено техническа, вътрешноорганизационна
дейност, извършена въз основа на вече формирана и обективирана воля за съкращаване на
щата.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че в исковата молба ищецът е изложил
фактически твърдения, че при връчване на заповедта за уволнение му е било разяснено, че
трудовите му функции се запазват в предприятието, като с уточнителна молба от
02.12.2021г., депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание, е заявил
изрично в тази връзка, че трудовата му функция се е запазила и след уволнението, като е
преминала към длъжността, заемана от колежката му А.М, което по същността си е довод,
че съкращаването на щата не е реално, поради което съдът следва да обсъди същия по
същество.
Наведеното от служителя твърдение, че трудовите му функции са се запазили в
ответното дружество, като са поети от служителката А.М, не е оспорено от ответника, а и се
установява от представената с молбата на ищеца от 03.02.2022г. електронна (и- мейл)
кореспонденция, с която Катерина Георгиева- началник на отдел „Продажби
Трансформатори“ съгласно представените от ответника щатни разписания, е уведомила
служителите в отдела, че след закриването на длъжността на П. И. за обичайните дейности
по логистика ще отговаря г- жа А.М. В този смисъл са и показанията на свидетеля Виктор
Ивайлов Викторов- бивш служител на ответника, работил в отдела за снабдяване, който
изяснява, че преди уволнението му ищецът се занимавал с намиране на транспорт с цел
извършване на доставки от България за чужбина, като след прекратяване на трудовия му
договор ръководителят на отдела му уведомил останалите служители, че следва да се
обръщат към А.М за „справка и намиране на нови транспорти“, което те правели, тъй като у
тази служителка били останали контактите на транспортните фирми, с които П. работел.
Свидетелят изяснява, че въпросната служителка също била част от отдела, в който П.
работел, като се занимавала с „обмитяване, с митнически документи, с освобождаване на
доставките- тогава, когато има внос от чужбина, както и с освобождаване на стоката от
митницата, за да може да се вложи в производството.“ Съдът намира показанията и на този
5
свидетел, преценени по реда на чл. 172 ГПК, за добросъвестно депозирани и годни да
послужат за формиране на правосъдната воля по релевантни за спора въпроси, доколкото
същите са логични, последователни, ясни и безпротиворечиви, а и доколкото за
евентуалното оборване на истинността им никоя от страните, в т. ч. ищецът, довел този
свидетел, не е поискал своевременно събиране на други доказателства- както
непосредствено след разпита на свидетеля, така и в следващите две открити съдебни
заседания- на 17.06 и на 29.07.2022г., поради което именно заявеното от ищеца едва преди
последното проведено открито съдебно заседание доказателствено искане (а не довод, във
връзка с който е направно) е счетено за неоснователно като преклудирано.
Установява се, същевременно, от представената от ищеца с исковата молба
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност „специалист международен
транспорт“, че трудовите функции за длъжността се изразяват в проучаване на
транспортните услуги, комуникация със спедитори и превозвачи, изготвяне на
предварителни и окончателни оферти за транспорт, подбор на транспортните фирми за
превоз на стоките, съгласуване на договори за транспорт, изготвяне на документи за
заплащане на транспорта, организиране на експедицията на продукцията и оформяне на
документите по товаренето им, заявяване на колите за транспорт, осъществяване на
информационен обмен с клиентите, представителите и партньорите, контрол и доклад на
разходите по транспортния бюджет. Следователно, трудовите задъжления на ищеца, заемал
съкратената длъжност, са се изразявали в и изчерпвали с извършване на транспортната
логистика на предприятието, т. е. в организиране на фактическото осъществяване на
транспорта и в съставянето на документите, свъразани с него.
Функциите на служителката А.М, заемала съгласно представените от ответника
поименни щатни разписания длъжността „експерт продажби“, към която преминали и
трудовите функции на ищеца, се установяват от неопосрените показания на свидетеля
Виктор Ивайлов Викторов, съгласно които основната й дейност била свъразана с
митническите режими и процедури по внос и износ на стоките и влаганите при
производството им материали, което според настоящия съдебен състав са задължения,
съществено различаващи се от включените в съкратената длъжност на ищеца „експерт
международен транспорт“, доколкото последните съгласно представената длъжностна
характеристика се изразяват във фактическото осигуряване на транспорта на стоките и
свързаните с това контакти с клиенти и транспортни фирми, а дейността по освобождавне
на стоките от митницата, макар и отново свързана с превоза им, безусловно има редица
правни, административни, а и фактически особености, вкл. налагащи познаване на
специфичните нормативни правила в областта. Всичко това позволява да се формира
безпорен извод, че двете длъжности- съкратената и тази, към която са преминали нейните
функции, са съществено различаващи се- едната е с частноправна насоченост (към т. нар.
бизнес (транспортен) сектор), доколкото касае контакти с клиенти и превозвачи, а другата- с
публичноправна насоченост, доколкото е свързана с митническото обслужване на
доставките.
С оглед на това и съобразно трайно установената практика на касационната инстанция
(решение № 404 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2013 г., IV г. о., решение №
184/02.06.2011г. по гр.дело № 803/2010 г., ІV, решение № 168 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 5342/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. ГК, IV
ГО, решение № 13/06.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г. ГК, III ГО, решение №
34/16.02.2015 г. по гр. д. № 5826/2014 г., ГК, IV ГО, решение № 38 от 23.03.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 2098/2017 г., III г. о., ГК), следва да се приеме, че в случая е налице т. нар.
трансформация, при която трудовите функции на съкратената длъжност са преминали към
длъжност със съществено различаващи се такива, което е хипотеза на реално съкращаване
на щата.
6
С оглед на така възприетото от настоящата инстанция относно съществените различия
между задълженията, включени в съдържанието на съкратената длъжност, и тези,
характеризиращи длъжността „експерт продажби“, заемана от служителката А.М, поела
функциите и на съкратената, и при липсата на данни, а и на твърдения за други служители,
изпълняващи функции, идентични с или несъществено различаващи се от тези на уволнения
служител, следва да се приеме, че в случая извършването на подбор е само право, но не и
задължение на работодателя, поради което неизвършването му, което не е оспорено от
ответника, не обосновава незаконност на уволнението. В подкрепа на съжденията в този
смисъл за постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 404 от 6.01.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 1968/2013 г., IV г. о., решение № 282 от 1.09.2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено
по гр. д. № 110/2010 г., Решение № 167/ 09.04.2012 г. по гр. д. № 218/2011 г., IV г. о.,
Решение № 752/ 13.12.2010 г. по гр. д. № 1095/2009 г., IV г. о., решение № 625 от 1.10.2010
г. по гр. д. № 1773/2009 г. IV г. о. ВКС, решение № 139 от 28.07-2010 г. по гр. д. № 183/2009
г. IV г. о. ВКС и др., както и мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г.
При така изложените фактически и правни съображения и съобразно наведените от
ищеца конкретни доводи за незаконност на уволнението се налага извод, че ответникът
законосъобразно е упражнил субективното си потестативно право едностранно да прекрати
съществувалата с ищеца П. С. И. трудовоправна връзка, поради което искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от неговата основателност искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъдат отхвърлени,
което, от своя страна, обуславя невъзможността да бъде разгледано по същество заявеното в
условията на евентуалност- в случай на основателност на претенцията за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението, възражение на ответника за
прихващане на вземането му за възстановяване на заплатените обезщетения по чл. 220, чл.
222 и чл. 224 КТ със задължението му да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на
постановеното частично прекратяване на производството поради частично оттегляне на иска
по чл. 225, ал. 1 КТ разноски се следват единствено на ответника, комуто на основание
нормите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 936.00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, за
което по делото са представени доказателства, че е реално заплатено, и за което при
съобразяване нормите на чл. 7, ал. 1, ал. 2, т. 3 и § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предмета на предявените искове се
установява, че е под минималния размер на следващото се съобразно Наредбата
възнаграждение, поради което заявеното от името на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на хонорара се явява неоснователно.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
По арг. от нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК и с оглед изхода на спора в полза на съда не
следва да бъде присъждана държавната такса, дължима за разглеждане на предявените
искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на П. С. И., ЕГН
7
**********, обективирано в Заповед № 246/02.06.2021г. на ръководителя на „Е Х И“ АД,
ЕИК ............... (с предишно наименование „Х Х И К Б АД), за възстановяване на П. С. И. на
заеманата преди уволнението длъжност- „специалист международен транспорт“, отдел
„Продажби трансформатори“ в „Е Х И“ АД, и за осъждане на последното да заплати на П.
И. сумата от 6338.53 лева (след допуснато в проведеното на 20.05.2022г. открито съдебно
заседание изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 04.06.2021г. до
04.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 05.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК П. С. И., ЕГН **********, да заплати
на „Е Х И“ АД, ЕИК ............... (с предишно наименование „Х Х И К Б АД) сумата от 936.00
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8