Р Е Ш
Е Н И
Е №16
гр.Кюстендил,18.01.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито заседание на осемнадесети
декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Р.
С.
след като
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева гр.д.№90/2018г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано, след изпращането му по
компетентност от АС-Кюстендил, по исковата молба на П.Д.Ч., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, понастоящем пребиваващ в Затвора в гр.Б., ул.„* №*,
против Прокуратурата на Република
България, гр.С. бул.“** №*.
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на Ч. сумата от ** лева, търсена като
обезщетение за претърпени от Ч. неимуществени вреди, настъпили в резултат на
липса на правосъдие от действията и бездействията на Окръжна прокуратура - Перник,
изразяващи се в постановен незаконосъобразен отказ за възобновяване на НОХД
№1380/2007г. по описа на Районен съд-Перник по преписка с рег.№4633/2017г. по
описа на Окръжна прокуратура-гр.Перник, ведно със законната лихва за забава
върху сумата, считано от уведомяване за постановения отказ, а
именно–19.01.2018г., до окончателното изплащане.
Ищецът основава претенцията си на следните твърдения:
НОХД №1380/2007г. по описа на РС-Перник приключило с одобряване на споразумение
за прекратяване на наказателното производството, с което Ч. се признал за
виновен в извършване на престъпление, което в действителност не бил извършил,
но сключил споразумението под заплаха за своя живот и този на близките му. След
сключване на споразумението, Ч. решил да докаже своята невинност и при все, че
разполагал с доказателства за това с постановление от 19.01.2018г. на Окръжна
прокуратура (ОП)-Перник по преписка с рег.№4633/2017г. му било отказано
възобновяване на наказателното производство по делото. Според ищеца, така постановеният
отказ е незаконосъобразен, довел е до това, че Ч. лежи невинен в затвора и
търпи неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото му
достойнство, психическо и душевно страдание, напрежение, чувство на обреченост,
страх от това, че никога няма да излезе от затвора.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв.
Изразява становище за неоснователност на иска. Възразява ищецът да е доказал
незаконосъобразност на прокурорския акт, претърпяването на сочените в исковата
молба вреди и наличието на причинно-следствена връзка.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по
делото, становищата на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното от фактическа страна:
НОХД №1380/2007г. по описа на РС-Перник е
приключило с одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производството. Понастоящем делото е унищожено. В представеното по настоящото
дело постановление на ОП-Перник от 19.01.2018г. по преписка с рег.№4633/2017г.
по описа на същата прокуратура се съдържат данни, в посока, че одобреното на
31.10.2007г. споразумение е било сключено между П.Ч. и Районна
прокуратура-Перник и с него Ч. се е признал за виновен в извършването на
престъпление по чл.216 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание
„пробация“ за срок от 9 месеца. Пак от същото постановление става ясно, че на
29.01.2008г. Ч. е депозирал молба пред ВКС за възобновяване на наказателното
производство по НОХД №1380/2007г. по описа на РС-Перник, в която същият е
излагал доводи, че е подписал споразумението, с което се е признал за виновен в
извършване на престъпление по чл.216 ал.1 от НК, без да е бил действителният
автор на деянието и без да е знаел, че подписването му ще има за последица
отделно изтърпяване на остатък от предишно наказание „лишаване от свобода“, за
който е бил условно предсрочно освободен. Според постановлението на ОП-Перник,
с решение №149/17.04.2008г. по н.д.№112/2008г. по описа на ВКС, I НО, съдът е намерил искането за възобновяване на
наказателното производство за неоснователно, поради отсъствие на основанието по
чл.422 ал.1 т.3 от НПК, доколкото самият молител е признал, че за първи път,
едва пред ВКС е отрекъл да е автор на деянието. От мотивната част на
постановлението се установява още, че на 23.11.2017г. П.Ч. отново е подал
искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД №1380/2007г. по
описа на РС-Перник с идентични твърдения, а именно, че не е извършител на деянието,
за което с постигнал споразумение с РП-Перник, като с разпореждане от
05.12.2017г. на АС-София искането на Ч. е било оставено без разглеждане, като
просрочено – подадено след изтичане на шестмесечния срок по чл.421 ал.3 от НПК.
С постановлението от 19.01.2018г. на
и.ф. на окръжен прокурор на ОП-Перник, което се твърди, че представлява
незаконосъобразният акт, от който са произлезли претендираните от ищеца вреди,
е отказано да бъде изготвено искане за възобновяване на наказателното
производство по НОХД №1380/2007г. по описа на РС-Перник. Отказът е мотивиран с
отсъствието на което и да било от основанията по чл.422 ал.1 т.1-3 от НПК,
както и с това, че фактическите твърдения на *. – че не е автор на деянието, за
което е бил осъден – са идентични с исканията, изложени от него през 2008г.
пред ВКС, по които е налице произнасяне на този съд с окончателен съдебен акт.
Според показанията на разпитаните по
делото свидетели И.И., Н.Д. и А.И., през 2006г. П.Ч., И.И. и Н.Д. посетили
казино „**“ в гр.П. и докато играела на една от машинките Н.Д. натиснала
по-силно стъкления екран и стъклото се пукнало; охраната, крупиетата и
управителя на залата дошли и започнал скандал, при който Д. много се уплашила.
Това мотивирало Ч. да поеме отговорността за случилото се, като заявил, че той
е счупил стъклото. В последствие, според свидетелите, именно за това деяние,
което реално не е извършил, Ч. е понесъл наказание. Горепосочените свидетели,
както и свидетелката Г.Ч., съпруга на ищеца, твърдят, че след като поел вината
за счупеното стъкло, Ч. бил притискан и изнудван да заплати голяма сума за
повредата, включително – през 2009г. е бил нападнат и бит от непознати мъже,
причинили му наранявания и травма на главата.
От представена от ищеца епикриза,
издадена от „*-С., се установява, че на 12.01.2009г. П.Ч. е постъпил в
болницата за наблюдение и лечение по спешност, според анамнезата – след битова
травма на 11.01.2009г., изразяваща се в падане на леда и удряне на главата.
Болничният престой е продължил до 19.01.2009г., а окончателната диагноза е
„Контузио церебри.Контузио рег.окципиталис капитис“.
Според свидетеля Ал.И., който твърди да
е посещавал Ч. често в затвора, същият бил рухнал психически от това, че лежи
невинен. Свидетелката Н.Д. твърди, че от съпругата на Ч. знае, че той душевно
не се чувства добре, има чувство за малоценност и смята, че няма да излезе от
затвора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Поддържаното от ищеца незаконосъобразно
действие на орган на Прокуратурата на РБ, изразяващо се, според Ч., в отказ за
възобновяване на наказателно производството, не попада в никоя от хипотезите на
специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),
поради което исковата претенция намира правното си основание в общите
разпоредби на гражданския закон–ЗЗД и в частност в нормата на чл.49, според
която този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието
на нормата следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на
деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, за
задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по
чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй
като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия,
като тя е различна от договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на
виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. За да бъде ангажирана отговорността по
този текст, следва да бъде установено наличието на следните предпоставки:
възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия
да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата; наличие на елементите от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина. Не е необходимо да се установят конкретните лица,
осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената им
работа.
Несъмнено е, че окръжният прокурор е
лице, което по смисъла на чл.420 ал.1 от НПК, е оправомощено да прави искане за
възобновяване на наказателни дела, като Окръжната прокуратура е структурно
звено на Прокуратурата на Република България.
Установи се по делото, че и.ф. на
окръжен прокурор на ОП-Перник е издал постановление от 19.01.2018г. по преписка
с №4633/2017г., образувана по молба на П.Ч. за възобновяване на наказателното
производство по НОХД №1380/2007г. по описа на РП-Перник. С това постановление
прокурорът е отказал да изготви искане за възобновяване на наказателното дело,
а не да възобнови същото – както твърди ищецът, тъй като подобно действие
въобще не е включено в правомощията на този орган, а е от компетенциите на
съда.
Както се посочи по-горе, за да се
ангажира отговорността на възложителя на работата, съответното действие или
бездействие следва да бъде противоправно, т.е. в конкретния случай –
постановлението от 19.01.2018г. да съставлява незаконосъобразен прокурорски
акт. Данните по делото не могат да обосноват формирането на подобен извод.
Постановлението не е било предмет на обжалване. Дори в исковото производство да
може да се извършва преценка за законосъобразността му, следва да се приеме, че
същото е законосъобразно – постановено от компетентен орган и правилно по същество,
тъй като според поддържаните от Ч. твърдения – че не е извършител на деянието,
за което е сключил споразумение – не попадат в нито една от хипотезите на
чл.422 ал.1 т.1-т.3 от НПК, при наличието единствено на някоя от които
окръжният прокурор е компетентен да направи искане за възобновяване. Нормата предвижда следните случаи – т.1 –
когато някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението,
определението или разпореждането, се окажат неистински; т.2– когато съдия,
съдебен заседател, прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във
връзка с участието си в наказателното производство и т.3 – когато чрез разследване
се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда,
постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат
съществено значение за делото. Никоя от тези хипотези не е била налице, за да
може да се заключи, че постановеният отказ е бил незаконосъобразен.
Изложеното очертава извод за отсъствие
на една от кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на предявения
иск. Този извод не може да бъде променен от факта, че свидетелите по делото
твърдят, че им е известно, че Ч. не е извършител на деянието, тъй като
провеждането на съдебно дирене в исковото производство не е равнозначно на
разследване по смисъла на т.3 на чл.422 ал.1 от НПК.
Вън от горното, което е достатъчно, за
да обуслови неоснователност на иска, съдът ще маркира още няколко
обстоятелства, които препятстват уважаването на претенцията. Ч. твърди, че поради
незаконосъобразния отказ, лежи невинен в затвора и от това търпи вредите –
чувство на обреченост, страх, че никога няма да излезе от затвора и т.н. по
делото обаче, стана ясно, че с присъдата по НОХД №1380/2007г. по описа на
РС-Перник не му е било наложено наказание „лишаване от свобода“, а „пробация“.
Дори да е било постановено изтърпяване на остатък от наказание „лишаване от
свобода“, за който е бил предсрочно условно освободен, липсват доказателства за
това с каква продължителност е бил остатъкът, изтърпян ли е и кога, като в хода
на производството се отправя внушение, че и понастоящем Ч. търпи наказанието
„лишаване от свобода“, наложено му по делото, чието възобновяване е отказано.
При всяко положение обаче, изтърпяването на наложеното по делото на РС-Перник
наказание – „пробация“ за срок от 9 месеца, което изтърпяване е факт, както
твърди самият ищец в уточняващата си молба от 27.03.2018г. (л.24 от делото) и
свързаните с това негативни психически и емоционални преживявания, няма как да
се намират в причинно-следствена връзка с отказа, съдържащ се в постановлението
от 19.01.2018г., тъй като е логически немислимо вредите от дадено действие да
се проявят в обективната действителност преди осъществяването на самото
действие.
В контекста на изложеното, предявеният
иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Неоснователна е и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.
Ответникът е представляван в
производството от главен юрисконсулт Е.З.. Същият е претендирал присъждане на разноски.
На основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, на общо основание на ответника –
юридическо лице - следва да се присъдят разноски за юрисконсулт, които,
съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и с оглед неголямата фактическа и правна сложност на делото,
следва да бъдат в размер на *** лева.
На ищеца, с оглед неоснователността на
иска, не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло,
като неоснователен, предявения от П.Д.Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
понастоящем пребиваващ в Затвора в гр.Б., ул.„* №*, против Прокуратурата на Република България,
гр.С. бул.“**” №*, иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на Ч. сумата от *лева,
търсена като обезщетение за претърпени от Ч. неимуществени вреди, настъпили в
резултат на липса на правосъдие от действията и бездействията на Окръжна
прокуратура - Перник, изразяващи се в постановен незаконосъобразен отказ за
възобновяване на НОХД №1380/2007г. по описа на Районен съд-Перник по преписка с
рег.№4633/2017г. по описа на Окръжна прокуратура-гр.Перник, ведно със законната
лихва за забава върху сумата, считано от уведомяване за постановения отказ, а
именно–19.01.2018г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.Д.Ч., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, понастоящем пребиваващ в Затвора в гр.Б., ул.„* №*, да заплати
на Прокуратурата на Република България, гр.С. бул.“*” №*сумата от *** лева (* лева), представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София в 2-седмичен срок, считано от датата на връчване на
препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: