№ 307
гр. Стара Загора , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501436 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.413, ал.2 от ГПК във връзка с чл.417,
ал.2 и чл.418 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила частна жалба
от „У.Б.” АД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
пълномощника АД „Д., М., Р.-С.” против Разпореждане №260321/14.04.2021
г., постановено по ч.гр.д.№92/2021 г. на Районен съд – Гълъбово, с което е
отхвърлено подаденото от кредитора заявление по чл.417, ал.2 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, поради неотстраняване на нередовности в заявлението в
указания от съда срок.
Частният жалбоподател излага мотиви, с които оспорва основателността на
постановения съдебен акт като приема, че връчването на съобщението, ведно
с Разпореждането, с което се дават указания за изпълнение е връчено на
адреса, който не съвпада с посочения от заявителя съдебен адрес за
призоваване и съобщения. Счита, че срокът за изпълнение на указанията на
съда е спазен, а нередовностите по заявлението са отстранени. Въз основа на
твърденията си, моли настоящия въззивен състав, да отмени обжалвания акт и
да постанови нов, с който да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение за цялото вземане. Претендира за присъждане на разноски,
направени в настоящото съдебно производство в размер на 15,00 лева –
1
държавна такса.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
взе предвид материалите по първоинстанционното дело, намери за
установено от фактическа страна следното:
Частно гражданско дело №92 по описа за 2021 г. на Районен съд – Гълъбово
е образувано по заявление, подадено от процесуалния представител – адв. Д.
на заявителя „У.Б.” АД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от законните представители – Т.П. и Д.В. с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417,
ал.2 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги и издаване на
изпълнителен лист срещу С.Р.М. от ***. Претендира се длъжникът да заплати
процесното вземане в общ размер на стойност 579,79 лева, от които: 463,37
лв.- главница ; 22,65 лв.- договорна лихва върху редовна главница за периода
от 15.06.2020 г. до 24.10.2020 г.; 21,77 лв.- лихва за забава за периода от
24.10.2020 г. до 15.03.2021 г. ; 72,00 лв. – дължими разходи за уведомяване и
законна лихва от 16.03.2021 г. ( датата на подаване на заявлението в съда) до
окончателното изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на
разноски, направени в първоинстанционното производство в размер на 25,00
лева – държавна такса и 60,00 лева – адвокатско възнаграждение, с включен
данък върху добавена стойност ( ДДС).
В заявлението е посочено, че вземането произхожда от сключен между
заявителя „У.Б.” АД и длъжника С.Р.М.- Договор за кредитна карта за
физически лица с номер CCIR-460-00046-2018 от 18.10.2018 г. въз основа на
извлечение от 16.03.2021 г. от счетоводните книги на дружеството по
договора. Със сключения договор, банката е предоставила на
кредитолучателя кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 500 лева, а от
своя страна длъжникът се е задължил да погася изискуемите погасителни
вноски в определения между страните срок. Бил уговорен и месечен лихвен
процент през срока на действие на договора в размер на 1.00 %. Минималната
погасителна вноска, която длъжникът следвало да заплаща ежемесечно била в
размер на 15,00 лева.
2
Поради неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, който
преустановил погасяването им за през месец Май – 2020 г. , банката
упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
съгласно Общите условия на Договора, за което длъжникът бил уведомен на
16.11.2020 г. чрез връчване на покана за доброволно изпълнение. Чрез
поканата , г-жа М. е приканена в 14-дневен срок от получаването й да погаси
съществуващото задължение в пълен размер.
Към заявлението е приложено извлечение от счетоводни книги, което
конкретизира процесното вземане.
С Разпореждане от 18.03.2021 г. на Районен съд – Гълъбово е указано на
заявителя в 3-дневен срок от получаването на съобщението да отстрани
нередовностите в заявлението, които се изразяват в следното: да се уточнят
сумите в размер на 22,65 лева и 21,77 лева като се заяви дали представляват
договорна или законна лихва, както и в какъв размер (процент) са начислени,
върху какви главници и на какво основание се претендират.
Във връзка с дадените указания от съда е постъпила молба от „У.Б.” АД по
електронната поща на районния съд, с която са изпълнени указанията на съда
по частно гражданско дело №92/2021 г. като са уточнени сумите, размерът им
и на какво основание и върху какви главници са начислени. Приложените
документи към молбата са подписани чрез електронната услуга за
електронните подписи, достъпни чрез квалифициран електронен подпис (
КЕП).
С обжалваното в настоящото въззивно производство Разпореждане с
№260321/14.04.2021 г. на Районен съд – Гълъбово, съдът е отхвърлил
подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.417 от ГПК против длъжника С.Р.М., поради неотстраняване на
нередовностите му в срок. За тази своя констатация е приел, че тридневният
срок за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 29.03.2021 г., тъй като
съобщението било редовно връчено на заявителя на 26.03.2021 г. При това
положение е приел , че заявлението следва да бъде отхвърлено. Относно
подадената по имейл молба, съдът счита, че не е саморъчно подписана от
подалото лице и е подадена извън законоустановения срок.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок против
подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес от
обжалване, тъй като депозираното от нея заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено. Жалбата има изискуемото
от закона съдържание, поради което е допустима. Същата се явява частично
основателна поради следните съображения на съда:
Кръгът на обстоятелствата, които съдът проверява в производството по
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, е очертан в разпоредбата на чл.418, ал.2 и ал.3 от
ГПК. Освен проверка на редовността от външна страна, съдът следва да
извърши проверка и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. В принципен аспект са познати два варианта, при които един банков
кредит става предсрочно изискуем. Първата алтернатива се свежда до това
предсрочната изискуемост да настъпва автоматично ( след неплащане на
определен брой погасителни вноски), а втората – след като бъде изразена воля
от страна на кредитора. Коя от двете възможности ще бъде използвана зависи
от съгласието на страните, което трябва да бъде закрепено в самия договор за
кредит. В случая страните са уговорили настъпването на изискуемостта на
кредита след изразена воля от страна на кредитора при „неизпълнение на
което и да е задължение на кредитополучателя по Договора и Общите
условия” като прекратяването е едностранно без предизвестие по вина на
кредитополучателя и банката има право да пристъпи към събиране на
вземането си – т.10.3.5 във връзка с т.11.1.2 от Условията по договор за
кредитна карта. С оглед преустановяването на погасяването на задълженията
на длъжника през месец май 2020 г. , банката е упражнила правото си да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем и е подала заявление по
чл.417, т.2 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение относно целия
неиздължен остатък от кредита, като се позовава на твърдението, че от дата
16.11.2020 г. длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
В настоящия случай, настоящият въззивен състав намира за неправилен
извода на районния съд, че заявителят не е изпълнил дадените указания за
4
отстраняване на нередовностите в тридневния срок на заявлението и, че
заявителят е бил редовно уведомен за Разпореждане №260321/14.04.2021 г. по
ч.гр.д. №92/2021 г. на Районен съд – Гълъбово.
От съдържанието на подаденото от името на „У.Б.” АД заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение се установява,че същото
изхожда от процесуален представител на страната – адвокат В.К. Д..
Съответно е посочен и съдебен адрес за призоваване и съобщения, а именно:
***. Видно от приложеното по делото съобщение ( лист 40 от производството
по ч.гр.д.№92/2021 г.) , длъжностното лице е отбелязало, че призовката е
връчена на 26.03.2021 г. на адреса на дружеството, а не на посочения съдебен
адрес за призоваване и съобщения, който изрично е опоменат в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Съгласно изричната разпоредбата на чл.39,ал.1 ГПК, когато страната има
пълномощник по делото, връчването се извършва на него. Тоест при наличие
на упълномощен представител по делото, съдът е длъжен да връчи
съобщението именно на него, а не на адреса на страната. В този смисъл е
Решение №292 от 13.10.2014 на Върховния касационен съд по гр.д.
№2938/2014 г. В него се излага следното: „Понастоящем законодателят
урежда начините на връчване, предвидени в чл.43 от ГПК - може да се
извърши лично, чрез трето лице, чрез прилагане на съобщението към делото,
чрез залепване на уведомление или чрез публично обявление. Законодателят
предпочита личното връчване към което е приравнено и връчването на
представител. Към който и да е от другите начини на връчване се пристъпва
само ако връчването не може да бъде извършено лично. Именно поради това в
чл.39, ал.1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по
призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако
страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по
делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или
съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез
упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по
чл.46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността
на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или
съобщението лично.”
5
Следователно единственото изключение от разглеждания принцип е в
случаите, когато е извършено връчване лично на страната. Тъй като се касае
за връчване на юридическо лице, за да се приеме, че има извършено лично
връчване, то трябва съобщението да е получено от законния представител на
дружеството, което в случая не е направено. Съобщението е връчено не на
законните представители на дружеството, а на друго лице, което е
недопустимо при наличието на упълномощен процесуален представител. В
процесния казус не сме изправени пред хипотеза, при която призовката е
връчена на законен представител. Разпоредбата на чл.39, ал.1 от ГПК е
категорична и същевременно стова и общоприложима за всички граждански
съдопроизводства, че връчването на съдебни съобщения и призовки се
извършва на посочения от страната по делото адресат, или на адреса на
нейния пълномощник. При посочен от страната пълномощник и съдебен
адрес, връчването според съдебната практика следва да се извърши
именно на него и посоченият адрес в заявлението, какъвто е и
настоящият случай.
Поради така изложените съображения, въззивният съд намира, че
процесното съобщение не е редовно връчено на съдебния адрес и на
пълномощника, поради което обжалваното Разпореждане се явява
неправилно и незаконосъобразно. Районният съд погрешно е приел, че не са
отстранени нередовностите в заявлението, като е изтекъл указания от него
тридневен срок и като последица от това е отхвърлил подаденото заявление.
В случая дадените указания са изпълнени от страна на заявителя въпреки, че
съобщението не е връчено на посочения съдебен адрес и молбата е постъпила
електронно по пощата на районния съд.
Предвид гореизложеното и с оглед посоченото в заявлението и в
извлечението от счетоводните книги се приема, че заявлението е редовно от
външна страна и отговаря на изискванията по чл.412 от ГПК. Приложеното
извлечение от счетоводните книги следва да е в съответствие с разпоредбата
на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, съгласно която
извлечението следва да съдържа най-малко информация за броя на вноските,
които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично
погасени, и общият размер на просрочената сума ; за общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
6
включваща главница и непогасената договорена лихва; размерът на
обезщетението за забава за просрочените плащания. Видно от извлечението
са посочени изискуемите реквизити.
С оглед на всичко изложено до тук следва да бъде отменено обжалваното
Разпореждане и да се постанови нов съдебен акт, съгласно който да се издаде
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и
издаване на изпълнителен лист за процесното вземане в общ размер на 507,
79 лева и не следва да бъде уважено вземането в размер на 72,00 лева,
представляващо разходи за уведомяване на длъжника. Искането за
присъждане на сумата от 72,00 лева – разноски за уведомяване, противоречи
на закона. Противоречието със закона е налице, тъй като разпоредбата на
чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Нормата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредитора да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Действията, свързани с управлението на кредита
представляват съвкупността от действията по администриране на точното
изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит. Поради
тази причина искането за присъждане на разноски за уведомяване
противоречи на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит. Именно в
тази част, подаденото от заявителя „У.Б.” АД заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ат ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника С.Р.М., с което се претендира сумата от
72,00 лева – разходи за уведомяване следва да бъде отхвърлено. Поради
това , Разпореждането в тази му част следва да бъде потвърдено.
Ето защо не може да се приеме, че е налице основание за отхвърляне на
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за вземането в общ размер на 507,79 лева.
Относно искането за присъждането на разноски в настоящото съдебно
производство не следва да се уважи, тъй като производството се развива без
участието на длъжника.
Воден от изложените съображения, Старозагорският окръжен съд
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ отчасти Разпореждане №260321/14.04.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 92/2021 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отказано
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист в полза на „ У.Б.” Б. със седалище и адрес на управление:
*** против длъжника С.Р.М. от *** в частта му за сумата от 507,79 лева.,
като неправилно и незаконосъобразно в тази му част и вместо това:
ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за НЕЗБАВНО изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на
заявителя „У.Б.” АД ; ЕИК: *** със седалище и адрес на управление *** със
законни представители: Т.А.П. и Д.В. чрез проц. представител В.Д. против
С.Р.М. от *** , *** за процесното вземане на обща стойност 507,79 лева, от
които сумите от: 463,37 лева – главница; 22,65 лева – договорна лихва за
периода от 15.06.2020 г. до 24.10.2020 г.; 21,77 лв. – лихва за забава за
периода от 24.10.2020 г. до 15.03.2021 г. ; ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 16.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 74.44 лева., съразмерно уважената част на
заявлението – разноски, направени пред районния съд, произхождащо от
сключен между страните Договор за кредитна карта на физически лица с
номер CCIR-460-00046-2018 от 18.10.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането в останалата му част.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на РС-Гълъбово за издаването на горепосочената
Заповед.
Определението е окончатeлно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8