РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Силистра, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100469 по описа за 2021 година
Ищцата К. И. Г. твърди, че на 04.01.2020 г. в качеството си на заемател сключила с
ответника договор за паричен заем Standart 30 № .........., по силата на който бил
предоставен заем в размер на 2000 лв., който тя се задължила за върне на 15 месечни вноски
в срок до 29.03.2021 г. заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 40,32 %
годишно и при уговорен годишен ГПР в размер на 49,50 %. Договорът съдържал клауза за
заплащане на такса за допълнителна услуга – „експресно разглеждане на заявката“, в размер
на 1469,10 лв., която била разсрочена чрез включването в месечните погасителни вноски.
Счита, че тази клауза е нищожна поради противоречието с добрите нрави и заобикаляне на
закона (поради невключване на таксата при изчисляване на посочения в договора ГПР,
който заедно с нея би надхвърлял максимално допустимия законов размер), поради което
моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 685,58 лв., представляваща недължимо
платена на това основание сума, включена във вноските за периода от 03.02.2020 г. до
01.08.2020 г., заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.03.2021 г., до окончателното плащане. Изтъква доводи за нищожност и
на други клаузи от договора за кредит, както и на целия договор на основание чл. 22 във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, а също така счита, че спорната такса е уговорена в
противоречие със забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Претендира направените по делото
разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът „Вива Кредит“ ООД изразява становище за неоснователност на иска,
поради което моли съда да го остави без уважение. Счита, че договорът за кредит не
1
нарушава изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, тъй като предвижда фиксиран (а
не променлив) лихвен процент, посочва ГПР (в който по дефиниция не се включват
евентуалните неустойки, възникващи при неизпълнение на задължения по договора), както
и размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (а според
практиката на съда на ЕС не било необходимо погасителният план да съдържа информация
за съотношението главница/лихва във всяка погасителна вноска). Счита, че таксата за
експресно разглеждане на документите представлява доброволна допълнителна услуга, а не
такса за отпускане на кредита, за неговото усвояване или управление. Тъй като тази такса
ангажирала кредитора с ангажимент за по – бърза реакция, тя представлявала цена на
услугата и подлежала на свободно договаряне между страните по реда на чл. 9 ЗЗД. Тъй
като клиентът доброволно избрал да се възползва от тази услуга, нейната стойност не
следвало да се включва в размера на ГПР.
В срока за отговор ответникът предявява насрещни претенции срещу ищцата, приети
за съвместно разглеждане в настоящото производство с разпореждане от 19.08.2021 г.
Твърди, че на 12.08.2021 г. К. ИВ. Г. сключила с дружеството още един договор за паричен
заем Standart 30 № 5628440, по силата на който бил предоставен заем в размер на 2800 лв.
(чрез който погасила задълженията си по предходния договор за заем), която сума тя се
задължила да възстанови на 15 месечни вноски заедно с уговорената договорна лихва от
40,32 % годишно и заедно с такса за експресно разглеждане на документите, разсрочена в
погасителните вноски. Твърди, че заемателката не заплатила нито една от вноските по заема
си, поради което с исковата молба кредиторът прави изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост на задълженията по него и моли съда да осъди ответницата да му заплати
главница по договора за заем в размер на 2800 лв., договорна лихва за периода от 11.09.2020
г. до 08.06.2021 г. в размер на 698,03 лв., законна лихва за забава за периода от 12.09.2020 г.
до 08.06.2021 г. в размер на 60,22 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на
постъпване на исковата молба в съда - 11.06.2021 г., до окончателното плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Предявените насрещни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и
2 ЗЗД, чл. 92, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК.
В предоставения срок за отговор ответницата по насрещния иск признава
единствено претенцията за присъждане на предоставената по договора за заем главница,
като оспорва исковете в останалата им част. Изразява становище за нищожност на
сключения договор за кредит поради противоречието му с добрите нрави, произтичащо от
особено високия размер на общо дължимите от заемателя плащания на фона на
предоставената главница. Счита също така, че договорът е нищожен поради неспазването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в резултат на неточното посочване на ГПР по кредита, произтичащо
от несъобразяването на таксата за експресно разглеждане на документите и на неустойката
за неосигуряване на обезпечение при неговото определяне.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
2
По делото е представен договор за договор за паричен заем Standart 30 № 5577791 от
01.04.2020 г., от който е видно, че ответникът в качеството си на заемодател е предоставил
на ищцата в качеството на заемател заем в размер на 2000 лв., а последната се е задължил
да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва (40,32 % на
годишна база) на 15 месечни погасителни вноски в срок до 29.03.2021 г. С чл. 2, ал. 2 от
договора страните се уговорили за предоставяне на допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документите за одобрение на заема срещу такса от 1469,10 лв., чието
плащане било разсрочено на равни части във всяка погасителна вноска. Процесният договор
изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а според §1, т. 1 ДР към ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България; същевременно чл. 19, ал. 5 ЗПК определя като
нищожни клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 максимални размери на
ГПР, а чл. 21, ал. 1 ЗПК - всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон.
Разгледани в светлината на цитираните правни норми, изложените факти обосновават
нищожност на клаузата за начисляване на такса за експресно разглеждане на документите по
договора за заем поради въвеждането в договора с цел да бъде заобиколена забраната по
чл. 19, ал. 4 ЗПК досежно максималния размер на ГПР чрез предвиждането на плащания за
допълнителни услуги по договора, които са представени формално като поискани от самия
длъжник. Този извод се налага поради особено високия размер на таксата за експресно
3
разглеждане на документи при съпоставянето със стойността на самия кредит (таксата е
съизмерима с размера на кредита), със стойността на възнаградителната лихва (таксата е
повече от два пъти по – висока от нея), както и изобщо с размера на такси от подобно
естество при конкретните социално – икономически условия в страната. Основната
престация на заемателя по договора за кредит - възнаграждението за предоставения заем, се
явява договорната лихва, поради което е недопустимо стойността на допълнителните услуги,
чието ползване той е заявил и които имат второстепенен характер спрямо предмета на
договора, да е съпоставима, а в случая дори да надхвърля повече от два пъти
възнаграждението, дължимо за основната предоставена услуга, без която отпада
необходимостта от предоставянето и на допълнителните такива. Преценяването на тази
необичайно висока такса за експресно разглеждане на документи в съвкупност с посочената
в договора стойност на ГПР (49,50%) сочи на извод, че целта на въвеждането е
получаването на плащания по договора, които превишават максималният предвиден в
закона размер на разходите по кредита по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като е очевидно, че
привидната услуга, за които тези плащания се дължат, не би могла при конкретните
социално – икономическите условия в страната да възлезе на посочената в договора
стойност. Изводът, че клаузата за експресно разглеждане на документи прикрива
допълнителна възнаградителна лихва по договора за заем се потвърждава от разсрочване на
задължението за заплащането във времето под формата на погасителна вноска и най –
вече – от отпадането след рефинансирането на кредита, осъществило се според ответника
чрез средствата от нов договор за заем, сключен на 12.08.2020 г. Еднократно начислената
такса за услуга се дължи в пълен размер без оглед на предсрочното плащане на главницата
по кредита, докато предсрочното погасяване препятства начисляването на
възнаградителната лихва върху нея, тъй като отпада основанието, на което тя се дължи. В
конкретния случай предсрочното погасяване на кредита е послужило на кредитора като
основание да не изисква от длъжника си заплащането на тази част от таксата за експресно
разглеждане на документи, включена в погасителните вноски от № 8 до № 15, което
разкрива действителната същност на посоченото плащане – лихва за ползването на заема, а
не възнаграждение за еднократно извършена услуга.
Дори да се приеме, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи не заобикаля забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, същата би се оказала неравноправна
на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП (поради което и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП),
тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Този извод следва от обстоятелството, че при подписването на
договора за кредит заемателят не е разполагал с паричен ресурс от 2000 лв., въпреки което
си е позволил да договори и по – точно да поиска предоставянето на услуги, многократно
надвишаваща по стойност лихвата по кредита и съизмерими със стойността на самия
кредит. Казаното квалифицира клаузата като уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
неговите права и задължения и тези на търговеца или доставчика, поради което
нищожността , регламентирана в чл. 146, ал. 1 ЗЗП, представлява частен случай на
4
нищожност на договорите поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД),
приложима в отношенията, възникнали между потребител и търговец.
Поради нищожността на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи, искът за възстановяване на действително заплатената такава в размер на 685,58
лв. се явява основателен и като такъв следва да се уважи заедно с акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава. В тази ситуация разглеждането на доводите на
ищцата за нищожност на други клаузи от договора за кредит се явява излишно, тъй като не е
направено искане за възстановяване на суми, недължимо платени въз основа на поети чрез
тях задължения.
По делото е представен и договор за паричен заем Standart 30 № 5628440 от
12.08.2020 г., от който е видно, че ищецът по насрещния иск в качеството си на заемодател
е предоставил на ответницата в качеството на заемател заем в размер на 2800 лв., а
последната се е задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна
лихва (40,32 % на годишна база) на 15 месечни погасителни вноски в срок до 05.11.2021 г.
(чрез този заем е рефинансиран предходния такъв). Този договор, както и предходния, също
включва клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на
2056,80 лв., както и неустойка за неосигуряване на обезпечение в размер на 1371,15 лв.
(такава клауза съдържа и първият договор за заем). Чл. 9, ал. 2 от договора предвижда, че
при забава в пращането на задълженията на заемателя той дължи законна лихва върху
дължимата суми за всеки ден на забавата, а според ал. 3 от същата клауза при забава с
продължителност над 90 дни заемодателят може да обяви за предсрочно изискуемо цялото
задължение. Ответницата по насрещния иск не оспорва твърденията на кредитора, че не е
заплатила нито една вноска по договора за кредит, поради което следва да се приеме, че към
момента на предявяването на насрещния иск, чрез който е отправено изявления за обявяване
предсрочна изискуемост на задълженията по договора – 11.06.2021 г., тя се е намирала в
просрочие по – дълго от 90 дни, т.е. съществували са предпоставките да бъде отнето
предимството на първоначално уговорения срок за връщане на предоставената в заем сума.
При тези условия ответницата по насрещния иск следва да възстанови на заемодателя
главницата по договора за кредит в размер на 2800 лв., договорна лихва за периода от
11.09.2020 г. до 08.06.2021 г. в размер на 698,03 лв., законна лихва за забава за периода от
12.09.2020 г. до 08.06.2021 г. в размер на 59,63 лв., както и законна лихва върху главницата
от датата на постъпване на исковата молба в съда - 11.06.2021 г., до окончателното
плащане. Посочените размери на вземанията за договорна и законна лихва съответстват на
изчисленията на вещото лице по назначената експертиза, като е налице минимално
разминаване по размера на дължимата законна лихва, поради което искът за нейното
присъждане следва да се отхвърли като неоснователен за сумата над 59,63 лв.
Съдът не споделя възраженията на ответницата по насрещния иск за нищожност на
договора за заем от 12.08.2020 г. поради противоречието му с добрите нрави, произтичащо
от особено високия размер на общо дължимите от заемателя плащания на фона на
предоставената главница. Както бе посочено чл. 19, ал. 5 ЗПК определя като нищожни
5
клаузи за разходи по договор за кредит, които водят до надвишаване на максималния ГПР
по чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. самият закон предвижда нищожност единствено на клаузите, които
нарушават въведеното законово ограничение, а не на целия договор, каквото е становището
на ответната страна. Клаузи, които водят до надхвърляне на допустимите по закон разходи
по кредита, несъмнено противоречат на добрите нрави, но последиците от тяхната
порочност следва да се изведат от специалната регламентация на закона, при положение че
съществува такава, а не чрез прилагането на по – общата норма на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
при чието действие нищожността на целия договор би могла да се обяви след извършване на
преценка доколко сделката би била сключена и без недействителните части (чл. 26, ал. 4
ЗЗД).
Става ясно също така, че посоченият в договора ГПР не съответства на
действителния такъв, тъй като не включва таксата за експресно разглеждане на документи и
неустойката за неосигуряване на обезпечение (която по мнението на съда също прикрива
уговорка за по – висок лихвен процент по кредита), но съдът счита, че тази некоректност не
представлява основание за недействителност на целия договор на основание чл. 22 във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, според който клаузите,
които завишават ГПР над нормата по ал. 4 се явяват нищожни, без тази нищожност да се
отразява на валидността на останалата част от договора. В конкретния случай условието по
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР по договора за заем е спазено, като таксата за
експресно разглеждане на документи и неустойката за неосигуряване на обезпечение не са
отразени в него поради формалното им несъответствие с визираните в чл. 19 и §1, т. 1 от ДР
на ЗПК разходи; същевременно дължимите суми за такса и неустойка са ясно посочени в
документа и са включени в размера на общата сума, която е отбелязано, че заемателят
следва да възстанови на своя съконтрахент. При тези данни става ясно, че правото на
потребителя да бъде отнапред осведомен за плащанията по кредита не е нарушено, така че
защитата му срещу коментираните по – горе незаконосъобразни клаузи следва да се
осъществи чрез съобразяване на тяхната нищожност, а не чрез обявяване
недействителността на целия договор за кредит заради един реквизит, чието некоректно
отразяване се компенсира от наличието на достатъчно информация за плащанията, които
длъжникът следва да предприеме. Директива 2008/48/ЕО, на която ответницата по
насрещния иск се позовава, не засяга въпросите за недействителността на договорите за
потребителски кредит, поради което от нея не могат да се черпят аргументи, че неточното
посочване на ГПР в договора е равносилно на липсата на такъв и че това само по себе си
влече нищожност на целия договор.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът по първоначалния иск следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, а на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА той следва да заплати на процесуалния представител адв. П. Й.
Н. адвокатски хонорар в размер на 300 лв. На същото основание в полза на ищеца по
насрещния иск следва да се присъдят разноски в размер на 142,33 лв. за държавна такса, 500
лв. за адвокатски хонорар и 200 лв. за експертиза, като разноските за адвокатско
6
възнаграждение не следва да се намаляват поради прекомерност поради съответствието им с
минималните размери по НМРАВ. Дължимите от ответницата по насрещния иск разноски
не следва да се редуцират съразмерно на оттеглената част от насрещните претенции на
„Вива Кредит“ ООД, тъй като оттеглянето е сторено още преди насрещната искова молба да
бъде изпратена за писмен отговор. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235
ГПК, Силистренски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. С., район Л.
7, бул. „Д. Н.“ № .., бл. АТЦ „С. център“, ет. ., офис ..., представлявано от Д. С. Д. да заплати
на К. И. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Вл. В. № ., вх. ., ет. ., ап. ..сумата от 685,58 лв.
(шестстотин осемдесет и пет лв. и 58 ст.), представляваща недължимо платена сума по
договор за паричен заем Standart 30 № .........от 04.01.2020 г. под формата на такса за
експресно разглеждане на документи, включена във вноските за периода от 03.02.2020 г. до
01.08.2020 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.03.2021 г., до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА К. И. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. В. № 2, вх. ., ет. ., ап. . да
заплати на „Вива Кредит“ ООД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., район Л. 7, бул.
„Д. Н. № .., бл. АТЦ „С. ц.“, ет. ., офис .., представлявано от Д. С. Д., главница по договор за
паричен заем Standart 30 № ........от 12.08.2021 г. в размер на 2800 лв. (две хиляди и
осемстотин лв.), договорна лихва за периода от 11.09.2020 г. до 08.06.2021 г. в размер на
698,03 лв. (шестстотин деветдесет и осем лв. и 3 ст.), законна лихва за забава за периода от
12.09.2020 г. до 08.06.2021 г. в размер на 59,63 лв. (петдесет и девет лв. и 63 ст.), както и
законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда -
11.06.2021 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
присъждане на законна лихва за сумата над 59,63 лв.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С., район Л. 7,
бул. „Д. Н.“ № .., бл. АТЦ „С. център“, ет. ., офис .., представлявано от Д. С. Д., да заплати
на К. И. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. В. № ., вх. ., ет. ., ап. ..направените по делото
разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С., район Л. 7,
бул. „Д.Н.“ № .., бл. АТЦ „С. център“, ет. ., офис .., представлявано от Д. С. Д., да заплати на
адв. П. Й. Н. с ЕГН ********** адвокатски хонорар за осъщественото от него процесуално
представителство спрямо ищцата в размер на 300 лв. (триста лв.).
ОСЪЖДА К. И. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. В. № ., вх. ., ет. ., ап. ..да
заплати на „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ........и адрес на управление: гр. С., район Л. 7, бул.
„Д. Н.“ № .., бл. АТЦ „С. център“, ет. ., офис .., представлявано от Д.С. Д., направените по
делото разноски в размер на 142,33 лв. (сто четиридесет и две лв. и 33 ст.) за държавна
7
такса, 500 лв. (петстотин лв.) за адвокатски хонорар и 200 лв. (двеста лв.) за експертиза
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8