Р Е Ш
Е Н И Е
№ 80
гр.П., 11.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският
районен съд, в публично заседание
на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при
секретаря М. А., като разгледа докладваното от
с ъ д и я т а АНД № 67 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на М. К.М. ***-0321-001279/02.11.2017 г. на Началника на РУ Полиция П.,
с което и на осн.175,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП са му
наложени административни наказания глоба
в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 м.
за това, че „на 27.09.2017 г., около
13.30 ч., в с. С., общ.П., на ул.“Г. Д.“ пред хранителен магазин „Карабаневи“ в посока от
с.З. С. към гр.П., управлява л.а.“Опел Астра“,
червен на цвят с рама № WOLOTGF35X*****,
без да е регистрирана по надлежния ред и без поставени табели с рег. номер на
определените за това места. При проверката водачът не представя СУМПС и
контролен талон“ - нарушение
по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата не се оспорва извършеното нарушение, но се навежда довод за изтекла
давност, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно. В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът
по жалбата – РУ Полиция П., редовно уведомен, не изпраща процесуален
представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна
прокуратура Т., ТО П. уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат
представител.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
процесуално допустима. На 27.09.2017
г. управлявал червен на цвят л.а.“Опел Астра“, когато
около 13.30 ч. в центъра на с.С., общ.П. бил спрян за проверка от полицейски патрул.
След установяване самоличността на водача и рамата на управлявания от него
л.а., било констатирано, че същият не е
регистриран по надлежния за това ред, както и липсват поставени регистрационни табели
на обозначените за това места; освен това водачът не представил СУМПС и контролен
талон. При тези обстоятелства актосъставителя И.Д.И. приел,
че водачът М. е осъществил състава на административно нарушение по чл.140,ал.1
от ЗДвП, за което му съставил АУАН №
1153 /приложен/,който бил подписан от нарушителя с нечетливи за съда възражения,
след което било издадено и атакуваното НП № 17-0321-001279/02.11.2017 г. на Началника
на РУ ”Полиция” П., връчено лично едва на 11.03.2020 г. /т.е. само 8 месеца
преди изтичане на абсолютния 3 годишен давностен срок по чл.81,ал.3,вр. с
чл.80,ал.1,т.5 НК, към който препраща чл.11 от ЗАНН, съгласно и задължителните
указания за съдилищата дадени в т.2 от ТР №1/27.02.2015 г. на ОСНК и ОС на II колегия
на ВАС/.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в
с.з. актосъставител И.И. и
св.Д.Д., както от приложените и приобщени по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от нарушителя.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Съдът
намира, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издадено НП са
необосновани и се не подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото
доказателства, като от друга страна констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност за вмененото като извършено нарушение
е допуснато нарушение материалния закон, водещо до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание, респ. и до отмяна на
атакуваното в НП, поради следното:
Съгласно
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което противоречи на установения ред, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо, поради което в административнонаказателното производство
следва да се установи има ли деяние, което да осъществява състав на
административно нарушение, извършено ли е това деяние от лицето, посочено като
нарушител и дали това лице е извършило деянието виновно. Следователно, за да бъде
налице административно нарушение, е необходимо да са налице всички елементи, визиращи конкретния нарушен състав,
като липсата на който и да било от тези елементи, означава липса на
административно нарушение, което би довело до отпадане на административно-наказателната
отговорност. В конкретния казус, според административнонаказващия орган,
нарушението на жалбоподателя е в това, че на установената дата е управлявал л.а.“Опел Астра“,
червен на цвят с рама № WOLOTGF35X***, който не е
регистриран по надлежния ред и е без поставени табели с регистрационен номер. В АУАН и НП се сочи
като нарушена разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП, за нарушение във връзка с
която е приложена санкция, определена по реда на чл.175,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Понастоящем предвидената
санкция по чл.175,ал.1,т.1 ЗДвП, съгласно последните изменения в ДВ, бр.
101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., за извършено нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, е лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 м. и глоба от
50 до 200 лв. за водач, който
управлява МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на
определените за това места.
Сравнението с предходната редакция на тази санкционна разпоредба
показва, че законодателят се е отказал от санкционирането по административен ред
на останалите две възможни до този момент хипотези, а именно – управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. Това е напълно обяснимо, доколкото
посредством измененията в чл.345,ал.2 от НК, Обн.,ДВ, бр.95/2016 г., в сила от
29.11.2016 г. управлението на МПС табела, неиздадена от съответните органи вече
е въздигнато в престъпление, наказуемо с наказания до 1 г. ЛОС или с глоба от
500 до 1000 лв. Макар в АУАН и НП да не
е посочено коя точно хипотеза на чл.175,ал.1,т.1 от ЗДвП е приложима в случая,
очевидно от събраните доказателства става ясно, че се касае за управление на
МПС, което не е регистрирано по съответния надлежен ред, като от друга страна
се сочи, че л.а. е без поставени регистрационни табели на обозначените за това
места. Ето защо следва да се приеме, че от датата на констатиране на
нарушението – 27.09.2017 г. до датата на произнасяне от въззивния съд, е
настъпило последващо съществено изменение на законодателството, уреждащо по
различен начин хипотезите и санкциите за управление на МПС без регистрация и
без поставени на обозначените за това места.
При горепосоченото и доколкото подаването на жалба против НП има суспенсивен ефект и възпрепятства влизането му в сила (по
аргумент за противното от чл. 64, б.”в” от ЗАНН) съдът е задължен да извърши
преценка по чл.3 от ЗАНН за това кой закон по-благоприятен за нарушителя. При извършеният анализ и съпоставяне в
различните редакции на ЗДвП и НК за съда е безспорно, че към настоящия момент в
правния мир не съществува възможност за налагане на административно наказание
по чл.175,ал.1,т.1 от ЗДвП за управление на МПС, нерегистрирано по надлежния
ред или пък с регистрационни табели неиздадени от съответните органи
/действително мислима е санкция определяема по реда на чл.175,ал.3 от ЗДвП, но
настоящият съдебен състав не може да иззема от АНО правомощия във връзка с
определяне на конкретно приложимата санкционна норма/. От друга страна, действително
са налице данни за престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК, за което обаче
няма процесуална възможност за изпращане на материалите на РП П., доколкото към
датата на нарушението това измененията, касаещи този нов състав на престъпление
все още не са били част от НК. Наред с това следва да се посочи, че проведеното
спрямо жалбоподателя административнонаказателно производство несъмнено има
характер на наказателно производство по смисъла на чл.4,§1 от Протокол №7 към
ЕКПЧ. Без правно значение е обстоятелството, че НП ще бъде отменено и реално
жалбоподателят ще остане ненаказан, тъй като
в случая е налице принципа „non bis in idem“
, който влиза в действие винаги, когато по отношение на лицето е било проведено
наказателно производство, приключило с влязъл в сила акт. Недопустимо би било
лицето да бъде подлагано повторно на наказателно преследване, независимо дали в
рамките на първото производство му е било наложено наказание или не /в т.см. е
и ТР № 3/22.12.2015 г. по т.д.№ 3/2015 г. на ОСНК/
Независимо от
посоченото в горния абзац, издаденото НП се явява незаконосъобразно и на друго
правно основание. Както вече се посочи административното нарушение предмет
на делото е извършено на 27.09.2017 г., издадено е НП на 02.11.2017 г., а е
връчено едва на 11.03.2020 г., срещу което жалбоподателят е депозирал жалба
до ПпРС на 18.03.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. "а" от ЗАНН,
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Съгласно ал.2, давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. В процесният случай, съдът не е в състояние да направи преценка на
давностните срокове. Безспорно акта, с който е наложено административното наказание - НП не е влязъл в сила, но това е
така не предвид някакво виновно поведение жалбоподателя М., а се дължи
единствено на продължителното бездействие на наказващия орган. Според този
съдебен състав изтеклия близо 3-годишен период от датата на нарушението до
настоящия момент, за който жалбоподателя няма вина, следва да се отчете като
изключително смекчаващо вината му обстоятелство, обуславящо приложение на
чл.28,б.”а” от ЗАНН, така както алтернативно се претендира в жалбата. Жалбоподателят М. не е имал процесуално
поведение, с което да забави по някакъв обективен начин хода на производството
против себе си – обстоятелство, което само по себе си изключително смекчава
наказателноправното му положение, тъй като възприемането на обратното разбиране
би било в противоречие с чл.6 от ЕКПЧ /виж в т.см. и р.№ 677/22.11.2004 г. на
ВКС по н.д.№ 288/2004 г. на I н.о./. С оглед тази незначителност на охранявания обществен
интерес, настоящият случай може да се определи като маловажен по смисъла на
чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.9,ал.2 от НК и отговорността на жалбоподателя да се
изключи съгласно чл.28,б.”а” от ЗАНН и тъй като това не е сторено от наказващия
орган, съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно, следва да бъде изцяло
отменено и на това правно основание .
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 17-0321-001279/02.11.2017
г. на Началника на РУ”Полиция”
П., с което на М. К.М. ***, ЕГН-**********, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 м., КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: