Решение по дело №636/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20207060700636
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е   Н  И  Е:

№117

             гр. Велико Търново, 15.4.2021 г.

 

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на първи април  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова

 

при участието на секретаря П.И., като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. № 636/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

   

     Същото е образувано по подадена жалба от Т. Р.Т. чрез ***А.Ч.,*** против Разпореждане от 21.3.2020г. с № 319р- 3812/21.3.2020г. издадено от И.Г.И.на длъжност ВПА при РУ на МВР гр.П.Тръмбеш, с което му е  разпоредено да не отправя закани и заплахи, както и да извършва самоуправни действия спрямо М.М.от с. Обединение.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадения ИАА, тъй като не е установена действителната фактическа обстановка по спора, тъй като не отговаря на обективната истина, че същият на 20.3.2020г. в околностите на с. Обединение е отправял заплахи, както и че извършил самоуправни действия по отношения на М.М., който е пасял стадо крави в наетите от баща му земеделски земи. Настина същият е контактувал с М.и го е помолил да напусне пасището, като му е посочил къде се намира това за общо ползване, като обаче не е отправял заплахи, нито е извършвал каквито и да било самоуправни действия. С оглед на горното намира издадената заповед за материално незаконосъобразна и като такава моли съда да я отмени . В съдебно заседание се представлява от ... Ч., който поддържа така подадената жалба. Счита, че от събраните в хода на съдебното дирене доказателства – гласни и писмени такива се установява по категоричен начин, че фирмата на бащата на жалбоподателя е стопанисвала под наем процесните пасища. На конкретния ден 20.3.2020г. същият не е извършвал противоправни действия, тъй като мястото на което е станала срещата между лицата е главен път гр. Свищов – гр. В. Търново, при това от разстояние. Претендира заплащането на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответник жалба И.Г.И.на длъжност ВПА при РУ на МВР П. Тръмбеш , редовно призован се явява лично. Същият оспорва така подадената жалба. Счита, че са били налице всички материалноправни и фактически основания за издаване на процесното разпореждане. При него има множество постъпили сигнали и оплаквания от граждани, че жалбоподателят отправя закани и заплахи и е склонен към самоуправни действия. С оглед на което моли съда да отхвърли така подадената жалба.

 

Административен съд – Велико Търново , осми  съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация – адресат на издадения неблагоприятен за него ИАА, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

 

С докладна записка от 23.3.2020г. ответникът е обективирал установената от него фактическа обстановка. От същата е видно, че в периода от 7 часа до 19. Часа на 21.3.2020г. същият е бил наряд по ППД на територията на Община П. Тръмбеш и съвместно с мл. Инсп. Б.Б.и И.И.със служебен автомобил „Киа Сеед „ с рег. № ***са били изпратено около 9,30 часа на подаден сигнал в с. Обединение. На място са установили лицата Л.Й.от с. Обединение и М.М.от с. Обединение, като при осъществена с тях беседа е установено че първият от тях отглежда селскостопански животни – крави , а вторият му помага. На 20.3.2020г. , докато е бил извел животните на паша в южната част на селото при  М.отишъл Т.Т.- син на Р. Т. и започнал да отправя закани и заплахи за саморазправа с него, тъй като пасището , където са били животните му е дадено на баща му да го стопанисва под наем. Около 13 часа на същата дата са установили Т. в с. Обединение, който не е отрекъл срещата си с М., но е не е признал  да е отправял закани за саморазправа с него. От всички горепосочени участници е снето обяснение, приложено в административната преписка, като  Л.Й.е посочил, че няма данни посоченото пасище да е на бащата на жалбоподателя, а счита ,че е за обществено ползване.

На 21.3.2020г. на жалбоподателят е съставен протокол за предупреждение по чл. 65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР,като на същият е указано, че следва да се обръща към компетентните органи за решаване на спорни въпроси, и че при неспазване на горното, същият е предупреден за отговорността по чл. 144, ал.1 от НК.

На същата дата е издадено и процесното Разпореждане № 319р-3812/21.03.2020 г.,  от И.Г.И.на длъжност ВПА при РУ – Полски Тръмбеш на основание чл. 64 от ЗМВР, с което  е разпоредено на Т.Р.Т. да не отправя закани и заплахи, както и да не извършва  самоуправни действия спрямо лицето М.К.М.от с. Обединение,а всички спорни въпроси да бъдат решавани по законоустановения ред в Република България.

С Разпореждане от 229.10.2020г. настоящият съдебен състав е изискал от административния орган да представи заверено копие от цялата административна преписка по повод на издаденото разпореждане, като с писмо вх. № 4280/9.11.2020г. са представени горепосочените  доказателства:

В хода на съдебното дирене жалбоподателят е представил доказателства, че  фирмата на баща му е ползвател на процесните пасища - допълнително споразумение № 1 към Договор за наем от 29.9.2015 година, като в това споразумение двете пасища с №№ 392 и 39,4 където кравите са пасли. Освен това  за онагледяване е представена и  карта на блоковете на земеделските  стопанства, от които изключително добре е видно къде е било пасището.

По делото е разпитан като свидетел С.С., който на посочената дата твърди ,че е бил с жалбоподателя и неговия баща. Свидетелят потвърждава, че след спускане от с. Градина към с. Обединение са видели М.да пасе крави в пасището, което им е отдадено под наем. Същите са си разменили реплики, но тъй като жалбоподателят е бил на 3-4 м. е нямало как да отправя закани. Същият самое казал на човека да си махне кравите.

 

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Велико Търново като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С разпоредбата на чл. 168, ал. 1ал. 3 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл. 146, т. 1т. 5 от АПК, като проверява дали актът е издаден от компетентен орган, в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила при неговото издаване и материалния закон и съответствието му с целта на закона.

На първо място, ИАА е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР,  полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Компетентността на полицейския орган да издава разпореждания от вида на оспореното в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. По делото е приета като доказателства служебна карта на ответник жалба, от която се установява неговото качество на полицейски орган.

Жалбоподателят не прави възражение за нарушаване на изискванията за форма на ИАА. В чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, са посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко писмено разпореждане. Фактическите основания или мотивите за издаването му, са част от определените в закона задължителни реквизити -чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР. Излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин, както лицето, спрямо когото е насочено разпореждането, така и съдът, при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност, могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. Съдът намира, че както в самия акт, такава и в другите съпътстващи неговото издаване писмени доказателства- докладна записка и обяснения на заинтересованите лица се установява безспорна фактическа обстановка. Спорно по делото е само обстоятелството дали са налице закани и заплахи за самоуправни действия. В тази връзка непълнотата на фактически изложения в обжалвания акт е санирана  като събраните писмени доказателства представляват документи, които съдържат мотиви към акта по смисъла и критериите, залегнали в ТР № 16 от 1975 година на ОСГК на ВС. Следователно оспореното разпореждане е издадено при спазване на изискването за  форма по чл. 59, ал.2 от АПК, като е издадено в писмена форма, съдържа фактическите установявани на органа и правното основание –чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.

Съдът намира ,ч са спазени  административно- процесуалните правила за неговото издаване – жалбоподателят е бил уведомен за започналото производство, спазен е чл. 26 от АПК, дадена му е възможност да се запознае с всички събрани по преписката доказателства, да даде обяснения и да прави искания, актът е издаден при изяснена фактическа обстановка съгласно чл. 35 от АПК. Единственото оплакване на жалбоподателя е, че полицейският орган неправилно е установил фактическата обстановка. Ако беше изпълнил това свое задължение,  актът не би бил издаден. Съдът намира, че посоченото оплакване касае материалната законосъобразност на оспорваното разпореждане, а не нарушение на процесуалните правила. Касае се за субективната преценка на полицейския орган дали от установените и събрани по надлежния ред доказателства се установява факта на извършване на заплаха с неправомерни действия. Следователно при издаване на оспореното разпореждане не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да се толкова съществени и да са ограничили правото на защита на жалбоподателя, че сами по себе си да водят до отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Преди издаване на процесното разпореждане административният орган е извършил проверка на всички факти и обстоятелства в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от АПК, като е изискал сведения от заявителя и от настоящия жалбоподател, след преценката на които е издал оспореното разпореждане, действайки в хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР при условията на оперативна самостоятелност.

 

По приложението на материалния закон съдът намира следното: Оспореното разпореждане е издадено в съответствие с материалния закон – чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, които се  издават писмено.

Съдът приема, че при издаване на оспореното разпореждане са били налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в хода на административното производство са събрани доказателства, които установяват твърдението на заявителя в административното производство за заплахи и закани от страна на настоящия жалбоподател спрямо него. Правно ирелевантен в това производство е въпросът дали наистина бащата на жалбоподателя е действителен ползвател на описаното в разпореждането пасище и дали самият пострадал е извършдвал неправомерни действия.   Както се посочи по- горе основен спорен въпрос по делото е извършването на заплахи със самоуправни действия по отношение на други физически лица. Всички събрани в хода на административното и съдебно производство доказателства писмени и гласни установяват, че между жалбоподателя и М.е имало спор досежно пасището и правото на последния да пасе кравите там, както и заявеното от него твърдо разпореждане да напусне веднага посочения имот. Жалбоподателят не твърди, че се обърнал към полицейските или други органи за установяване на неправомерни действия, напротив същият е извършил самоуправни действия като е изгонил М.от имота. В свидетелските си показания разпитания св. С. твърди, че не е имало конкретни заплахи, но съдът не кредитира тези показания, поради близките отношения с жалбоподателя. Но дори и той не оспорва горните самоуправни действия, които житейски обикновено се съчетават със заплахи, ругатни и други. Освен това за полицейският орган е било важно да установи дали пострадалият е възприел заплахата, което същият е сторил. Несериозно е твърдението на жалбоподателя ,че след като конфликтът е бил на главен път Свищов – В. Търново, то същият не е отправял закани. В посочения по- горе смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 14 262 от 21.11.2018 година, постановено по адм. дело № 5 132/2017 година, V отделение. Решение № 9068 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2019г. и други.

Разпореждането е издадено в съответствие със законовата цел да се предотвратят самоуправни действия и по- нататъшни конфликти между лицата, като им се укаже, че спорните въпроси следва да бъдат разглеждани по съответния за страната приет правен ред. В този ред на мисли, доколкото процесното разпореждане не произвежда друго правно действие в сферата на жалбоподателя освен предупреждение, буди недоумение неговото обжалване. Същото би породило каквото и да било действие, едва при неговото нарушаване вкл. Отговорността по чл.144,ал.1 от НК. Именно обжалването му в настоящото производство сочи на намеренията на жалбоподателя да продължи да извършва самоуправни действия, както и да заплашва с такива пострадалото лице.

С оглед на гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед на което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските: С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.  От ответник жалба не се прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд –Велико Търново

 

 

                                                   Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от Т. Р.Т. чрез ***А.Ч.,*** против Разпореждане от 21.3.2020г. с № 319р- 3812/21.3.2020г. издадено от И.Г.И.на длъжност ВПА при РУ на МВР гр.П.Тръмбеш, с което му е  разпоредено да не отправя закани и заплахи, както и да извършва самоуправни действия спрямо М.М.от с. Обединение като  всички спорни въпроси следва да бъдат решавани по законоустановения ред в Република България, като неоснователна.

Решението, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: