Р Е
Ш Е Н
И Е
№143
гр. Перник, 28.02.2014г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в открито заседание на 28.01. 2014 г. в състав
СЪДИЯ: Бисерка Милушева
при
секретаря Мария Стоянова, като разгледа докладваното от чл.съдия Б.Милушева в.гр.д.
№421 по описа на Пернишкия окръжен съд за
Постъпила е искова молба
вх.№ 3762/17.06..2013 г., подадена от “Д.е.Д.г.”
ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.С., общ. П.,
представлявано от управителя Ю. Б.Г.,***, с който иска съдът да постанови
решение, съгласно което:
1. На
основание чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.2 от ЗЗД да прогласи нищожността на
Договор № *** с Община П. за учредяване на право на строеж..
2. Да
се осъди Община П. да възстанови на ищеца заплатената сума от 190 170,00
лв., дължима по Договор № ***, сключен с Община П. за учредяване правото на
строеж.
3. Да
бъде осъдена Община П. да възстанови на ищеца сумата от 4 047,51 лв., представляваща
разноски по сключване на Договор №***.
4. Да
бъде осъдена Община П. да заплати на ищеца законната лихва върху дължимите се
по т.2 и т.3 суми, считано от датата на тяхното извършване до предявяване на
исковата молба, в общ размер на 131 112,70
лв., подробно конкретизирани в т.4.1, т.4.2, т.4.3 ,т.4.4 и т.4.6
5. Претендира се и
законовата лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на
исковата молба до пълното им изплащане.
Претендират се и направените
по делото разноски.
С писмена молба от 24.07.2013 г. ищецът е
оттеглил предявените искове по т.2, т.3, т.4, т.4.1, т.4.2, т.4.3, т.4.4 и
т.4.6 и т.5, като е декларирал, че поддържа предявения иск по т.1 от исковата
молба- на основание чл.26,ал.1,пр.1 и ал.2,пр.2 да прогласи нищожността на
Договор № ***с Община П. за учредяване на право на строеж, както и искането за
присъждане на направените по делото разноски.
С
влязло в сила определение от 29.07.2013 г. е прекратено производството по
делото по предявените обективно съединени искове по т.2, т.3, т.4, т.4.1, т.4.2,
т.4.3, т.4.4 и т.4.6 и т.5, като е останал за разглеждане само предявения срещу
Община П. иск, с който ищецът иска на основание чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.1
да се прогласи нищожността на Договор № *** за учредявяне на право на строеж, който
видно от обстоятелствената част на исковата молба противоречи на закона и има
невъзможен предмет.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника Община П., чрез процесуалния
представител адвокат Д.М..
В него е изразено становище, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като съображенията, на които се позовава
ищецът, са неоснователни и в нарушение на поетите от него с Договора
задължения. Посочено е, че ищецът не е изпълнил поетото в раздел ІІ, т.2 от
процесния договор задължение ”да изготви и внесе в Общината за процедиране и
одобряване ПУП за изменение на действащия ПУП, с който да се обособи паркинг
под улицата в съответствие с изискванията на чл.188 ЗУТ”, поради което не може
да черпи права от собственото си виновно поведение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
От фактическа страна:
По делото е представен Договор № *** за
учредяване право на строеж върху недвижим имот- частна общинска собственост,
наричан за краткост Договора, съгласно който Община П. учредява на приемателя „Д.е.Д.г.”ЕООД
възмездно право на строеж върху терен-частна общинска собственост за изграждане
на подземен гараж на 3 етажа, с разгърната застроена от 9 000 кв.м., целият
с площ 1774 кв.м., находящ се в УПИ *** в кв.* по действащия застроителен и
регулационен план на гр.П.- ЦГЧ, отреден ”За паркинг”, в условията на чл.188 ЗУТ,
при граници на целия парцел: североизток-улица, северозапад-река „С.”, югоизток-улица,
югозапад-улица.
В точка първа на Договора е посочено, че
правото на строеж се учредява срещу сумата от 190 170,00лв., която е
платена чрез преводни нареждания-подробно
описани в договора, на Община П. и което обстоятелство не се оспорва от
страните.
Съгласно раздел ІІ,т.1 от Договора,
приемателят „Д.е.Д.г.” ЕООД с.С. се е задължил да построи в срок от 5 години
обекта по одобрен архитектурен план.
Представено е и Допълнително споразумение от
22.02.2011 г. към Договора, съгласно
което срокът за упражняване на правото на строеж е продължен до 03.10.2015 г.
По делото е представен и Акт № *** за частна
общинска собственост за терен, представляващ пар.*** в кв.* по регулационния
план на гр.П.- ЦГЧ, отреден за паркинг, с площ от 1800 кв.м., установяващ, че
парцела,върху който е предоставен право на строеж е частна общинска
собственост.
Представени са и писмени доказателства,
свързани в участието на ищеца в тръжната процедура за учредяването на
процесното право на строеж, както и Решение № 764/19.07.2007 г. на Общински
съвет гр.П., за учредяване възмездно право на строеж върху земя-частна общинска
собственост, подробно описано в решението.Съгласно същото решение, Общинския
съвет П. е възложил на Кмета на Община П. да организира и проведе търга,
съгласно определените условия, визирани в чл.71 от НРПУРОИ, съблюдавайки
разпоредбите на ЗОС и НРПУРОИ.
По делото е прието за безспорно обстоятелството,
че ищецът не е изготвил проект за одобряване на ПУП за изменение на действащия
ПУП, с който да се обособи паркинг под улицата, с оглед изискванията на чл.188
от ГПК и във връзка със задължението му по чл.2 на раздел ІІ от сключения между
страните Договор за учредяване право на строеж.
По делото е назначена и изслушана
Съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице А.Ц., което съдът
възприема като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че
учреденото право на строеж на подземен гараж на 3 етажа с РЗП 9000 кв.м. върху
общински имот УПИ *** в кв.* на гр.П., ЦГЧ не е съобразено с предвижданията на
застроителния план на гр.П. за този имот. Съгласно Застроителния план на гр.П.,
предвиждането за процесния имот е ”Обществена тоалетна” и паркинг/открити
паркоместа /на нивото на терена. По Общия Градоустройствен план от
От същото заключение се установява, че при заложените
параметри по Договора, а именно: изграждане на подземен гараж на 3 етажа,с
разгърната застроена площ от 9000 кв.м., при площ на УПИ *** кв.* по плана на
гр.П. от 1774 кв.м., практически и математически не могат да се изградят три
подземни гаража/три подземни етажа/ с РЗП от 9000 кв.м.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26,
ал.2, пр.1 ЗЗД, Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожни са
договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписаната от закона форма, основание, както и привидните договори.
В случая ищецът твърди, че сключения Договор № *** за учредяване право на
строеж върху недвижим имот-частна общинска собственост, е нищожен, поради липса
на предмет, както и че по влезлия в сила ПУП не е било предвидено имотът, върху
който е учредено правото на строеж да
бъде застроен с подземен паркинг.
В тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, на
които основава своята претенция, с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, а
именно факта на нищожността – невъзможен предмет.
По смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД невъзможен
предмет на договора е налице, когато към момента на сключването му липсва
предмет, т.е. предметът следва да е изначално невъзможен. Ако невъзможността
настъпи в последствие, след сключване на договора, то същият подлежи на
разваляне по право, поради обективна невъзможност за изпълнението му, но
договорът не е нищожен.
В случая предмет на процесния договор е право
на строеж върху терен-частна общинска собственост за изграждане на подземен
гараж на 3 етажа с разгърната застроена от 9 000 кв.м., целият с площ 1774
кв.м., находящ се в УПИ *** в кв.* по действащия застроителен и регулационен
план на гр.П.- ЦГЧ, което Община П. е учредила на ищеца „Д.е.Д.г.” ООД.
Видно от заключението на вещото лице А.Ц.,
учреденото право на строеж на „подземен гараж на 3 етажа с РЗП 9000 кв.м. върху
общински имот УПИ *** в кв.* на гр.П., ЦГЧ
не е съобразено с предвижданията на застроителния план на гр.П. за този
имот, съгласно който предвиждането за процесния имот е ”Обществена тоалетна” и
паркинг/открити паркоместа /на нивото на терена. Независимо от отреждането на
терена, в заключението си вещото лице е
категорично, че при заложените параметри по Договора-изграждане на подземен
гараж на 3 етажа, с разгърната застроена площ от 9000 кв.м. при площ на УПИ ***
в кв.* по плана на гр.П. от 1774 кв.м. практически и математически не могат да
се изградят три подземни гаража /три подземни етажа/ с РЗП от 9000 кв.м. Това
обстоятелство се признава и от ответника в отговора на исковата молба,
депозиран по реда на чл.131 от ГПК в който е посочено ”че за всеки е ясно,че
1774 Х3 не правят 9000”.
Именно поради тази невъзможност- обективно
съществувала още при сключването на договора, за реализиране на учреденото
право на строеж- в посочения в договора обем, съдът намира, че е налице
твърдяното от ищеца основание за прогласяване на нищожност на договора за учредяване
на право на строеж- липса на предмет,
поради което предявения иск се явява основателен и доказан.
Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба
възражение от ответника за неизпълнение от страна на ищеца на задължението му
по чл.2 от Договора ”да изготви и внесе в Общината за процедиране и одобряване
за изменение на действащия ПУП, с който да се обособи паркинг и под улицата, в
съответствие с изискванията по чл.188 от ГПК”. Ищецът дори и да беше направил
такова искане, това не би променило направения по-горе извод на съда. За да
бъде обективно възможно изграждането на подземен паркинг, с посочените в
Договора параметри, то ищецът би следвало да има учредено право на строеж под
съседните улици, граничещи с парц.***, тъй като съгласно разпоредбата на чл.188,
ал.5 от ЗУТ, строежите под и над улици или други открити пространства,
собственост на общините или държавата, се извършват
въз основа на учредено право на строеж по реда на Закона за общинската собственост или на Закона за държавната собственост. По
делото няма представени доказателства, а и не се твърди от страните, че
Общината е учредила право на строеж за подземен паркинг и под съседните на
процесния имот улици.
Съдът не обсъжда останалите по делото доказателства,
касаещи участието на ищеца в търга, тъй като същите са неотносими към
съществото на спора.
По отношение представения от ищеца Доклад за
инженерно-геоложко становище, дори и да беше установено, че същият е извършен по
надлежния ред, то направените в него изводи биха могли да обусловят последващ
интерес от разваляне на договора, но не правят договора нищожен, поради липса
на предмет.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът приема, че
предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
Съдът счита, с
оглед изхода на делото, Община П. следва да заплати на ищцовото дружество
направените по делото разноски в размер на
15106,80 лв., от които: 7606,80
лв.д.т., 500 лв.за вещо лице и 7000 лв.адвокатски хонорар.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар за неоснователно, тъй като изплатеният хонорар е по-малък
от двойния размер на минималния дължим се размер на същия- 4452 лв., определен съгласно
чл.7,ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а в случая делото
е със сложен предмет, съставляващ правна и фактическа сложност.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожен, поради невъзможен предмет, сключеният между Д.е.Д.г.” ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.С., общ.П.,
представлявано от управителя Ю.Б.Г. и
Община П., с адрес: ***, Договор
№ *** за учредяване право на строеж върху недвижим имот-частна общинска
собственост, съгласно който Община П. учредява на „Д.е.Д.г.”ЕООД възмездно
право на строеж върху терен-частна общинска собственост, за изграждане на
подземен гараж на 3 етажа, с разгърната застроена от 9 000 кв.м., целият с
площ 1774 кв.м., находящ се в УПИ-*** в кв.* по действащия застроителен и
регулационен план на гр.П.- ЦГЧ, отреден ”За паркинг”, в условията на чл.188 ЗУТ, при граници на целия парцел: североизток-улица, северозапад-река „Струма”,
югоизток-улица, югозапад-улица.
ОСЪЖДА Община П., с адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на
Д.е.Д.г.” ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.С., общ.П.,
представлявано от управителя Ю. Б.Г.,
направените по делото разноски в размер на 15106,80
лв/петнадесет хиляди сто и шест лв. и 60 ст./.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: