№ 3
гр. Благоевград , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
Секретар:Здравка Янева
Прокурор:Екатерина Тодорова Даракчиева
(ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201200600424 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод депозирана жалба от защитника на
подсъдимия С. и протест на Районната прокуратура в Сандански срещу
присъда№ 43 от 06.02.2020г. по НОХД № 630/2016г. по описа на СРС.
С присъдата съдът е признал подсъдимите Р. И. С., роден на *********
година в гр.*, с постоянен и настоящ адрес гр.*********, осъждан, *, в
момента изтърпяващ мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
друго ДП, с ЕГН ********** и Б. Й. С., роден на * година в гр.*, с постоянен
и настоящ адрес гр.*, ул.*********, ********* със * образование, * осъждан,
*, с ЕГН ********** за виновни в това, че на 24.05.2015г. около 02:00часа в
гр. Петрич в съучастие с неустановено по делото лице от с. Камен, обл.
Велико Търново, което като извършител е възбудило и поддържало по
стационарен телефон номер ********* заблуждение у Л. К. Л. от гр. Петрич,
че съпруга на дъщеря й А. С. П. - П. е направил катастрофа и е убил човек,
като е необходима сумата от 2000лева за освобождаването му и двамата като
помагачи, с цел да набавят за себе си и за неустановения съучастник имотна
1
облага, умишлено са улеснили извършването на измамата по отношение на Л.
Л. от гр. Петрич, като подсъдимия Р. С. е получил информация за
местонахождението й, а подсъдимия Б. С. е взел предадената от Л. сумата от
960.00лева и с това са й причинили имотна вреда в размер на същата сума -
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК във вр. чл. 20, ал.4 от НК, като им е
наложил по отношение на подсъдимия Р. И. С. наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е
отложил изтърпяването му за срок от 3 /три/ години и по отношение на
подсъдимия Б. Й. С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/
месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС е определил да се
изтърпи при общ режим.
Със същата присъда съдът на основание чл. 304 от НПК е оправдал
подсъдимите Р. И. С. и Б. Й. С. по първоначално повдигнатото им обвинение
по чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК затова, че в съучастие, като
съизвършители с неустановено по делото лице от с. Камен, обл. Велико
Търново са възбудили и поддържали по стационарен телефон номер
********* заблуждение у Л. К. Л. от гр. Петрич, че съпруга на дъщеря й А. С.
П. - П. е направил катастрофа и е убил човек, като е необходима сумата от
2000 лева за освобождаването му. Същевременно съдът на основание чл. 59,
ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимия Б. Й. С. е бил
задържан с постановление на прокурор при РП - Петрич за срок до 72ч.,
считано от 30.05.2015г. до 01.06.2015г., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода, както и времето през което е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест“ взета с Определение № 424/02.06.2015г,
постановено по ЧНД № 559/2015г. на PC - Петрич, считано от 02.06.2015г. до
14.08.2015г., като два дни домашен арест се зачитат за едни ден лишаване от
свобода.
На основание чл.301, ал.1, т.11 НПК, съдът се е произнесъл и по
веществените доказателства по делото, като е постановил мобилен телефон
марка „Нокиа" с ИМЕЙ *********, с активна СИМ карта на „Теленор" с №
*********, мобилен телефон марка „Самсунг с ИМЕЙ 3*********, ведно с
активна СИМ карта на „Мтел”, с № ********* и СИМ карта на „Теленор” с
*********, собственост на подсъдимия Р. С., а мобилен телефон марка
„Самсунг" модел „GT - *********, ведно със СИМ карта на „Мтел”, с №
2
*********, собственост на подсъдимия Б. С. на основание чл. 53, ал.1, б. „а“
от НК да се отнемат в полза на Държавата, като средства послужили за
извършване на престъплението и на основание чл. 189, ал.З от НПК е осъдил
подсъдимите да заплатят солидарно по сметка на PC - Петрич направените
разноски в съдебното производство в размер на 607.88 лв. /шестстотин и
седем лева и 88ст./ и сумата от 5.00лв. /пет/ лева, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
В жалбата и пледоариите защитата развива съображения за
необоснованост и неправилност на първоинстанционната присъда. Сочи
доводи, че деянието на подсъдимия С. не е съставомерно по повдигнатото му
обвинение, както и че същото не се подкрепя от доказателствата по делото,
тъй като липсвали такива за субективната страна и най- вече за общност на
умисъла. Отделно развива доводи, че дори да се приемело, че е виновен
престъплението му било друго, а именно това по чл. 209 ал.2 от НК. Иска се
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение и или наказан за соченото
престъпление, което е по- леко наказуемо.
Въззиваемият С. не се присъединява към жалбата и пледира в насока за
правилност на присъдата по отношение на наказанието наложено спрямо
него, като иска да бъде потвърдена.
В протестът се излагат доводи за неправилност на присъдата по
отношение на направената преквалификация на съучастничеството на
подсъдимите, като се настоява да се отмени в частта, с която подсъдимите
били оправдани за извършване на престъплението, като съизвършители и са
били осъдени за помагачество. Окръжната прокуратура пледира в същата
насока, като настоява за изменение на първоинстанционната присъда,
включително и по отношение на наказанията. Иска се увеличаване на размера
на наложените спрямо подсъдимите, както и че липсват основанията за
приложението на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия С..
Въззивният съд в настоящия състав и в рамките на правомощията си
по чл. 334 от НПК след като обсъди доказателствата по делото и взе предвид
становищата на страните и Закона приема, че присъдата на първостепенния
3
съд е правилна, законна и обоснована по отношение на престъплението и
неправилна по отношение на възприетата форма на съучастие на
подсъдимите в осъществяването му. В този аспект приема, че жалбата и
протестът са допустими, но разгледани по същество жалбата неоснователна,
а протестът частично основателен. Законосъобразно районният съд е обсъдил
събраните доказателства и е извел фактология в следната насока:
Подсъдимият Р. И. С. живее в гр. *, във фактическо съжителство със
свидетелката С. А. М., от което съжителство имат родени две деца, * е и
осъждан три пъти както следва :
Със споразумение №105/05.03.201Зг. постановено по НОХД№
3207/2012г. по описа на Районен съд гр. Плевен, влязло в сила на 05.03.2013г.
е признат за виновен за престъпление по чл. 316 НК, във вр. с чл. 308 ал.2 във
вр. с ал.1 НК, във вр. с чл. 26 ал.1 НК и му е наложено наказание „Пробация”
със срок на задължителните пробационни мерки от 10 месеца;
С присъда № 149/28.12.2016г. постановена по НОХД № 223/2015г. по описа
на PC - Ямбол, влязла в законна сила на 08.11.2017г. за извършено
престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр.1, т.2 във вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1
от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години, изпълнението на което е отложено за срок от 5 /пет/ години;
Със споразумение № 49/06.06.2018г. постановено по НОХД № 51/2018г. по
описа на PC - Харманли за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.1, пр.1
вр. чл. 209, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години.
Подсъдимият Б. Й. С. е от гр. *, но в момента живее в гр. * * е и работи
в с*о, осъждан е както следва :
С Определение № 468/09.11.2007г. постановено по НОХД 362/2007г. по описа
на Районен съд - Сандански, влязло в сила на 09.11.2007г. за престъпление по
чл. 339, ал.1 НК му е наложено наказание „Пробация” със срок на
задължителните пробационни мерки от 6 месеца и безвъзмезден труд в полза
на обществото с продължителност 100 часа за срок от 1 година;
4
С Присъда № 69/12.01.2011 г. постановена по НОХД 302/2009г. по описа на
Районен съд - Сандански, влязла в сила на 15.04.2011 г. за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от
3 /три/ години. Спрямо него неправилно било отразено в бюлетина за
съдимост, че е реабилитиран за първото престъпление по чл. 88а от НК, а за
второто по чл. 86 ал.1 от НК, тъй като при наличието на две осъждания
деянията, по които не са в съвкупност, е следвало за приложението на чл. 88а
от НК да се съобразят сроковете и за двете осъждания по смисъла на чл. 88а
ал. 4 от НК, а не както неправилно е отбелязано в бюлетина само по
отношение на първото деяние. Наказателно правното състояние на
подсъдимия С. е изисквало произнасяне със съдебна реабилитация по
основанията на чл. 87 от НК и в този смисъл отразеното в бюлетина, че е
настъпила реабилитацията му за първото престъпление безусловната по чл.
88а от НК, а за второто по право по чл. 86 ал. 1 от НК е неправилно. Към
датата на осъществяване на престъплението и настоящия момент
подсъдимият С. е осъждан и спрямо него няма настъпила извънсъдебна или
съдебна реабилитация за осъжданията му по цитираните две присъда.
През 2015г. подсъдимият Б. С. живеел със семейството си в гр. * и
работел като таксиметров шофьор. Като такъв управлявал лек автомобил
марка ********* с per. № ********* АТ. Имал личен мобилен телефон с
абонатен номер *********. Двамата подсъдими общували по между си
единствено с разговори по мобилните си телефони, което се потвърждава от
приложените по делото справки.
През месец май 2015г., неустановен по делото извършител от с. Камен,
се обаждал на произволно избрани стационарни телефонни номера на хора
живеещи в различни населени места на територията на обл. Благоевград.
Обажданията били от различни СИМ карти и телефонни апарати. При
обажданията съобщавал на притежателя на стационарния телефон, че негов
близък, бил пострадал при автомобилна катастрофа и се налагало да се плати
определена сума за лечение или било задържано в полицията като се налагало
да се плати определена сума за неговото освобождаване. Целта била
облагодетелстване, чрез въвеждане и поддържане на заблуда. В случай, че
някой от лицата се съгласявал на плащане, адресът бил свеждан до знанието
5
на подсъдимия Р. С., който притежавал няколко телефонни апарати и СИМ
карти, включително и мобилен телефон с ИМЕЙ 3********* и абонатен
номер *********1. След това подсъдимия С. се обаждал на други лица, които
изпращал до съответното населено място да вземат парите, като през цялото
време държал връзка с тях. Едно от тези лица бил и подсъдимият Б. Й. С. от
гр. *.
На 24.05.2015г. около 01:30 часа вечерта, лицето от с. Камен, чрез
мобилен телефон с ИМЕЙ ********* и абонатен номер ********* се обадило
на няколко стационарни телефонни номера, включително и на телефон с
номер *********, собственост на свидетелката Л. К. Л. от гр. Петрич.
Свидетелката разговаряла с лице с женски глас, представило се за дъщеря й
А. С. П.. През плач й било обяснено, че съпругът на дъщеря й - П., бил
направил катастрофа и убил човек, за което й трябвало моментално сумата от
2000 лева. Свидетелката Л., която била все още сънена повярвала на тези
думи, тъй като женския глас й заприличал на гласа на дъщеря й. След това се
обадил мъжки глас и обяснил на свидетелката Л., че зет й П. бил задържан от
полицията и за освобождаването му била необходима сумата от 2 000 лева.
Парите щял да дойде човек, за да ги вземе. Пострадалата казала на мъжа от
телефона, че нямала толкова пари и щяла да даде колкото има. Въпреки, че
имала сумата от 2000 лева, свидетелката решила да даде 1000 лева. Сложила
в една найлонова торба 3 банкноти от по 100 лева, 13 банкноти с номинал 50
лева и по погрешка една банкнота от 10 лева, вместо такава от 50 лева, при
което цялата сума била 960 лева. Докато свидетелката Л. приготвяла парите
неустановения съучастник съобщил на подсъдимия Р. С. за адреса на
свидетелката Л. на мобилния му телефон с ИМЕЙ 3********* и абонатен
номер *********1 от същия абонатен номер *********. След това,
подсъдимият Р. С. се обадил на подсъдимия С., на неговия телефон с
абонатен номер ********* и му дал указания относно адреса на пострадалата
Л. Л. в гр. Петрич. Уговорили се последният да отиде и каква сума пари
трябвало да вземе. Уговорката между двамата подсъдими била, подсъдимия
С. да получи 25 процента от печалбата, но като направят няколко такива
удара и с други лица. Подсъдимият С. се съгласил и на 24.05.2015г., около
02:00 часа, отишъл в гр. ********* с управлявания от нето таксиметров
автомобил марка „*", с per. № ********* АТ. Пострадалата Л. Л., която не
6
подозирала, че е жертва на измамници, излязла от къщата и подала
найлоновата торба с парите на подсъдимия С., който ги взел и си тръгнал. На
другия ден 25.05.2015г. се обадила на дъщеря си А. и разбрала, че е била
жертва на измамници, тъй като не било станало ПТП с нейни близки и никой
от тях не бил задържан. Веднага отишла в полицейското управление на РУП -
Петрич и подала сигнал за случилото се, за което било образувано досъдебно
производство № 314 ЗМ-289/2015г. по описа на РУП - Петрич.
Двамата подсъдими и другото неустановено по делото лице извършили
и други подобни деяния по отношение на други пострадали лица. Обаждали
се на стационарни телефони, в различни населени меса, като съобщавали
неверни факти и обстоятелства, след това подсъдимият С. предавал на
подсъдимия С. местонахождението им и той отивал да вземе парите от тях, но
поради независещи от него причини не успявал да вземе парите. Това били
свидетелите М. М. К. от гр. С. и Л. Г. П. от с. Враня, общ. *, но по отношение
на тези лица са отделени материали от воденото досъдебно производство с
постановления на Прокурор при Районна прокуратура - Петрич от
16.06.2016г., като материалите са изпратени по компетентност, съответно на
РП - Сандански и РП - Благоевград. Също така от досъдебното производство
били отделени материали и за неустановения в хода на разследването
съучастник от с. Камен, обл. Велико Търново, за който разследването все още
не е приключило.
Същевременно служители на криминална полиция при ОД на МВР -
Пловдив, между които бил и свидетелят К. К. получили оперативна
информация, че свидетелят С. Г. от гр.Велинград е съпричастен към
извършването на телефонни измами. Били установени комуникаторите, които
използвал свидетеля Г., а именно СИМ карти с абонатни номера ********* и
мобилни апарати с ИМЕЙ *********. Събрали информация и че свидетелят
Г. комуникира с лице, с местонахождение в гр.* и използва различни
комуникатори, сред които били СИМ карта с абонатен номер ********* и
мобилен телефонен апарат с ИМЕЙ 3*********. За всички комуникатори
били приложени специални разузнавателни средства по реда на ЗСРС за
период от 30 дни, считано от 19.05.2015г. По този начин свидетелят К.
ежедневно получавал информация за престъпната дейност на лицата и
комуникацията по между им. В периода 20.05.2015 год. до 29.05.2015 година
7
установил, че между подсъдимия Б. С. и лицето използвало СИМ карта с
абонатен номер ********* и мобилен телефонен апарат с ИМЕЙ 3*********
са провеждани няколко разговори, част от съдържанието на които е
установено и възпроизведено в приобщените ВДС, както и в приобщените
като писмени доказателства справки от мобилните оператори. Въз основа на
засечените разговори и от получена допълнителна информация от други
оперативни източници полицейските служители установили, че лицето, с
което подсъдимия С. си комуникира е другия подсъдим Р. С. от гр. *.
Незабавно били предприети действия по неговото установяване и задържане.
Подсъдимият Б. С. е предал доброволно ползвания от него мобилен
телефон марка „Самсунг“, модел „GT - Е 1200” с ИМЕЙ ********* ведно със
СИМ карта на „Мтел”, с № ********* и абонатен номер *********, за което
бил съставен съответен Протокол за доброволно предаване, докато на
подсъдимия Р. С. е извършен личен обиск на лице, при който обиск в предния
ляв джоб на долнището на анцунга, с който е бил облечен са намерени 2
мобилни апарати и няколко СИМ карти, както следва: мобилен телефон марка
„*“ с фабричен номер - ИМЕЙ *********0 с активна СИМ карта на
„Теленор“ с №********* и мобилен телефон марка „Самсунг“ с фабричен
номер - ИМЕЙ 3********* с активна СИМ карта на „Мтел“ № *********,
като под капака на този телефон е намерена СИМ карта на „Теленор“
*********. Впоследствие, в законоустановения срок извършените обиск е
одобрен по реда на чл.164, ал.З от ИПК с Разпореждане № 351/30.05.2015г. по
ч.н.дело № 178/2015г. на PC - *. Съгласно изисканата справка от „Теленор
България” ЕАД, ползвания от подсъдимия С. телефонен апарат с ИМЕЙ
3********* е бил регистриран с мобилен номер, собственост на И. И. Х..
Също така този телефонен апарат е работил в мрежата на „Мобилтел” ЕАД
със СИМ карта с абонатен номер *********1, която съгласно изисканата
справка се води на Н. Я. М. от гр. Пловдив. Съгласно справка на „Мобилтел“
ЕАД ползвания от подсъдимия С. абонатен номер ********* е собственост на
*********.
В хода на разследването било извършено разпознаване от свидетелката
Л. Л., която категорично разпознала подсъдимия Б. С. като лицето, на което
била предоставила найлоновата торба със сумата от 960 лева. С разписка от
01.06.2015г. свидетелката Г. М. С. /съпруга на подсъдимия Б. С./ е предала
8
сумата от 960лева, която сума е върната на пострадалата Л. срещу разписка от
30.06.2015г.
По делото била изслушана и фоноскопска експертиза на звукозаписите
съдържащи се на оптичните носители, приложени към трите папки с ВДС с
класифицирана информация. Според експерта разговори проведени на
24.05.2015г. се съдържат само в определен оптичен носител подробно описан
в експертизата. За изготвяне на експертизата подсъдимия Б. С. е дал
сравнителен материал - глас, докато подсъдимия Р. С. е отказал да даде
сравнителен материал - глас, за което са съставени съответните протоколи.
Изложените факти съдът е приел за съответни на обективната истина
и в този аспект и че приетата от районния съд фактология е коректна и
съответна на доказателствата по делото. При разглеждане на въпроса за
обективните и субективни последици на престъплението БлОС намира, че
действията на подсъдимите покриват обективните и субективни елементи от
състава на престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, като са действали при
съизвършителска форма на съучастничество. В конкретния случай свидетелят
Л. е извършила разпоредителни действия със свое имущество- парична сума,
което действие е довършено, чрез съответните действията, с които
подсъдимият С. е приел сумата пари от нея. Пострадалата е извършила
фактическото разпореждане със собствената й сума пари, поради
заблудителни действия от страна на трето неустановено по делото лице. Тези
заблудителни представи относно действителността са били известни и
двамата подсъдими, които са съзнавали, всеки един елемент и начина на
осъществяването им. С предоставянето на паричната сума, пострадалата е
облагодетелствала парично подсъдимите и третото лице. В този аспект се
приема, че правилно районният съд е тълкувал информацията съдържаща се
в показанията на Л., Г., К., С. М. Б. , К., Т. и Х., както и кореспондиращата
информация съдържаща се в справките за провеждани телефонни разговори и
протокола ВДС, както по отношение на обстоятелствата свързани с деянието
и степента на участие на всеки от тях в него, така и по отношение на
субективната страна на престъплението навеждаща за общност на умисъла и
съзнание за всеки един от обективните елементи от състава на
престъплението. Настоящият състав е напълно съгласен с тълкуването на
информацията и нейната стойност изложена от районния съд, включително и
9
по отношение на предоставената в обясненията на подсъдимия С.. Въззивният
съд намира направения анализ за логичен, последователен и обоснован.
Отделно от това, не без значение е и обстоятелството, че не са останали
некоментирани показанията на никой от разпитаните свидетели, като и при
анализа на информацията, която се предоставя от тях отново в съответствие с
изискванията за всестранност и обективност, съдът е изложил задълбочени
аргументи относно достоверността, в контекста на допълнителна съпоставка
с останалите доказателства.
Настоящият съд не съзира каквито и да е действия, немотивираност
или превратност на тълкуване на информацията съдържаща се в показанията
на разпитаните свидетели, за които районният да търпи упрек. В повече от
това солидарно със съображенията в обжалваните мотиви отново акцентира,
че обобщеният анализ на събраната по делото информация, чрез разпит на
свидетели, обяснения на С., ВДС, писмени доказателства и експертните
заключения, категорично установява изложения механизъм на реализиране на
престъплението и степента на участие на всеки един от извършителите и
тяхното авторство. Не възниква никакво съмнение и по отношение на
мястото и датата. За всеки факт районният съд е изложил аргументи, които е
посочил въз основа на кои доказателства.
По отношение на съучастничеството, настоящият състав намира, за
резонни съображенията в протеста и в този смисъл за неправилни изводите на
районния съд, че формата е съизвършителство за всеки един от подсъдимите.
Престъплението по чл. 209 ал.1 от НК е имуществено престъпление и в този
смисъл последното се довършва с прехвърляне на владението върху вещите /
в случая сумата пари/ в патримониума на трето лице, т. е. с действията по
фактическото разпореждане направено от пострадалия и приемането от
третото лице. В конкретния случай с действията си, с които е приел
предоставената сума пари от свидетелката Л., в резултат на заблудата от
неустановеното по делото лице, подсъдимият С. е извършил деяние, част от
фактическия състав на престъплението по довършването му, следователно е
участвал в самото му осъществяване. В този смисъл участието му в
престъплението не се е ограничило само в действия, с които е подпомогнал
извършителя, чрез съвети, разяснения и улеснение. Подобни са
съображенията и по отношение на другия подсъдим, като неговото участие в
10
деянието се е изразило в действия, съответни на ролята му, а именно
осъществяване на връзката между тримата извършители и организиране на
фактическото предаване на сумата пари.
В аспекта на изложеното настоящия състав приема, че е било налице
увреждащото за свидетеля Л. разпоредително действие, извършено от самата
нея чрез фактически действия по предаване на собствената и сума пари в
полза на подсъдимите. Тези й действия произтичат от въвеждането и в
заблуда от страна на третото лице, след като й подсъдимите са били убедени
в неистинността. Това са аргументите настоящият състав да приеме, че е
имало измамни действия относно обективната действителност, които са били
мотивът за извършените разпоредителни действия със своите пари от
пострадалата. Поради изложеното съдът намира и за несъстоятелни
възраженията в жалбата на подсъдимия С., за наличието на друг състав на
престъпление, а именно това по чл. 209 ал. 2 от НК, чието изпълнително
деяние се реализира с действия, чрез които, без да осъществява състава на
престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, единствено се възползва от заблудата
за да облагодетелства себе си или другиго. Както се посочи всеки един от
подсъдимите е участвал в осъществяване на отделни фрагменти от
изпълнителното деяние, / тритото лице във реализиране на заблудата на
пострадалата, подсъдимия С. по предаване на конкретната информация до
подсъдимия С. и последният по довършване на разпоредителните действия
със сумата пари. И двамата подсъдими предварително са имали знание, за
реализиране на заблудата спрямо пострадалата, следователно подсъдимият С.
не просто се е възползвал от облагодетелстване с резултата на
престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, а е осъществил действия, с които е
довършил фактическия му състав. Именно поради изложеното съдът приема,
че жалбата е неоснователно, а протестът следва частично да се уважи до
приложение на закон за същото наказуемо престъпление, съобразно
първоначалното обвинение.
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети
предвид от първостепенния съд. Настоящата инстанция намира, че
характерът на престъплението с оглед неговата конкретика по отношение на
всеки един от подсъдимите и степента му на съучастие, правилно е намерила
11
отражение при определяне на конкретните наказания. Спрямо подсъдимия С.
законосъобразно е приет превес на смекчаващи отговорността обстоятелства
налагащи наказание под средния предвиден в Закона, а по отношение на С.,
че смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни и се основават
както не степента му на съучастие така и на семейния и социалния му статус,
връщането на сума на пострадалата. В този аспект правилно и справедливо
районният съд е приел, че и най- лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко и е наложил наказание, като наложил под
предвидения минимум „ Лишаване от свобода“. В отговор на възраженията в
протеста, с които се настоява за по тежки наказания се изтъква сериозната
стойност на смекчаващото отговорността обстоятелство- изтеклия
продължителен период на разследване от датата на осъществяване на
деянието, който срок не е по вина на подсъдимите. Това се възприема, като
доминиращ аргумент да не се налага увеличение на наложеното от първата
инстанция наказание. Съдът подчертава, че районният съд е подходил
балансирано, като е отчел всяко едно от смекчаващите отговорността
обстоятелства в контекста обществената опасност на деянието и начина и
характера на осъществяването им. В този смисъл въззивният съд не намира
основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на
наложеното наказание. Не следват корекции и в частта относно приложението
на чл. 59 ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия С., нито по отношение на
режима на изтърпяване на наказанието му. Правилно са били отнети и вещите
средство за осъществяване на престъплението.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 337 ал.1 т. 2 вр. С
чл. 334 т.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда№ 43 от 06.02.2020г. по НОХД № 630/2016г. по
описа на СРС, като я отменява в частта, с която подсъдимите С. и С. са били
признати за невиновни и оправдани за осъществяване на престъплението при
условията на чл. 20 ал. 2 от НК, като съизвършители, както и осъдени в
осъществяването му по чл. 20 ал. 4 от НК, като помагачи и ги признава за
виновни по първоначално повдигнатото им обвинение, а именно това по чл.
209 ал.1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за осъществяване на престъплението в
12
качеството им на съизвършители. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
й част. Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13