Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/………..12.2019 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи
за разглеждане в. гр. д. № 1581 по
описа на съда за 2019 год., докладвано
от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.К.Д. ***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 2645/13.06.2019 год., постановено по гр. дело №
16850/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които въззивникът (ответник
по исковете) Д.К.Д. *** е
осъден да заплати на С.В.О., роден на *** год. в гр. Волгоград, Руска федереция, с
адрес гр. Варна,
ул.“Воден“ № 25,
ап. 1 следните суми: сумата от 3 000 евро (три хиляди евро) – главница, дължима на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, получена от ответника Д.Д. по прекратен договор
за влог, сключен между ищеца С.О. и трето лице, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата
на сезиране на съда – 6.11.2018 год. до окончателното и́ изплащане и сумата от 1 788, 52 лева – лихва за забава за времето от 06.10.2015 год. до 06.10.2018 год., начислена върху главницата,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което е и
необосновано.
Твърди се, че в хипотезите на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, съобразно
дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на обуславящия иск за
заплащане на сумата от 3000 евро, за уважаването на иска не е достатъчно ищецът
само да докаже даването на сумата на ответника, но е длъжен да докаже и че
основанието за даване на сумата не се е осъществило или е отпаднало. Според
въззивника в случая ищецът не е установил обогатяването на ответника, съответно
обедняването си за сметка на последния, нито причинно-следствената връзка между
обогатявнето и обедняването, както изисква институтът на неоснователното
обогатяване, не е доказал също и факта на отпадане на основанието, на което
ответникът евентуално е получил процесната сума от 3000 евро, като изводите на
РС-Варна в обратен смисъл са неправилни и в разрез със събраните по делото
доказателства.
Отправено е искане за
отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В писмен отговор, насрещната страна С.В.О., гражданин на Руската федерация, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението в
обжалваните от ответника части за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно
с присъждане на сторените разноски. Излага съображения.
От ответника по исковете Д.Д. е подадена и частна жалба против Определение
№ 9418/23.07.2019 год. по гр. дело № 16850/2018 год. на РС-Варна, постановено в
производство по чл. 248 ГПК, с което по молба на ищеца е изменено
първоинстанционното решение в частта му за разноските и в негова полза са
присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер
на 800 лева.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Жалбоподателят
навежда, че след като до приключването на устните състезания в първата
инстанция ищецът не е представил доказателства за извършени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, разноски за това не следва да му се
присъждат, а представените след този момент доказателства не следва да се
ценят.
Отправено е искане за отмяна на определението.
В писмен отговор насрещната страна С.О. оспорва частната жалба, счита, че е неоснователна и
настоява да се остави без уважение.
В
съдебно заседание въззивникът Д.Д., чрез процесуален представител, поддържа
въззивната и частната си жалби, настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане
на разноски за двете инстанции.
В
съдебно заседание въззиваемият С.О., чрез процесуален представител, оспорва
жалбите, поддържа писмените си отговори. Претендира разноски.
Първоинстанционното решение в частта му, с която искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен
за разликата над 1788, 52 лева до претендираните 2443, 33 лева за периода от
01.10.2014 год. до 05.10.2015 год., не е обжалвано, в тази част е влязло в сила
и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът
съобрази следното:
В
исковата си молба и последвалите я уточнителни молби ищецът С.О., гражданин на
Руската федерация, е навел следните твърдения:
С пълномощно
с нотариално заверени подпис и съдържание с рег. № 3888/29.04.2013 год. и №
3889/29.04.2013 год. на нотариус Жана Тикова, ищецът е упълномощил ответника да
сключва от негово име и за негова сметка договори за придобиване на недвижими
имоти в РБългария. Въз основа на горното пълномощно, на дата 12.07.2013 год. ответникът Д. Д. е сключил
с трето лице – М.И., договор, именуван „договор за депозит“, по
силата на който последната е поела задължение да
обедини два апартамента и ателие в сграда в гр. Варна, ул. “Петко Каравелов“ № 34 в едно жилище и да го продаде на ищеца срещу уговорена в
договора цена, която ищецът да плати. Предвид съдържанието на договора от
12.07.2013 год. по същността си той представлява предварителен договор за
покупко-продажба на описания в него имот. За изпълнение на задълженията
по договора ищецът е предоставил на ответника
сумата от 10 000 евро. В деня на сключването на договора (12.07.2013 год.) ответникът,
действайки като пълномощник на ищеца, е заплатил на насрещната страна по
договора сумата от 3000 евро.
На 30.09.2014 год. ответникът, като пълномощник
на ищеца, е сключил
с третото лице М. И.
анекс, с който действието на
договора от 12.07.2013 год. е прекратетно. В анекса
е отбелязано,
че всички разменени суми по договора от
12.07.2013 год. са върнати и страните нямат претенции. На последната страница на екземпляра от договора от
12.07.2013 год., съхраняван у насрещната по този договор страна М. И., се
съдържало и изявление на ответника Д. Д., че сумата, платена при подписването
на договора в размер на 3000 евро, е изплатена.
През месец октоври 2018 год. ищецът
узнал за сключения от пълномощника му Д.Д. анекс, с който
договорът от 12.07.2013 год. е прекратен, както и че сумата
от 3 000 евро
е върната на ответника, но ответникът и до
настоящия момент не е възстановил горната сума на ищеца.
Въз
основа на изложеното ищецът счита, че ответникът му дължи връщане на сумата от
3000 евро, заедно със законната лихва, считано от 01.10.2014 год., т. е., от
деня, следващ деня, в който ответникът е получил обратно сумата, до
окончателното и́ изплащане.
При така
наведените твърдения са отправени искания: за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 3000 евро (която сума според ищеца била получена от
ответника на отпаднало основание), ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба до
окончателното и́ изплащане, както и сумата от 2 443, 33 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3000 евро за периода от
01.10.2014 год. до 06.11.2018 год. Претендира присъждане на разноски.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител,
ответникът оспорва исковете, счита, че са неоснователни. По отношение на иска
по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за период преди подаването
на исковата молба прави възражение за погасяването му по давност.
Не
оспорва, че ищецът го е упълномощил да сключва от негово име и за негова сметка
договори за закупуване на имоти на територията на РБългария при цени и условия
по преценка на ответника, вкл. и да сключва предварителни договори и анекси,
както и да заплаща суми (капаро и окончателна цена) във връзка със закупуването
на имоти.
Твърди,
че по повод придобиването от ищеца на имоти – апартаменти с № 1, 2 и 3 в сграда
в строеж, находяща се в гр. Варна, ул. Петко Каравелов № 34 – въз основа на
предоставените му от ищеца пълномощия с пълномощно с нотариално заверени подпис
и съдържание с рег. № № 3888 и 3889 от дата 29.04.2013 год., на дата 12.07.2013
год. е сключил договор с трето лице – М.И. (която към момента на сключване на
договора е била носител на правото на строеж на описаните апартаменти) и в деня
на сключването на договора е заплатил на лицето М.И. депозит в размер на сумата
от 3000 евро, предоставена му по–рано от ищеца.
През
месец септември 2014 год., съгласно клаузите на чл. 1 и чл. 2 от договора от
12.07.2013 год., насрещната страна по този договор М.Т.И., посочила юридическо
лице – „Пропърти инвест 2014“ ЕООД – Варна (което към този момент е било
собственик на обединените в едно жилище два апартамента и ателие, ведно с
принадлежности, предмет на договора от 12.07.2013 год.), което да продаде описания
имот на ищеца. На 30.09.2014 год., преди сключването на анекса за прекратяване
на договора от 12.07.2013 год. и сключването на нов предварителен договор с
посоченото от М.И. юридическо лице – собственик към този момент на обединените
в едно жилище два апаратмента и ателие в сградата в гр. Варна, ул. Петко
Каравелов № 34, М. И. поискала от ответника да потвърди писмено върху нейния
екземпляр от договора от 12.07.2013 год., че „сумата, платена при подписването
на договора [от 12.07.2013 год.] в размер на 3000 евро, е
изплатена“, след което на същата дата оформили и анекса, с който действието на
договора от 12.07.2013 год. било прекратено.
Настоява
за отхвърляне на предявените против него искове и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуален представител поддържа исковете си.
В съдебно
заседание ответникът чрез процесуален представител уточнява, че процесната сума
от 3000 евро е била прихваната като плащане за апартаменти с № № 1, 2 и 3 по
сключения след прекратяването на договора от 12.07.2013 год. нов предварителен
договор за продажбата на имота от дата 30.09.2014 год. с търговското дружество
„Пропърти инвест 2014“ ЕООД – Варна, собственик на имота към него момент, за
което са съставени и разписки. Настоява за отхвърляне на исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, а това се установява и от съвпадащите си изявления на страните, че с пълномощно с рег.
№ № 3888/29.04.2013 год. и № 3889/29.04.2013 год. на нотариус Жана Тикова, с
нотариално заверени подпис и съдържание, ищецът С.О. е упълномощил ответника Д.Д.
да сключва от негово име и за негова сметка договори за придобиване на недвижими
имоти в РБългария, както и че ищецът е
предоставил на ответника и сумата от 3000 евро във връзка с овластяването на
последния и изпълнение на задължения по договора.
Въз
основа на горното пълномощно, на дата 12.07.2013 год. ответникът Д. Д., в качеството си на пълномощник на ищеца, е сключил
с трето лице – М.И., договор, именуван „договор за депозит“, по
силата на който М. И., като носител на
вещното право на строеж върху апартаменти № 1 и № 2 и ателие № 3, на втори етаж
в сграда в строеж, находяща се в гр. Варна, ул. Петко Каравелов № 34, е поела
задължение да обедини двата апартамента и ателието в едно жилище, след което тя
или посочено от нея юридическо лице да продаде на ищеца новообразувания имот срещу
сумата от 163 000 евро – чл. 1, 2 и 3 от договора.
Видно от
договора от 12.07.2013 год. в деня на сключването му ответникът, действайки
като пълномощник на ищеца, е заплатил на насрещната страна по договора сумата
от 3000 евро.
На
30.09.2014 год. ответникът Д. Д., в качеството си на пълномощник на ищеца по пълномощното от
29.04.2013 год. и третото лице М. И. са сключили анекс, с който
действието на „договора
за депозит“ от 12.07.2013 год. е прекратетно. В анекса е отбелязано, че всички суми, изплатени
по договора от 12.07.2013 год. са върнати и страните нямат претенции една към друга.
В
„договора за депозит“ на л. 9-11 от делото на РС-Варна, на последната му
старница е материализирано изявление на ответника Д. Д. от дата 30.09.2014
год., че „сумата, платена при
подписването на договора в размер на 3000 евро, е изплатена“.
От
анализа на съдържанието на двата документа съдът приема, че при прекратяването
на действието на действието на „договора за депозит“ от дата 12.07.2013 год.
ответникът е получил обратно заплатената при сключването му сума от 3000
евро.
На
30.09.2014 год. между ищеца, чрез пълномощника му – ответникът Д.Д. (купувач) и
„Пропърти инвест 2014“ – ЕООД – Варна (продавач) е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на имот – апратамент № 1, 2, 3, на втори етаж,
ведно с принадлежности, в сграда, изградена в груб строеж, находяща се в гр.
Варна, ул. Петко Каравелов № 34, с който дружеството се е задължило да продаде
на ищеца описания имот за сумата от 254 000 лева; уговорени са размера на
вноските и сроковете, в които да бъдат платени.
На л.
14 от делото на РС-Варна е представена „декларация“ от ищеца, че оттегля
пълномощните – общо пет на брой, всички с нот. заверени подписи и съдържание, вкл.
и пълномощното с рег. № № 3888 и 3889 от дата 29.04.2013 год., с които е
упълномощил Д.К.Д..
Няма данни обсъжданата декларация да е
връчвана на ответника преди завеждането на делото.
В покана
от ищеца до ответника (л. 69 от делото на РС – Варна), изготвена от адв. С.Д. ***,
представена като доказателство по делото от ищеца, се съдържа негово изявление, според
което в началото на 2016 год. същият е отнел пълномощното на ответника с рег. №
№ 3888 и 3889 от дата 29.04.2013 с което го е упълномощил да извършва действия,
свързани с покупки на недвижими имоти на територията на РБългария, плащания по
сделките и управление на имотите, тъй като констатирал,
че купеният от ищеца, чрез пълномощника му – ответника Д. Д.
с договор по нот. акт № 133/23.12.2014 год. по описа на СлВп-Варна имот –
апартамент № № 1, 2, 3 в сграда в гр. Варна, ул. Петко Каравелов № 34, ет. 2,
бил обременен с ипотека. В заглавната част на поканата е посочено, че същата се
отнася до 1) връщане на получени по банков път суми и даване на отчет за извършената работа и 2) заличаване на адресна
регистрация в имот. Обсъжданият документ не е представен в цялост, липсва дата
на изготвянето му, липсва и подпис на издателя.
С
обсъжданата „покана“ са представени копия от разписка за
получаване и електронно изявление за куриерски услуги от „Еконт“, в които е посочено, че подател е лице на име П.П., а получател е Д.Д.; последният на дата 12.06.2018 год. е получил суми и пратки
от служител на куриерската служба – 72 от делото на РС-Варна.
Доколкото
поканата е представена от ищеца по делото, следва да се приеме, че изявленията
в нея изхождат от лицето, за което е посочено, че я е подало, а именно: адв. С.Д.
***, представител по пълномощие на ищеца по настоящото дело.
От
разписка от дата 09.09.2014 год. (л. 80 от делото на РС-Варна) е видно, че
ответникът, в качеството си на пълномощник на ищеца, е заплатил на лицето С.Г.И.(за
когото в разписката е посочено, че е представител на М.Т.И.), сумата от 2000
евро като вноска за апартаменти № № 1, 2 и 3 на етаж 1 в гр. Варна, ул. П.
Каравелов № 34, а от разписка от 24.11.2014 год. е видно, че ответникът, в
качеството си на пълномощник на ищеца, е заплатил на лицето М.Т.И., сумата от
3000 лева като вноска за апартаменти № № 1, 2 и 3 на етаж 1 в гр. Варна, ул. П.
Каравелов № 34.
От извършената
от съда справка от ТР по партидата на „Пропърти инвест 2014“ – ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна е видно, че при учредяването му през месец
май 2014 год., едноличен собственик на капитала на дружеството (апортна вноска
с предмет – апартамент № № 1, 2 и 3, на втори етаж, ведно с принадлежности, в
сграда, изградена в груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. Петко Каравелов №
34) е лицето М.Т.И., която на 11.06.2014 год. се е разпоредила с дружествените
си дялове в полза на друго лице и към момента на сключването на предварителния
договор на дата 30.09.2014 год., както и към дата 23.12.2014 год. (когато е
извършена продажбата по нот. акт № 133/23.12.2014 год. по описа на СлВп-Варна
на апартамент № 1, 2, 3 в сграда в гр. Варна, ул. Петко Каравелов № 34, ет. 2)
лицето М.Т.И. не е била съдружник, не е била и управител на дружеството
„Пропърти инвест 2014“ – ЕООД – Варна.
С оглед така установено от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
По иска за заплащане на сумата от 3000 евро, съдът приема следното:
От наведените от ищеца в исковата му молба
твърдения следва, че предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Горният извод относно квалификацията
на предявения иск се налага от анализа на наведените от ищеца твърдения и
отправения въз основа на тях петитум за заплащане на претендираната с иска сума от 3000 евро. При наведени
твърдения, а именно – че е упълномощил ответника
с пълномощно с нот. заверени подписи и съдържание (т. е., във формата по по чл.
37 ЗЗД) същият да действа като пълномощник на ищеца и придобива от негово име и
за негова сметка недвижими имоти в РБългария (твърдения за наличие на договор
за мандат, по който ищецът е доверител, а ответникът – довереник); че ищецът е
предоставил на ответника сумата от 3000 евро [за изпълнение на поръчката]; че съобразно мандата ответникът е сключил предварителен
договор за покупко продажба на имот в гр. Варна, при което е заплатил на
насрещната страна по този договор сумата от 3000 евро, предоставена му от
ищеца; че впоследствие, ответникът, като пълномощник на ищеца, е прекратил
действието на този договор и е получил обратно сумата от 3000 евро от
насрещната по договора страна и не я е възстановил на ищеца (респ. не е дал
отчет на ищеца-доверител за горната сума) и
при положение, че в съответствие с тези твърдения ищецът е поискал заплащането
на сумата от 3000 евро, то настоящият състав намира, че правната квалификация на
предявения иск за заплащане на сумата от 3000
евро е дадената по–горе, а не възприетата от първоинстанционния
съд квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. трето
ЗЗД. Отговорността по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД предполага отпаднало с обратна
сила основание – например при унищожаване или разваляне на двустранен договор,
а в случая няма твърдения договорът за поръчка да е бил възмезден, а оттам и
двустранен, съответно няма и твърдения да е развален, респ. да се претендират
последиците от развалянето му.
Обстоятелството, че в исковата си молба ищецът е посочил като правно
основание на обуславящия си иск нормата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД,
както и факта, че ищецът е посочил в исковата си молба (както и в писмената си
защита в първата инстанция), че претендира сумата от 3000 лева на отпаднало
основание (според ищеца отпадналото
основание е анексът от 30.09.2014 год., сключен от пълномощника му), както
и обстоятелството, че пълномощното впоследствие е оттеглено от ищеца (оттеглянето
на поръчката е основание за прекратяването и́, съгласно чл. 287 ЗЗД, а не
за разваляне на договора) не е основание искът да се
квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. трето
ЗЗД.
Поначало
съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация като текст от
закона или като терминологично
определяне на вида и характера на претендираното вземане, нито пък ищецът е
длъжен да сочи правното естество на
претендираното право и да го квалифицира. Определянето на правната квалификация
следва обективно от наведените твърдения и отправения петитум и е задължение
съда.
По тези
съображения настоящият състав приема, че искът за заплащане на сумата от 3000
евро е с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Независимо
от дадената от първоинстанционния съд правна квмалификация, видно
съдържанието на доклада в първата инстанция и от доказателствата по делото
първоинстанционният съд е изследвал всички елементи от фактическия състав на
предявения иск: наличие на договор за поръчка
между страните, по
който ищецът е доверител, а ответникът – довереник; че ищецът е предоставил на
ответника сумата от 3000 евро за изпълнение на поръчката; че съобразно мандата
ответникът е сключил предварителен договор за покупко продажба на имот в гр.
Варна, при което е заплатил на насрещната страна по този договор сумата от 3000
евро, предоставена му от ищеца; че впоследствие ответникът, като пълномощник на
ищеца, е прекратил действието на този договор и е получил обратно сумата от
3000 евро от насрещната по договора страна и не я е възстановил на ищеца, респ.
не е дал отчет на доверителя.
По
тези наведени твърдения за факти, както и по поисканите и събрани в тяхна
подкрепа доказателства, ответникът се е защитавал, поради което и съдът счита,
че първоинстанционният съд е разгледал иска за заплащане на сумата от 3000 така, както е предявен (аргумент за този извод са и мотивите на
първоинстанционния акт на страница четвърта от решението, според които след
като при прекратяване на договора за депозит от 12.07.2013 год. М. И. е върнала
на ответника сумата от 3000 евро, ответникът в рамките на „отчетническата сделка“ е следвало да я предаде на ищеца) но
му е дал неточна правна квалификация – вместо по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, го е квалифицирал по
чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Ето
защо не се налага обезсилване на първоинстанционното решение, а само промяна на
дадената от районния съд правна квалификация на предявения иск за заплащане на
сумата от 3000 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаването на исковата молба
до окончателното й изплащане.
По съществото на иска съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката. Едностранният характер на упълномощаването като правна сделка не е
основание да бъде изключен нейният каузален характер. Във всички случаи, за да
се освободи от задължението си по отчетната сделка, довереникът следва не само
да предаде на доверителя полученото от трети лица, но и това, което той самият
е получил от последния във връзка с изпълнение на поръчката. В настоящият случай
в тежест на ответника Д.Д. е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е отчел предоставената му от ищеца сума 3000 евро за изпълнение
на поръчката, поради което същият няма задължение да ги
възстановява на ищеца.
От анализа на събраните по делото
доказателства се налага извода, че ответникът Д. не е изпълнил задължението си по отчетната
сделка да предаде ищеца получената обратно при прекратяване на договора
от 12.07.2013 год. сума от 3000 евро.
Установено
е по делото, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 3000 евро, с оглед
закупуването на имот в гр. Варна на името на ищеца. Установено е също, че на
12.07.2013 год. ответникът, като пълномощник на ищеца е сключил договор, по
същността си предварителен договор за покупко-продажба на имот, по който е
заплатил на продавача по предварителния договор сумата от 3000 евро; установено
е също, че на 30.09.2014 год. действието на този предварителен договор е
прекратено и ответникът е получил обратно платената при сключването му сума от
3000 евро. Не е установено ответникът
да е отчел на ищеца горната сума.
Твърденията
на ответника, че процесната сума от 3000 евро е била прихваната като плащане за
апартаменти с № № 1, 2 и 3 по сключения след прекратяването на договора от
12.07.2013 год. предварителен договор за продажбата на имота от дата 30.09.2014
год. с търговското дружество „Пропърти инвест 2014“ ЕООД – Варна, собственик на
имота към него момент, за което са съставени и разписки, съдът намира за
недоказани. Обсъдените по – горе разписки удостоверяват извършени от ответника
плащания на суми към лица, които не са страни, нито са представители (законни
или договорни) на страната по предварителния договор от 30.09.2014 год. Други
доказателства, които да установяват, че процесната сума действително е била
заплатена от ответника за придобиването на името на ищеца на процесния имот в
гр. Варна, няма ангажирани.
От изложеното
се налага извода, че страните
са били обвързани от устен договор за поръчка, съгласно който ответникът се е
задължил да купи на името на ищеца имот в гр.
Варна. В изпълнение на договора ответникът е получил
сумата 3000 евро, необходима за изпълнение на
поръчката. Сключил е предварителен договор на
12.07.2013 год. от името на ищеца, по който договор е заплатил предоставената
му сума от 3000 евро, впоследствие действието на този договор е прекратено,
сумата е върната на ответника и същият не е дал дължимия
съгласно чл. 284, ал. 2 ЗЗД отчет
на своя доверител.
С
исковата молба поръчката е оттеглена от доверителя (основание за прекратяване на договора за поръчка,
предвидено в чл. 287 ЗЗД), прекратяването на поръчката е с действие занапред и
не освобождава довереника от задължението му по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да
даде отчет за извършеното в изпълнение на договора за поръчка. Като не е изпълнил
това свое задължение, ответникът (довереник) дължи на ищеца претендираната сума от 3000 евро, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано
от предявяването на иска
до окончателното и́ заплащане.
По тези
съображения искът за плащане на сумата от 3000 евро, на основание чл. 284, ал.
2 ЗЗД, е основателен и подлежи на уважаване.
Първоинстанционното решение в тази част като краен резултат е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По
отношение на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 788, 52 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 3000 евро, за времето
от 06.10.2015 год. до 06.10.2018 год. съдът намира следното:
Задължението на довереника по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е без срок. То е
изискуемо с възникването му, т. е., кредиторът – доверител по договора за
поръчка може да иска изпълнението му веднага, но за да постави довереника в
забава е нужна покана. По делото няма ангажирани доказателствата, които да обосноват
безспорен и категоричен извод, че ответникът е бил поканен да изпълни
задължението си за връщане на сумата от 3000 евро преди подаването на исковата
молба.
От
обсъдените по–горе писмени доказателства – „поканата“ на л. 69 от делото на
РС-Варна и копията
от разписка за получаване и електронно изявление за куриерски услуги от
„Еконт“, в които е посочено,
че подател на пратката е лице на име П.П., а получател е Д.Д., който на дата 12.06.2018 год. е получил предадени му
суми и пратки от служител на куриерската служба, не може да се направи
безспорен извод, че на дата 12.06.2018 год. ответникът е получил именно поканата,
доколкото нито в разписката за получаване на пратката, нито в електронното
изявление, извършено от Д. Д., се съдържа указание какво точно е получил.
При това
положение акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 788, 52 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 3000 евро, за времето
от 06.10.2015 год. до 06.10.2018 год. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Изложеното
налага първоинстанционното решение в тази част да се отмени и да се постанови
друго, с което искът да се отхвърли.
По
частната жалба срещу Определение № 9418/23.07.2019
год. по гр. дело № 16850/2018 год. на РС-Варна, постановено в производство по
чл. 248 ГПК, съдът намира следното:
Определението е процесуално недопустимо, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК срокът за подаване на молбата за допълване
или изменение на решението в частта му за разноските когато решението е
обжалваемо, е срокът за обжалването му. В случая срокът за обжалване на
първоинстанционното решение е двуседмичен. Решението е връчено на ищеца на дата
18.06.2019 год., чрез процесуалния си представител, съгл. чл39, ал. 1 ГПК.
Срокът за обжалване на решението за ищеца, е изтекъл на 02.07.2019 год.,
вторник, присъствен ден. Съответно и на тази дата е изтекъл и срокът, в който
той е могъл да подаде молба за допълване или езменение на решението в частта му
за разноските.
Видно от доказателствата по делото, молбата на ищеца по чл. 248 ГПК е
депозирана в деловодството на РС-Варна на дата 04.07.2019 год. (л. 157 от
делото на РС-Варна), т. е., след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Няма
доказателства да е подадена по пощата. При това положение молбата е процесуално
недопустима като подадена след установения в закона срок, поради което и
първоинстанционният съд е трябвало да я остави без разглеждане, респ. да
прекрати производството по тази молба, а не да я разглежда по същество.
Изложеното налага Определението № 9418/23.07.2019 год. по гр. дело №
16850/2018 год. на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, да се
обезсили, а производството по молбата с вх. № 49457/04.07.2019 год. по рег. на
РС-Варна за изменение на Решение № 2645/13.06.2019 год. по гр. дело №
16850/2018 год. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските – да се
прекрати.
С оглед изхода от делото, отправените
искания и представените доказателства в полза на ищеца (настоящ въззиваем)
следва да се присъдят разноски общо за двете инстанции в общ размер на 242, 70
лева, съразмерно на уважената част от исковете, съответно: за първата инстанция
в общ размер на 242, 70 лева, от които: 234, 70 лева – заплатена държавна такса
за иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД и 8 лева за снабдяване с доказателства. За производството
в първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца не се
присъждат, тъй като до приключването на съдебното дирене не са представени
доказателства, че е заплатено. Предствените след този момент доказателства не
следва да се взимат предвид – в този смисъл са и задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени
с т. 11 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБ. Липсват доказателства
ищецът да е направил разноски за производството във втората инстанция.
С оглед изхода от спора,
отправените искания и представените дзоказателства в полза на ответника (настоящ
въззивник) следва да се присъдят разноски общо за двете инстанции в общ размер
на 705, 97 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете, съответно: за
първата инстанция в общ размер на 375 лева, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат; за втората инстанция в общ размер на 330, 97
лева, от които: 35, 97 лева – заплатена държавна такса за въззивното
производство по иска по чл. 86 ЗЗД; 15 лева – заплатена държавна такса за
частната жалба и 280 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2645/13.06.2019 год., постановено по гр. дело №
16850/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която Д.К.Д.
ЕГН********** ***, със съдебен адрес: адв.
Т.Т. ***, офис 301 е осъден да заплати на С.В.О., роден на *** год. в гр. Волгоград, Руска федереция, с
адрес гр. Варна,
ул.“Воден“ № 25,
ап. 1 сумата от 3 000 евро (три хиляди евро), дължима на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, съставляваща неотчетена сума по договор за поръчка между страните по повод
пълномощно с нотариално заверени подпис и съдържание с рег. № 3888/29.04.2013
год. и № 3889/29.04.2013 год. на нотариус Жана Тикова с район на действие
района на РС-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба – 06.11.2018
год. до окончателното и́ изплащане;
ОТМЕНЯ Решение № 2645/13.06.2019 год., постановено по гр. дело №
16850/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която Д.К.Д.
ЕГН********** ***, със съдебен адрес: адв.
Т.Т. ***, офис 301 е осъден да заплати на С.В.О., роден на *** год. в гр. Волгоград, Руска федереция, с
адрес гр. Варна,
ул.“Воден“ № 25,
ап. 1, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 1 788, 52 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 3000 евро за времето от 06.10.2015 год. до 06.10.2018 год., както и в частта му за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.В.О.,
роден на *** год. в гр. Волгоград, Руска федереция, с
адрес гр. Варна,
ул.“Воден“ № 25,
ап. 1 срещу Д.К.Д. ЕГН********** ***, със съдебен адрес: адв. Т.Т. ***, офис 301 иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 788, 52 лева, съставляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 3000 евро за времето
от 06.10.2015 год. до 06.10.2018 год.;
ОБЕЗСИЛВА Определение
№ 9418/23.07.2019 год. по гр. дело № 16850/2018 год. на РС-Варна, постановено в
производство по чл. 248 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по молбата с вх. №
49457/04.07.2019 год. по рег. на РС-Варна за изменение на Решение № 2645/13.06.2019
год. по гр. дело № 16850/2018 год. по описа на РС-Варна в частта му за
разноските;
ОСЪЖДА Д.К.Д.
ЕГН********** ***, със съдебен адрес: адв.
Т.Т. ***, офис 301 да заплати на С.В.О., роден на *** год. в гр. Волгоград, Руска федереция, с
адрес гр. Варна,
ул.“Воден“ № 25,
ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 242, 70 лева (двеста четиридесет и два лева и 70 ст.) –
разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете;
ОСЪЖДА С.В.О.,
роден на *** год. в гр. Волгоград, Руска федереция, с
адрес гр. Варна,
ул.“Воден“ № 25,
ап. 1, да заплати на Д.К.Д. ЕГН********** ***, със съдебен адрес: адв. Т.Т. ***, офис 301, сумата от 705, 97 лева (седемстотин и пет лева и 97 ст.) – разноски
за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението в частта му относно иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата от
3000 евро подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните; в
прекратителната му част въззивното решение е с характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му, а в частта му по иска по чл. 86 ЗЗД решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.