Р Е Ш
Е Н И Е
№ 6
гр. Перник, 04.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двасет и
седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на
секретаря АННА МАНЧЕВА и прокурора РОСИЦА
РАНКОВА,
като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 11/2021 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
208 - 228 от АПК, във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от Г.И.П., ЕГН ********** *** против Решение № 260036/28.09.2020
г., постановено по АНД № 1005/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, с което
е потвърдено наказателно постановление № 6769/20.05.2020 г., издадено от
началник на отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – София, оправомощен със заповед № РД
– 11-1266/17.10.2019 г. на председателя на УС на АПИ, с което на основание чл.
53, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от Закона за пътищата, във вр. с
чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000
лв. за нарушение по чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Изложени са оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че районният
съд е приел за установена фактическа обстановка, която не съответства на
събраните по делото доказателства. Неправилно е приложил процесуалните норми на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и материалните на чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
2, т. 1, б. А от Закона за пътищата и чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба №
11/03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Твърди се
и нарушение на чл. 28 от ЗАНН, поради неприлагането му при наличие на
предпоставките за това. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното
решение на Районен съд – Перник и потвърденото с него наказателно
постановление.
Касационната
жалба е връчена на ответника - Агенция
"Пътна инфраструктура" – София. В срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК не е
постъпил отговор.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не бил представляван.
Докладвана е молба от пълномощника му – адв. П., в която е заявено, че поддържа
касационната жалба и
решението на Районен съд – Перник и потвърденото с него наказателно
постановление да бъдат отменени.
В съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, не е бил представляван. Докладвано е
становище от процесуалния му представител – юрисконсулт М., с което
касационната жалба е оспорена. Искането към съда е да остави в сила решението
на Районен съд – Перник.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила решението,
предмет на касационен контрол.
Административен съд
– Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.
218 от АПК и чл.
220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл.
210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
След извършена
служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно
сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно.
Съображенията за това са следните:
За да постанови
проверяваното по касационен ред съдебно решение, Районен съд – Перник е приел,
че на 30.04.2020 г. в 10.47 ч. Г.И.П. е управлявал
моторно превозно средство с две
оси, марка "МЕРЦЕДЕС",
модел ****, с рег. ****и полуремарке с три оси с рег. ****на територията на
община Перник. На 300 м. от разклона за с. Боснек, км 30+700, бил спрян за
проверка от инспектори в отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „АРОК”, при АПИ –
София – свидетелите Б.П. и А.А.. Същите извършили измерване с техническо
средство – ролетка 1307/18/5м/ на разстоянието между осите на превозното
средство и с електронна везна модел PW-10 № К0200009 – на натоварването на ос. Установено е, че
при разстояние между осите 1.34 м, сумата от натоварването на ос на тройна ос
на полуремаркето е 27.700 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24
т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. Б от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
Водачът
не представил разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за превоз на тежък или извънгабаритен товар от
администрацията, управляваща пътя – АПИ.
За така установеното
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, т. 2, във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 5, б. "В" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
свидетелят Б.К.П.–
инспектор в АПИ, дирекция „АРОК”, в присъствието на
един свидетел и нарушителя е съставил АУАН № 0007496/30.04.2020 г., който е
предявен и връчен на Г.И.П. и
последният го подписал без възражения. Не е направил такива и в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на
съставения АУАН началник отдел "Контрол по републиканската пътна
мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура" е издал наказателно постановление № 6769/20.05.2020 г., с което на
основание чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложил административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. за административно нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че
наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от
компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл.
42 от ЗАНН и че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената
процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл.
57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му.
Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства
по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към
същата е приложена съответната правна норма. Агументирано
е извел неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че за извършеното
нарушение е наложено предвиденото в закона административно наказание,
индивидуализирано съгласно разпоредбите на чл.
27 и чл. 12 от ЗАНН. По посочените мотиви е потвърдил
издадения от административно-наказващия орган правораздавателен акт.
Решението е
правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно установяване на
фактическата обстановка. Районният съд е спазил принципите на чл.
13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН и е събрал гласни и писмени
доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по
делото. Изводите му са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане
на доказателствения материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана
дейността му по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са
приети за установени въз основа на тях. Изложени са аргументи във връзка с
всички заявени в жалбата оплаквания.
Правилен и съобразен
със закона е и изводът на районния съд, че административно-наказателното
производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го
уреждат. Приложеният АУАН № 0007496/30.04.2020 г. е съставен от компетентно за
това лице съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед №
РД-11-1267/17.10.2019 г., издадена от Председателя на управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура". Правилен е изводът му, че ирелеванто
за правния спор е непредставянето на доказателства за предоставяне на
правомощия на другия разпитан по делото свидетел – А.М.А.да съставя АУАН, тъй
като той не е участвал в административно-наказателното производство като актосъставител.
Неоснователно
е оплакването на касатора за неправилно приложение на чл. 42 от ЗАНН.
Касационната инстанция изцяло споделя становището на районния съд, че АУАН
съдържа
всички реквизити, посочени в чл.
42 от ЗАНН, подписан
е от съставителя, от свидетеля,
присъствал при извършване на нарушението и от нарушителя и е
връчен на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл.
56, ал. 3, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед №
РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, е издал наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол. Същото е в изискуемата от закона
писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл.
57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя. В
тази връзка неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за
неправилно приложение на чл. 57 от ЗАНН от районния съд.
С оглед установената
в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, в съответствие със закона
е и изводът на Районен съд - Перник за осъществяване на състава на нарушението
на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП. Съгласно цитираната норма за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя
и обслужващите зони. Превозването на тежки товари представлява дейност по
специално ползване на пътя съгласно § 1,
т. 8 от ДР на ЗП. Затова за извършването му е необходимо да
бъде издадено разрешение по реда на Наредба № 11/03.07.2001 г. В настоящия
случай от събраните доказателства е безспорно установено, че на 30.04.2020
г. в 10.47 ч.
Г.И.П. *** разклона за с. Боснек, км 30+700 е управлявал моторно превозно
средство с две
оси, марка "МЕРЦЕДЕС",
модел ****, с рег. ****, с разстояние между осите от 1.34 м и полуремарке с
три оси с рег. ****с натоварване на ос на тройна ос на полуремаркето 27.700 т.,
без
разрешение за дейности от "специалното ползване на пътищата",
издадено от Агенция "Пътна инфраструктура.
Съгласно чл.
7, ал. 1, т. 6, б. Б от Наредба № 11/03.07.2001 г. допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички
пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по
дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища за сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на моторни превозни средства, когато
разстоянието между осите е над 1.3 м, е 24 тона.
С оглед установеното,
че управляваното от касатора ППС с тройна ос при разстояние между осите от 1. 34 метра на ос
на тройна ос е с натоварване 27.700 т., то представлява "тежко" ППС по смисъла
на чл.
3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Затова съгласно чл.
26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП е забранено движението му по
пътищата без разрешение. Безспорно установено е, че при извършване на
проверката водачът не е имал издадено разрешение от Агенция "Пътна
инфраструктура". С такова се е снабдил непосредствено
след извършване на проверката, като е заплатил пътна такса с квитанция №
121012170101691/30.04.2020 г.
Следователно Г.И.П.
е нарушил забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП. Неоснователно е
възражението му, че деянието не се субсимира от посочения състав на нарушение.
Сочените от него, като приложими разпоредби на чл.
177, ал. 3, във вр. с чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвиждат налагане на
административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лв. на водач, който,
без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нормата на чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна и препраща към
подзаконов нормативен акт, приет на основание чл.
139, ал. 3 от ЗДвП - Наредба
№ 11/2001 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Затова съставът на нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде реализиран когато е нарушена
някоя от разпоредбите на Наредба № 11/2001 г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Настоящият случай не е такъв, тъй като е налице
нарушаване на формулирана в закона забрана – чл.
26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП – извършена е дейност по
специално ползване на пътя – движение на тежко ППС, без да е издадено
разрешение за това. Санкцията за нея е предвидена в чл.
53, ал. 1 от ЗП, както за физическите лица, които са нарушили
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, така и за тези които
извършат или наредят да бъде извършено движение на тежко ППС без разрешение.
Затова няма основание да се приеме тезата, изложена в касационната жалба, че
санкционираното лице не е субект на нарушението. То носи
административно-наказателна отговорност, за това, че е управлявало тежко ППС
без разрешение. Затова му е наложено предвиденото в чл.
53, ал. 1 от ЗП административно наказание - глоба от 1000 лв.
до 5000 лв. То е индивидуализирано съобразно всички посочени в чл.
27 от ЗАНН обстоятелства и при съблюдаване на целите,
визирани в чл.
12 от ЗАНН. В съответствие с установената фактическа
обстановка е прето, че са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова глобата е наложена в минималния предвиден от закона размер от 1000 лв.
Неоснователно
е оплакването на касатора за нарушение на материалния закон поради неприлагане
на чл. 28 от ЗАНН. Правилно районният съд е приел, че деянието не може да се
квалифицира като малозначително, тъй като надвишаването на нормите на наредбата
винаги повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Предвид всичко
изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Районен
съд – Перник е правилно и законосъобразно и затова на основание чл.
221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното, Административен съд - Перник
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260036/28.09.2020 г., постановено по АНД № 1005/2020 г. по описа на Районен
съд - Перник.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/