РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Бургас, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201392 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба В. С. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр.София, *****************, срещу Наказателно постановление № 22-0769-
003114/05.12.2022г., издадено от Р. Т. П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна
полиция, с което за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182,
ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване
от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк. Желязкова, която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 12.06.2022г. в 14,34 часа в Община Бургас, на км. 238 + 819, до Гробищен парк, в
посока към ул.„Транспортна“, лек автомобил – „БМВ 335 И“ с peг. № ***** се движел с
1
наказуема скорост 82 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен
знак В-26 в населено място до 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето от ATCC TFR1-M с фабричен №644/14, с
отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът
на автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като е посочил себе си като водач
на превозното средство.
АНО е приел, че последният като водач на лек автомобил „БМВ 335И“ с peг. № *****
е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 32 км/ч., с което виновно
е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден АУАН № GA712005
от 23.08.2022г., съставен от С. Х. Д., на длъжност мл. автоконтрольор при сектор „Пътна
полиция“-Бургас. Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал
процесното Наказателно постановление №22-0769-003114/05.12.2022г., издадено от Р. Т. П.
– началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание – „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП /доколкото НП не е надлежно връчено на жалбоподателя, видно от
справката за нарушител – водач, където НП е със статус „изпратен за връчване“, както и от
непопълнената разписа за връчване върху самото НП/, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р. П. –
началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Жалбоподателят е подписал и е получил акта.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови
реквизити. На първо място, точно е посочено мястото на извършване на нарушението, а
именно: в Община Бургас, на км. 238 + 819 до Гробищен парк, в посока към ул.
„Транспортна“. Така посоченото място е описано по начин, даващ възможност да се разбере,
къде е извършено превишаването на скоростта от страна на жалбоподателя, поради което и
2
възможността на същия да разбере обвинението не е била накърнена. В АУАН и НП е
посочено също така, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за
населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. По делото е приложена и снимка по чл.10, ал.3 от Наредбата.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 /л.30 от делото/ се установява, че
процесното техническо средство – преносима система за контрол над скоростта АТСС
TFR1-M е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка през месец юни 2021г.,
във връзка с което е издаден Протокол от проверка №7-4-21/16.06.2021г. /л.31 от делото/. За
пълнота следва да се има предвид, че горното се явява и публичноизвестно обстоятелство,
доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за
измерване“. По делото са приложени като доказателства и протокол за използване на
автоматизирано техническо средство и снимка на същото, от които е видно че в процесния
пътен участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място и в него на
процесната дата и час е било позиционирано техническото средство – преносима система за
контрол над скоростта TFR1-M с фабричен №644/14.
Собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В
противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай жалбоподателят - К., е подал такава декларация, в която е посочила, че
именно той е управлявал автомобила, поради което и правилно е бил санкциониран с
издаденото постановление.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй
като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв
е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в
това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, системно е това нарушение, което е извършено три
или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. В акта за установяване на административното нарушение и в НП
са посочени два електронни фиша - електронен фиш Серия К № 4959414, влязъл в сила на
3
23.07.2021г. и електронен фиш Серия К № 5002030, влязъл в сила на 09.08.2021г. За да е
налице системно нарушение именно след тази дата - 12.06.2022г., другите две нарушения
(или повече) трябва да са били извършени, в рамките на една година, т.е. до 12.06.2021г. В
настоящия случай деянията по електронен фиш Серия К № 4959414/24.06.2021г. и
електронен фиш Серия К № 5002030/09.07.2021г, както и деянието по настоящото дело са
били извършени след дата - 12.06.2021г. и в посочения по - горе едногодишен срок, поради
което и е налице квалификацията по чл.182, ал.5 от ЗДвП - системно нарушение.
Неоснователно се явява на следващо място възражението, че жалбоподателят не е бил
поканен за съставяне на АУАН. Тъкмо напротив, по делото е приложена Покана
№13636/2022г., /л.22 от делото/, собственоръчно подписана от жалбоподателя на
27.07.2022г., видно от която той е бил поканен за съставяне на АУАН.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която: „При
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда“. В конкретния случай е представен
протокол за използването на АТСС, както и снимка на разположението на уреда на пътя
/л.32 – лице и гръб/.
С оглед на всичко гореизложено на жалбоподателя следва да се наложи наказание
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, а именно глоба
от 800 лв., който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за
намаляването му, както и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност. При извършване преценка в тази връзка БРС взе предвид и
че жалбоподателят е бил наказван за допуснати нарушения на ЗДвП многократно /с 2 НП и
17 електронни фиша/, като голяма част от тях касаят именно неспазване скоростта на
движение при управление на МПС.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
4
искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на
такива /в съдебното заседание по делото/. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 80лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Наказателно постановление № 22-0769-003114/05.12.2022г.,
издадено от Р. Т. П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП, на жалбоподателя - В. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ***************, е
наложено наказание – „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ул.„Шарл Шампо“ (407 и
414) №18, вх.Б, ет.3, ап.8, да заплати на ОД МВР гр.Бургас, сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5