МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 70/15.07.2020г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 152/20 г. ПО ОПИСА
НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против И.К.М. *** за престъпление
по чл.346,ал.2,т.1 и т.3,вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.18, ал.1 от НК и
за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а и
б.б от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия,като счита ,че същото е доказано от обективна и
субективна страна.Държавния обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен, и му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК бъде намалено с 1/3.една година .
Подс. М., редовно призован участва
лично в с.з. и с назначен от съда защитник. Признава
се за виновен, като заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимитя изразява становище, че наказанието на
подзащитния му следва да бъде определено
при условията на чл.58 А от НК.
На
осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени
следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителният акт.
Вечерта на 29.11.2019 г., в гр.
Стралджа, обл. Ямбол, подсъдимият И.К.М. *** се разхождал по улиците на града.
Около 23.50 ч. достигнал ул. „Хемус“ в гр. С., където между бл. 57 и бл. 55
видял паркирано моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил /л.а./
„Фолксваген Пасат“ с per. № ***, собственост на свид. К.М.Т. ***. Подсъдимият
огледал купето на автомобила и видял, че стартерният ключ бил поставен в
контакта за стартиране. Подс. М. решил да вземе автомобила и да го управлява. В
изпълнение на така взетото решение подс. М. счупил с камък стъклото на задна
лява врата, от там той проникнал във вътрешността на автомобила. Застанал на
шофьорското място и се опитал да стартира двигателя чрез контактния ключ. При
тези си опити подсъдимият преместил малко автомобила на заден ход и го ударил в
близко дърво в областта на задния ляв стоп на превозното средство. От този удар
се пукнало челно стъкло и се счупил задният ляв стоп на автомобила. След това
подс. М. отново се опитал да стартира двигателя на автомобила, но не успявал.
При всеки негов опит да стартира автомобила, клаксонът започвал да издава звуци
и фаровете на превозното средство се включвали и изключвали. Подс.
М.
не успял да подкара автомобила, за да го ползва. Тогава подсъдимият решил да
открадне от вътрешността му вещи, каквито намери там. От купето на автомобила
подсъдимият взел 1 бр. тонколона „Samsung“, 1 бр. малка тонколона от буфер, 1
бр. СД плеър „Шарп“, 1 бр. сгъваем джобен нож, 1 бр. дистанционно управление за
кола - имобилайзер, 1 бр. микро SD карта 2 ГБ с български записи и 1 бр.
адаптер, всички собственост на свид. Т., след което подсъдимият излязъл от
автомобила през предната лява шофьорска врата. Двете тонколони и СД плеъра
подс. М. оставил до гаражи, намиращи се близо до мястото, като имал намерение
да се върне за тях. Останалите отнети вещи подсъдимият взел у себе си. През
това време свид. Т., който бил в дома си, чул звука от клаксона на автомобила
си и излязъл на терасата. Свидетелят видял, че автомобилът му бил преместен на
заден ход. Чул, че някой се опитвал да стартира двигателя, който издавал звуци
на „давещ се“, и започнал да вика. Свид. Т. видял и как подсъдимият излязъл
през шофьорската врата и бавно се отдалечавал от мястото, без да обръща
внимание на виковете му. Когато подсъдимият минал под осветлението на паркинга,
свид. Т. го разпознал като момче от града с малко име И..
За
случая бил подаден сигнал до органите на полицията. След проведени
оперативно-издирвателни мероприятия от свидетелите Г. Ф.Т. и А.С.С. - *** в РУ –С.
около час по-късно бил установен и задържан извършителят на деянията - подс. И.К.М.
***. На 30.11.2019 г. бил извършен личен обиск на подс. М. по реда на ЗМВР от
страна на свид. Т. У подс. К. били установени 1 бр. сгъваем джобен нож, 1 бр.
дистанционно управление за кола - имобилайзер, 1 бр. микро SD карта и 1 бр.
адаптер. Пред свидетелите Т. и С. подсъдимият заявил, че взел тези вещи от горепосочения
автомобил. В последствие при проведена с подс. М. беседа, пред свид. Т. Й.Й. -
също служител на РУ-С., той признал за извършените от него деяния и подробно
описал действията си.
На
мястото, където бил автомобилът, бил извършен оглед на местопроизшествие. В
близост до там свид. Т. намерил двете тонколони и СД плеъра. Тези вещи и
вещите, намерени у подсъдимия при извършения му личен обиск, свид. Т. предал на
водещия разследването разследващ ***. Същите срещу разписка от 03.12.2019 г.
били върнати на собственика им свид. Т..
Видно от заключението на изготвената
авто-оценителна експертиза общия размер на повредите на л.а. „Фолксваген Пасат“
с per. № *** е 134,70 лв.
От
заключението на изготвената оценителна експертиза е видно, че общата стойност
на всички отнети от подсъдимия вещи, собственост на свид. Т. е 172,70 лв.
От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимия М. е
осъждан със Споразумение, одобрено с определение № ***г.
по НОХД *** г. по описа на ЯРС, в сила от 01.09.2016 г., е признат за виновен
за прест. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да изтърпи
при първоначален строг режим и
с
Присъда № *** г. по НОХД *** г. по описа на ЯРС, в сила от 09.03.2018 г., е
признат за виновен за прест. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3
и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да изтърпи
при първоначален строг режим.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от направените
от подсъдимия признания, извършения оглед на местопроизшествие, от показанията
на разпитаните в хода на ДП свидетели К. Т., Т. Й., Г. Т., А. С.приемо-предавателен
протокол , разписка от 03.12.2019 год. , протокол за оглед на веществени
доказателства, заключенията на назначените оценъчна и автооценъчна експертиза,
справка за съдимост
.Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни,
а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето ,мястото и
механизма на извършване на престъплението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
С деянието си подс.М. , както от обективна, така и от субективна
страна, е осъществил състава на престъплението по чл.346,ал.2,т.1 и т.3,вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.
чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 29.11.2019 г., около 23.50
ч., в гр. С., обл. Ямбол, на ул. „Х.“,
между бл. 57 и бл. 55, при условията на чл.195 ал.1 т.1-6, а именно т.З и т.4
от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот -
счупване на стъкло на задна лява врата и чрез използване на техническо средство
- контактен ключ на автомобил, противозаконно е направил опит да отнеме чуждо
моторно превозно средство - л.а. „Фолксваген Пасат“ с per. № *** от
владението на собственика му К.М.Т. ***, без неговото съгласие, с намерение да
го ползва и е последвала повреда на превозното средство - счупено стъкло на
задна лява врата на стойност 34,40 лв., пукнато челно стъкло на стойност 63,20
лв. и счупен заден ляв стоп на стойност 37,10 лв., или всички повреди в общ
размер на 134,70 лв., като изпълнителното деяние е останало недовършено по
независещи от дееца причини
Факта ,че подсъдимият е автор на деяниято се установява от показанията на разпитаните свидетели, от
направените от него самопризнания и от писмените и веществени доказателства.
От обективна страна подс.М. е
осъществил всички признаци от състава на
престъплението противозаконно отнемане на чуждо МПС,визиран в
чл.346,ал.1 от НК.Безспорно отнетия автомобил е моторно превозно средство.
Привеждайки го в движение и опитвайки се да потегли с него подсъдимият е
извършил действия по прекратяване на
фактическата власт на собственика върху него и установяване на своя,което
е станало без съгласието на собственика.Подсъдимият е действал и със специална
цел, а именно да го ползва.
Опита за отнемане на МПС е извършено при
условията на чл.195,ал.1, т.3 от НК. За да проникне в автомобила М. е счупил стъклото
на задна лява врата и по този начин е преодолял праграда здраво направена за
защита на имот.
От обективна страна отнемането на превозното средство е извършено при
условията на чл.195,ал.1, т.4 от НК Подсъдимият е използвал техническо
средство- ключа, с който е привел двигателя в работен режим.
По този начин е осъществил квалифициращия състав на чл.346,ал.2,т.3 от НК,тъй като използваният ключ е техническо средство ,предназначен за извършване
на технически операции. Също така в резултат на ползването на отнетото МПС е
последвала повреда по същото. Подсъдимия го е блъснал в близкото дърво – счупил
му е задния ляв стоп и пуснал челното стъкло, като щетата е на обща стойност
134,70 лв.
Деянието е останало във фазата на опита, тъй като подсъдимия е започнал
изпълнението на умишленото престъпление, но по независещи от него причини – не
успявал да стартира двигателя, светлините и клаксона се включвали М. не е успял
да довърши престъплението.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Осъзнавал
всички елементи от състава на престъплението и, че лишава собственика от
фактическа власт върху л.а., предвиждал е
преминаването му в своя фактическа власт и е целял именно това.
С деянието си подс.М. ,
както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а и б.б от НК, тъй като на 29.11.2019 г., около 23.50
ч., в гр. Стралджа, обл. Ямбол, на ул. „Хемус“, между бл. 57 и бл. 55, от л.а.
„Фолксваген Пасат“ с per. № ***, действайки в условията на опасен рецидив, е
отнел чужди движими вещи на обща стойност 172,70 лв. от владението на
собственика им К.М.Т. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
Подсъдимият И.К.М., е осъществил деянието в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК, тъй като преди извършване на процесното деяние е бил
осъждан за тежко умишлено престъпления
от общ характер не по-малко от една година и изпълнението на наказанията не са
били отложени по чл. 66 от НК,, както и че е осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер и наказанието по тях не е
отлагано на основание чл.66 от НК а именно:
Със Споразумение, одобрено с определение № *** по НОХД *** г. по описа
на ЯРС, в сила от 01.09.2016 г., е признат за виновен за прест. по чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 06.01.2017 год.
С Присъда № *** г. по НОХД *** г. по описа на ЯРС, в сила от 09.03.2018
г., е признат за виновен за прест. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 17.10.2019 год.
От изтърпяване на наказанията по цитираните присъди не е изтекъл и пет
годишния срок по чл.30 от НК.
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява още, че подсъдимият е участвал както в прякото
отнемане на вещите – предмет на престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху същите.
За придобиване на владението вьрху вещите, подсьдимият не е получил
сьгласието на собственика им. Подсьдимият не е придобил владението на правно
основание, което да го прави или е годно
да го направи собственик на процесните
вещи.
При осъществяване на престъплението подсъдимият е действал с пряк
умисъл, тъй като ясно е съзнавал, че
чрез действията си лишава от
фактическа власт върху вещите техния
собственик, но въпреки това е искал и целял установяването на своя собствена фактическа власт върху тях. Следователно същият е разбирал както противоправния и
общественоопасен характер на извършеното, така и неговите общественоопасни
последици, но въпреки това е искал настъпването на тези последици.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За извършеното от подс.М. престъпление
по чл.346,ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.В тази
рамка съдът му наложи една година
лишаване от свобода.. , което наказание намали с 1/3 до осем месеца лишаване от
свобода на основание чл.58а, ал., от НК. При определяне и индивидуализациета на наказанията съдът,взе предвид,младата му възраст и съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство.От друга
страна съдът взе предвид ,че се касае за
деяние с високата степен на обществена опасност.
За извършеното от подсъдимия М. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК
законът предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода. При
определяне и индивидуализацията на
наказанието съдът,взе предвид,младата му
възраст и съдействието, което е оказал
на органите на досъдебното производство,
възстановяването на част от отнетите вещи.От друга страна съдът взе предвид ,че се касае за деяние с
високата степен на обществена опасност и му
наложи две години лишаване от
свобода.. , което наказание намали с 1/3 до една година и четири месеца лишаване от свобода на основание чл.58а, ал.1 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание а
подсъдимия И.К.М. в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
Същевременно съдът прецени ,че изложените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито изключителни , нито многобройни и най- лекото
предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко за извършеното, поради
което отказа да приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Предвид предишните осъждания на подс. М. на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
спрямо него е налице законова пречка за прилагане на института на условното осъждане.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият бе признат за виновни,
на основание чл.189,ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по
делото разноски в размер на 336 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметка
на ОДМВР Ямбол.
Причини за престъплението: трайно утвърдени престъпни навици.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: