Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 22.06.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

 

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1989/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К.Д. Г.(конституирана в правата на първоначалния ищец Д.С.К.), с която са предявени срещу К.К.К. искове, както следва:

иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №185 от 03.10.2013 г. на нотариус при СРС рег.№500, с който се прехвърля недвижим имот, представляващ апартамент №30, находящ се в гр. София, ж.к. ******, с площ от 71,53 кв.м., заедно с мазе №30, заедно с 1,284№ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя;

иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на гореописания имот поради отпадане на основанието за държането му от ответницата с разваляне на договора за издръжка и гледане.

 

            Ищецът Д.С.К. твърди, че е прехвърлил на ответницата правото на собственост върху имота си, представляващ апартамент, срещу задължение на ответницата да поеме издръжката и гледането му лично или чрез трето лице, като полага грижи и го подпомага материално и морално при болест и немощ. В исковата молба се излагат твърдения от страна на прехвърлителя (заместен в процеса след смърт от наследника си по закона К.Д. Г.), че в нито един момент ответницата не е осигурявала необходимите грижи и издръжка – въпреки напредналата възраст на прехвърлителя и влошеното му здравословно състояние, вместо да му създаде спокойствие, уют и семейна среда, е довела в жилището друг мъж, с който да живее на семейни начала, заедно с новороденото им дете, което е довело до напрегната ситуация, напрежение и дискомфорт и огромен стрес за прехвърлителя. Твърди още, че през целия период от сключване на договора цялата издръжка – разходи за лечение, лекарства и консумативи се осигурява от него, а ответницата няма никакви доходи.

            Ответницата оспорва исковете. Твърди, че е полагала грижи за прехвърлителя, които са своевременни и достатъчни според договорните клаузи.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.87, ал.3 ЗЗД:

Установява се от Нотариален акт №185 от 03.10.2013 г. на нотариус при СРС рег.№500, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№48293, акт №125, т.CXIV, дело №37727, че Д.С.К. е прехвърлил на К.К.К. недвижим имот, представляващ апартамент №30, находящ се в гр. София, ж.к. ******, с площ от 71,53 кв.м., заедно с мазе №30, заедно с 1,284% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, а К. се е задължила да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя до смъртта му, като полага грижи и внимание към него, като го подпомага материално и морално, при болест и немощ, сама или чрез трето лице. Със същия договор прехвърлителят е запазил за себе си пожизнено право на ползване върху имота.

Установява се от Удостоверение за наследници от 02.05.2019 г., че на 29.04.2019 г. (в хода на процеса) Д.С.К. е починал и е оставил за наследник по закон К.Д. Г.– дъщеря.

Не е спорно между страните, че към момента на предявяване на исковата молба и до смъртта си К. е живял в процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-18, като на същия адрес е заживяла и ответницата във фактическо съпружеско съжителство с прехвърлителя. Не се спори и че в последствие в апартамента са се нанесли да живеят майката на ответницата и новият партньор на ответницата, от когото последната е родила дете.

Спорно по делото е налице ли е изпълнение на задълженията по договорите за прехвърляне на имот – осигурила ли е приобретателката гледането и издръжката на прехвърлителя до смъртта му, като полага грижи и внимание към него, като го подпомага материално и морално, при болест и немощ, сама или чрез трето лице.

По силата на договора собствеността на притежавания от първоначалния ищец имот валидно е преминала в собственост на ответницата, а за нея е възникнало задължение ежедневно, непосредствено и непрекъснато, лично или чрез друг да предоставя грижи и натурална издръжка в договорения обем – да полага грижи и внимание към прехвърлителя, като го подпомага материално и морално, при болест и немощ.

Установява се от показанията на свидетелите на ищеца А.Р.Ц.и М.М.М., че които са съседи на починалия Д.К. и с които е бил съдружник в общ бизнес – заведение и магазин за алкохол и цигари, че връзката между К. и ответницата е започнала през 2006 г., когато тя се е настанила да живее при него на семейни начала. През целия период от началото на връзката им до смъртта му Д. се е грижил и е издържал ответницата, като последната не е работела, а в периода след 2010 г. е заплащал и висшето й образование. До 2016 г. К. е бил съдружник на свидетелката Ц.и се налагало да ходи на работа, за да издържа себе си и ответницата и майка й, като свидетелката разказва за словесен спор с ответницата и майка й, която се е преместила също да живее в семейното жилище, в който свидетелката е изразила пред двете възмущението си „как може болният човек да работи, а тя и майка й да седят вкъщи и да не дойдат да помогнат, като разчитат на това заведение и на тези пари“. Свидетелката, която живее в блока на К., е разбрала от общи съседи, че ответницата е довела любовника си да живее с него на семейни начала при Д., а впоследствие забременяла и родила дете. По мнение на свидетелката тези действия на ответницата са сринали морално К., който много я е обичал. В последните една-две години от живота си К. не е бил добре обгрижван и гледан – свидетелката описва външния му вид като „оръфан, като клошар“, не е бил подстригван, нито облечен добре. В този период често го е виждала да стои сам в колата си и да слуша радио, дори и през зимата. Подобни са фактите, които установява и свидетеля М.М.в показанията си. Той сочи, че прехвърлителят първоначално сам е шофирал до болницата за извършване на процедурите по хемодиализа, макар ответницата да има шофьорска книжка и да може да управлява автомобил, а когато състоянието му се е влошило и не е можел вече да управлява автомобила си, е ходел с такси или с линейка до болницата. Той също описва, че в последните години от живота си К. е бил със запуснат външен вид, както и че го е виждал да стои сам в колата си пред блока.

В противна посока са показанията на свидетелите на ответницата – М.Г.К. – майка на ответницата и М.К.М.– съсед. М.К. сочи, че ответницата се е грижела за прехвърлителя – хранела го, къпела го, прала го е, а през последните месеци от живота му го е обслужвала изцяло. Свидетелката разказва, че в началото Д. сам е ходел с колата си на хемодиализа, а когато са му забранили да шофира е започнал да ходи с линейка. От началото на 2018 г. твърди, че тя лично го е придружавала с линейката до болницата. Освен това твърди, че лично тя е работела в заведението на К., за да подпомага дъщеря си и Д. в издръжката им. Сочи още, че дъщеря й е работела, за да издържа семейството. Свидетелката разказва, че К. насърчил ответницата „да си намери някое момче, да го доведе вкъщи, за да види в какви ръце я оставя“. Също сочи, че К. слизал и стоял в колата си, за да слуша радио, но според свидетелката го правел от носталгични подбуди – тъй като обичал шофирането и му липсвало, след като му го забранили. Свидетелката М.М., която живее в апартамент на същия етаж като ответницата и К., сочи, че отношенията им били чудесни – между тях нямало скандали и разправии, ответницата се грижела за прехвърлителя и домакинството – готвела, перяла, чистела, а в последните години заедно с майка си сваляли инвалидната количка когато идвала линейка да го вземе за хемодиализата. Впечатленията на свидетелката са, че К. бил спретнат, облечен, избръснат.

При анализа на двете групи свидетелски показания, съдът дава вяра на първата група – свидетелите на ищеца (А.Р.Ц.и М.М.М.). Техните показания са формирани от лични впечатления, възприемали са факти от живота на прехвърлителя през дълъг период от време, непосредствено – чрез наблюдение и лично участие в ежедневието му, а не чрез разкази и преразкази от самия прехвърлител или трети лица. Освен това тези свидетели са непредубедени и незаинтересовани – те нямат никаква родствена или друга връзка с прехвърлителя и наследницата му по закон (имали са бизнес отношения, които към завеждане на делото са прекратени), като нямат някакъв личен интерес от изхода на делото. Свидетелката М.Г.К. от друга страна е заинтересована от начина, по който ще приключи спора, тъй като е майка на ответницата, живее в процесния апартамент и дори на битово ниво е заинтересована дъщеря й да запази собствеността си върху имота. Сведенията, които тя дава, макар да са в най-висока степен непосредствени, тъй като е била пряк очевидец и участник в живота на прехвърлителя и ответницата, следва да се преценяват критично, с оглед силната заинтересованост от изхода на делото. От друга страна голяма част от информацията, която свидетелката К. представя пред съда, е изключително житейски нелогична. Насърчаването от страна на прехвърлителя на ответницата да си намери млад мъж и да формира с него семейство, е в асинхрон с фактическите отношенията между двамата – те са основани на съпружеско съжителство, а не на такива между баща и дъщеря. Нелогично звучи и обяснението, че прехвърлителят е прекарвал дълги часове сам в колата си, включително при студено време през зимата, за да слуша радио от носталгия към шофирането. Тук обяснението на това поведение, което дават свидетелите на ищеца – че го е превил поради нетърпимата обстановка в дома му, е по-логично и съответно на твърденията на самия ищец в исковата молба. Силно съмнителни са и показанията на свидетелката М.К., че тя и ответницата са работили, за да издържат домакинството – свидетелката твърди, че е работила в заведението, в което съдружници са били прехвърлителят и свидетелката Ц., а последната категорично отрича това – дори сочи, че се е възмущавала защо ответницата и майка й не започнат да работят в заведението, вместо това да го прави К., който вече е бил с разклатено здраве. Отделно от това от показанията на Ц.става ясно, че ответницата е била студентка, а впоследствие е забременяла и е родила дете – т.е. няма яснота в кой период е била трудово заета. Показанията на свидетелката М.М. – съсед, са крайно неизчерпателни и свързани с предположения и разсъждения, отколкото с личи впечатления – свидетелката разказва, как мирише на манджа и вижда ответницата да простира, от където си прави извод, че готви, пере и обгрижва именно К.. При положение, че в същия дом са живеели самата прехвърлителка, детето й, бащата на детето й и майка й, може да се очаква в къщата да се готви и пере, но не може да се заключи, че задължително тези дейности са свързани със задоволяване на нуждите на прехвърлителя, а не на останалите обитатели на дома. Освен това показанията на свидетелката, че прехвърлителят винаги бил спретнат и добре облечен противоречи на показанията на свидетелите Ц.и М., които сочат, че в последните години от живота му външният му вид и хигиената му били видимо занемарени. С оглед изложеното съдът приема, че следва да се кредитират показанията на Ц.и М., които са логични и последователни, вътрешно непротиворечиви и изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица.

Съдът приема, че погрешно е приел като писмени доказателства документите, представени от ответницата с молба преди второто заседание по делото, тъй като възможността за нея да сочи и представя нови доказателства е била преклудирана. Видно от доказателствата - писмени документи, всичките са били съставени преди връчване на препис от исковата молба и очевидно всички са били в държане на ответницата. Доколкото не са посочени и доказани особени обстоятелствата, поради които тези документи не са представени своевременно (чл.147, т.1 ГПК), обсъждането им би представлявало процесуално нарушение (чл.146, ал.3 ГПК).

Въз основа на така установеното съдът приема, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане да осигури лично или чрез трето лице издръжка и ежедневни грижи за прехвърлителя за задоволяване на битовите му нужди и необходимостта да получава подходяща и адекватна медицинска помощ. От свидетелските показания става ясно, че финансовата издръжка за домакинството е осигурявал прехвърлителя, на когото се е налагало да работи в силно влошено здравословно състояние, за да издържа ответницата и майка й. След проведени операции на прехвърлителя, когато му се е наложило редовно да посещава болница за извършване на хемодиализа, се е придвижвал до болницата сам, управлявайки автомобила си, а когато състоянието му е препятствало самостоятелното му придвижване, е ползвал автомобил на социалните служби или линейка, макар ответницата да е имала книжка и да е могла при желание да го превозва до болницата. Когато се е влошило здравословното състояние на прехвърлителя и физическите му възможности били ограничени, външният му вид и хигиена били запуснати. Отделно от това в последните години от живота си на прехвърлителя му се е наложило да съжителства с новороденото дете на прехвърлителката и бащата на детето й, което е смутило спокойствието на дома му, правото на ползване върху който си е запазил пожизнено. Всичко това води до извода, че ответницата не е изпълнила нито задължението да издържа прехвърлителя, нито да му осигури ежедневни грижи, както битови, така и за емоционалното му състояние – на спокоен дом и всекидневен комфорт, отговарящи на възрастта и здравословното му състояние. С оглед на така установените обстоятелства, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.87 ЗЗД - длъжникът по двустранен договор не е изпълнявал задължението си поради причина, за която отговаря, поради което кредиторът може да развали договора. В полза на ищеца е възникнало потестативното право по чл.87, ал.3 ЗЗД да развали процесния договор по съдебен ред. Предявеният иск е основателен.

 

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

По силата на чл.88, вр. чл.55 ЗЗД развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане има обратно действие и полученото подлежи на връщане поради отпадане с обратна сила на основанието на престацията.

По делото не е спорно между страните, че ответницата е във владение на имота при прехвърлянето му и към момента на разглеждане на делото и ищцата няма достъп до него.

Ето защо, с оглед развалянето на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу издръжка и гледане, отпада основанието на ответника да държи имота и следва да бъде осъдена на го върне на ищцата. Предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е основателен.

 

По разноските:

На ищцата следва да се присъдят направените разноски за държавна такса за иска по чл.55, ал.1 ЗЗД в размер на 697,20 лв.

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди на основание чл.38 ЗА възнаграждение в размер на 2621,59 лв. за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за иска по чл.87, ал.4 ГПК в размер на 697,20 лв.

 

Поради което, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3, вр. чл.1 ЗЗД договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт №185 от 03.10.2013 г. на нотариус при СРС рег.№500, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№48293, акт №125, т.CXIV, дело №37727, по силата на който Д.С.К. е прехвърлил на К.К.К. недвижим имот, представляващ апартамент №30, находящ се в гр. София, ж.к. ******, с площ от 71,53 кв.м., заедно с мазе №30, заедно с 1,284% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, по иска, предявен от К.Д. Г., ЕГН:********** (конституирана в правата на първоначалния ищец Д.С.К., ЕГН:**********), срещу К.К.К., ЕГН:**********.

ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН:**********, на основание чл. 55, ал.1, вр. чл.87 ЗЗД, ДА ВЪРНЕ на К.Д. Г., ЕГН:**********, недвижимия имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №30, находящ се в гр. София, ж.к. ******, с площ от 71,53 кв.м., заедно с МАЗЕ №30, заедно с 1,284% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.

ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН:**********, да заплати на К.Д. Г., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 697,20 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН:**********, да заплати на адв. А.М.Т., ЕГН:**********, на основание чл.38 ЗА сумата от 2621,59 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.

            ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН:**********, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 697,20 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: