№ 3048
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110146109 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО срещу М.
Г. М., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове
с правна квалификация чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 3020,61 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
31.08.2022 г. до изплащане на вземането; по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
претендира сумата в размер на 574,93 лева, представляваща мораторна лихва върху
задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.20 19 г. до 15.08.2022 г.; сумата в
размер на 36,96 лева, представляваща главница за цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.0 7.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 7,61 лева, представляваща мораторна лихва
върху задълженията за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г., за
които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК от 29.09.2022 г. по ч.гр.д.
№ 47432 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия като собственик на
недвижим имот, находящ се в се АДРЕС, аб. № 9118, поради което между страните било
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна
енергия, която ответникът не заплатил, поради което същият изпаднал в забава и дължал
обезщетение. Изложени са съображения, че ответникът му дължи и сумите за услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
1
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за
продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в чл. 33 от Общите условия
са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията
по общата фактура. Поддържа се, че ответникът използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия и не заплатил дължимите суми. Направено е искане за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на искова молба от
ответницата, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Възразява се, че не са представени доказателства, че лицата, чрез които са депозирани
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба, са юрисконсулти при
ответника. Твърди се, че ответникът не е лицето, срещу което е било насочено заявлението.
Изложени са твърдения, че ответницата не е собственик на процесния имот, не е ползвала
услугите на ищеца за доставка на топлинна енергия, както и че няма качеството „клиент на
топлинна енергия“. Възразява се срещу разпределението на топлинна енергия и
претендираните суми за дялово разпределение. Сочи се, че е налице несъответствие в
адресите на сградата - етажна собственост в Договор 447-I и протокол № 4 от 01.10.2002 г.,
като се твърди, че същите не се отнасят за една и съща сграда - етажна собственост, като
нито един от двата документа не са подписани от ответника. Релевирано е възражение за
изтекла погасителна давност. Възразява се, че срещу точността и отчитането на
измерванията с оглед преминаването на уредите за отчитане през метрологичен контрол.
Излагат се твърдения, че през определени периоди е липсвал и монтиран топломер.
Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по
делото разноски.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
2
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема
3
за установено, че ответникът не притежават право на собственост върху процесния
недвижим имот. По делото не са представени, респективно приобщени преки
доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на
собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. При анализ на веригата от
косвени доказателства също не може да се направи категоричен и безпротиворечив извод
за субектна на правото на собственост. По делото са приобщено като писмено доказателство
молба-декларация (лист 28) адресирана до ищеца за откриване на партида от 13.02.2001г. с
посочен автор в уводната част М. Аспарухова, но подписана от инспектор Владимирова, т.е.
не може да се направи извод, че именно ищецът е обективирал волеизявлението за
откриване на партида към Топлофикация, след като молбата не носи неговия подпис.
Протоколът удостоверяващ проведеното общо събрание на 01.10.2002 г. (лист 34) е подписан
от ищеца, поради което представлява индиция, че същата е била титуляр на вещното право
на собственост към 2002 г. Този извод се подкрепя и от приобщената декларация по ЗМДТ
(лист 168) в която ответникът е признал извънсъдебно факта, че е собственик на имота към,
21.05.1998 г. – датата на подаване на декларация. Исковият период е 05.2018-04.2021 г. От
представената декларация по ЗМДТ 26.09.2022 г. (лист 175) се установява, че процесния
имот е деклариран като собствен на Виктория Аспарухова, т.е. трето и неучастващо по
делото лице. Подписаните индивидуални отчети също не представляват пряко доказателство
за правото на собственост, доколкото същите могат да бъдат подписани от всеки член на
домакинството присъствал на отчета, а при липса на такъв и от управителят на етажната
собственост. Следователно налице е противоречие във веригата от косвени доказателства,
поради което не може да се установи по категоричен начин кой е бил собственик на
процесния имот в периода за който се претендира топлинната енергия.
Българското вещно право предвижда законоустановеност на фактическите състави, при
осъществяването на които се придобиват и изгубват вещните права, арг. от чл. 77 ЗС и чл. 99
ЗС. При липса на преки доказателства установяващи осъществяването на някой от
нормативно предвидените придобивни способи и при съществуващо противоречие във
веригата от косвени доказателства, то искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени
такива в размер на 850 лева, от които 750 лева, представляващи адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 100 лева, представляваща депозит за допусната допълнителна съдебно-
техническа експертиза. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно и е съобразено е с
фактическата и правна сложност на делото, включително цената на иска.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав, Ответникът не претендира и не е представил доказателства за сторени разноски в
заповедното производство.
4
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от ДРУЖЕСТВО с ЕИК
********* срещу М. Г. М. с ЕГН: **********, установителни искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 3020,61
лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на
вземането; по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 574,93
лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода
от 15.09.20 19 г. до 15.08.2022 г.; сумата в размер на 36,96 лева, представляваща главница за
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.0 7.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7,61
лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение
от чл. 410 от ГПК от 29.09.2022 г. по ч.гр.д. № 47432 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да
заплати на М. Г. М. с ЕГН: **********, сумата от 850 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5